Решение по гр. дело №1670/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 3441
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 30 юли 2020 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20191720101670
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

№1509

29.10.2019 г., град П.Пернишкият районен съд, Х – ти гр. състав, в открито съдебно  заседание на втори октомври две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

                                                                        

Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

като разгледа гр. д. № 01670 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:  

            Производството по делото е образувано по искова молба на И.В.П., като същата  е предявила срещу ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 121 ЗЗД за плащане 626,52 лв., представляваща платена без основание електроенергия за периода от 24.05.2018г. до 21.08.2018г. за адрес гр. ***.

            В исковата молба се посочва, че ответната страна неправилно е извършила едностранна корекция на сметката на лицето за процесния период, както и че същата не е извършена закщоносъобразно, като са изложени пространни доводи и преглед на номативната уредба по въпроса за едностранно корегиране на сметки от страна на „ЧЕЗ Разпределение България” АД. Описано е, че при проверката на процесние електромер, до който се сочи, че имало свободен достъп на таблото, което не се заключвало, както и вратата на входа, не е присъствало лице, представител на ищеца. Сочи се и се възразява, че протоколът не е бил изпратен на лицето, а директно е било извършено начислението е и била издадена процесната фактура, като впоследствие с уточнителна молба досежно петитума на заявената претенциясе представят и писмени доказателства за заплащането на сумата па фактурата. Моли се, в заключение ответната страна да бъде осъдена да върне заплатената сума на ищцата. Изложени са подробни съображения и в допълнително постъпили писмени бележки, след приключване на делото в указан от съда срок, като в съдебно заседание, процесуалният представител ва ищцата поддържа исковата молба и доразвива доводите в същата.

            Ответното дружество е подало отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на исковата претенция. Излагат се съображения, че процесната сума се дължи от ищеца, тъй като представлява преизчислена стойност на потребена електроенергия за периода от 24.05.2018г. до 21.08.2018г. по реда на одобрените от ДКЕВР Правила за измерване на количеството електрическа енергия, поради констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до неправилно изчисляване на потребените от клиента количества електрическа енергия.

            Привлеченото в качеството на трето лице „Чез Разпределение България“ АД депозира молба, с която изразява становище за неоснователност на исковата претенция.

            Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

            По делото не се спори, и съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване са обстоятелствата, че ищецът е потребител на електрическа енергия за апартамент, находящ се в гр. П.на адрес ул. „Кракра“, бл. 71, ет. 5, ап. 15, както и че е платил на ответника „ЧЕЗ Електро България“ АД сумата от 626,52 лв., представляваща стойност на консумирана електрическа енергия за периода от 24.05.2018г. до 21.08.2018г. По смисъла на § 1, т. 41б, б. „А“ от ДР на ЗЕ, ищецът представлява краен клиент, който купува енергия, а Чез Електро България АД представлява енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като лице, което осъществява снабдяване с ел. енергия. Като потребител на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, ответникът е страна по договори за използване на електроразпределителната мрежа на „Чез Разпределение България“ АД и за продажба на електрическа енергия на „Чез Електро България“ АД.

            По делото са приложни и приети Общи условия за продажба на ел. енергия на “Чез Електро България” АД и Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „Чез Разпределение България“ АД. Представени са доказателства за тяхното публикуване във вестник  „Съперник“.

            От приложения по делото констативен протокол № *******/21.08.2018 г. и събраните свидетелски показания, чрез разпита на свидетеля на ответната страна, участвал в извършването на проверката на електромера и извършил същата- Б.Х.Б., на длъжност „Т. Е.С.К.“ към „ЧЕЗ Разпределение България“ АД - регион Перник, се установява извършването на проверка на електромер, отчитащ ел. енергията, която се ползва в имот с адрес: гр. ***. Проверката е извършена от двама служители на електроразпределителното дружество в присъствието на двама представители на Федерацията на потребителите. Видно от разпита на свидетеля, се установявя, че на въпросната дата била извършена проверката по сигнал, като на същата присъствали и представители на полицията. Било отворено таблото, което се намирало в помещение на входа на блока и при визуален оглед се установило,  че дисплеят на електромера на въпросиня абонат е изгаснал – бил тъмен. Пломбата на капачката била срязана и той бил свързан към устройство, поставено ниско долу на пода под главния перкъсвч на таблото. Вследствие на това, свидетелят сочи, че абонатът консумирал ел.енергия, но тя не се измервала от електромера. Изрично посочва, че други лица извън посочените в протокола нямало на място, както и че абонатът е ищецът И.В.П..  Описва, че след съставяне на протокола, възстановили правилната схема, излезли показанията на дисплея, след което пломбирали електромера.  Така изложеното от свидетеля, е съответно и на констатациите на вещото лице Б., по назначената по делото СТЕ, като същият разпитан и в съдебно заседание посочва, че извършил проверка в ЧЕЗ по отношеие абоната и клиентския номер, но не на място, като нямал такава задача, а съобразил отразеното в протокола и дадената му информация, по телефона от „ЧЕЗ Електро“, които му изпратили данните по отношение на абоната, клиентски номер, регистрация, адрес, тъй като дружеството не осигурявало достъп до документацията. От данните, които получил сочи, че се потвърдили заключенията в констативния протокол и по публикувания от  КЕВР  ценоразпис, извършил изчисленията и достигнал до извод, че именно размерът на процесната сума е бил начислен, като при изчисленията си е съобразил чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ /стр. 87 от делото, заключението на вещото лице/. Неоснователни са твърденията на ищеца, че не е ясно  как вещото лице е извършило изчисленията и възраженията по експертизата, която съдът намира като закючение за обоснована и пълна, макар и да не е бил извършен оглед на място, което не е било поставено и в задача на вещото лице. Важно е да се отбележи обаче, че от показанията на разпитания свидетел и във връзка с възраженията на ищцата се установява, че  на извършена проверка на място на електромера, не е имало представител на ищцата, нито същата е присъствала лично.

От констативен протокол №*******/21.08.2018 г. се установяват обективирани в писмен вид, еднозначно заявените факти и обстоятелства и от разпитания в с.з. свидетел, който е изготвил протокола.

            Установява се още, че до ищцата е било изпратено, с изх. № ********** ОТ 27.08.2018 Г. /СТР.49 от делото/, писмо от ЧЕЗ Електро България, с което я уведомяват, че на база констативен протокол №*******/21.08.2018 г и е начислена сума и е издадена фактура за 626, 52 лева, която същата следва да заплати, като е посочено, че се прилага копие от фактурата. Сочи се, и че при незаплащане на сумата електрозахранването ще бъде преустановено. Приложена е и товарителница /стр. 50 от делото/, за изпратена пратка, обработена на 28.08.2018 г., до адреса на ищцата, като е отбелязано, че същата е „непотърсена“.

  От представената по делото фактура №********** от 24.08.2018 г., се установява, че действително за процесния период на ищцата е начислена сума за заплащане за ел енергия  626, 52 лева /стр.11 от делото/, тъй като е извършена  едностранна корекция на сметка за доставена и ползвана електрическа енергия.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

            Предявеният иск е с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. “първо” ЗЗД.

           В тежест на ищцата е да установи наличието на разместване на имуществени блага, т. е. заплащане на сума в общ размер на 626, 52  лева, която да е получена  от ответника.

              В тежест на ответника е установяване наличието на основание за получаване на сумата, т. е. да се установят фактите, даващи право за извършване на едностранна корекция на сметката за електроенергия на ищцата. В тежест на ответника е да установи, че проверката на средствата за търговско измерване е извършена по предвидения нормативен ред. Освен това ответникът следва да докаже, че направеното преизчисление на сметка за електроенергия е извършено съобразно законовите предписания.

            По делото не се спори, че ищецът е потребител на електрическа енергия в обект с адрес гр. ***. По смисъла на § 1, т. 41б, б. „А“ от ДР на ЗЕ ищецът е краен клиент, който купува енергия, а Чез Електро България АД представлява енергийно предприятие по смисъла на § 1, т. 24 от ДР на ЗЕ, като лице, което осъществява снабдяване с ел. енергия. Съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа енергия продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст. Като потребител на електрическа енергия от присъединен към мрежата обект, ответникът е страна по договори при общи условия за използване на електроразпределителната мрежа на „Чез Разпределение България“ АД и за продажба на електрическа енергия на „Чез Електро България“ АД, които общи условия е доказано, че са били надлежно публикувани в местен и национален ежедневник и са влезли в сила, за което не е необходимо изрично изявление от страната на потребителя за приемане.

            Отношенията между страните към 21.08.2018 г., когато е извършена проверката, обективирана в процесния констативен протокол за проверка на неточно измерване на електрическа енергия се уреждат от ЗЕ, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, както и от публикуваните Общи условия към договорите за използване на електроразпределителната мрежа и продажба на електрическа енергия.

            Съдът намира, че проверката е извършена на 21.08.2018 г., което изключва приложението на ПИКЕЕ при извършването на едностранна корекция на стойността на потребената електрическа енергия  Това е така, тъй като с решение № 1500 от 06.02.2017 г. по адм. дело № 2385/2016 г. по описа на ВАС, 5-членен състав, са отменени нормите на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ, предвиждащи извършването на обсъжданата корекция, каквито възражения са наведени и в писмените бележки от процесуалния представител на ищцовата страна. . В мотивите си ВАС приема, че правилата са издадени в рамките на валидна законова делегация; че по съдържание не противоречат на материалния закон, но са издадени в нарушение на правилото на чл. 26. ал. 2 ЗНА. т.е. при наличието на порока съществено нарушение на административнопроизводствените правила. С второто оспорване - по прокурорски протест, ВАС отново приема (Решение № 2315 от 21 февруари 2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г, IV о.), че ПИКЕЕ са издадени в рамките на валидна законова делегация; че по съдържание не противоречат на материалния закон, но са издадени в нарушение на правилото на чл. 26. ал. 2 ЗНА, поради което отменя и все още „оцелелите“ след първото оспорване чл. 48-51 ПИКЕЕ. Решението е потвърдено от петчленен състав на ВАС (Решение № 13691 от 08.11.2018 г. по адм.д. № 4785/2018 г.). Следователно възраженията в тази насока на ищеца са релевантни за спора.

            Така в т. 17 от Общите условия за продажба на електрическа енергия е предвидена възможност за едностранна корекция на сметка при неизмерване или при неточно измерване на ел. енергия. Според обсъжданата клауза, корекцията се извършва въз основа на констативен протокол, съставен от електроразпределителното дружество.

            В чл. 22 и 25 от Общите условия за използване на електроразпределителната мрежа се съдържат правилата за извършване на проверка на електромер и коригиране на количеството електрическа енергия. Установи се, че при извършената проверка са констатирани несъответствия и нарушения, като дисплеят на електромера не е светел, имало е веправомерно отчитане. За извършената проверка е съставен констативен протокол, при спазване правилата на чл. 58 от обсъжданите общи условия.            Преизчисляването на потребеното количество електрическа енергия е извършено съобразно правилата на чл. 25 от Общите условия за използване на електроразпределителната мрежа. Действително вещото лице е посочено, че количеството е изчислено съобразно изискванията на чл. 48, ал. 1, т. „б“ от ПИКЕЕ, но тези правила са идентични с правилата, съдържащи се в чл. 25, ал. 2 от общите условия. Аналогично е положението при изчисляване на стойността на електрическата енергия – спазено е изискването на чл. 25, ал. 3 от същите общите условия.

            Съдът намира, че не е спазено, обаче изискването на чл. 25, ал. 5 от Общите условия за използване на електроразпределителната мрежа и чл. 17, ал. 2 от Общите условия за продажба на електрическа енергия, предвиждащи потребителят да бъде уведомен за извършената проверка и корекция на сметка. Така към момента на проверката и издаване на фактурата, като дати м.8 2018 г., се установява, че не е спазена разпоредбата на чл. 47, ал. 4 от ПИКЕЕ/неотменена към този момент все още/, която при отсъствие на клиента при съставяне на констативния протокол, какъвто се установи, че е настоящият случай, операторът на съответната мрежа изпраща протокола на клиента с препоръчително писмо с обратна разписка. Посочено правило има за цел да защити в максимална степен правата на потребителя в условията на извършена проверка в негово отсъствие, тъй като по този начин потребителят има възможност да се запознае и да вземе своевременно адекватно отношение по обстоятелствата изложени в констативния протокол. Важно е да се отбележи, че изпращането и получаването на констативния протокол за извършена проверка, трябва да предхожда момента, в който електроразпределителното дружество упражнява своето право да извърши едностранна корекция на сметка за доставена и ползвана електрическа енергия – арг. чл. 48, ал. 2 ПИККЕ (корекция на сметка се извършва само въз основа на констативен протокол, който отговаря на изискванията на чл.47 ПИКЕЕ). Това е така, тъй като своевременното изпращане на констативния протокол е гаранция за обективност на извършените действия по начин, който дава възможност на страната, която не е съгласна с протокола да защити правата си. Изпращането и получаването на протокола, след като вече е упражнено правото за едностранна корекция, лишава потребителя от възможността да защити своевременно правата си, т. е. обезсмисля се гаранция за обективност на извършените действия, която е уредена в чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ.   Същевременно по делото, не се анжажира от ответната страна, нито едно доказателства, че въобще е бил изпратен на лицето протокола, каквото изрично възражение се съдържа още в исковата молба и което в хода на производството остава необорено от ищеца. Нещо повече по делото е представена издадената фактура №********** от 24.08.2018 г., от която се установява, че действително за процесния период на ищцата е начислена сума за заплащане за ел енергия  626, 52 лева /стр.11 от делото/, тъй като е извършена  едностранна корекция на сметка за доставена и ползвана електрическа енергия. По делото е представено писмо, изпратено, с изх. № ********** ОТ 27.08.2018 Г. /СТР.49 от делото/, писмо от ЧЕЗ Електро България, с което я уведомяват, че на база констативен протокол №*******/21.08.2018 г и е начислена сума и е издадена фактура за 626, 52 лева, която същата следва да заплати, като е посочено, че се прилага копие от фактурата. Сочи се, и че при незаплащане на сумата електрозахранването ще бъде преустановено. Приложена е и товарителница /стр. 50 от делото/, за изпратена пратка, обработена на 28.08.2018 г., до адреса на ищцата, като е отбелязано, че същата е „непотърсена“. В този смисъл се налага извоз, че  не е спазено изискването на чл. 47, ал. 4 от ПИКЕЕ, което води до невъзможност за едностранна корекция на сметка от страна на ответното дружество.  

           Съгласно чл. 47. ал. 4 ПИКЕЕ,  при отсъствие на клиента или отказ от последния, констативният протокол се изпраща от оператора на съответната мрежа на клиента, с препоръчано писмо, с обратна разписка. Така посочените нравила императивно задължават оператора на съответната мрежа, извършващ проверката, да доведе до знанието на абоната за същата, като едва тогава констатациите в протокола биха го обвързали, с оглед на коего и би се осъществил фактическият състав на хипотезата на чл. 47, АЛ.  11 ПИКЕЕ. На абоната следва да бъде връчено и уведомително писмо за коригиране на сметката, съгласно чл. 17. ал. I и 2 от Общите условия на „Чез Електро България“ АД. Това уведомяване обаче не замества връчването на констативния протокол, тъй като това е отделна и различна процедура. Актът на изпращане на уведомлението е със самостоятелно значение и е необходим, за да е надлежно упражнено от доставчика законоустановеното му право да извърти едностранната корекция на сметка за минал период, но той трябва да е осъществен след изпълнение на всички други предвидени в ПИКЕЕ и ОУ процедури по връчването на констативния протокол. Приложените по делото писмо от с товарителница №********** от 27.08.2018 г. за уведомяване ответника за извършената на 21.08.2018 г. проверка и за съставения констативен протокол и писмо обратна разписка с отбелязване от 31.08.2018 г., че пратката е непотърсена,  не удостоверяват получаването от ищеца на процесния констативен протокол, съгласно чл. 47. ал. 4 ПИКЕЕ с оглед предвидения ред в чл. 17, ал. 1 и 2 от общите условия. В настоящия случай не може да се приеме, че процедурата по връчване  е надлежно осъществена. Същевременно в представените общи условия не се съдържа клауза за фингирано връчване на кореспонденцията между страните по договора (която ясно разписва определени предпоставки и/или фактически констатации, при наличието на които ще се счита, че е положена дължимата грижа, както и че според договора опитът за предаване на съобщението /на адреса или на адресат/ се приравнява на фактическото му получаване), поради което и след като пощенската пратка е върната като недоставена, независимо от причините за това. волеизявлението на ищеца не може да се счита, получено от ответника - така Решение № 180/23.1 1.2016 г. по т. д. № 2400/2015 г. на ВКС, 1 т. о.. С оглед на  всичко изложено съдътъ счита, че не са изпълнени изискванията  по връчване, от формална страна, с което е допуснато нарушение по цитираните разпоредби и не може да се приеме, че процедурата е надлежно осъществена, което е достатъчно основание това възаржение да се счете за основателно и искът да бъде уважен, при положение, че видно от представената бележка за заплащане се установява, че претендирата сума действително е била заплатена на ответната страна- разписка –стр.23 от делото.

               При така изложените мотиви, съдът счита, че исковата претенция е основателна, което налага нейното уважаване.

             

По разноските:

            С оглед изхода на делото и съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право да му се присъдят разноски в исковото производство. ИЩЦАТА  е направила следните разноски в настоящото производство: 500 лева – адвокатски хопорар и 50 лева държавна такса, съобразно списък по чл. 80 ГПК, представен на стр.79 от делото. Същевременно в писменото си становище ответната страна е направила възражение за прекомерност на претендиранато адвокатско възнаграждение, съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото и че не се касае за дело с фактическа и правна сложност и при отправено възражение от ответната страна, и съобразно материалния интерес на спора, съотнесен към чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес възнагражденията са следните: т.1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28 от 2014 г.) при интерес до 1000 лв. – 300 лв.; като в случая претенцията от 500 лева следва да бъде намалена на 300 лева дължимо възнаграждение за адвокат.

 

Предвид изложеното съдът,

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на И.В.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата от -626,52 лв., представляваща платена без основание електроенергия за периода от 24.05.2018г. до 21.08.2018г. за адрес гр. ***, обективирана във фактура №********** от 24.08.2018 г., за едностранно корегиране на сметка, издадена от „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, която сума е  била заплатена без правно основание.

ОСЪДЖДА „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Цариградско шосе” № 159, бл. Бенч Марк Бизнес център ДА ЗАПЛАТИ на И.В.П., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 350 лева, разноски в производството, от които 50 лева- държавна такса и 300 лева- адвокатско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Чез Разпределение България“ АД.

Решението подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                     

Вярно с оригинала:С.Г.                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: