Р Е Ш Е Н И Е № 578
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин 29.12.2021 г.
Видински
районен съд, гражданска колегия в публичното заседание на двадесет и пети ноември две хиляди двадесет
и първа
година в състав:
Председател:Даниел Димитров
Съдебни заседатели:
Членове:
при
секретаря О. Велизарова и в присъствието на прокурора
................................. като разгледа докладваното от съдия Димитров
гр. дело № 369 описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „ОТП Факторинг България”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Оборище“, бул. „Княз Александър
Дондуков“ № 19, ет. 2, с която против А.П.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** е предявен иск с правно
основание по чл. 422
от ГПК, както и евентуални такива по чл.
79 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на
16.04.2014г. между "Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и А.П.А., като кредитополучател е
сключен Договор за кредит текущо потребление, обезпечен с поръчителството на К. Т. С. съгласно Договор за
поръчителство от същата дата.
Излага
се, че съгласно Договора за кредит от 16.04.2014г. "Банка ДСК" ЕАД е
отпуснала на А.П.А. кредит в
размер на 14 500 лв. /четиринадесет
хиляди и петстотин лева/ за текущо потребление със срок за издължаване
от 108 (сто и осем) месеца, считано от датата на неговото усвояване, като
кредита се усвоява еднократно и се отчита по индивидуална заемна сметка с IBAN № BG47STSA93000021664679 с титуляр А.П.А.,
като кредитът се погасява чрез същата сметка IBAN № BG47STSA93 000021664679 с месечни вноски, дължими на всяко 25-то число от месеца
съгласно погасителен план към Договора,както и че предоставеният кредит се
олихвява с лихвен процент, който към датата на сключване на Договора за кредит
е 14,95 % .
Сочи се,
че неразделна част от Договора са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица, които кредитополучателят е получил и
приел с подписването на Договора.
Поддържа
се, че съгласно чл. 15 от Договора за кредит кредитополучателя заплаща такси
съгласно Тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Банка ДСК“ прилага
при извършвани услуги на клиента (Тарифата), която представлява неразделна част
от Договора (Приложение № 3 към него), като с оглед на гореизложеното се сочи,
че ответниците дължат такса за изискуемост на кредита в размер на 120 лева
съгласно т. 6 от тарифата - Приложение № 3 към Договора за кредит.
Твърди се, че на 11.03.2015 г., поради нередовното обслужване на кредита и допуснатото просрочие, между
„Банка ДСК" ЕАД, като кредитор и А.П.А.
като кредитополучател е подписано Допълнително споразумение към
Договора, с което страните се съгласяват, че остатъка по дълга към датата на
сключване на споразумението е в размер на 14185,13 лева, от който главницата е
в размер на 13757,04 лева, дължимата редовна лихва е в размер на 427,31 лева,
дължимата наказателна лихва е в размер на 0,78 лева..Посочено е и че кредитополучателя
е внесъл сумата от 64,35 лева и кредиторът се отказва от вземането си за
наказателни лихви в размер на 0,78 лева.
Подържа
се,че за остатък от дълга, съгласно сключеното споразумение,се приема сумата от
14 120,00 лева ,като крайният срок за издължаване се запазва с крайна падежна дата - 16.04.2023 г.,както и че към датата на сключване на допълнителното
споразумение - 11.03.2015 г. уговорения лихвен процент по кредита е 14,95 % или
0,03% , формиран от стойността на 6- месечен SOFIBOR 1.181 % и
надбавка в размер на 13,769 пр.пункта.,като е запазено обезпечението -
поръчителство на К. Т. С..
Излага
се, че неразделна част от допълнителното споразумение са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
кредитополучателят е получил и приел с подписването на споразумението.
Поддържа
се, че съгласно чл. 19.1 от Общите условия, неразделна част от Договора за
кредит, при забава на плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната
дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта.
Сочи се,
че на 23.12.2015 г. е сключено Допълнително споразумение, между „Банка
ДСК" ЕАД и ответника А.П.А. като
кредитополучател към Договора, с което страните по него се съгласяват, че
остатъка по дълга към датата на сключване на споразумението е в размер на
15164,51 лева, от който главницата е в размер на 13921,11 лева, дължимата
редовна лихва е в размер на 1235,77 лева, дължимата наказателна лихва е в
размер на 7,63 лева. Кредитополучателят е внесъл сумата от 3,34 лева и
кредиторът се отказва от вземането си от наказателни лихви в размер на 7,63
лева. За остатък от дълга, съгласно сключеното споразумение се приема 15 140,00
лева и се договаря нов срок за издължаване от 120 месеца с крайна падежна дата - 23.12.2025 г. Към
датата на сключване на допълнителното споразумение - 23.12.2015 г. уговорения
лихвен процент по кредита е 14,76 % или 0,03% , формиран от стойността на 6-
месечен SOFIBOR
1.181 % и надбавка в размер на 13,769 пр.пунка,като
е запазено е обезпечението - поръчителство на К. Т. С..
Твърди
се, че неразделна част от допълнителното споразумението са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на физически лица, които
кредитополучателят е получил и приел с подписването на споразумението.
Излага
се, че съгласно чл. 19.1 от Общите условия, неразделна част от Договора за
кредит, при забава на плащането на месечната вноска, от деня, следващ падежната
дата, частта от вноската, представляваща главница, се олихвява с договорената
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 (десет) процентни пункта. До
предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред остатъкът от кредита се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер
на 10 /десет/ процентни пункта, а след тази дата - с надбавка за забава, равна
на законната лихва по чл. 86 от ЗЗД."
Поддържа
се, че на 09.01.2017 г., поради
преустановяване на погасяването на задължението по Договор за кредит за текущо
потребление от 16.04.2014г. , Допълнително споразумение от 11.03.2015г. и
Допълнително споразумение от 23.12.2015г. (считано от месечна вноска с падеж
09.02.2016 г.) кредиторът „Банка
ДСК" ЕАД е приложил санкциите, предвидени в т.19.2 на Глава VII „Отговорности и санкции" от Общите условия към Договора за кредит,
а именно: „при
допусната забава в плащанията
на главница и/или на лихва над 90 дни целият остатък от кредита става
предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата за
събирането му по съдебен ред, остатъкът от кредита се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 (десет)
процентни пункта" и е осчетоводил кредита като предсрочно изискуем.
Сочи се, че кредиторът „Банка ДСК" ЕАД чрез Л. Ц.
- Нотариус с район на действие - Районен съд Видин,
вписан под № 29 в регистъра на Нотариалната камара е обявил на кредитополучателя предсрочната изискуемост на вземането, като
нотариалната покана е връчена лично на адресата на 29.12.2016 г.
Твърди се, че на 09.01.2017г, вследствие неизпълнение на задълженията от страна на длъжниците по
Договора и настъпилата предсрочна изискуемост на цялото вземане, обявена на
кредитополучателя с цитираната по-горе нотариална покана, кредиторът „Банка
ДСК" ЕАД е пристъпил към принудително събиране на вземането си по съдебен ред
като е подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 417
от ГПК срещу А.П.А. и К. Т. С.. Образувано е ч.гр.д. №
63/2017 г. по описа на Районен съд Видин, по което съдът се е разпоредил да се
издадат в полза на „Банка ДСК" ЕАД Заповедите за изпълнение и Изпълнителен
лист за сумите, описани по-горе.
Излага
се, че на 16.03.2017 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания
(„Договор за цесия"), „Банка ДСК" ЕАД прехвърлила на ищеца „ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД пакет от вземания, ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В това число е
прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК" ЕАД
като кредитор и А.П.А., като
кредитополучател, Договор за кредит за текущо потребление от 16.04.2014г г.
Горното се потвърждава и от приложеното в заверено копие към настоящата искова
молба - извлечение от Приемо-предавателен протокол към Договора за цесия от
16.03.2017 г.
Сочи се,
че към исковата молба е приложено потвърждение от „Банка ДСК" ЕАД до „ОТП
Факторинг България" ЕАД за прехвърлянето на вземанията съгласно Договор за
цесия от 16.03.2017 г. същият е влязъл в сила и произвел своето действие.
Поддържа
се, че на базата на изрично пълномощно, предоставено от "Банка ДСК"
ЕАД ищецът е изпратил от името на цедента уведомителни писма за прехвърляне на
вземането до кредитополучателя А.П.А..
Излага се, че няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да уведоми
длъжника за цесията, доколкото не се касае за лично и незаместимо действие (в
този смисъл Решение № 137 от
02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ВКС, IIIгр. а).
Твърди
се, че са изпратени уведомления за цесията до ответника на адреса, деклариран
от него в Договор за кредит за текущо потребление от 16.04.2014г., Допълнително
споразумение от 11.03.2015г. и Допълнително
споразумение от 23.12.2015г. - обратна разписка с баркод *PSFABG0092U46* (съвпадащ с идентификационния код на пратката, отбелязан върху самото
уведомление) до длъжника А.П.А..
Излага
се, че в случай, че съдът счете, че ответникът не е надлежно уведомен за
прехвърлянето на вземането с изпратените уведомителни писма за прехвърляне на
вземането, посочени no-rope,
то ищецът моли съда да приеме, че същият е уведомен
за прехвърляне на вземането с връчване на исковата молба, ведно с приложените
към нея писмени доказателства, сред които и самият договор за цесия, писмото -
уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД и пълномощното от цедента за уведомяване на
длъжника за извършената цесия. В този смисъл е Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о.
Иска се
от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество
(като частен правоприемник-цесионер
на „Банка ДСК" ЕАД - цедент), за които в полза на „Банка ДСК" ЕАД са
издадени Заповед № 55-РЗ за изпълнение на парично задължение от 16.01.2017г. и
Изпълнителен лист от 19.01.2017 г., издадени по ч.гр.д. № 63/2017 г. по описа
на Районен съд Видин и които произтичат от неизпълнение на Договор за кредит
текущо потребление от 16.04.2014г. изменен с Допълнителни споразумения от
11.03.2015 г., 23.12.2015 г., сумите от:
15010,78 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.01.2017 г. до изплащане на
вземането, 120,00 лева - такса
изискуемост; 2156,58 лева - договорна
лихва за периода от 09.02.2016 г. до 11.01,2017 г.; 44,30 лева - санкционираща
лихва за периода от 09.01.2017 год. до 11.01.2017 год.;
Претендират се и направените разноски.
При условията на евентуалност е предявявен следния
осъдителен иск:
В случай, че съдът прекрати производството по
установителния иск по чл. 422 ГПК като недопустимо.
Иска се от съда да осъди ответника да заплати на ищеца
(като частен правоприемник - цесионер на „Банка ДСК" ЕАД -цедент) следните
суми, произтичащи от неизпълнението , и включващи:
- 15010,78 лева - неизплатена главница,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на искова молба до
изплащане на вземането, представляваща сбор от главницата по падежиралите
вноски с падежи от 09.02.2016 г. вкл. до 09.01.2017 г. вкл. и главницата по
предсрочно изискуемите вноски с падежи от 09.02.2017 г. вкл. до 23.12.2025 г.
вкл.)
- 3604,69 лева -
непогасената по давност наказателна лихва за забава по чл. 19.2 от Общите
условия, върху главницата в размер на 15010.78
лева, от 09.02.2018г. вкл. до 25.02.2021 г. вкл.
Претендират се и направените по делото
разноски.
В
срока за отговор по делото е подаден такъв от назначения особен
представител, който е оспорил предявения
иск като недопустим и неоснователен.Подръжа се ,че не е посочено как е изчислен
размера на задължението , че длъжника не е уведомен за цесията при условията на
чл.99 ал.3 ЗЗД,както и че предявените искове за лихви са погасени на осн. чл.
111, б. „в“ от ЗЗД.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и
приета е съдебно-икономическа експертиза,
приложено е ч.гр.д. № 63/2017 г. по описа на РС-Видин.
С оглед данните по делото Съдът намира следното от
фактическа страна:със заповед за изпълнение на парично задължение № 55-РЗ от 16.01.2017 г.
по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 19.01.2017 г. издадени по ч. гр. дело
№ 63/2017 г. на РС-Видин, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните
суми: 15 010.78 лв.-главница, 120.00 лв.-такса
изискуемост, 2 156.58 лв.-договорна /дължима/ лихва за периода от 09.02.2016 г.
до 11.01.2017 г., 44.30 лв.-наказателна лихва за периода от 09.01.2017 г. до
11.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считана от 12.01.2017 г. до окончателното издължаване, както и
346.63 лв.- разноски за държавна такса и
763.29 лв.-разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Не се спори относно издаването на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу
ответника за процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № 63/2017 г. по
описа на ВдРС, по което заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е предявен и настоящия
установителен иск.
От представеното
заверено от ищеца копие на Договор за
кредит текущо потребление от 16.04.2014, сключен между "Банка ДСК" ЕАД и А.П.А., е видно, че кредитодателят
е предоставил на ответника като кредитополучател, кредит за текущо потребление
в размер на 14500 лв.,
олихвяван с
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 14.95 %
годишно или 0.04% на ден, като се издължава на всяко 25-то число на месеца
съгласно условията и срока на Договора.
Договора за кредит текущо потребление е обезпечен с
поръчителството на К. Т. С. съгласно
Договор за поръчителство от същата дата.
От представеното допълнително споразумение към
Договора от 11.03.2015 г. е видно, че страните
са се съгласили, че остатъка по дълга към датата на сключване на споразумението
е в размер на 14185.13 лева, от който главницата е в размер на 13757.04 лева,
дължимата редовна лихва е в размер на 427.31 лева, дължимата наказателна лихва
е в размер на 0.78 лева. Налице са данни,че кредитополучателя е внесъл сумата
от 64.35 лева и кредиторът се е отказъл от вземането си за наказателни лихви в
размер на 0.78 лева.В тази връзка
остатъка от дълга, съгласно сключеното споразумение, е за сумата от 14 120.00
лева,като крайният срок за издължаване
се запазва с крайна падежна дата -
16.04.2023 г..Видно е също така и че към
датата на сключване на допълнителното споразумение-11.03.2015 г. уговорения
лихвен процент по кредита е 14.95 % или 0.03%, формиран от стойността на 6-
месечен SOFIBOR
1.181 % и надбавка в размер на 13.769 пр.пункта,
като е запазено обезпечението-поръчителство на К. Т. С..
От
представеното по делото допълнително споразумение от
23.12.2015 г. между „Банка ДСК" ЕАД и ответника страните е видно, че
страните се съгласяват, че остатъка по дълга към датата на сключване на
споразумението е в размер на 15164.51 лева, от който главницата е в размер на
13921.11 лева, дължимата редовна лихва е в размер на 1235.77 лева, дължимата
наказателна лихва е в размер на 7.63 лева. Налице са данни,че кредитополучателя
е внесъл сумата от 3.34 лева и кредиторът се е отказъл от вземането си от
наказателни лихви в размер на 7.63 лева.В тази връзкаостатъка от дълга,
съгласно сключеното споразумение,е за сумата от 15 140.00 лева като се
договаря нов срок за издължаване от 120 месеца с крайна падежна дата-23.12.2025 г..Видно е също така и че към датата на
сключване на допълнителното споразумение - 23.12.2015 г. уговорения лихвен
процент по кредита е 14.76 % или 0.03%, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 1.181 % и надбавка в размер на 13.769 пр.пункта, като обезпечението -
поръчителство на К. Т. С. също е
запазено.
По делото е представена нотариална покана ,изготвена от Л. Ц. - нотариус с район на действие - Районен съд Видин,
вписан под № 29 в регистъра на Нотариалната камара, с която е обявена на кредитополучателя предсрочната
изискуемост на вземането, като нотариалната покана е връчена лично на ответника
на 29.12.2016 г.
От договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 16.03.2017
г.,
сключен между „"Банка ДСК" ЕАД и „ОТП
Факторинг България” ЕАД,се
установява,че е цедирано вземането по процесния
договор за кредит, като цесионерът е упълномощен да
извърши уведомления от името на цедента на длъжниците за прехвърленото вземане. Към договора за цесия
са представени потвърждението за цесия и приемо-предавателен протокол за
прехвърлените вземания, в който фигурира името на ответника и договора за
кредит от 16.04.2014 г.
По делото е
представено уведомление до ответника от 06.04.2017 г. за извършената цесия,
както и известие за доставяне.
Вещото лице по
назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е дало заключение,
че дължимата главница, договорната лихва, и лихвата за забава са в
претендирания размер.
В заключението
е отразено, че на ответника е отпуснат
процесния кредит и че същия е усвоен.
Вещото лице е посочило,
че последното плащане по договора за кредит от ответника е извършено на 29.01.2016
г. в размер на 242.75 лв., с която са погасени 129.22 лв. от главницата и
113.53 лв. за лихви.
Със заключението на вещото лице е даден отговор
на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета
на доказване в производството,поради което е
прието от съда.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
установителен иск е недопустим.
Първоначалния
титуляр на вземането е банка, която заради привилегията на банките
по смисъла на чл.417 ал.1 т.2 ГПК, се е снабдила със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист, и е образувала изпълнителното дело под номер 463 по
описа за 2020 г. на ЧСИ Стефан Нинов. След образуването на изпълнителното дело,
вземането по него е прехвърлено чрез цесия на друг титуляр – ищеца, който обаче не
е банкова институция. Той като цедент не разполага с възможността да
инициира, а още по-малко, да провежда незабавно изпълнение по реда на чл. 417 и
следващите от ГПК, при което не може да упражни и право на иск по чл. 422 от ГПК по отношение на вземане, предмет на такава заповед. Няма данни заповедта за
незабавно изпълнение да е обезсилена или да е отменено разпореждането на съда
за допускане на незабавното изпълнение. По въпроса за процесуалните
предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по
чл.422 ал.1 ГПК в случаите на настъпило универсално или частно правоприемство
след издаване на заповедта за изпълнение, и кои са легитимираните страни в
производството, в т.10б от ТР №4/18.06.14г. на ВКС, ОСГТК е прието, че при частно
правоприемство на страната на заявителя, основано на договор за цесия,
настъпило след издаване на заповедта за изпълнение, легитимиран да предяви иска
по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е и цесионерът при спазване на срока по чл.415 ал.1 ГПК - това е общият принцип. Съгласно т.4г от ТР №4/18.06.14г. на ВКС, ОСГТК в
хипотезата на чл.417 т.2 ГПК, при която възможността за снабдяване със заповед
за незабавно изпълнение въз основа на извлечение от сметка произтича от
особеното качество на кредитора (банка, държавно учреждение, община), то и
неговият правоприемник - универсален или частен- трябва да притежава същото
качество, за да получи заповед за незабавно изпълнение въз основа на издадения
в полза на праводателя му документ; противното би означавало да се заобиколи
закона чрез издаване на заповеди за незабавно изпълнение в полза на субекти
извън изрично посочените в него, за които законодателят е предвидил този
облекчен ред за събиране на вземанията им. Тъй като производството по чл.422 ГПК е продължение на заповедното производство и в него се проверява възникнало
ли е изпълнителното основание, когато вземането произтича от банкова сделка, за
която т.4г от посоченото ТР изисква специално качество на кредитора към момента
на подаване на заявлението, това ограничение за специалното качество на
кредитора следва да се приложи и в исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК,
когато заявителят е цедирал вземането си преди стабилизиране на заповедта за
незабавно изпълнение и издадения изпълнителен лист.
Следователно
когато заповедта за изпълнение е издадена на банка на основание чл.417 т.2 ГПК,
при частно правоприемство на заявителя, основано на договор за цесия, настъпило
след издаване на заповедта за изпълнение, цесионерът, който няма качество
банка, не е легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда на
чл.422 ал.1 ГПК. В това отношение, трайната практика на съдилищата, вкл. ВКС, е
последователна. /решение № 1/01.02.2017г. ВКС по т. д.№ 3228/2015 г., ТК, 2
т.о., ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
С оглед
на горното, производството по установителните искове следва да се прекрати,
като заповедта за незабавно изпълнение се обезсили.
По делото
като евентуален е предявен осъдителен иск по чл.79 ЗЗД по отношение на:
- 15010.78
лева - неизплатена главница, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаването на искова молба до изплащане на вземането, представляваща
сбор от главницата по падежиралите вноски с падежи от 09.02.2016 г. вкл. до
09.01.2017 г. вкл. и главницата по предсрочно изискуемите вноски с падежи от
09.02.2017 г. вкл. до 23.12.2025 г. вкл.
- 3604.69 лева - непогасената по давност наказателна лихва за забава
по чл. 19.2 от Общите условия, върху главницата в размер на 15010.78 лева от 09.02.2018 г. вкл. до
25.02.2021 г. вкл., и по които съдът
следва да вземе отношение.
В случая искът
е основателен по следните съображения: безспорно се установява, че на 16.04.2014
г. Банка ДСК ЕАД е сключила с ответника Договор за кредит текущо потребление в размер на 14500
лв., с падеж-всяко 25 число на месеца. Уговорен е ГПР от 17.15 %. Срокът за
издължаване на кредита е 108 месеца. В погасителния план е посочен лихвен
процент 14.95%. Договора за кредит текущо
потребление е обезпечен с поръчителството на К. Т. С. съгласно Договор за поръчителство от същата дата.
Срокът за погасяване на
задължението е променян със сключените в последствие допълнителни
споразумения,като с последното такова от 23.12.2015 г.,крайната падежна дата е
23.12.2025 г..
Видно от
заключението на вещото лице е, че на 16.04.2014 г. на кредитополучателя е
открита разплащателна сметка, по която е преведена сумата от 14500 лв., с
основание „автоматично усвояване на КТП по заявка“.
Посочено е също
така и че на 11.02.2015 г. е сключено допълнително споразумение към
договора,като остатъка на дълга е 14 120.00 лв.,както и че на 23.12.2015 е
сключено друго допълнително споразумение ,като остатъка е променен на сумата в
размер от 15 140.00 лв..Отразено е ,че последното направено от ответника плащане
е на 29.01.2016 г. и е в размер на 242.75
лв.,както и че през периода 09.02.2018 г.до 25.02.2021 г. няма направени други
погасителни вноски,като размерът на непогасената главница възлиза на
15 010.78 лв.
В заключението
си вещото лице е посочило, че наказателната лихва за забава върху главницата е в размер на 3604.69 лв. за периода
от 09.02.2018 г. до 25.02.2021 г., като същия съвпада с размера на съответната претенция/следва да се
отбележи,че при изчисленията направени с електронен калкулатор законната лихва
върху главницата,за същия период,възлиза на 4640.83 лв./.
Поради неизпълнението на задълженията по договора до ответника е
изпратена нотариална покана ,получена
лично от нето на 29.12.2016 г., с която му е
обявена предсрочната изискуемост на вземането.
При данните по
делото се налага извод, че ищецът е установил, че кредитодателя е изправна
страна по договора, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне и преведе
уговорения размер на заема на ответника, който обаче от своя страна не е изпълнил поетото насрещно задължение да
погаси при съответните условия по договора всички дължими се месечни вноски по кредита, като в тази връзка
същия е неизправна страна.
Безспорно
се установява, че дължимата от ответника главница възлиза на 15010.78 лв.,
която следва да бъде присъдена на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
подаването на исковата молба – 25.02.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
По делото
няма данни, че сумата е заплатена, поради което и съдът намира, че задължението
на ответника е останало непогасено и предявеният осъдителен иск,досежно
главницата, с правно основание чл. 79 ЗЗД
е основателен и доказан.
В случая
,при данните по делото,основателно е и искането за присъждане на сумата от 3604.69 лв.,представляваща лихва
за забава за периода от 09.02.2018 г. до 25.02.2021 г..
По възражението на
ответника за погасяване на вземането за лихви и неустойка , поради изтекла
погасителна давност ,съдът приема следното:няма спор ,че по отношение тези вземания
е приложима кратката погасителна давност по чл.111 ЗЗД . В случая обезщетението
за забава е претендирано за период от
25.02.2018 г.до 25.02.2021 г.,при което положение и с оглед датата на
предявяване на настоящия иск 25.02.2021 г. е безспорно,че кратката тригодишна
давност по отношение на процесното вземане не е изтекла.
С оглед
изложеното възражението за погасяване
на вземането, поради изтекла давност се явява неоснователно.
Неоснователно
се явява и възражението досежно цесията.
В случая
следва да се приеме,че с исковата молба е връчено уведомителното писмо за
извършената цесия, което изхожда от цедента, действащ чрез пълномощник цесионера, и същото е достигнало
до длъжника с връчване на препис от исковата молба, поради което съставлява
надлежно съобщаване за цесията по чл.
99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД и тя е породила действие за длъжника,представляван
от особен представител, на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в
хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да
бъде съобразен при решаването на делото/в този смисъл са постановените от ВКС
на основание чл.
290 ГПК Решение №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Решение №
3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о./.Вземането е валидно
прехвърлено на ищцовото дружество с договор за цесия, поради което ищецът е активно легитимиран да предяви настоящия иск.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата, че не
е налице валидно уведомяване на ответника за извършената цесия, поради това, че
книжата по делото и уведомлението за съответната цесия са връчени на неговия особен представител, а не лично на
длъжника.
Назначаването на особен представител на ответника е
вследствие на неуспешни усилия същия да
бъде издирен.
Фигурата на особения представител по чл. 47, ал. 6
от ГПК, се припокрива с тази на упълномощения
процесуален представител относно получаване на книжа по делото, както и връчване на препис от решението и
т.н..
И в двата случая, представителят има право да
извършва всички съдопроизводствени действия, с изключения на тези, свързани с
разпореждане с предмета на делото, за които се изисква изрично упълномощаване-чл.
34, ал. 3 от ГПК, респ. чл. 29, ал. 5 от ГПК за особения представител.
В трайната
съдебна практика е прието, че действието по уведомяването на длъжника за
извършената цесия не е елемент от фактическия състав на договора за цесия, а
целта е длъжникът да знае на кого да
плати.
В тази връзка длъжникът има интерес да оспорва
уведомяването за цесията тогава, когато
е платил на ненадлежен кредитор.
По делото
е установено , че
вземането по процесния договор е цедирано на ищеца,което е видно
и от уведомителното писмо за извършената цесия, изхождащо от цедента, действащ чрез пълномощник
цесионера, като същото е приложено към исковата молба и е достигнало до
длъжника, в случая чрез връчване на препис от исковата молба,с оглед неуспешното връчване с обратна разписка,
поради което съставлява надлежно съобщаване за цесията по чл. 99, ал. 3 пр. 1 ЗЗД ,която от своя страна е породила действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
По разноските.
Ищецът е сторил следните разноски в
производство: 393.34
лв.-платена държавна такса, 1049.59 лв.
за особен представител, 100 лв.-депозит за вещо лице, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в
размер на 540.00 лева.
С
оглед изхода на спора на ищеца ще следва да се присъдят разноските за платена държавна такса, вещо лице и
особен представител.
Възнаграждението
за юрисконсулт, с оглед предмета
на делото и фактическата и правна сложност, следва да се определи в
размер от 540.00 лева на
основание чл. 25 ал.2вр.ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ/НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл.
78, ал. 8 от ГПК,като в тази връзка възражението за прекомерност е неоснователно.
Воден от
горното, Съдът
Р Е
Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
частично производството по гр.д.№ 369/2021 г.,в частта на иска по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника А.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи
на ищцовото дружество "ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1000, район Оборище, бул. "Княз Александър Дондуков" № 19,
ет. 2,следните суми: 15010,78 лева -
главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.01.2017 г. до изплащане на вземането, 120,00 лева - такса изискуемост; 2156,58 лева - договорна лихва за периода от
09.02.2016 г. до 11.01,2017 г.; 44,30 лева - санкционираща лихва за периода от
09.01.2017 год. до 11.01.2017 год.,и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
55-РЗ от 16.01.2017 г. по ч.гр.д. № 63/2017 г. по описа на ВдРС ,поради
недопустимост на иска.
ОБЕЗСИЛВА
заповед за изпълнение на парично задължение № 55-РЗ от 16.01.2017 г. , издадена по частното гражданско дело №63/2017
г. по описа на ВдРС и
изпълнителния лист от 19.01.2017 г., издаден по същото дело.
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "ОТП
ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София 1000, район Оборище, бул. "Княз Александър Дондуков" № 19,
ет. 2, сумата в размер от 15010.78 лв./главница/, представляваща непогасено
задължение по Договор за кредит текущо
потребление от 16.04.2014г., изменен с Допълнителни споразумения от 11.03.2015
г., 23.12.2015 г., сключен между
"Банка ДСК" ЕАД, ЕИК *********
и А.П.А., ЕГН **********,
ведно със законната лихва, считано от
25.02.2021 г./датата на подаване на исковата молба/ до изплащане на вземането,както и
сумата в размер от 3604,69 лева,представляваща обезщетение за лихва за забава
върху главницата за периода от 09.02.2018г.- 25.02.2021 г..
ОСЪЖДА А.П.А., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София 1000, район
Оборище, бул. "Княз Александър Дондуков" No 19, ет. 2 сумата в общ размер на 2083.29 лв.-разноски
в настоящето производство /държавна такса в размер на 393.34 лева, 100.00 лева-възнаграждение
за вещо лице, 1049.95 лева-разноски за възнаграждение на особен представител и 540.00
лв.-юрисконсултско възнаграждение/.
Решението може да бъде обжалвано пред ВдОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис
по ч.гр.д.№ 63/2017 г. по описа на ВдРС.
В частта на
прекратяването решението има характер на определение и подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Видин в
седмодневен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: