РЕШЕНИЕ
№ 247
/населено място/, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – /населено място/, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200092 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Л-Т" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, представлявано от управителя Л.П., чрез
адвокат В. Г., АК - /населено място/, с адрес за призоваване: /населено място/,
срещу Наказателно постановление № 01 - 2200303 от 23.12.2022 г., издадено
от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр. /населено място/, с което
на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на дружеството-
жалбоподател, в качеството му на „работодател", е наложена „имуществена
санкция" в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, за нарушение на чл. 2,
ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука".
В жалбата се излагат съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление поради
неправилно приложение от страна на наказващия орган на санкционната
норма на чл. 413, ал. 2 КТ, вместо правилната такава на чл. 415в, ал. 1 КТ,
според жалбоподателя. Релевира се, че нарушението е отстранено още преди
да бъде извършена проверката, в хода на която същото е установено, както и
че от нарушението не са произтекли вредни последици за работници и
служители, което предпоставя приложението на цитираната норма /чл. 415в,
ал. 1 КТ/, каквато се навежда, че е и съдебната практика при идентични
1
обстоятелства. Иска се от съда да измени процесното наказателно
постановление, като преквалифицира нарушението като такова по чл. 415в,
ал. 1 КТ и наложи на дружеството-жалбоподател глоба в размер на 100 лв.,
тъй като дружеството до момента не е имало други нарушения на трудовото
законодателство. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, за дружеството жалбоподател „Л-Т" ЕООД,
/населено място/, се явява редовно упълномощен процесуален представител,
който не оспорва описаната в акта фактическа обстановка, но поддържа
жалбата на изложените в нея основания и моли съда да отмени обжалваното
наказателно постановление, както и да присъди сторените по делото
разноски.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител, оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди
обжалваното НП, като правилно и законосъобразно по подробно изложени
съображения в депозирани писмени бележки. Претендира присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Териториално отделение - /населено място/ към Районна прокуратура -
/населено място/, редовно уведомени, не изпращат представител за участие по
делото, не изразява становище.
По делото са разпитани свидетелите А. Л. А. Ч. и М. К. Ц.. Събрани са и
писмени доказателства, а именно: наказателно постановление № 01-
2200303/23.12.2022 г., копие на заповед № 3-0693 от 15.08.2022 г., акт за
установяване на административно нарушение № 01-2200303/03.10.2022 г. и
разписка, копие на протокол за извършена проверка с изх. №
ПР2226531/23.09.2022 г., копие на призовка до „Л-Т" ЕООД - /населено
място/ с изх. № 22073714 от 15.08.2022г., копие на трудов договор №
18/18.06.2022г. на Л.К., копие на справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда от ТД на НАП от 08.06.2022
г., копие на извлечение от книга за ежедневен инструктаж по безопастност и
здраве при работа на „Л-Т" ЕООД - гр./населено място/, копие на
идентификационна карта на „Л-Т" ЕООД - гр./населено място/, копие на
застрахователна полица за задължителна застраховка „Трудова злополука"
№3607221420000014, ведно с приложен към нея списък, копие на Дебит Нота
за дължима застрахователна премия към застрахователна полица от
07.09.2022г., копие на декларация от Д.Д., копие на покана за съставяне на
АУАН до „Л-Т" ЕООД - гр./населено място/ с изх. № 22081420/23.09.2022г.,
ведно с приложена товарителница към пощенска пратка, копие на протокол
за неявяване за съставяне на АУАН от 03.10.2022г., копие на писмо до
2
Община /населено място/ с изх. №22083192/03.10.2022г., ведно с приложено
известие за доставяне, копие на писмо от Община /населено място/ с вх. №
22108999/20.10.2022г., ведно с приложени към него документи, копие на
пълномощно на Д.Д. с рег. № 6155/09.09.2022г., копие на удостоверение от
търговския регистър на „Л-Т“ ЕООД
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно се установи по делото, че във връзка със създадената в
предприятието на търговеца организация по осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд и такава по трудовите правоотношения, на
23.09.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда" със седалище гр. /населено
място/ е извършена проверка по документи на дружеството- жалбоподател, за
която последното е призовано по реда на чл. 45 от АПК с призовка с изх. №
22073714 от 15.08.2022 г., в която подробно е посочена изисканата вътрешно-
фирмена документация. Част от изисканата с цитираната призовка
документация на търговеца е представена в Д „ИТ" - гр. /населено място/ на
23.09.2022 г. от упълномощен представител на търговеца чрез куриерска
пратка.
В хода на извършената проверка по документи, служителите на Д „ИТ" -
гр. /населено място/ констатирали, че основната икономическа дейност, която
дружеството извършва е товарен автомобилен транспорт, която дейност
попада сред тези с код на икономическа дейност 49 - „Сухопътен транспорт".
Съгласно Заповед № РД-01-289 от 25.10.2021 г. на Министерство на труда и
социалната политика за определяне на коефициент на трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2022 г. /ДВ, бр.93 от 09.11.2021 г./,
трудовият травматизъм за цитираната икономическа дейност е определен с
коефициент „1.67", в сравнение с определения среден коефициент на трудов
травматизъм за страната за 2022 г. - „0.64", поради което е задължително
застраховането за риск „трудова злополука".
При преглед на личното трудово досие на работника Л.К., ЕГН:
**********, длъжностните лица установили, че Л.К. е в трудови
правоотношения с дружеството-жалбоподател, по силата на сключен между
тях Трудов договор № 18 от 08.06.2022 г., съгласно който работникът
изпълнява длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил /международни
превози/", като извършваната от К. работа попада в основната дейност на
предприятието, и за която длъжност е необходимо изпълняващият я работник
да бъде застрахован за риска „трудова злополука". Констатирали още, че
3
касателно изисканата с нарочната призовка застраховка за риска „трудова
злополука" за календарната 2021 г. и за календарната 2022 г., дружеството-
жалбоподател в хода на проверката е представило „Дебит нота" от 07.09.2022
г. към Полица задължителна застраховка „Трудова злополука" №
3607221420000014 за риска „трудова злополука" за лицето Л.К., ЕГН:
**********. Не е представена застраховка, покриваща риска „трудова
злополука" за 2021 г.
Резултатите от извършената проверка са обективирани в Протокол за
извършена проверка № ПР2226531 от 23.09.2022 г.
От извършените при проверката констатации проверяващите приели, че
„Л-Т" ЕООД, ЕИК ***, /населено място/, в качеството си на работодател, по
смисъла на & I, т.2 от ДР към Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, е извършил нарушение на трудовото законодателство, като към
04.05.2022 г. не е застраховал за своя сметка за риска „трудова злополука" за
календарната 2022 г. работника Л.К., с ЕГН: **********, с Трудов договор №
18/08.06.2022 г., изпълняващ длъжността „Шофьор тежкотоварен автомобил
/международни превози/", извършващ работа в основната дейност на
предприятието - „Сухопътен транспорт", при която трудова дейност
съществува опасност за живота и здравето му, с което е нарушил чл. 2, ал.1,
във връзка с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука".
По реда на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН „Л-Т" ЕООД, /населено място/, е
поканено за съставяне на АУАН с Покана с изх. № ИЗХ.22081420/23.09.2022
г., получена от представител на дружеството на 26.09.2022 г. Неявяването на
законен или надлежно упълномощен представител на търговеца на
посочените в поканата дата и час - 03.10.2022 г. в 10:00 часа, включително и
до края на работното време на Дирекцията, е удостоверено с Протокол за
неявяване за съставяне на АУАН, подписан от А. Л. А.-Ч. и М. К. Ц. - гл.
инспектори в Д„ИТ" - гр. /населено място/, поради което на 03.10.2022 г. в
Д„ИТ" - гр. /населено място/ свидетелката А. Л. А.-Ч., в присъствието на М.
К. Ц., съставила срещу „Л-Т" ЕООД, /населено място/ АУАН № 01 - 2200303,
в отсъствие на нарушителя. АУАН е връчен на нарушителя по реда на чл. 416,
ал. 3 от КТ.
На 23.12.2022 г. въз основа на така съставения АУАН е издадено
обжалваното НП № 01 - 2200303 на Директор на Дирекция „Инспекция по
труда" /населено място/, с което за описаното в акта нарушение по чл. 2, ал.1,
във връзка с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на
работниците и служителите за риска „трудова злополука" и на основание чл.
416, ал. 5 от КТ и във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ на дружеството-жалбоподател
е наложена имуществена санкция от 1 500.00 /хиляда и петстотин/ лева.
НП е връчено на упълномощен представител на управителя на
дружеството-жалбоподател - В.Д.Д. на 19.01.2023 г., в законоустановения
срок е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
4
Към административнонаказателната преписка са приложени Трудов
договор № 18 от 08.06.2022 г., сключен между дружеството-жалбоподател, в
качеството на работодател и Л.К., в качеството на служител, съгласно който
служителят заема длъжността „Шофьор товарен автомобил" и същият е
постъпил на работа на 08.06.2022 г., ведно със Справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ с вх. №
01388223037144/08.06.2022 г., удостоверяваща приетото от НАП
уведомление за сключения трудов договор, както и Книга Инструктаж по
безопасност и здраве при работа на „Л-Т" ЕООД, обективираща проведения
на 08.06.2022 г. инструктаж по отношение на Л.К..
Приобщена е и Декларация от В.Д.Д., в качеството на управител на „ДМ
ФГ" ООД, Булстат ***, /населено място/, ул. „ч.м." № *, с която последният
декларира, че фирма „Л-Т" ЕООД, ЕИК ***, с адрес на управление: /населено
място/, осъществява дейност товарен автомобилен транспорт, както и че
лицето Л.К. е застраховано на 07.09.2022 г. от дебитната нота.
В проведено открито съдебно заседание, в качеството на свидетели са
разпитани актосъставителят А. Л. А.-Ч. и свидетелят по акта М. К. Ц., които
последователно описват извършените от тях действия в хода на проверката по
документи и резултатите от нея, които напълно кореспондират с установената
в акта фактология.
Горната фактическа обстановка се доказва по безспорен начин от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Имайки предвид направените фактически констатации, становищата на
страните и приложимия закон, първоинстанционният съд прави следните
правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата
Жалбата, с която е сезиран съдът, е процесуално допустима. Същата е
депозирана от лице, което има интерес от провеждането на настоящото
производство, срещу акт, подлежащ на оспорване пред РС - /населено място/.
Спазен е и законоустановеният 14 - дневен срок, считано от датата на
връчване на НП.
Относно основателността на жалбата, съдът намира следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи
извършването на цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от посочени от
жалбоподателя основания.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, административнонаказателното
производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е
5
спазена регламентираната процедура по тяхното връчване.
В АУАН и НП подробно, точно и ясно са посочени всички
индивидуализиращи нарушителя елементи, съгласно Търговския закон - име
и фирма на търговеца, неговото седалище и адрес на управление. Наличието
на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени строго
формалните изисквания на чл. 42, ал. 1, т. 6 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 4 от
ЗАНН, като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано
административно нарушение, осъществено от дружество.
Вмененото на жалбоподателя административно нарушение е описано
надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият
орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му
индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при
които е извършено). Не е засегнато правото на защита на нарушителя и
последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му.
В конкретния случай, административнонаказателната отговорност на
дружеството-жалбоподател е ангажирана за това, че в качеството си на
работодател, по смисъла на & I, т.2 от ДР към Закона за здравословни и
безопасни условия на труд, е извършил нарушение на трудовото
законодателство, като към 08.06.2022 г. не е застраховал за своя сметка за
риска „трудова злополука" работника Л.К., който е в трудови
правоотношения с търговеца и изпълнява длъжността „Шофьор товарен
автомобил" по силата на сключен с търговското предприятие Трудов договор
№ 18/08.06.2022 г. и извършващ работа в основната дейност на
предприятието - икономическа дейност „Сухопътен транспорт", при която
трудова дейност съществува опасност за живота и здравето му.
По делото не се спори между страните, че описаната в акта, респективно
в обжалваното наказателно постановление фактическа обстановка отговаря на
обективната действителност, което се потвърждава и от изричното изявление
на процесуалния представител на дружеството-жалбоподател.
След обстоен анализ на доказателствения материал, по делото е
безспорно, че дружеството- жалбоподател има качеството на работодател по
смисъла на & I, т.2 от ДР към Закона за здравословни и безопасни условия на
труд. Категорично е установено, че същото се намира във валидни трудови
правоотношения с работника Л.К., който съгласно Трудов договор №
18/08.06.2022 г. изпълнява длъжността „Шофьор товарен автомобил", с което
извършва работа в основната дейност на предприятието - икономическа
дейност „Сухопътен транспорт".
Съставът на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към
административно- наказателна отговорност е установен в чл. 2, ал. 1 във вр. с
чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и
служителите за риска „Трудова злополука", приета от Министерски съвет,
според който на задължително застраховане подлежат работниците и
6
служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност
на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов
травматизъм, равен или по-висок от средния за страната /чл. 2, ал. 1 от
Наредбата/, като договорът за задължителната застраховка „Трудова
злополука" се сключва от работодателя и застрахователя или от
упълномощени от тях лица за всяка календарна година /чл. 16, ал. 1 от
Наредбата/. На основание параграф единствен от Заключителна разпоредба на
Постановление № 24 на МС от 06.02.2006 г. е издадена Заповед № РД-01-289
от 25.10.2021 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм по
икономически дейности за прилагане през 2022 г., издадена от Министъра на
труда и социалната политика. С цитираната заповед е определен среден
коефициент на трудов травматизъм за страната за 2022 г. в размер на 0.64,
като по отношение на основната и спомагателните дейности на дружеството-
жалбоподател, които попадат в класификацията на икономическите дейности
с код 49 - Сухопътен транспорт, в т. 10 от заповедта е определен коефициент
на трудов травматизъм за 2022 г. в размер на 1.67, който безспорно е над
средния за страната /от 0.64/.
Следователно за дружеството-жалбоподател е възникнало задължението
по чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата, да застрахова своя работник
Л.К. за риска „трудова злополука".
Валидна застраховка, която да покрива риска „трудова злополука"
касаеща лицето Л.К., ЕГН: **********, е представена от дружеството-
жалбоподател с „Дебит нота" от 07.09.2022 г. към Полица задължителна
застраховка „Трудова злополука" № 3607221420000014, удостоверяваща, че
за риска „трудова злополука" работникът К. е застрахован считано от
07.09.2022 г.
От изложеното, по категоричен и безспорен начин се установява, че
дружеството- жалбоподател, в качеството си на работодател не е застраховал
за своя сметка за риска „трудова злополука" работника си Л.К., който
извършва работа в основната дейност на предприятието, при която трудова
дейност съществува опасност за живота и здравето му, към датата на
постъпване на последния на работа – 08.06.2022 г., с което е осъществил от
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение по
чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1 от Наредбата за задължителното застраховане
на работниците и служителите за риска „Трудова злополука", приета от
Министерски съвет. Доколкото нарушителят е юридическо лице, чиято вина
при осъществяване на административно нарушение е обективна, безвиновна
такава, е безпредметно да се обсъжда субективната съставомерност на
извършеното нарушение.
Спорният момент в настоящото производство е дали от страна на
наказващия орган е приложена правилната санкционна норма - тази на чл.
413, ал. 2 от КТ, или са налице твърдените от дружеството-жалбоподател
кумулативни предпоставки на чл. 415в, ал. 1 от КТ, наличието на които
7
предвиждат и налагането на административно наказание в значително по-
нисък размер от наложеното с обжалваното наказателно постановление.
В тази връзка, защитната теза на жалбоподателя се гради на
обстоятелството, че нарушението е отстранено още преди да бъде извършена
самата проверка, като дружеството е санирало бездействието си по своя
собствена инициатива, а не поради възможността от налагането на
имуществена санкция, както и твърдението, че от извършеното нарушение не
са настъпили вредни последици за работника.
Наистина, по делото се установява, че е налице една от предпоставките
на чл. 415в, ал. 1 от КТ - нарушението да е отстранено веднага след
установяването му по реда, предвиден в кодекса. В този смисъл е безспорно
обстоятелството, че с „Дебит нота" от 07.09.2022 г. работникът е включен към
Полица задължителна застраховка „Трудова злополука" №
3607221420000014, със срок на валидност от 23.04.2022 г. до 22.04.2023 г.
Действието от страна на работодателя, с което е отстранено коментираното
нарушение, е извършено на 07.09.2022 г. - в периода след връчване на
дружеството-жалбоподател на Призовка с изх. № 22073714 от 15.08.2022 г., с
която е изискана застраховка за риска „трудова злополука" за 2021 г. и за
2022 г. и преди извършената проверка по документи на 23.09.2022 г., в хода
на която е установено нарушението. В случая, нарушението е отстранено още
преди същото да е установено от контролните органи. Още повече, че
доколкото по делото се установи, че работникът Л.К. е постъпил на работа на
08.06.2022 г. и същият е бил застрахован за риска „трудова злополука",
съгласно представената „Дебит нота" от 07.09.2022 г. към Полица за
задължителна застраховка „Трудова злополука" № 3607221420000014,
считано от 07.09.2022 г., настоящият казус касае един сравнително кратък
срок, през който работникът не е бил застрахован, след което дружеството-
жалбоподател, в качеството си на работодател е изпълнило задължението си
по вмененото му административно нарушение.
За да се приложи привилегирования състав по чл. 415в, ал. 1 от КТ, е
необходимо да е налице и втората от кумулативно предвидените в цитираната
разпоредба предпоставки - от нарушението да не са произтекли вредни
последици за работници и служители. В тази връзка по делото не са
ангажирани доказателства, установяващи възникнали по отношение на
конкретния работник вредни последици, нито, че е възникнало някакво
събитие, което да се покрива от риска, за който не е сключена процесната
застраховка в периода, за който работникът не е бил застрахован.
Предвид обстоятелството, че вмененото нарушение на работодателя е
отстранено още в хода на проверката, както и че от последното не са
произтекли вредни последици за работника Л.К., приложение следва да
намери разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ, която се явява специална по
отношение на разпоредбата на чл. 413, ал. 2 от КТ и дерогира нейното
приложение.
8
При така установеното, съдът намира, че с оглед определения по-висок
коефициент на трудов травматизъм за основната икономическа дейност на
работодателя /1.67/, в сравнение със средния такъв за страната /0.64/ и
липсата на сключена застраховка за риска „трудова злополука" по отношение
на работника, извършващ работа в основната дейност на предприятието, на
дружеството-жалбоподател следва да се наложи имуществена санкция в
средния размер, предвиден в чл. 415в, ал. 1 от КТ, а именно - в размер на 200
/двеста/ лева.
При така определеното административно наказание ще бъдат постигнати
в достатъчна степен целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН, същото ще
въздейства поправящо и предупредително на работодателя към спазване на
правилата относно задължителното застраховане на работниците.
С оглед крайния изход на спора и направеното от юрисконсулта на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като взе предвид фактическата и правната сложност на
случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да бъде осъден на
основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. с чл. 143 от АПК да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда" гр. /населено място/, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150.00 /сто и петдесет/ лева, определено съгласно
чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 01 - 2200303 от 23.12.2022 г.,
издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда" гр. /населено
място/, с което на „Л-Т" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: /населено място/, представлявано от управителя Л.П., в
качеството на „работодател", за нарушение на чл. 2, ал. 1 във вр. с чл. 16, ал. 1
от Наредбата за задължителното застраховане на работниците и служителите
за риска „трудова злополука", на основание чл. 416, ал. 5, вр. с чл. 413, ал. 2
от КТ, е наложена „имуществена санкция" в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, като преквалифицира приложената санкционна норма по чл.
415в, ал. 1 от КТ и намалява размера на наложената „имуществена санкция"
от 1500 /хиляда и петстотин/ лева на 200.00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА „Л-Т" ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
/населено място/, представлявано от управителя Л.П., да заплати на
Дирекция „Инспекция по труда" гр. /населено място/, сумата от 150.00 /сто и
петдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК,
пред Административен съд - /населено място/, в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – /населено място/: _______________________
10