РЕШЕНИЕ
№ 2262
гр. Пловдив, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Надежда Г. Славчева Андонова
при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева
като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева Андонова Гражданско
дело № 20215330114689 по описа за 2021 година
Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка
с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД против Е. А.А. се твърди, че
ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от
Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия
за обособената територия на гр. П. Ответникът като собственик на топлоснабден имот,
находящ се в *** имал качеството на клиент на топлинна енергия и като такъв бил длъжен
да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в
срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. В изпълнение на
законоустановените си задължения дружеството доставило на ответника, а търговецът за
дялово разпределение на топлинна енергия е разпределил топлинна енергия, на стойност
495.53 лв., от които 439.88 лв. главница – топлинна енергия за периода от 01.10.2018г. до
30.04.2019г., както и обезщетение за забавено плащане за периода от 04.12.2018г. до
02.06.2020г. на стойност 55.65 лв. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 03.06.2020 г. до
окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото не постъпил писмен отговор от ответника.
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по
вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
1
От приложеното ч.гр.дело № 6097 по описа на ПРС за 2020г. е видно, че е издадена заповед
№ 2652 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.06.2020г. /по която е
допусната поправка на ОФГ с определение от 29.10.2021г./, с която е разпоредено Е. А.А. да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД сумата от 439.88 лв. главница,
представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за периода 01.10.2018г. до
30.04.2019г. по партидата на длъжника за обект на потребление, находящ се в *** с ИТН:
***, обезщетение за забава за периода 04.12.2018г. до 02.06.2020г. в размер на 55.65 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 03.06.2020г. до окончателното погасяване, както и разноските по
делото, от които 25 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Към исковата молба са приложени заверени копия от препис-извлечение от сметка за
потребител Е. А.А., за обект на потребление ИТН:***, справка за доставена топлинна
енергия по количество и стойност.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, видно от приложената на лист 36
разписка. Ответникът е била редовно уведомен и за първото по делото заседание, видно от
разписката на лист 52. В изпратеното до страната съобщение по чл.131 ГПК е вписано, че
при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна може
да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските. В съдебно заседание ответникът не се явява и не се
представлява, като няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие.
От друга страна, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените и
ангажирани от ищеца писмени доказателства, се налага изводът, че искът е вероятно
основателен.
В тази връзка съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238, ал.1 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение, в който смисъл е и направеното от ищцовата
страна искане, поради което искът следва да бъде уважен, без решението да се мотивира по
същество.
От ищеца са претендирани направените по делото разноски, поради което на страната
следва да се присъдят направените в заповедното производство разноски в размер от 25 лв.
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, както и направените в исковото
производство разноски в размер на 75 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
Поради изложеното и на основание чл. 239, ал.2 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Е. А.А., ЕГН ********** от *** дължи на „ЕВН
2
България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 сумата от 439.88 /четиристотин тридесет и девет
лева и 88 ст./ главница, представляваща стойност на топлинна енергия, доставена за
периода 01.10.2018г. до 30.04.2019г. за обект на потребление, находящ се в *** с ИТН: ***,
сумата от 55.65 лв. /петдесет и пет лева и 65 ст./ обезщетение за забава за периода
04.12.2018г. до 02.06.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението в съда – 03.06.2020г. до окончателното погасяване, за които
суми е издадена заповед № 2652 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
04.06.2020г. по ч.гр.дело № 6097 по описа на ПРС за 2020г.
ОСЪЖДА Е. А.А., ЕГН ********** от *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо
Г.Данов“ № 37 сумата от 75 лв. /седемдесет и пет лева/ направени разноски по заповедното
производство и сумата от 175 лв. /сто седемдесет и пет лева/ направени разноски в
настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът може да търси защита срещу решението по реда на чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
3