РЕШЕНИЕ
№ 993
гр. Казанлък, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТЕЛА В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от СТЕЛА В. Г. Гражданско дело №
20245510100273 по описа за 2024 година
В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. М. Л. заявява, че на
*** г. между ищеца Д. Н. Х. и ответника Х. А. Г. бил сключен Договор за
изработка на идеен интериорен проект („Договорът“) със срок за изпълнение
не по-късно от *** г.
Сочи, че съгласно договора ответникът се задължил да изготви идеен
интериорен проект, включващ оглед и заснемане, изготвяне на концептуални
визуализации на интериор по задание на ищеца и изработване на работни
чертежи във връзка с редизайн на следните обекти: гр. С., ж.к. „С.“, ул. „Т. ***
и гр. С., ж.к. „С.“, ул. „Н.“ *** („Обектите“).
За целите на изпълнение на работите, възложени по силата на договора,
ищецът заплатил сумата от 1000 лева авансово на ответника, което е
удостоверено с изявление и подпис на ответника на страница две от договора.
Авансово платена сума от 1000 лева била предадена в брой на ответника
на датата на сключване на договора –*** г.
Впоследствие, ответникът предоставил част от първоначалните проекти
на документи на ищеца, но проектите били неточни и некоректни спрямо
даденото на ответника задание, поради което ищецът изискал тяхната
поправка.
Ответникът останал неудовлетворен от изисканата от ищеца корекция,
като го уведомил, че няма да извършва допълнителни корекции по
документите.
В допълнение ответникът заявил, че ако ищецът не е доволен от
извършената до момента работа, може да потърси друг изпълнител за
1
извършване на редизайна на обектите.
Кореспонденцията между страните се провеждала устно, чрез телефон
или чрез онлайн платформата „***”.
Твърди, че към *** г. - крайният срок за изпълнение по договора,
ответникът не само че не изпълнил изцяло договора, но и изпълненото до
момента от него не отговаряло на първоначално зададените параметри и на
практика било безполезно за ищеца.
Въпреки опитите на ищеца за провеждане на разговори, за да се
продължи с изпълнението на задълженията по договора, ответникът не е имал
желание да поддържа комуникация.
Ищецът правил многократни опити за провеждане на разговор по
телефона за изясняване на ситуацията, но ответникът или е прекъсвал
разговора и не е изслушвал ищеца, или е обещал, че ще върне обаждане след
определени период от време, което така и не се случило.
Заявява, че ищецът е имал нужда от професионалното съдействие на
ответника за изработването на идеен интериорен проект. Ответникът от своя
страна обаче не се е съобразявал с изискванията и предпочитанията на ищеца,
а обратно, изготвял е работите по проекта, съобразно своята лична преценка.
Ищецът е оказвал пълно съдействие на ответника, като е давал ясни и
подробни описания на необходимите корекции в проектите на документите,
така че да съответстват на първоначално уговореното задание и параметри.
Ответникът не е положил дължимата грижа за целите на надлежно
изпълнение на Договора.
Некоректното отношение на ответника, липсата на желание за
продължаване на работата по договора, както и прекомерно дългата забава в
изпълнението, са предпоставили и действията на ищеца по прекратяване на
договорното правоотношение с ответника.
Във връзка с горното, ищецът устно уведомил ответника, че разваля
сключения договор, поради неточно изпълнение на възложените с договора
задължения.
Ищецът, наред с развалянето на договора поискал ответникът да му
възстанови авансово платените суми.
Заявява, че към настоящия момент работата по договора е нацяло
преустановена и незавършена, а ответникът не е възстановил авансово
заплатената му сума.
Счита, че между ищеца и ответника е възникнало валидно
правоотношение по силата на сключения между тях договор.
Ищецът е изпълнил надлежно своите задължения по договорното
отношение, като е заплатил сумата от 1000 лева, представляваща авансово
плащане по договора.
Ответникът, освен че не е изпълнил работата си в срок, частта от нея,
която била изпълнена, била неточна и несъответстваща на първоначално
уговореното между страните задание.
Сочи, че с развалянето на договора между ищеца и ответника за ищеца
2
възниква право, уредено в чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, да поиска връщане на
даденото от него с оглед на отпадало основание.
Счита, че договорът съдържа всички необходими реквизити, за да
послужи като доказателство за съществуването на облигационно
правоотношение между ищеца и ответника, а именно: наименованието на
възложителя и изпълнителя, наименованието на работите, които следва да
бъдат изпълнени, авансово заплатената от ищеца сума, начина на плащане,
срок на договора.
С оглед изложеното счита, че е налице сключен договор между ищеца и
ответника, по силата на който ответникът се е задължил възмездно, срещу
заплащане да изготви идеен интериорен проект, включващ оглед и заснемане
на обектите, изготвяне на концептуални визуализации на интериор по задание
на ищеца и изработване на работни чертежи.
Ответникът не е изпълнил поетото със сключване на договора
задължение в предоставения му срок. Въз основа на забавата от страна на
ответника изпълнението е станало безполезно за ищеца.
Твърди, че упражненото от ищеца право да развали двустранния договор
с ответника е възникнало след осъществяване на всички елементи от
фактическия състав на разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, а именно
наличието на валидно облигационно правоотношение между страните,
виновно неизпълнение от страна на ответника за задълженията, за които той
отговоря, изправност от страна на ищеца и неточното изпълнение на
ответника, за което ищецът е упражнил правото си да развали договора.
Ищецът е изпълнил надлежно и точно своето задължение по Договора,
като е престирал дължимата авансова сума още при неговото сключване, за
което свидетелства подписа на ответника с изявлението, че е получил сумата
от 1000 лева на страница 2 от Договора.
Заявява, че ищецът в продължение на седмици безрезултатно е очаквал
насрещно изпълнение и от ответника. Когато обаче е разбрал, че ответникът
няма да изпълни надлежно своите задължения, е предприел действия по
развалянето на договора.
Ищецът е упражнил надлежно възникналото в негова ползва право и с
устно уведомление е уведомил ответника, че разваля договора, поради
неточно и прекомерно забавено изпълнение. Същият многократно е
предоставял допълнителни срокове за изпълнение от страна на ответника.
Независимо от това, изпълнението по договора за ищеца към момента е
безполезно.
В допълнение сочи, че доколкото договора за изработка е неформален,
то и за неговото разваляне законът не поставя изискване за специална форма и
същото би могло да се извърши и устно. (Решение № 383 от 29.01.2016 г. по
гр. д. № 2225 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение)
Счита, че ищецът напълно основателно е изразил и претенция за
връщане на даденото по договора, тъй като с развалянето на договора отпада
облигационното отношение между страните. Отпада основанието за
престиране на насрещните престации по договора. Никоя от страните не
дължи на другата изпълнение по договора. Всичко получено в изпълнение на
3
договора се връща на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Възстановява се
положението отпреди сключване на договора. Отпада договора като
основание за възникване на права и задължения за страните. ( Решение № 424
от 01.06.2010 г. по гр.д. № 1211/2009 г. на Върховен касационен съд,
Гражданска колегия, IV г. о.)
Твърди, че и към настоящия момент ответникът не е възстановил
сумите, дадени му на отпаднало основание, предвид развалянето на договора
от страна на ищеца.
В условията на евентуалност, ако ответникът възрази договорът да е
развален или ако съдът счете, че договорът не е бил развален по надлежния
ред, то моли съда да се приеме, че исковата молба се счита за уведомление за
разваляне на договора между страните, вследствие на което сумата от 1000
лева е дължима на ищеца. (Решение № 46 от 01.03.2022 г. по гр. д. № 2466 /
2021 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение; Решение № 178 от
12.11.2010 г. по т.д. № 60/2010 г. на Върховен касационен съд)
Във връзка с всичко гореизложено счита, че претенцията на ищеца за
връщане на дадените по договора суми е основателна и следва да бъде
уважена. Счита, че договорът е надлежно развален от страна на ищеца, но в
случай, че съдът приеме обратното, то моли да се приеме, че исковата молба
има действие на уведомление за разваляне на договора.
Счита, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че между ищеца и
ответника е възникнало облигационно правоотношение.
Счита, че е доказано обстоятелството, че ищецът е заплатил на
ответника сумата от 1000 лева при подписване на процесния договор.
Счита, че в тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил при
условията на пълно изпълнение задълженията си, възникнали от
облигационното правоотношение.
Предвид всичко гореизложено моли съда да постанови решение, с което
да осъдите ответника на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, във връзка с чл. 87,
ал. 1, във връзка с чл. 86 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 1000 лева,
представляващи авансово плащане по договор от *** г. за изработка на идеен
интериорен проект, ведно със законната лихва от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира
присъждането на разноски. В съдебно заседание исковата молба се поддържа
от адвокат Я. С., който моли съда да уважи предявеният иск като основателен
и доказан. Излага съображения в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез
пълномощника му адв. З. Й., с който заявява, че счита иска за процесуално
допустим.
Не отрича, че на *** г. между страните в настоящото производство е
сключен Договор за изработка на идеен интериорен проект, по силата на който
изпълнителят е следвало да изработи идеен интериорен проект за два обекта,
находящи се в гр. С., а именно: *** на ул. „Т. *** и *** на ул. „Н.“ № ***.
Работата е следвало да бъде извършена на три етапа: 1. Заснемане и оглед на
обекта; 2. Концептуални визуализации на интериор /по задание на
възложителя/; 3. Изработване на работни чертежи.
4
Не отрича, че на датата на сключване на договора на изпълнителя е
заплатено авансово плащане в размер на 1000 лв.
Заявява, че това са единствените факти, които не оспорват, като всички
други твърдения в исковата молба не отговарят на обективната истина.
Във връзка с възникналите отношения между страните по делото твърди
следното:
Уговореното между страните възнаграждение по договора е 2600 лв.,
включващо изработване на идеен интериорен проект за двата обекта,
изчислено както следва: Обект 1 -25 кв.м. х 40 лв./кв.м = 1000 лв.; Обект 2- 40
кв.м. х 40 лв./кв.м = 1600 лв.
Полученото „капаро“ на ***г. в размер на 1000 лв. всъщност е авансово
плащане, съгласно чл. 7 от Договора, но същото дори не покрива договорените
50% по чл. 7, ал. 1 от същия, тъй като реалната квадратура на обектите се
изчислява на база взетите размери, което не може да бъде извършено с
точност към момента на вземането им. Така или иначе при окончателното
изчисляване на квадратурата на двата обекта, възложителят е следвало да
доплати още 300 лв., дължими при заснемане на обекта, което задължение не е
изпълнено. Въпреки това ответницата е започнала работа по възложеното й
задание.
Сочи, че един интериорен проект се състои от две части:
Първа част – работен проект – 2D чертежи. Тук се включва замерването,
разпределението на мебелите в обекта, електро и вик чертежи. След
одобрение на чертежите се преминава към 3D визуализации. Уговорката
между страните е първо да се изработят чертежи, защото възложителят
спешно е искал да даде мебелите за оферта и евентуално да ги пуска за
поръчка предварително, тъй като срока за изработка е дълъг. След одобрение
на чертежите се преминава към визуализациите. Там вече, клиентът след като
ги види може да направи една цялостна безплатна корекция. По договор е
оставена 1 бр. корекция, предвид срока за изпълнение на договора -
05.07.20*** г., което е постижимо при много стегната и ефективна
комуникация и участие в процеса от двете страни. Това е двустранен процес и
двете страни следва активно да участват с обратни отговори. В началото
възложителят е съдействал с незабавни отговори за корекции, като при вече
визуализирани мебели е започнала да изисква корекции на ниво чертежи, т.е.
налага се връщане отначало на целия процес.
Втора част – 3D проект – първи етап – визуализира се всичко по
окончателния работен проект (чертежите), втори етап – слагат се материали и
цветове.
След като се визуализира и се даде 1 цветови вариант по договор
клиентът има право на 1 корекция, която включва като задължение на
възложителя да опише и да даде конкретни насоки какво иска да се промени
при визуализациите (може да е нещо като списък). На този етап възложителят
многократно е променял вече обсъдени и одобрени детайли по проекта, като с
това ищцата сама е станала причина за забавяне на изпълнението.
Многократно е искала промяна на вече одобрени чертежи с извършена
визуализация, въпреки клаузите в договора, че след първоначалния проект,
5
възложителят има право само на една корекция, изпълнителят многократно е
променял детайли от проекта и то още от фаза чертеж, като една промяна,
неминуемо води до последващи такива.
Счита, че забавянето в окончателното изработване на идейния проект се
дължи изцяло на недобросъвестното поведение на възложителя. В момента, в
който изпълнителят се е опитал да стопира постоянните промени, дължащи се
на нерешителност от възложителя как точно иска да изглеждат обектите и е
съобщил, че следващите визуализации трябва да се заплащат отделно от
уговорената цена, между страните е възникнал конфликт, при който
възложителят е започнал буквално да крещи на колежката, с която работи
изпълнителя, до степен на невъзможност за нормална комуникация. До този
момент изпълнителят по договора е свършил повече от 75% от възложената
работа, като е останало само да се визуализират окончателните материали,
които обаче възложителят е следвало да избере на място при съответен
доставчик. След възникналия конфликт, изпълнителят е съобщил на
възложителя, че поради невъзможна комуникация по вина на възложителя не
може да изпълни проекта докрай и че същия му дължи заплащане на
свършената до момента повече от 75% от работата, а именно 1950 лв., т.е. още
950 лв. след приспадане на авансово платените 1000 лв. Изработените
файловете по проекта - работни чертежи и визуализации - са оставени в
Google disk за ползване от възложителя, на който е разрешен достъп. Видно от
качените снимки в сайта на обновените *** (обектите по процесния договор),
техния интериор се припокрива в голяма част с предложения идеен проект от
ответника по настоящото дело. Видимо проекта докъдето е изработен е влязъл
в употреба.
В горния смисъл, оспорва твърденията, че ответникът виновно не е
изпълнил договора до степен на безполезност за изпълнение на същия.
Твърди, че не се дължи връщане на авансово платената сума, тъй като
идейният проект е изпълнен на повече от 75% (оставало е само ищцата да
направи избор на материалите и да се направи окончателната визуализация на
материалите), предоставен е за ползване от ищцата и при съпоставка между
изготвения идеен проект и реално извършените преустройства на двата
обекта, същите се припокриват в голямата си част.
Предвид всичко посочено по-горе, относно възникналите и прекратени
договорни отношения между страните, оспорва изцяло предявения иск по
основание и по размер.
Счита, че сключеният договор обвързва страните във валидна
облигационна връзка. За да се претендира връщане на даденото на отпаднало
основание по арг. на чл. 55 ал.1 пр. 3 от ЗЗД ищецът следва да установи
надлежно упражнено право на разваляне на договора, което е самостоятелно
правно средство, принадлежащо на титуляря на едно право, породено от
двустранен договор, чието насрещно задължение другата страна не изпълнява.
Потестативното право на извънсъдебно разваляне на договора, уредено в
нормата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД принадлежи на изправната страна по него.
Твърди, че ищецът е неизправна страна по договора: няма представени на
изпълнителя необходими документи и изходни данни под формата на писмено
задание за концептуални визуализации, а даденото устно задание се е
6
променяло почти ежедневно; възложителят не е оказал необходимото
съдействие на изпълнителя да прегледа и потвърди окончателния вариант на
работните чертежи, по които е следвало да се изработи визуализация.
Многократно е променял мнението си за разположението на мебелите и
техния вид, което е връщало изпълнителя в първоначална позиция по
изработване на нови чертежи. След последната изготвена визуализация на
проектите, възложителят не е избрал материалите (вид и цвят), за да се
изготви последната фаза на идейния проект с 3D визуализация на
материалите; не е заплатил посочения в чл. 7, ал. 1 от Договора процент (50%)
авансово плащане по договора.
Оспорва, че възложителят е развалил договора, като е дал на
изпълнителя подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след
изтичането на срока ще смята договора за развален, още повече че съгласно
чл. 87, ал. 1 ЗЗД предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Изпълнителят по договора не е
получавал писмено уведомление за разваляне на договора. Съгласно чл. 6 от
договора, срока за изпълнение е ****** г., като никъде в исковата молба не се
посочва кога е отправено устното уведомление за разваляне на договора и
колко време, съгласно твърденията в исковата молба, възложителят е
предоставял допълнителни срокове за изпълнение. Отделно от това възразява,
че уведомлението за разваляне може да бъде устно, при условие, че между
страните е сключен писмен договор.
С исковата молба ищецът прави искане, в случай че ответникът възрази
по отношение на развалянето на договора, то исковата молба да се счита за
такова уведомление. Счита, че в този случай развалянето на договора е
извършено извън преклузивния срок на чл. 265, ал. З от ЗЗД.
Съгласно специалните правила в ЗЗД за договора за изработка, а по-
конкретно правилото на чл. 265, ал. 2 ЗЗД - ако отклонението от поръчката или
недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното
договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали
договора. Съгласно ал. З на същия член тия права се погасяват в шест месеца,
а при строителни работи - в пет години. В исковата молба се твърди от една
страна неточно изпълнение, а от друга, че забавата е такава, че изпълнението е
безполезно. Твърденията са противоречиви и не става ясно има ли изпълнена
част от договора, но изпълнението е неточно и не съответства на заданието
или имаме забава на изпълнението до такава степен, че изпълнението е
станало безполезно.
Твърди също, че възложителят не може да се позове на разпоредбата на
чл. 87, ал. 2 от ЗЗД, а именно да заяви на изпълнителя, че разваля договора и
без да даде срок, тъй като поради забава то е станало безполезно. Идейният
проект е изпълнен на повече от 75% и забавянето се дължи на
недобросъвестното поведение на самия възложител и липсата на каквото и да
е съдействие от негова страна.
Не на последно място счита, че неизпълнената част от договора е
незначителна, предвид това, че е останало да се изготви само визуализацията
на материалите. Нещо повече, самият идеен проект е послужил в по-голямата
си част на възложителя да изпълни обновяването на двете ***, което е видно
7
от снимките на интериора им в сайта на ***те.
Предвид горното, моли съда да отхвърли предявения иск за връщане на
авансово платената сума в размер на 1000 лв. по Договор за изработка на
идеен интериорен проект от ***г., поради отпаднало основание като
неоснователен.
Претендира присъждането на разноски. В съдебно заседание
пълномощника на ответницата адвокат З. Й. моли съда да отхвърли
предявения иск кото неоснователен и недоказан. Подробни съображения
излага в писмена защита по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа обстановка :
По делото е представен договор за изработка на идеен интериорен
проект от ***г. сключен от една страна от Д. Н. Х.в качеството й на
възложител и от друга страна Х. А. Г. от друга страна в качеството му на
изпълнител. Съгласно договора възложителя е възложил на изпълнителя
изработване на идеен интериорен проект за обект, *** град С., ж. к. „С.“,
улица „Т. *** и ***, улица „Н.“ ***. Посочено е, че проекта включва:
заснемане и оглед на обекта; концептуални визуализации на интериор по
задание на възложителя и изработване на работни чертежи. Съгласно чл.6 от
договора срокът за изпълнение и представяне на проекта е 15..07.20***г.
Страните по делото не спорят, че възложителя е платил на изпълнителя
авансова платена сума по договора в размер на 1000 лева. /лист 7 от делото/.
По делото са приети като писмени доказателства: план за
разпределение-мебели (л. 44 от делото); чертеж витрина I – панели (л. 45 от
делото); чертеж витрина II – панели (л. 46 от делото); чертеж витрина III –
напитки (л. 47 от делото); чертеж каса (л. 48 от делото); чертеж плот към каса
(л. 49 от делото); чертеж кухня (л. 50 от делото); чертеж етажерка за хляб (л.
51 от делото); чертеж помощен шкаф I И II (л. 52 от делото); чертеж ламперия
на стени (л. 53 от делото); чертеж черна дъска (л. 54 от делото); чертеж за
зелена стена (л. 55 от делото); чертеж витрина III – панели (л. 56 от делото);
разпечатка от имейл Б. – за оферта от *** г.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
В.В.Й. и Б.Д.П..
От показанията на свидетеля Й., се установява че е съдружник с Д. във
фирма „Б.т Б.“ „50 на 50 и съжителстваме заедно“. Твърди, че присъствал на
разговори на Д. с ответницата. Заявява, че с ответницата имали сключен
договор за изготвяне на за мебели и визуализация на два обекта находящи се в
град С., на улица „Т. *** и „Н.“ ***. В деня в който бил сключен договора и
платили контактите с ответницата били по телефона. Чувал бил разговори на
Д. по телефона, че проекта не е изпълнен като е зададен и трябва да се
изпълни наново. Сочи, че Д. дала срок на изпълнителя, за да изпълни
заданието по договора, но това не се случило. Знаел, че зададеното задание
било устно. Твърди, че Д. разговаряла много пъти по телефона с изпълнителя
по договора, но договора не бил изпълнен.
Свидетелката П. познавала Х. от студентките години „бяхме
8
състудентки“. Твърди, че заедно са работили по един проект, свързан с тези
два обекта - *** „аз грабваше да помогна с визуализацията на проекта“.
Заявява, че тя лично е говорила с възложителя на проекта. „Има
кореспонденция по „***“. Това се наложило, тъй като Х. била на почивка и тя
й предложила „да движи нещата, да насочи документацията към мен“, тъй
като срокът за изпълнение бил кратък. Наложило се да се направят няколко
корекции извън обема на работа. Тези корекции били налагани от
възложителя. „Жената искаше постоянно нови и нови неща“. Допустимо било
да се направят две, три корекции. Не знаела как е прекратена комуникацията
между страните, но знаела, че всички корекции и визуализации са изпращани,
включително и чертежите на възложителя. Заявява, че не била ходила на
обекта.
По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, която е депозира
заключение, неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно
и добросъвестно изготвено. От заключението но експертизата се установява,
че в представения по делото Договор за изработване на идеен интериорен
проект (стр. 74-75) от *** г, подписан от страните по делото, е отразен
предметът на Договора - изработване на идеен интериорен проект за обект
„***, гр. С., ЖК С., ул. Т. ***” и за обект „***, гр. С., ЖК С., ул. Н. № ***”.
Съдебно – техническата експертиза счита, че много голяма степен
представените по делото визуализации на идейния интериорен проект
съответстват на изложените в уебсайта на ищеца снимки. Посочено е, че в
Договора, цитиран по-горе, са описани дейностите, които следва да бъдат
извършени от Ответника, а именно - заснемане и оглед на обектите,
концептуални визуализации на интериор (по задание на Възложителя) и
изработване на работни чертежи. При проведения разговор с ищеца и неговия
процесуален представител експертизата е установила, че Задание за
проектиране на интериорите не е подготвяно, не е представяно между
страните и съответно няма такова и за двата обекта. В делото няма
представени писмени забележки относно претенции на ищеца по отношение
на изготвянето на идеен интериорен проект от страна на ответника. Вещото
лице сочи, че няма изготвено и подписано задание за проектиране на интериор
за двата обекта. Няма писмена кореспонденция, третираща обсъждане и
предявяване на забележки относно извършено проектиране от страна на
ответника. От заключението на съдебно – техническата експертиза се
установява още, че видно от сравнението между снимките, качени на уебсайта
на ищеца и визуализациите на идейния интериорен проект е както следва : До
много голяма степен интериорните решения съвпадат ; Има разлика в
цветовото оформление на малка част от тавана на обекта на ул. Н. № *** (над
работната площ срещу входа) и на ползваните осветителни тела на тази част
от тавана ; Цветовото оформление на обекта на ул. Т. *** е много близко до
проектните визуализации. Отличава се оформлението на стената с бар-плота.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 258 от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/ с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой
риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната -
9
да заплати възнаграждение. Съобразно правната характеристика на договора
за изработка, същият е неформален, консенсуален, двустранен и възмезден
договор.
По делото не се спори, че между страните е възникнало правоотношение
по сключен между тях в писмена форма договор за изработка на идеен проект
интериорен проект, по силата на който ответникът се е задължил срещу
възнаграждение да изработи за ищцата идеен интериорен проект за два обекта
– ***, находящи се в град С. на улици „Т. *** и „Н. ***. Не е спорно също
така, че правоотношението е имало съдържанието, описано в представения по
делото договор за изработка на идеен интериорен проект от ***г.
С оглед правата и задълженията по посочения договор съдът намира за
установено, че между страните е възникнало правоотношение по договор за
изработка. По силата на договора за изработка изпълнителят се задължава на
свой риск да изработи нещо съгласно поръчката на другата страна, а
последната да заплати възнаграждение - чл. 258 от ЗЗД. Основното
задължение на възложителя по договора за изработка съгласно разпоредбата
на чл. 266, ал.1 от ЗЗД е да изплати на изпълнителя възнаграждението за
приетата работа. По делото не е спорно, че ищцата е заплатила на ответника
авансово възнаграждение в размер на 1 000 лева.
Правното твърдение на ищцата е, че е развалила горепосочения договор
за изработка на идеен интериорен проект от ***г., поради което съобразно
разпоредбата на чл. 88, ал.1 от ЗЗД претендира връщане на авансово
заплатеното възнаграждение на изпълнителя. Действащото законодателство
урежда две основни хипотези на разваляне на договора за изработка от страна
изпълнителя: 1. при отклонение от поръчката във времево отношение - чл.
262, ал.2 ЗЗД /в този случай правото на разваляне може да възникне и преди
крайния срок за изпълнение на работата/; и 2. при съществено отклонение от
поръчката в качествено отношение - чл. 265, ал.2 ЗЗД. В исковата молба са
посочени и двете правни основания, като от изложените факти става ясно, че
ищцата се позовава на волеизявление за разваляне, преде подаване на исковата
молба алтернативно да се приеме, че исковата молба се счита за уведомление
за разваляне на договора.
От показанията на свидетеля В. Й. се установява, че между страните по
делото е имало комуникация по телефона като са се обсъждали изпратени
чертежи и визуализации, които по искана на ищцата са променяни. В този
смисъл са и показанията на свидетелката Б. П., която заявява, че през месец
юни и юли е контактувала с ищцата по повод изработването на идейния
проект. Заявява, че на възложителя били предложени няколко варианта като
били направени няколко корекции. Според свидетелката етапа на
визуализация на завършеност на проектите е над 90 %.
Показанията на свидетелката Б. П. се подкрепят и от неоспореното
заключение на съдебно – техническата експертиза. От същото се установява,
че в много голяма степен представените по делото визуализации на идейния
интериорен проект съответстват на изложените в уебсайта на ищеца снимки.
Съгласно заключението на вещото лице новият интериор на двете *** до
голяма степан съответства на изпълнения от ответника идеен проект.
Разликата е в наличието на плюшени декорации в интериора, някой цветови
10
оформления на тавана и осветителните тела. Експертното заключение е
обосновано и незаинтересовано, поради което съдът го възприема изцяло.
При така установените обстоятелства съдът смята, че в разглеждания
случай не е налице отклонение от поръчката или недостатъци, които да са
толкова съществени, че да правят изработеното негодно за обикновеното или
предвиденото в договора предназначение. Според експертното заключение по
делото е установено, че в много голяма степен представените по делото
визуализации на идейния интериорен проект съответстват на изложените в
уебсайта на ищеца снимки. Посочено е, че новият интериор на двете *** до
голяма степен съответстват на изпълнения от ответника идеен проект т.е
налага се извода, че изработеното съответства на поръчаното. По делото не са
представени доказателства за изпълнен друг сключен договор за изработка на
идеен интериорен проект на двете *** находящи се в град С..
Следва да се отбележи, че по делото не са представени писмени
доказателства от които да е видно на какви условия следва да отговаря новият
интериор за двата обекта: какво следва да бъде променено от стария интериор,
какви мебели следва да бъдат премахнати, съответно следва ли да бъде
премахнато осветлението т.е. няма как да бъде установен обема от работа,
който е следвало да извърши ответника. От представените по делото писмени
и гласни доказателства се установи, че ответникът е изпълнявал възложената
му с договора работа по изготвяне на чертежи и визуализации на двата обекта,
като са обсъждани различни варианти. Следва да се отбележи, че по делото не
са оспорени приетите и приложени чертежи и визуализации нито твърдението
за тяхното получаване от възложителя. Следователно от доказателствата по
делото не се установява наличието на предпоставките за разваляне на
договора за изработка на идеен интериорен проект от ***г., предвидени в
хипотезата на нормата на чл. 265, ал.2 ЗЗД.
Според нормите на чл.87 от ЗЗД, изправната страна има право да
развали двустранния договор поради неизпълнение, а изправна е само тази
страна, която не само е проявила готовност и е изпълнила своето задължение
точно по количество, качество и време, добросъвестно и съгласно
изискванията на закона, но и кумулативно тази, която не е попречила на
другата страна, респективно е дала на другата страна необходимото
съдействие, за да изпълни и тя своите задължения по договора по същия начин
– чл.63, ал.1 от ЗЗД. Следователно, неизправна страна е не само неготовата да
изпълни и неизпълнилата своето задължение по договора, но и тази, която не
е дала на другата необходимото съдействие за осъществяване на нейната
престация и/или е осуетила изпълнението й /аргумент и от чл.95 от ЗЗД/.
Понеже при двустранните договори задължението на едната страна е
същевременно и право на другата, за да се приеме, че развалилата такъв
договор страна е изправна, тя следва не само да е била готова да изпълни и да
е изпълнила своето задължение точно по количество, качество и време,
добросъвестно и съгласно изискванията на закона, но и да не е осуетила,
респективно да е дала своето необходимо съдействие и на другата страна, да
изпълни и тя по този начин своето насрещно задължение, въпреки което
последната да не го е изпълнила точно /непълно, забавено, лошо, несъответно
на уговореното или частично/. При двустранните договори обаче е възможно и
двете страни да не са изпълнили своето задължение. Тогава всяка една от
двете, еднакво неизправни страни, може да иска развалянето на двустранния
договор, в който случай договора ще се развали в обща вреда и полза. В този
11
случай „двустранната вина на страните“ не ще бъде пречка за упражняване на
правото по чл.87 от ЗЗД за развалянето му, от която и да е от тях, защото тя е
както длъжник на виновно неизпълненото от нея задължение, така и кредитор
на виновно неизпълненото от другата страна задължение /Решение №118-55-
IV г.о. на ВС./ .
По делото не е представено писмено уведомление зе разваляне на
договора за изработка на идеен интериорен проект от ***г. отправено от
ищцата до ответника. Безспорно писмено уведомление, че едната страна счита
договора за развален е необходимо при наличие на писмен договор. В тази
връзка свидетеля В. Й. заяви, че договора е прекратен устно като е даден срок
за изпълнение. В тази връзка съдът намира, че следва да отбележи, че
твърдението на свидетеля Й. не следва да бъде кредитирано от една страна с
оглед забрана предвидена в ГПК с гласни доказателства да се доказват факти,
за които е необходим писмен документ. Показанията на този свидетел следва
да бъдат обсъдени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК предвид факта, че
същия живее на съпружески начала с ищцата и е съдружник в търговското
дружество заедно с нея, което го прави заинтересован от изхода на делото. От
неговите показания не става ясно от какви недостатъци са констатирани от
страна на възложителя, при изработването на проекта нито пък датата, която
е прекратен договора, нито пък срока, който е даден на изпълнителя да
отстрани констатираните недостатъци. Следва да се отбележи и, че неговите
показания противоречат на заключението на съдебно – техническата
експертиза. По делото не се събраха доказателства, че възложителят е
развалил договора, като е дал на изпълнителя подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичане на срока ще счита договора за развален.
Съгласно разпоредбата на чл.87,ал. от ЗЗД предупреждението трябва да се
направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Съгласно чл.6
договор за изработка на идеен интериорен проект от ***г. срокът за
изпълнение на същия е на ****** г. По делото не бяха събрани доказателства
кога е отправено уведомление за разваляне на договора, нито пък
доказателства колко време е предоставел вложителят на изпълнителят за
изпълнение на възложената работа
Следователно в случая не е налице забавено изпълнение, дължащо се на
причина, за която ответникът отговаря. Изложеното налага извода, че липсват
условията за разваляне на договора за изработка от ищцата, предвидени в
разпоредбата на чл. 262, ал.2 ЗЗД.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и от
заключението на съдебно – техническата експертиза се установи, че в много
голяма степан интериора на двата обекта съвпада с представените по делото и
неоспорени от ищеца идейни проекти т.е. изработените от изпълнителя
идейни проекти са използвани от възложителя.
С оглед на това липсва юридическият факт, пораждащ притезателното
право на ищцата по чл. 88, ал.1 ЗЗД да иска връщане на извършеното по
договора авансово плащане на част от възнаграждението на ответника в
размер на 1000 лева. Ако счита изработеното за несъответстващо на
поръчката, ищцата разполага с някоя от възможностите по чл. 265, ал.1 ЗЗД -
да иска поправяне на работата в подходящ срок без заплащане, на разходите,
необходими за поправката, или съответно намаление на възнаграждението.
Вън от изложеното, за да се претендира връщане на даденото на
отпаднало основание по арг. на чл.55, ал.1, пред.3 от ЗЗД ищцата следва да
12
установи надлежно упражнено право на разваляне на договора, което е
самостоятелно правно средство, принадлежащо на титуляра на едно право,
породено от двустранен договор, чието насрещно задължение другата страна
не изпълнява. Както бе посочено по-горе потестативното право на
извънсъдебно разваляне на договора, уредено в разпоредбата на чл. 87, ал.1 от
ЗЗД принадлежи на изправната страна. В случая не са налице доказателства по
делото, че ищеца е развалил договора, ката е дал на ответника подходящ срок
за изпълнение, с предупреждение, че след изтичането на срока ще счита
договора за развален. Предупреждението е следвало да бъде отправено
писмено до изпълнителя, тъй като договорът е сключен в писмена форма,
съгласно разпоредбата на чл.87, ал.1 от ЗЗД.
Поради изложеното предявеният осъдителен иск за връщане на сумата
1000 лева, представляваща авансово заплатено възнаграждение по договор за
изработка на идеен интериорен проект от ***г., ведно със законната лихва
върху тази сума от 06.02.2024 г. до окончателното й заплащане, се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
В разпоредбата на чл.***6, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за
съда да се произнесе в тежест на кого възлага разноските.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК направените от ответника разноски се
заплащат от ищеца съобразно отхвърлената част от иска. Предвид
гореизложеното съдът счита, че ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 735 лева,
представляващи възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един
адвокат.
Съгласно чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на
разноски представя на съда списък на разноските най - късно до приключване
на последното заседание в съответната инстанция, като в настоящия случай
и двете страни са представили списък на разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес
град С., у***, чрез адвокат Я. С. против Х. А. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес град ***, чрез адвокат З. Й., иск за заплащане на сумата 1000 лева,
представляваща авансово заплатено възнаграждение по договор за изработка
на идеен интериорен проект от *** г., ведно със законната лихва върху тази
сума считано от 06.02.2024 г. до окончателното й заплащане, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Н. Х., ЕГН **********, със съдебен адрес град С., улица
***, чрез адвокат Я. С. да заплати на Х. А. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес град ***, чрез адвокат З. Й. сумата 735 лева, представляваща направени
по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – С. въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
13
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
14