ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3623
Варна, 18.12.2023 г.
Административният
съд - Варна - IX състав, в закрито
заседание на осемнадесети декември две хиляди и двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: |
ИВЕЛИН БОРИСОВ |
Като
разгледа докладваното от съдия ИВЕЛИН БОРИСОВ административно дело № 213 /
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с
чл.144 от АПК.
Образувано е по молба на С.Р.М., Ю.Н.С., Т.Й.Й., Й.И.Й., В.И.С., И.В.Я., Ж.В.В.,
"У.К." ЕООД, В.М.М., "В.п." ЕООД, П.П.М., С.Е.К., М.Р.Д., А.Я.П., К.И.М.,
“А. .." ЕООД, С.Ж.Т., "Т.И." ЕООД, Д.В.П.,
И.М.К., С.П.Т., Е.Г.Н., "Б. С.П. К." ЕООД, С.И.И., И.И.И., Е.В.С., Н.С.Ш., Д.И.М., Ж.Г.Г.,
Д.П.А., Б.Х.К., С.Г.Ж., „А. к." ООД, С.Р.С., Е.С.Р., С.Б.Ш., Г.М.Н., С.М.М., И.З.В.
– К., С.К.Д., В.Й.П. – М., Х.М.М., депозирана чрез пълномощника им
– адв. С.Д. ***, с искане за изменение на Решение № 1584 от 15.11.2023г. по
адм. дело № 213/2023г. на Адм. съд – Варна в частта за разноските.
В дадения срок по чл.248, ал.2 ГПК от страна на ответната страна не е
депозирано становище.
Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и от надлежна страна, и е
допустима. Съдът намира, че молбата за допълване на постановеното определение в
частта за разноските е неоснователна.
За да отхвърли претендираната сума за сторени разноски за адвокатско
възнаграждение, съдът в постановеното решение е приел същата за недоказана с
оглед липсата на приложен договор за правна защита и съдействие между
жалбоподателите и адв. Д. /или между нея и съответните професионални
домоуправители/. Липсата на доказателства за въпросната облигационна
обвързаност по предоставяне на правна защита и съдействие между страната и
процесуалния й представител не позволява възлагането на разноските по
представените фактури като заплатено адвокатско възнаграждение на ответната
страна. Наред с това, към първоначално представените фактури № 103, 104, 105 и
108 от 25.02.2023г. липсват приложени доказателства за реално изплащане на
сумите по тях по банков път или в брой /съгл. постановките на ТР №
6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС/, като за такива не са приети
приложените към тях таблици. Липсват данни същите да изхождат от банкова
институция, респективно – същите не са заверени по надлежния ред и не
установяват по категоричен начин наредени преводи. По представените фактури №№
145, 146, 147 и 148 от 16.10.2023г. са приложени единствено едностранно
разписани от адв.Д. квитанции към ПКО, които също не отговарят на изискванията
за установяване на реално заплащане на твърдяното адвокатско възнаграждение,
съобразно горецитираното тълкувателно решение.
Съдът намира, че гореизложените изводи не се опровергават от приложените
доказателства към депозираната от жалбоподателите молба по чл.248 ГПК и
изложеното там становище. Приложените към молбата доказателства са идентични по
вид и доказателствена стойност на гореобсъдените, като по изложените в
решението съображения отново не установяват реално заплатено адвокатско
възнаграждение. Приложените към молбата справки за извършени банкови преводи
отново не са заверени, въпреки констатирането на този факт в решението,
респективно – не могат да бъдат ценени като удостоверяващи надлежно извършено
разплащане по банков път. Твърдението, че издадените фактури, при това
едностранно разписани, са „вид писмен договор“ е лишено от правна обосновка и
не се споделя от настоящия състав. През призмата на задължителните постановки
на ТР № 6/06.11.2013г. по т.д. № 6/2012г. на ВКС, основания за изменението на
решението в желания от жалбоподателите смисъл липсват.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С.Р.М., Ю.Н.С., Т.Й.Й., Й.И.Й., В.И.С., И.В.Я., Ж.В.В.,
"У. К." ЕООД, В.М.М., "В.п." ЕООД, П.П.М., С.Е.К., М.Р.Д., А.Я.П., К.И.М.,
“А. .. ЕООД, С.Ж.Т., "Т.И." ЕООД, Д.В.П.,
И.М.К., С.П.Т., Е.Г.Н., "Б. С. П.К." ЕООД, С.И.И., И.И.И., Е.В.С., Н.С.Ш., Д.И.М., Ж.Г.Г.,
Д.П.А., Б.Х.К., С.Г.Ж., „А.к." ООД, С.Р.С., Е.С.Р., С.Б.Ш., Г.М.Н., С.М.М., И.З.В.
– К., С.К.Д., В.Й.П. – М., Х.М.М., депозирана чрез пълномощника им
– адв. С.Д. ***, с искане за изменение на Решение № 1584 от 15.11.2023г. по
адм. дело № 213/2023г. на Адм. съд – Варна в частта за разноските.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховния административен съд на РБ с частна жалба, в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за постановяването му.