№ 98
гр. Ямбол, 02.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Калина Г. Пейчева Въззивно гражданско дело
№ 20212300500240 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С въззивната жалба от "БАНКА ДСК" АД, ЕИК *********, чрез
гл.юриск.А.М., се обжалва решение № 260100/26.02.2021г. на Ямболския
районен съд, постановено по гр.д.№ 704/2020г. по описа на ЯРС, в частта, с
която ЯРС отхвърля предявените от „БАНКА ДСК" ЕАД против Г. Д. Д.
искове за заплащане на сумата от 324.41 лв. - дължима договорна
(възнагарадителна) лихва за периода от 20.05.2018г. до 12.03.2020г. и на
сумата от 88.11лв. -дължими такси по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 05.06.2017г., като
неоснователни.
Въззивникът счита решението в обжалваната част за неправилно и
незаконосъобразно. Възразява, че районният съд неправилно е отхвърлил
акцесорните искове за възнаградителна лихва и начислени такси по кредита,
след като е приел от събраните доказателства по делото, че ответникът дължи
претендираната главница и законна лихва върху нея и е осъдил ответника да
ги заплати. Излага съображения, че съгласно сключеният договор за издаване
и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
1
05.06.2017г. между „Банка ДСК" ЕАД, от една страна като кредитор и Г. Д. Д.
от друга страна като кредитополучател, договорна лихва се дължи до
момента на обявяване на предсрочната изискуемост. Излага, че неплащането
четири поредни месеца от ответника на дължимите суми за револвиране на
кредита, превръща кредита в кредитна линия, поради което следва да бъде
начислена договорената възнаградителна лихва, с оглед спецификата на вида
кредит - „кредитна карта", съгласно чл. 32, вр. с чл. 31 от Общите условия на
договора за кредит. Възразява, че неправилно е отхвърлена и претенцията за
дължима сумата в размер на 88.11лв., представляваща дължими такси за
теглене от ATM и за нереволвиране на кредита, като неравноправна клауза на
основание чл. 33, ал.1 от ЗПК и чл. 10а, ал.2 от ЗПК като излага съображения.
Моли ЯОС да отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и
постанови решение, с което да уважи исковете за заплащане на сумата от
324.41 лв. - дължима договорна (възнагарадителна) лихва за периода от
20.05.2018г. до 12.03.2020г. и на сумата от 88.11лв. -дължими такси по
Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за
физически лица от 05.06.2017г., както и да присъди направените от
въззивника деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил писмен отговор от
Г. Д. Д. *****, чрез назначения особен представител адв.А.Д. от ЯАК, адрес:
*****. В отговора се излага подробно становище за неоснователност на
жалбата и съображения, че решението е законосъобразно и обосновано. Моли
ЯОС да остави без уважение въззивната жалба като неоснователна и
потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.
Като прецени оплакванията по жалбата, мотивите на
първоинстанционното решение и доказателствата по делото, ЯОС приема за
установено от фактическа страна следното:
От представения договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица № 2538/05.06.2017г. видно, че „Банка
ДСК"ЕАД е сключила с Г. Д. Д. договор с предмет уреждане на
взаимоотношенията между Банката и Клиента във връзка с издаването и
ползването на кредитна карта DSK MaxiCard. Съгласно чл.2 от Договора
банката е предоставила на клиента револвиращ кредит под формата на
кредитен лимит, достъпът до който се осигурява чрез кредитна карта, в
2
размер на 1000лв., с променлив лихвен процент, който към датата на
сключване на договора е 21.95% годишно или 0.06% на ден, формиран от
стойността на 6-месечен SOFIBOR за карти в BGN/6-месечен EUROBOR за
карти в EUR и USD в размер на 0.326%, които индекси при отрицателни
стойности, се приемат със стойност нула, и фиксирана надбавка в размер на
21.69%. Съгл. договора са определени годишен процент на разходите от 24.30
и обща дължима сума от 1122.84лв и месечна падежна дата всяко 20-то число
на месеца. Към договора са приложени Общите условия в сила от
19.09.2016г. Представена е декларация за предаване на банкова карта ,
подписана от Г. Д. Д., в която е посочено, че картата е получена на
15.06.2017г.Представени са и условията за издаване и обслужване на
плащания с кредитна карта MaxiCard на Банка ДСК и преференции по
банкови карти.
С писмо изх.№ 05-20-01324/23.10.2018г. банката е изпрати на ответника
уведомление, че поради забава в погасяването на задълженията по сключения
договор обявява кредита за предсрочно изискуем. Писмото е придружено с
известие/обратна разписка, с отбелязване че получателят се е преместил на
друг адрес и не е получено. Ищецът е представил и нотариална покана със
същото съдържание на нотариус М.Д., която съща не е връчена на ответника.
Според представеното извлечение от счетоводните книги на „Банка
ДСК" ЕОД за сметката на ответника от 13.03.2020г. по договора за кредитна
карта от 05.06.2017г. забавата е от 507 дни, дата на настъпване на
изискуемост -13.03.2020г. поради невнасасяне в четири поредни месеца със
срок от 20.05.2018г. до 20.10.2018г., като дължимата главница е 915.69лв.,
дължимата договорна лихва е 324.41лв. за периода от 20.05.2018г. до датата
на настъпване на изискуемостта 12.03.2020г. и дължими такси от 88.11лв.,
като общата дължима сума по кредита е 1328.21лв. Представени са и
извлечения от сметката по кредита.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която е прието и неоспорено от страните. Съгласно
заключението по извършената по делото ССЕ, се установи, че ответникът е
ползвал предоставения кредитен лимит, като за периода от 16.06.2017г. -
03.04.2018г. е усвоена сума в размер на общо 1312.63лв., а към датата на
подаване на исковата молба - 13.03.2020г., кредитния лимит е усвоен в размер
3
на 979.73лв. Допуснато е неизпълнение в плащането на 6 вноски от
минималните суми за револвиране за периода 20.05.2018г. - 22.10.2018г.
Вещото лице е установило, че за периода 15.06.2017г. - 18.10.2018г. по
процесната кредитна карта е внесена сума в размер на общо 750.16лв., като с
внесените cyми са погасени задълженията по минималните суми за
револвиране, такси, лихви, както и част от главницата, дължима към
съответната дата. Последното плащане е извършено на 18.10.2018 г. в размер
на 85,00 лв., с която е погасена част дължимата минимална сума за
револвиране. За периода 20.05.2018г. - 13.03.2020г. забавата е в размер на 664
дни. За периода 19.10.2018 - 13.03.2020 забавата е в размер на 512 дни. Към
датата на подаване на исковата молба - 13.03.2020г., и към датата на
изготвяне на заключението, размерът на дължимите суми по Договора от
05.06.2017 г. е общо 1 328,21 лв. / хиляда триста двадесет и осем лева и 0,21
лева /, от които: 915,69 лв. - главница, 292,38 лв. - договорна лихва за периода
от 20.05.2018 г. до 15.01.2020 г.; 32,03 лв. - лихва за забава периода от
16.01.2021 до 12.03.2020 г., 88,11 лв. - такси, от които: такси за нереволвиране
- 75,00 лв. такси за теглене на ATM - 13,11 лв.
Във връзка са направено оспорване на подписите на ответника,
направено от особения представител, по делото е открито производство по
чл.193 от ГПК за установяване автентичността на положеният от Г. Д. Д.
подпис върху Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ превод на физически лица № 2538/01.06.2017 г., Общи условия
по договор за издаване и обслужване на кредитни карти с револвиращ кредит
на Банка „ДСК" в сила от 19.09.2016 г., условия за издаване и обслужване на
плащания с кредитни карти DSK MAXICARD на Банка „ДСК", Декларация за
предаване/връщане на банкова карта и бе назначена съдебна графологична
експертиза. Изготвеното заключение - протокол № 234/09.12.2020г. на вещо
лице в сектор НТЛ при ОД на МВР гр.Ямбол установява, че подписите в тези
документи са положени от Г. Д. Д..
Въз основа на установената фактическа обстановка, ЯОС прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена от надлежна страна
в предвидения в чл.259 от ГПК преклузивен двуседмичен срок.
При извършената служебна проверка по чл.269 от ГПК въззивният съд
4
намира първоинстанционното решение за валидно и допустимо.
Предявеният иск е по чл. 79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр.
с чл.86 от ЗЗД.
С решението на първоинстанционния съд е осъден Г. Д. Д., ЕГН
********** да заплати на „БАНКА ДСК" ЕАД с ЕИК ********** сумата от
915.69лв., представляваща неизплатена главница по Договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от
05.06.2017г., ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от датата
на подаване на исковата молба - 13.03.2020г. до окончателното й изплащане и
съдът е отхвърлил предявените от „БАНКА ДСК"ЕАД против Г.Д. искове за
заплащане на сумата от 324.41 лв. - дължима договорна (възнаградителна)
лихва за периода от 20.05.2018г. до 12.03.2020г., и на сумата от 88.11лв. -
дължими такси по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта с
револвиращ кредит за физически лица от 05.06.2017г., като неоснователни.
Решението се обжалва само в отхвърлителната част.
ЯОС намира, че по делото е установено, че на 05.06.2017 г. между Банка
ДСК" ЕАД и ответника е сключен действителен договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица.
Длъжникът е преустановил плащанията по договора и е изпаднал и в забава.
Съгласно договореното между страните при четири поредни месечни
нереволвирания или револвиране със сума по-малка от необходимата,
правото на ползване на кредита се прекратява и вземането на банката за целия
използван кредитен лимит, независимо от начина, по който е формиран, става
изискуемо и започва да се олихвява с лихва, равна на действащия лихвен
процент, увеличен с допълнителна надбавка за забава. Сочените последици
настъпват автоматично, а ако законът го изисква - след уведомление до
клиента (чл.30 и чл.31 от Общите условия към договора). За вземане,
произтичащо от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става
предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при
други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си
да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника
предсрочната изискуемост. По делото е установено, че с връчването на
исковата молба на 28.07.2020г. ответникът е уведомен за предсрочната
5
изискуемост на кредита, чрез назначения на ответника особен представител.
Предсрочната изискуемост е настъпила на 29.07.2020г. Съобразно приетото в
Тълкувателно решение №3/27.03.2019г. по тълк.д.№3/2017г. на ВКС, ОСГТК,
до датата на предсрочната изискуемост размерът на непогасените вземания на
Банката-ишец следва да бъде определен съгласно клаузите на договора за
кредит, а след тази дата - в размер само на непогасената главница и законната
лихва за забава от датата на предсрочната изискуемост до датата на
окончателното плащане на главницата. Претенцията за договорна лихва е за
периода от 20.05.2018г. до 12.03.2020г. - т.е. преди настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо, посочената претенция за
договорната лихва следва да бъде уважена с оглед заключението на в.л. в
размер 324.41лв.
По претенцията за заплащане на сумата от 88.11лв. дължими такси,
ЯОС намира следното: според заключението на ССЕ сумата представлява
сбор от такси за нереволвиране - 75лв. и такси теглене на ATM - 13.11лв.
ЯОС приема, че вземането на такса за нереволвиране, която по същество
представлява неустойка, противоречи на императивната норма на чл.33, ал.1
от ЗПК, според която при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Таксите за
теглене на суми от банкомат са свързани с усвояване на кредита и не
представляват допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 от ЗПК.
Въвеждането на такива такси е в противоречие със забраната на ал.2, съгласно
която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Поради изложеното
претенцията за сумата от 88.11лв. следва да бъде отхвърлена.
Поради изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен иска за 324.41лв. договорна лихва и се
постанови ново, с което искът се уважи. В частта, с която е отхвърлен иска за
88.1лв. такси решението на ЯРС следва да се потвърди.
При този изход на делото на въззивника следва да се присъдят разноски
в размер 254.90лв.
На основание горното, ЯОС
РЕШИ:
6
Отменя решение № 260100/26.02.2021г. на Ямболския районен съд,
постановено по гр.д.№ 704/2020г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЯРС
отхвърля предявения от „БАНКА ДСК" ЕАД против Г. Д. Д. иск за заплащане
на сумата от 324.41 лв. - дължима договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 20.05.2018г. до 12.03.2020г., вместо което постановява:
Осъжда Г. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на „БАНКА ДСК" ЕАД с ЕИК
********** , със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Оборище",
ул."Московска" №19, представлявано от изпълнителни директори В.М.С. и Д.Д.М.,
сумата от 324.41 лв. - дължима договорна (възнаградителна) лихва за периода
от 20.05.2018г. до 12.03.2020г.
Потвърждава решение № 260100/26.02.2021г. на Ямболския районен
съд, постановено по гр.д.№ 704/2020г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЯРС
отхвърля предявения от „БАНКА ДСК" ЕАД против Г. Д. Д. иск за заплащане
на сумата от 88.11лв. - такси по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
с револвиращ кредит за физически лица от 05.06.2017г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Г. Д. Д. да заплати на „БАНКА ДСК" ЕАД направените по делото
разноски в размер на 254.90лв.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7