Решение по дело №56/2020 на Административен съд - Пловдив

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ

 

  

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№797/16.4.2020г.

 

гр. Пловдив, 16.04.2020 год.

 

   

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

  

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХІІІ състав в открито заседание на пети март две хиляди и двадесетата  година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГЕОРГИ ПАСКОВ

 

 при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА  и прокурор ПЕТЪР ПЕТРОВ, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИ ПАСКОВ административно дело № 56 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производство по реда на чл.203 и следващите от АПК, във връзка с чл. 1, ал.2 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.         

  Образувано е по искова молба на П.Х.Б.,***,чрез пълномощника адв. Ц.К., против Агенция Митници, гр. София за присъж­дане на обез­ще­те­ние в размер на 400 лева, представляващо обезщетение за при­чинените му имуществени вреди за направените разходи за ад­во­катско въз­наг­раждение в съдебното производство по обжалване на НП № 2533/2018 от 03.05.2019г. издадено от Заместник-директора на Териториална дирекция Южна морска, в частта, с която на ищеца за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 13 572 лв. (пункт ІІ от НП).

Претендира се и присъждане на законната лихва върху тази сума, считано от 05.12.2019г. .

Ищецът претендира и при­съждане на направените по настоящото дело разноски.

Ответникът – Агенция Митници, гр. София, чрез процесуалния си представител – Г.П. в писмен отговор  прави възражение за  неоснователност на исковата претенция. Прави възражение за прекомерност.

Представителят на Окръжна Прокуратура – Пловдив дава заключение за основателност на исковата молба.

Искът е предявен от надлежна страна и в срок, затова същият е процесуално допустим. Разгледан по същество е  ОСНОВАТЕЛЕН по следните съображения :

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ищецът Б. е обжалвал пред Районен съд Свиленград НП № 2533/2018 от 03.05.2019г. издадено от Заместник-директора на Териториална дирекция Южна морска, в частта, с която на ищеца за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 13 572 лв. (пункт ІІ от НП).

Съдът с Решение № 93 от 01.07.2019г., постановено по АНД № 375/2019г.  е потвърдил НП в обжалваната му част.

Решението на районния съд е било обжалвано пред Административен съд – Хасково, като съдът с Решение № 897 от 05.12.2019г. , постановено по АНД /К/ № 983/2019г. е отменил НП в обжалваната му част.

По делото е приложено за послужване АНД № 375/2019г. по описа на РС-  Свиленград, като в кориците на делото /л.26/ е приложен договор за правна защита и съдействие от 14.05.2019г., в който е уговореното възнаграждение в размер на 500 лева и е посочено, че сумата е платена в брой.

От правна страна съдът намира за установено следното:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Агенция Митници, гр. София, която е пасивно легитимиран ответник  по смисъла на  чл. 205 АПК.

По аргумент на чл.204 ал.1 от АПК, допустимостта на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ във връзка чл.203 ал.1 от АПК, се обуславя от наличието на административен акт, отменен по съответния ред. В случая тези предпоставки са налице.

Съгласно чл. 203, ал. 1 АПК исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава единадесета, а за неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Чл. 1 ЗОДОВ постановява, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

За да възникне правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко, кумулативно определени предпоставки, а именно: причинена вреда - имуществена или неимуществена;  незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието, и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Условие за допустимост на иска (чл. 204, ал. 1 АПК) е административният акт да бъде отменен по съответния ред.

По наведените доводи на ответната страна съдът намира за установено следното:

Според ответната страна исковата претенция е неоснователна тъй като НП е било обжалвано частично, а районният съд е потвърдил НП изцяло.

Твърдението е, че за тази инстанция възнаграждението не е дължимо.

Твърди се и, че след като ищецът не е обжалвал НП в останалите му части, то не е налице незаконосъобразен административен акт.

Настоящият съдебен състав не кредитира тези доводи поради следното:

ВАС в мотивите на Определение № 231 от 8.01.2020 г. по адм. д. № 13994/2019 г., III о. е приел, че след като засегнатото лице има право да предяви иск за вреди при пълната отмяна на административния акт, то би следвало да разполага с тази възможност и при неговата частична отмяна или изменение.

Същественото в случая е не това, че НП е било потвърдено от въззивната инстанция, а крайния резултат – отмяната на НП в обжалваната му част от касационната инстанция, тъй като двете производства са взаимно свързани.

Следва да се отбележи, че горепосочените възражения на ответната страна са възражения за недължимост, но не и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради което съдът намира, че не следва да се произнася в тази връзка.

С плащането на уговорения адвокатски хонорар е настъпила вреда в патримониума на ищеца, която е в пряка причинна връзка с издаденото незаконосъобразно НП в обжалваната му част, тъй като същият е упражнил законното си право да ползва адвокатска защита в административнонаказателния процес.. Налице е пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт в отменената му част и настъпилата за лицето вреда, поради което и ответникът следва да заплати на ищеца обезщетение за причинените му имуществени вреди в резултат от незаконосъобразно издаденото НП.

Тези съображения обосновават извода на съда, че от издаването на незаконосъобразното НП (отменено по съответния ред), за ищеца са настъпили претендираните имуществени вреди. Казано с други думи, искът е доказан по основание и размер и като такъв ще следва да бъде уважен.

Съобразно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

В приложените към АНД № 375/2019г. и  АНД /К/ № 983/2019г. пълномощни изрично е запосано, че договореното възнаграждание е било изплатено в брой..

С оглед на изложеното, съдът счита, че предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в общ размер на 1000 лева  – направени разноски за адвокатско възнаграждение.

Съобразно Тълкувателно решение  № 3/22.04.2004 г. на ОСГК на ВКС вземането за обезщетение за вреди става изискуемо от момента на влизане в сила на решението, с което се отменя като незаконосъобразен. Ето защо на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на решението, с което НП е частично отменено – 05.12.2019г.

По настоящето дело е приложен договор за правна защита и съдействие от 23.10.2019г./л.13/ в който е уговореното възнаграждение в размер на 500 лева и е посочено, че сумата е платена в брой.

На основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, на ищеца ще следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски в общ размер на 510 лв., от които 10 лева - платена държавна такса по иска и 500 лева – разноски за адвокатски хонорар.

Мотивиран от гореизложеното, Пловдивският Административен съд, ХІІІ състав,

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА Агенция Митници, гр. София да заплати на П.Х.Б.,***,  сумата в размер на 1000 /хиляда/ лева,  ведно със законната лихва върху тази сума считано от 05.12..2019г, представляващо обезщетение за при­чинените му имуществени вреди за направените разходи за ад­во­катско въз­наг­раждение в съдебното производство по обжалване на НП № 2533/2018 от 03.05.2019г. издадено от Заместник-директора на Териториална дирекция Южна морска, в частта, с която на ищеца за нарушение на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 13 572 лв. (пункт ІІ от НП).

ОСЪЖДА Агенция Митници, гр. София да заплати на П.Х.Б.,***,, сумата в размер на 510 лв. /петстотин и десет лева/, представляваща направени по настоящето дело разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: