№ 987
гр. Варна , 29.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IVА СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет
и девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
Ивелина Д. Чавдарова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100500788 по описа за 2021 година
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. Н. В. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител адв. Г. Т. от АК-Варна, срещу Решение № 260502/17.02.2021 год., постановено
по гр. дело № 8842/2020 год. по описа на РС-Варна, с което е отхвърлен предявения от
въззивника против Технически университет – Варна, с адрес гр. Варна, ул. Студентска № 1
иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № 237/29.05.2020 год. на Ректора на Техническия
университет – Варна.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно, постановено е в
нарушение на материалния закон, както и че е необосновано, тъй като изводите на съда не
се подкрепят от събраните по делото докзателства. Неправилно не е зачетено влязлото в
сила решение на РС-Варна по гр. дело № 18698/2018 год., с което е било отменено
предходно уволнение на ищеца, извършено при същите факти и на същото основание. От
мотивите на първоинстанционното решение не става ясно, уволнението на ищеца,
извършено със заповедта № 237/29.05.2020 на ректора на ТУ-Варна, дисциплинарно ли е или
не. При положение, че уволнението е дисциплинарно (както вероятно е приел районният
съд, обсъждайки фактическия състав на чл. 195 КТ относно реквизитите на заповедта за
уволнение), то тогава сроковете за налагането на наказанието „Уволнение“ са изтекли и
уволнението е незаконно и на това основание. Наред с това в случай, че със Заповедта №
237/29.05.2020 на ректора на ТУ-Варна на ищеца е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“, то съгласно принципа „нон бис ин идем“, приложим и в трудовото право в
1
хипотезите на ангажиране на дисциплинарната отговорност на работника/служителя,
уволнението е незаконно, тъй като ищецът вече е бил уволнен за същото (на същите
основания) и уволнението му е признато за незаконно с влязлото в сила решение по гр. дело
№ 18698/2018 год. на РС-Варна.
Твърди се също, че съдът не е дал отговор и на друг съществен спорен въпрос по
делото – кое трудово правоотношение на ищеца е прекратено със Заповедта №
237/29.05.2020 на ректора на ТУ-Варна и изобщо съществува ли такова трудово
правоотношение между ищеца и ответното висше учебно заведение. Жалбоподателят счита,
че по делото няма доказателства, от които да се установи между страните да е сключван
трудов договор в предвидената в чл. 62 КТ писмена форма за длъжността „професор“,
поради което и липсва трудово правоотношение между ищеца и ответното учебно заведение
за посочената длъжност, което да бъде прекратявано.
Отправеното искане е да се отмени обжалваното решение и да се постанови друго, с
което искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ да бъде уважен, ведно с присъждане на сторените в
двете инстанции съдебни разноски.
С жалбата е направено искане за спиране на настоящото производство до
приключването на гр. дело № 18698/2018 год. на РС-Варна.
Направено е и искане за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което
ищецът (въззивник) да се снабди от МУ-Вн (вероятно ищецът има предвид ТУ-Варна, а не
МУ – абривеатура на Медицински университет - Варна), с препис от писмо и приложена
към писмото заповед от 02.04.2020 год. за уволнението му от длъжността „професор“,
поради извършено плагиатство в трудовете му за „Доктор на техническите науки“ и
„Професор“, изхождащи от проф. Вълчев – ректор на Технически университет – Варна. С
посочените документи, с които страната желае да се снабди, се иска да се установи, че
„Технически университет – Варна не преследва законови цели с тези заповеди“.
В писмен отговор насрещната страна – ТУ-Варна, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата, счита обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено.
Оспорва и направеното с жалбата доказателствено искане. Излага съображения.
Съдът като се запозна с делото, намира, че искането за спиране на настоящото
производство е неоснователно, тъй като решението по гр. дело № 18698/2018 год. на РС-
Варна е влязло в сила. Обстоятелството, че към момента е налице висящо производство по
глава ХХІV-та ГПК по отношение на решението по цитираното гражданско дело е
ирелевантно.
Искането за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с посочените документи
също е неоснователно. Не е ясно какви факти, от значение за правния спор, се домогва да
установи страната с цитираните писмени доказателства. В случай, че ищецът цели
́
2
установяване на злоупотреба с права от страна на работодателя, подобни твърдения не са
навеждани в исковата молба като основание за незаконност на уволнението му, поради
което и доказателства за факти, от които да се съди за евентуална злоупотреба с права от
страна на работодателя, са неотносими към спора.
Водим от горното съдът
РАЗПОРЕДИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Р. Н. В. от гр. Варна, чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 260502/17.02.2021 год., постановено по гр.
дело № 8842/2020 год. по описа на РС-Варна;
ОТХВЪРЛЯ съдържащите се във въззивната жалба искания, а именно:
1) за спиране на настоящото производство до приключването на гр. дело №
18698/2018 год. на РС-Варна;
2) за издаване на съдебно удостоверение, въз основа на което ищецът (въззивник) Р.
Н. В. от гр. Варна да се снабди от Технически университет – Варна с препис от писмо и
приложена към писмото заповед от 02.04.2020 год. за уволнението му от длъжността
„професор“, поради извършено плагиатство в трудовете му за „Доктор на техническите
науки“ и „Професор“, изхождащи от проф. Вълчев – ректор на Технически университет –
Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 19.04.2021
год. от 14, 00 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4