Р Е Ш Е Н И
Е
№ 270
гр.Стара Загора, 17.12.2015 год.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на осми декември
през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря С.Х.
и
в присъствието на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 441
по описа за 2015 год, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е с правно основание чл. 118 във връзка
с 117, ал. 1, т. 2, б. “а” от КСО и с чл.145 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба от Т.И. *** чрез пълномощника
му П.П.И. против Решение № 1040-23-34/
05.10.2015г на Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора, с което е оставена без
уважение жалбата му против Разпореждане № ********** / 12.08.2015г. на
Ръководител „ПО” при ТП НОИ Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания за
незаконосъобразност на решението, които по същество се свеждат до постановяването
му в нарушение на материалния закон. Подателката твърди, че не е спазила
посочения в обжалваното решение срок по чл.94, ал.3 от КСО, тъй като служители
на ответника я въвели в заблуждение относно срока за подаване на заявление за
отпускане на лична пенсия да инвалидност поради общо заболяване. Счита, че
закъснението е породено от необходимото време за комплектоване на заявлението с
необходимите документи. Моли съда да постанови решение за определяне на датата
на изплащане на пенсията от датата на инвалидизиране.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ гр.Стара Загора, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
От събраните по делото доказателства съдът установи
следната фактическа обстановка:
С Експертно решение № 1002 от 24.04.2015г на Първи
състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович” АД гр.Стара Загора по лична
молба от 26.08.2014г на жалбоподателя Т.И. е определена 64% трайно намалена
неработоспособност с дата на инвалидизиране 26.08.2014г. Решението е влязло в
сила от 11.05.2015г, видно от поставения печат от РЗИ Стара Загора. Медицинската комисия при ТП на НОИ Стара
Загора потвърждава Експертното решение със свое Решение № 2654 от 27.05.2015г.
На 14.05.2015г Т.И. подава заявление до „Домостроител
СЗ” ООД гр.Стара Загора за издаване на удостоверение за осигурителен доход в
периода 1989г-1995г. Удостоверението му е изпратено по куриер и получено на
18.06.2015г. На 03.06.2015г подава заявление до ТП на НОИ Стара Загора за издаване на удостоверение
за осигурителен доход в периода 14.11.1980г-103.10.1981г, което е получено от
пълномощника му П.И. на 23.06.2015г.
На 23.06.2015г Т.И.
чрез пълномощника П.И. подава Заявление вх.№ МП-19981 от 23.06.2015г за
отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. С Разпореждане
№ ********** / 12.08.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП НОИ Стара Загора му е
отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.74, ал.1 от КСО, считано от 23.06.2015г. Разпореждането е обжалвано по административен ред
от Т.И. по отношение датата на отпускане на пенсията. С Решение № 1040-23-34/ 05.10.2015г на
Директора на ТП гр.Стара Загора жалбата е оставена без уважение, а
разпореждането е потвърдено. Изложени са съображения, че правилно Ръководител
„ПО” е определил датата на отпускане на пенсията – от датата на подаване на
заявлението за отпускане на пенсия, тъй
като от датата на инвалидизиране до датата на подаване на заявлението са
изтекли повече от 6 месеца и е
невъзможно директното прилагане на правилото по чл.94, ал.1 от КСО.
От така установената фактическа обстановка въз основа
на представените по делото доказателства, след като се съобрази с изискванията
на чл. 168, ал.1 от АПК и провери законосъобразността на оспорения
административен акт на основанията предвидени в чл. 146 от АПК, съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима като подадена в законоустановения
срок от лице с правен интерес, за което административният акт е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се явява основателна.
Оспореното Решение № 1040-23-34/ 05.10.2015г на
Директора на ТП на НОИ гр.Стара Загора и потвърденото с него Разпореждане са
издадени от компетентен орган по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. “а” от КСО. При
постановяването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, но материалният закон е приложен неправилно.
Според
нормата на чл. 73, ал. 1
от КСО, правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на
инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на
работа - от датата на заявлението по чл. 94 от КСО.
Пенсията за инвалидност се отпуска за срока на инвалидността. Съгласно
разпоредбата на чл. 94, ал. 1
от КСО, пенсиите да се отпускат от датата на придобиване на правото,
ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази
дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от
придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. В ал. 3 на цитирания текст е предвидено, че пенсията
за инвалидност се отпуска от датата на
заявлението до ТЕЛК /НЕЛК/, ако
необходимите документи за пенсиониране са подадени в ТП на НОИ в едномесечен
срок от влизането в сила на ЕР на ТЕЛК /НЕЛК/. В случая няма спор между страните,
че жалбоподателят не е подал документите за отпускане на пенсия за инвалидност
по чл. 73, ал. 1
от КСО в едномесечния срок по чл. 94, ал. 3 от КСО, считано от 11.05.2015 г., а е направил
това на 23.06.2015 г.
За пенсиите за
инвалидност е предвиден специален ред, нормативно установен в чл. 94, ал. 3
от КСО, но той не е в кумулативна обусловеност с общите основания по чл.
94, ал. 1 от КСО. Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и
удостоверява с експертно решение от компетентния орган, който извършва
експертизата по работоспособността, а не по силата на прякото действие на
закона. С това експертно решение се определя датата на инвалидизиране, откогато за
жалбоподателя възниква правото за пенсия, но след като решението влезе в
законна сила и придобие статута на стабилен индивидуален административен акт.
Според чл. 28, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, когато е
определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на
увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване
се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно
намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. В случая едва на
11.05.2015 г. процесното експертно решение на ТЕЛК, с което е определена 64%
трайно намалена работоспособност на заявителя Т.И., е влязло в законна сила,
т.е. е придобило статут на стабилен административен акт. Поради това
шестмесечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО следва да се брои от тази дата,
защото от нея обективно е възникнала възможността да бъде поискано изплащането
на пенсията - налице е приложното поле на чл. 94, ал. 1, изр. 1 от КСО.
Предвид изложеното настоящият състав
счита, че при тази специфична хипотеза ръководителят на "ПО" при ТП
на НОИ Стара Загора неправилно е определил като начална дата за отпускане на
пенсия за инвалидност по чл.73, ал.1 от КСО датата на подаване на заявлението -
23.06.2015г., и незаконосъобразно е приложил разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО. Органът не е отчел особеността в конкретния казус, че датата на
заявлението до ТЕЛК и датата на инвалидността съвпадат. Следователно приложима по делото е нормата на чл. 94, ал.1 от КСО с
уточнението, че 6-месечният срок започва да тече не от датата на придобиване на
правото, а от датата на влизане в сила на ЕР. Едва с
влизането в сила на ЕР № 1002 от 24.04.2015 г. на ТЕЛК, а именно на 11.05.2015
г. /според печата, поставен от РЗИ Стара Загора/, е установен с обратна
сила правнорелевантния факт по чл. 73, ал. 1 от КСО. От този момент за
заявителя Т.И. е започнал да тече 6 - месечният срок по чл. 94, ал. 1 от КСО за
подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо
заболяване, тъй като от влизане в сила на експертното решение обективно е
възникнала възможността да поиска изплащането на пенсията по чл. 74, ал. 1 от КСО. Подаването на заявлението за това е в посочения по-горе законов 6-месечен
срок. Затова личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване следва да се
отпусне с дата 26.08.2014 г. /датата на инвалидността/, а не от определената в
разпореждането дата, която е датата на подаване на заявлението до органа по
пенсионно осигуряване. В този смисъл е трайната съдебна практика - Решение №
5685 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2015 г., VI о, Решение № 12378
от 19.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3277/2015 г., VI о.
По тези съображения се налага извод за
незаконосъобразност на оспореното решение на Директора на ТП на НОИ и на потвърденото
с него разпореждане на длъжностното лице по пенсионното осигуряване. С оглед
естеството на въпроса, на основание чл. 173, ал.2 от АПК преписката следва да се
изпрати на компетентния административен орган за ново произнасяне с отпускане
на исканата от Т.И.И. лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по чл.73,
ал.1 от КСО от датата на инвалидизиране - 26.08.2014г.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2,
предл.5 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Т.И.И.
ЕГН ********** *** Решение № 1040-23-34/ 05.10.2015г на Директора на ТП
на НОИ гр.Стара Загора и потвърденето с него
Разпореждане № ********** / 12.08.2015г. на Ръководител „ПО” при ТП НОИ
Стара Загора В ЧАСТТА за началната дата на отпускане на пенсията по чл.74, ал.1
от КСО, като незаконосъобразни.
ВРЪЩА делото като преписка на Ръководител „ПО” при ТП НОИ
Стара Загора за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуване
и прилагане на закона относно началната дата на отпускане на пенсията по чл.74,
ал.1 от КСО на Т.И.И..
Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен
срок от съобщаване на страните пред ВАС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: