РЕШЕНИЕ
№ 2729
гр. София, 09.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря Д. П. Ц.
в присъствието на прокурора Г. Л. К.З. П. Н.
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ Частно
наказателно дело № 20231110207117 по описа за 2023 година
Съдът с оглед предмета на настоящето производство приема, че
съгласно чл. 155 от Закона за здравето освидетелстваното лице се настанява
на задължително лечение, когато са налице кумулативно визираните в закона
предпоставки, а именно, така наречения медицински критерий, което
предполага наличие на психично разстройство на освидетелстваното лице по
смисъла на чл. 146, ал. 1, т. 1 и/или т. 2 от Закона за здравето, а второто
условие, наречено социален критерий предполага наличие на опасност,
обусловена от установено психично разстройство на лицето от извършване на
престъпление спрямо околните или в случай, че същият бе създал
предпоставки да застраши своя живот здраве, включително живота и здравето
на околните.
Настоящият съдебен състав, като се съобрази с приложените по делото
писмени доказателства, както и с оглед експертното становище на вещото
лице от първото съдебно заседание и заключението на експертите от второто
съдебно заседание по делото и съгласно изготвената СПЕ, намира и приема за
установено като доказано, че освидетелстваното лице В. Х. И. страда от
психично заболяване „параноидна шизофрения“, което психично
заболяване е визирано в кръга на заболяванията, посочени в чл.146 от
Закона за здравето.
Тоест по безспорен начин съдът извежда като установен и доказан тъй
нареченият медицински критерий, а именно, освидетелстваното лице страда
от психично заболяване, визирано в разпоредбата на чл. 146, ал. 1, т. 1 ЗЗ.
Съдът кредитира заключението на СПЕ, която по категоричен начин
1
установи психичното заболяване на освидетелстваното лице. Експертизата е
мотивирана, обоснована и професионално защитена.
Съдът кредитира събраните в наказателното производство писмени
доказателства и СПЕ, кореспондиращи на събрания в цялост по делото
доказателствен материал.
Налице са данни и доказателства, че освидетелствания е заболял от
психично заболяване „параноидна шизофрения. Данните заболяването
възникват още от 2004г. Същото е хронифицирало и се е обострило.
Освидетелстваният е имал множество хоспитализирания. След
хоспитализациите си, включително и след последната си такава след месец
април 2023 г., освидетелстваният не приемал медикаментите си. Това е
довело до възникване на психомоторна възбуда.
По отношение на втората предпоставка наречена социален критерий
съдът се позова на събраните по делото писмени доказателства, така и на
експертното становище на вещото лице от първото заседание по делото и
заключението на приетата СПЕ, с оглед които съдът приема за обосновани и
мотивирани, от които е видно, че освидетелстваното лице има опасно
поведение най-вече към себе си, мотивирано от психичното му заболяване.
Същият проявявал ускорен, но разкъсан мисловен процес. За него възниквали
мегаломанни идеи. Освидетелстваният станал раздразнителен. В настоящия
случай бил застанал на кръстовище и чакал да спре автобус. Психичното
състояние на освидетелствания се влошило. Това е увеличавало риска от
извършване на противообществени прояви, с които би застрашил живота и
здравето си, както и останалите членове на обществото. Лицето се явява
опасно за себе си и за околните от неговото семейно обкръжение.
Освидетелстваният няма критично отношение към заболяването си. Същият
не употребявал лекарства. В рамките на шизофренното си заболяване по
данните от СПЕ освидетелстваният можел да прояви внезапен и несъответен
афект като реакция към себе си и/или околните. Това водело до увеличаване
на риска от възникване на противообществени прояви от освидетелствания по
болестни мотиви.
Настоящият съдебен състав се солидаризира напълно с изводите на
СПЕ, като приема, че спрямо освидетелствания следва да се проведе
задължително лечение в стационарна форма за срок от два месеца в ДПБ
„Св.И. Р.“, за да се стабилизира неговото здравословно състояние – върховен
принцип във всяка правова и демократична държава, чийто стожер е всяка
отделна човешка личност в защита на конституционните й субективни права
и правни интереси.
Съдът счита, че посоченото лечебно заведение разполага с ефективен
необходим кадрови и базов ресурс за провеждане на качествено лечение на
освидетелствания в съответствие с принципите на Закона за здравето.
В тази насока, съдът се позова на основополагащия принцип по Закона
здравето – за приоритет и превенция на действията, по защита здравето на
освидетелствания/ната, и за охрана на общественият интерес от опасното
му/й поведение.
2
Съдът намира, че за лице, което да дава информирано съгласие за
постановеното задължително лечение на освидетелстваната, следва да се
определи – неговата майка М. В.. Според съда е меродавно родителят
Вакашлийска да е лицето, което следва да дава информирано съгласие за
лечението на сина й. В тази насока, съдът се позова изцяло на решение на
СГС от 11.03.2021 г. по ВНЧД № 890 по описа за 2021 г., според което
съдът винаги следва да съобразява и възможността на близките на
освидетелсвания да имат контакт с болния, за да му оказват подкрепа и опора
в рамките на процедурата по стабилизиране на здравословното състояние на
най-уязвимите лица, каквито са „душевно болните“ личности.
В заключение, съдът счита, че спрямо освидетелствания се установяват
предпоставки за провеждане на задължително лечение по Закона за здравето,
като решението на съда не е произволно и не обуславя налагането на по-
големи ограничения от установените законови такива по националното право
на съответната страна относно ограничаването на правото на свободно
придвижване на душевно болните лица, съгласно практиката на ЕСПЧ по
приложението на чл. 5, § 1, буква „е“ от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи, а именно, когато не е провеждано никакво
лечение извън болнично заведение, или когато лечението спрямо душевно
болните лица извън болнични заведения се оказва неефективно. В тази насока
е решението на Европейския съд по правата на човека „Винтерверп
срещу Нидерландия“ от 1971 г.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав
РЕШИ:
НАСТАНЯВА НА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ЛЕЧЕНИЕ В
СТАЦИОНАРНА ФОРМА ЗА СРОК ОТ ДВА МЕСЕЦА в ДПБ „СВ.И.
Р.“ ОСВИДЕТЕЛСТВАНИЯТ В. Х. И., ЕГН: ********** с адрес гр.София,
ж.к. „Красно село“, бл.188, ет.1, ап.1.
ОПРЕДЕЛЯ за лице, което да дава информирано съгласие за
постановеното задължително лечение на ОСВИДЕТЕЛСТВАНИЯТ В. Х.
И., а именно – неговата майка М. В., с телефонен № **************.
ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ НА РЕШЕНИЕТО.
Решението може да бъде обжалвано и/или протестирано в седмодневен
срок от днес пред СГС, като в случай на жалба и протест НАСРОЧВА
делото пред СГС за 20.06.2023 г. от 10:00 часа, за която дата и час страните
да се считат за редовно уведомени от днес.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ НЕЗАБАВНО преписи от съдебния акт на
законните представители на ДПБ „Св.И. Р.“ и ЦПЗ „С.“ гр.С. за
изпълнение на постановеното решение, за което съдът следва ДА БЪДЕ
УВЕДОМЕН НЕЗАБАВНО за започналото лечение спрямо
освидетелстваното лице.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4