РЕШЕНИЕ
№ 156
гр.Плевен, 25.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Плевен, шести състав, в открито съдебно заседание на тринадесети февруари
две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Снежина Иванова
при секретаря Десислава Добрева, като
разгледа докладваното от съдия Иванова
адм.дело №1169 по описа за 2019г. на
Административен съд-Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 във вр. с чл. 147
ал.2 във вр. с чл.16 ал.1 т.1 от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото е образувано по протест на
Йорданка Антонова-прокурор в Окръжна прокуратура Плевен против свидетелство за управление на моторно превозно средство
с №********* , издадено на 17.03.2017 година за категории „АМ“ и „В1 и „В““ с
валидност до 17.03.2027. на името на А.И.Й., издадено от сектор „ПП“ при ОД на
МВР-Плевен.
С протеста се иска обявяване на СУМПС за нищожно, като
издадено в нарушение на закона, тъй като при подаване на изискуемите документи
за издаване на СУМПС от А.Й. е представено свидетелство за завършено средно образувание
с рег № 2313-2/19.06.2002 г. Твърди се,
че производството е приключило с издаване на СУМПС въз основа на неистински
официален документ, тъй като Й. по нохд
№ 3537/2017 година е подписала
споразумение, с което се признава за виновна, че е ползвала съзнателно
неистински официален документ – свидетелство за завършено средно образование
при подаване на заявление за издаване на СУМПС. Сочи се, че са изтекли
предвидените в чл.102 ал.2 вр. с чл.100 от АПК, срокове за възобновяване на
административното производство, поради което е в правомощията на прокуратурата
да предприеме действия по обявяване за нищожен на индивидуалния административен
акт, като издаден в нарушение на закона.
В съдебно заседание протестиращият прокурор в Окръжна прокуратура Плевен, се
явява лично и поддържа протеста.
В съдебно заседание ответникът - сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Плевен чрез началник сектор не се представлява.
В съдебно заседание заинтересована страна - А.И.Й.,***
не се представлява.
Административен
съд - Плевен, шести състав, след като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства в тяхната цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със заявление рег.№1294/15.03.2017. до сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Плевен А.И.Й. е поискала първоначално издаване на
свидетелство за управление на МПС, съгласно чл.13 ал.1 от Наредба
№І-157/01.10.2002г. на министъра на вътрешните работи за условията и реда за
издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната
дисциплина, като са приложени декларация по чл. 13, т. 6 от Наредба I-157 за условията и реда за издаване на свидетелство
за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вносна бележка
за държавна такса и диплома за средно образование № 2313-2 от 19.06.2002 година от СОУ „Стоян
Заимов“ гр. Плевен.
На 27.03.2017 година Й. е получила СУМПС.
С писмо рег.№316р-25718/21.08.2019г. до Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен се
уведомява, че А.Й. е представила при подаване на заявление за издаване на СУМПС
неистински официален документ – диплома за средно образование и притежава
и ползва нередовно издадено СУМПС, тъй като е издадено в противоречие с
разпоредбите на чл.151 ал.2 от ЗДвП и чл.13 ал.1 т.7 от Наредба
№І-157/01.10.2002г. на министъра на вътрешните работи и е направено предложение
да бъде уведомена Окръжна прокуратура Плевен за предприемане на действия по
обявяване на СУМПС на Й. за нищожно. Посочено е в докладната, че сроковете за
възобновяване на производството и отмяна на СУМПС са изтекли на 27.03.2018 г.,
поради което е наложителна намесата на прокуратурата, предвид нормата на чл.16
ал.1 от АПК. Тази докладна записка е изпратена по компетентност на Окръжна
прокуратура Плевен за преценка за предприемане на действия.
Приложен е протокол
от НОХД №3537/2017г. по описа на Районен съд Плевен, от който е видно, че съдът
е одобрил споразумение, по силата на което А.И.Й. се признава за виновна в
това, че на 15.03.2017 г в гр. Плевен в
сградата на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Плевен пред служителя на
сектор „ПП“ съзнателно се ползва от неистински официален документ – диплома за
завършено средно образование серия АП-02 № 054404, рег. № 2313-2/19.06.2002 г
от СОУ „Стоян Заимов“ – гр. Плевен.
С оглед писмо на л. 31 по делото от ответника към
31.10.2019 година СУМПС № ********* от 17.03.2017 година на Й. се намира в
лицето и със статус – невалиден.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.145 ал.1 от АПК, административните актове
могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност, като
според чл.147 ал.2 от АПК, прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.16 от АПК. В чл.16 ал.1 т.1
от АПК е предвидено, че прокурорът следи за спазване на законността в
административния процес като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни
административни актове, споразумения, административни договори и съдебни
актове.
Българското свидетелство за управление на моторно
превозно средство е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за
управление на моторно превозно средство, според легалната дефиниция на чл.50 от ЗБЛД т.е. представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21
ал.3 от АПК, тъй като в него е материализирано волеизявление за издаване на
документ от значение за признаване и упражняване на права и задължения, а
именно за притежаване на правоспособност за управление на МПС.
Съгласно чл. 16 от АПК са предоставени правомощия по протестиране на
административен акт чрез подаване на протест на прокурора, без разграничение за
йерархическата му поставеност в системата на прокуратурата, с оглед общата
компетентност на прокуратурата по чл.127 т.5 от Конституцията на РБ и чл.16
ал.1 т.1 от АПК и прокурорът при ОП-Плевен притежава
процесуална легитимация за оспорване на издаденото на името на А. Й. СУМПС.
Съгласно чл.149 ал.5 от АПК административните актове
могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във
времето, предвид което протестът е допустим,
а разгледан по същество – основателен.
Основното разграничение на порочните актове на
администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от
степента и качеството на порока, от
който е засегнат акта, като в административното право липсва специален законов
текст, който да регламентира, кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е
унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове,
които поради радикални, основни и тежки недостатъци, се дисквалифицират като
административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото
като несъществуващи, поради което изобщо не могат да породят правни последици.
Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява
конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да
предизвика промяна в правната сфера на адресатите на акта. С оглед на всеки
един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила
следните критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до
унищожаемост. Теорията и съдебната практика приемат, че всяка некомпетентност
винаги е основание за нищожност на акта. Порокът във формата е основание за
нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на
липса на форма, а оттам - на липса на волеизявление. Съществените нарушения на
административно-производствените правила са основания за нищожност, също само
ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление
(например - поради липса на кворум). Нарушенията на материалния закон касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен би бил на посоченото основание само този акт, издаден при пълна липса
материалноправните предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата
материалноправна норма; който изцяло е лишен от законово основание; когато акт
с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от нито
един орган. Нищожен е и административен акт при липса на предмет, когато
обектът на разпореждането в него не съществува или разпореждането е с невъзможен
предмет. Следователно, следва да бъдат преценявани всяко едно от изискванията
за законосъобразност на административния акт, така, както те са регламентирани
в нормата на чл. 146 от АПК и в случай, че се констатира нарушение на някое от
изискванията, неговата интензивност и тежест следва да бъде от степен на
същественост достатъчна, за да обоснове извод за нищожност.
Във връзка с горното, по искането за прогласяване
нищожност на процесното СУМПС съдът съобрази следното:
За да притежава право да управлява МПС, водачът следва
да притежава валидно издадено свидетелство за управление на моторно превозно
средство, съгласно чл.150а от ЗДвП в редакция към датата на издаване, което се
издава от органите на МВР при наличие на предвидените в закона условия и удостоверява
правоспособността на водача, т.е. че посоченото в него лице има право да
управлява МПС от съответната категория.
Процесното СУМПС е издадено от компетентен орган,
съобразно чл.151 ал.2 от ЗДвП и съдържа изискуемите реквизити по чл.7 от
Наредба №І-157/01.10.2002г. на министъра на вътрешните работи за условията и
реда за издаване на свидетелства за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина.
Съгласно чл.12 ал.1 т.1 от Наредба №І-157/01.10.2002г.,
свидетелство за управление на МПС се издава при
първоначално придобиване правоспособност за управление на МПС от определена
категория, което става въз основа на служебно изпратен от съответните
областни отдели на ДАИ оригинален протокол за успешно положен изпит и на
документи представени от лицето, като в т.7 на чл.13 ал.1 от наредбата, в
относимата редакция към датата на подаване на заявлението и издаване на СУМПС,
е регламентирано представяне на копие от документ за
завършено най-малко основно образование.
От събраните писмени доказателства е
безспорно установено, че Й. е представила неистински документ за завършено средно
образование в СОУ „Стоян Заимов“ гр.Плевен пред органите на МВР, въз основа на
който й е издадено първоначалното свидетелство за управление на МПС. След като лицето не е завършило образованието в това
училище и не му е издаван документ от него, то същото не притежава свидетелство
за завършено образование, каквото е императивното изискване на чл.13
ал.1 т.7 от Наредба № I-157/1.10.2002 г. Липсата на този документ прави
невъзможно издаване на свидетелство на управление на МПС. Лицето е въвело в
заблуждение административния орган за наличието на една от всичките изискващи
се предпоставки за издаване на СУМПС, като съзнателно е ползвал неистински
официален документ, за да му бъде издадено СУМПС.
С оглед изложеното, съдът намира, че при издаване на
процесното свидетелство за управление на МПС на името на А.Й. с валидност до 17.03.2027
г. е допуснато тежко нарушение на изискванията
на чл.13
ал.1 от Наредба № I-157/1.10.2002г., водещо до нищожност.
Волеизявлението за издаване на СУМПС е направено при пълна липса на правно
основание, както и в противоречие с целта на закона, посочена в чл.1 ал.2 от ЗДвП, която е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по
пътищата, да се улеснява тяхното придвижване и да се опазват имуществото на
юридическите и физическите лица.
Предвид
горепосоченото при липса на
законово основание за издаване на СУМПС поради липса документ за необходимото образование е налице
издаден нищожен акт, който следва да бъде обявен за нищожен.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.1 и ал.2
предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
Обявява нищожността на свидетелство за управление на
моторно превозно средство с рег.№********* за категория „АМ“ и „В“ и „В1“ с валидност до 27.03.2027 г. на името
на А.И.Й. с ЕГН:**********, издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението може да
се оспорва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от деня на
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/