№ 45293
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА Д. ВОДЕНИЧАРОВА Гражданско
дело № 20251110143291 по описа за 2025 година
намери, че следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото по реда на чл. 140, ал.
3 ГПК:
Ищецът С. Г. В. е предявил срещу ответника „Сити кеш“ ООД кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК
във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, с които се иска
прогласяването на нищожността на Договор за потребителски кредит № ............ г., сключен
между страните, както и осъждането на ответника да заплати на ищеца заплатената без
основание сума в размер на 5 лв., представляваща част от вземане в общ размер на 64 лв. -
представляваща общата стойност на извършени плащания (недължимо заплатени и
получени) към дружеството при начална липса на правно основание, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на
задълженията.
Ищецът твърди, че между него и ответника на 29.12.2020 г. е бил сключен Договор за
потребителски кредит № ............ г. за сумата от 200,00 лева. В чл. 6 от договора било
уговорено, че кредитът е следвало да бъде сключен с някое от изчерпателно изброените
обезпечения, а в случай, че в тридневен срок не предоставил някое от обезпеченията или
избраното обезпечение не отговаряло на изброените изисквания е следвало да заплати
неустойка в размер на 53,73 лв. Твърди, че е погасил задълженията по договора до края на
месец януари 2021 г., като е заплатил и уговорената неустойка. Счита, че уговорената в
договора неустойка е нищожна, доколкото води до неравновесие между престациите по
договора е до скрито обогатяване на кредитора. На следващо място твърди, че сключения
договор за кредит е нищожен, поради неправилно посочен размер на ГПР, тъй като в него не
е включена уговорената в договора неустойка. Освен това действителния ГПР надхвърлял
законово допустимия размер. Твърди, че клаузата за дължимост на неустойка при
неосигуряване на обезпечение противоречи на чл. 143 ЗЗП. Сочи, че с оглед нищожността
на договора съгласно чл. 23 ЗПК дължи единствено връщане на получената главница. С
оглед гореизложеното моли за уважаването на предявените искове и присъждането на
сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът
оспорва предявените искове. Сочи, че ищецът е погасил предсрочно задълженията си по
процесния договор, поради което искът за прогласяване на нищожност е недопустим.
Посочва също така, че ищецът има сключени общо 19 договора за кредит, които съдържат
идентични клаузи за неустойка и предявяването на искове във връзка с тези договори
представлява злоупотреба с право. Счита, че недействителност на отделна клауза не води до
недействителност на целия договор, като клаузата за неустойка не била част от
съществените параметри на договора. Счита, че договорът отговаря на всички изисквания
1
на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 ЗПК. Твърди, че по
отношение на формирането на годишния процент на разходите /ГПР/ са спазени всички,
закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания. Сочи, че уговорената неустойка не е и
не следва да бъде включвана в ГПР. Твърди, че възникването на неустойката е след
сключването на договора, а не към момента на подписването му, като тя има обезщетителна
функция и размерът й е бил уговорен към момента на сключването на договора. Посочва, че
клаузата, с която е определена и приложимата лихва по кредита е индивидуално уговорена и
съставена на ясен и разбираем език, а освен това е с фиксиран размер. Признава, че е
получил от ищеца сумата, предмет на осъдителния иск, в размер на 64 лв., но твърди, че е
налице валидно правно основание за задържането й, тъй като не е налице неравноправност
на процесния договор или отделни негови клаузи. С оглед гореизложеното моли за
отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
По доказателствената тежест
По иска с правна квалификация чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД, вр. чл. 22 от ЗПК във
връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19 от ЗПК в тежест на ищеца е да докаже сключването на
процесния договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че по
отношение на същия е налице на нарушение на закона, тъй като е посочен неправилен
размер на ГПР, както и че същият противоречи на закона на твърдените в исковата молба
основания.
По иска с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е заплатил посочената в исковата молба сума. В тежест на ответника е да докаже
наличие на основание за задържане на същата.
Съдът обявява на страните, че служебно следи за неравноправност на клаузи от
договора за потребителски кредит, за което предоставя на страните при условията на
състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
Предвид становищата на страните като безспорно и ненуждаещо се от доказване на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъдат отделени следните обстоятелства: че
ищецът е платил и ответникът е получил по процесния договор плащания в общ размер от
264 лв., както и че посоченият в процесния договор за кредит годишен процент на разходите
не включва предвидената в чл. 8 от договора неустойка.
По доказателствата:
Ищецът е представил с исковата молба и ответникът с отговора на исковата молба
писмени доказателства, които следва да бъдат приети като допустими, относими и
необходими за правилното разрешаване на повдигнатия пред съда правен спор.
Ищецът е поискал допускането на съдебно-счетоводна експертиза, като предвид
отделените за безспорни по-горе обстоятелства, тя не е необходима, поради което искането
следва да бъде оставено без уважение.
Ищецът е направил искане по чл. 190 ГПК, като посочените документи са
представени по делото, с оглед на което това искане също следва да бъде оставено без
уважение.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 17.12.2025 г. от
13.30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и към отговора на исковата молба
писмени доказателства.
2
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и ненуждаещи се от
доказване следните обстоятелства: че ищецът е платил и ответникът е получил по
процесния договор плащания в общ размер от 264 лв., както и че посоченият в процесния
договор за кредит годишен процент на разходите не включва предвидената в чл. 8 от
договора неустойка.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК, както и искането му
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по-добро и от най-доброто съдебно
решение, като половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната
спогодба има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-
горен съд.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът на доклада по
делото, да се връчи на страните, а на ищеца и преписи от отговора на исковата молба и
приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3