О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 509

 

16.10.2019 год.,  гр.Бургас

 

 

 

АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС,     Гражданско  отделение

на       16        октомври      2019  година

в закрито заседание в следния състав:

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА

                                ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛБЕНА ЗЪБОВА - КОЧОВСКА

                                                             2. РОСИЦА СТОЕВА

 

секретар

като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева

ч.гр.дело №349/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл.274 и сл., вр. чл.407 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. П. М., в качеството на пълномощник на "Джорданс" ЕООД, "Джорданс 2" ООД, П. Д. Б. и Й. Г. Б. против Разпореждане №326/18.02.2019 г., постановено по гр.д. №144/2011 г. по описа на ОС-Сливен.

С посоченото разпореждане, постановено в производство по чл.404, вр. чл.405 ГПК, е оставена без уважение молбата на адв. М. , действаща в качеството на пълномощник на "Джорданс" ЕООД, "Джорданс 2" ООД, П. Д. Б. и Й. Г. Б. да бъдат осъдени същите да й заплатят сумата 91896,71 лв. - адв. възнаграждение за въззивната инстанция и сумата 37584 лв. - адв. възнаграждение за касационната инстанция и да й бъде издаден изпълнителен лист.

В жалбата са развити съображения за незаконосъобразност на атакуваното разпореждане. Твърди се, че гр.д. №144/2011 г. по описа на СлОС е приключило с влязло в сила решение. В тази връзка неправилно съдът е приел, че не следва да бъде издаден изпълнителен лист за претендираните суми за адв. възнаграждение, които са определени в цитираните от жалбоподателката съдебни актове - Определение №593/21.07.2014 г. по ч.гр.д. №3042/2014 г. на ВКС, IV г.о. и Определение №42/06.02.2017 г. по гр.д. №384/2016 г. по описа на БАС и във връзка с които и на осн. чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД (отм.) е освободено за разпореждане имущество на ответниците. Претендира се отмяна на обжалваното разпореждане и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за издаване на изпълнителен лист.

Частната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима. Преценена по същество съдът я намери за неоснователна, поради следното:

Съгласно разпоредбата на чл.404, т.1 ГПК в първите две хипотези на законовия текст, подлежат на принудително изпълнение влезлите в сила решения и определения на съдилищата, както и осъдителните решения на въззивните съдилища.

Пред СлОС адв. М. е подала молба за издаване на изпълнителен лист срещу нейните доверители в производството по гр.д. №144/2011 г. по описа на СлОС, с която е поискала издаване на изпълнителен лист за дължими й от тях суми за адв. възнаграждения за въззивната и касационната инстанции, въз основа на цитирани в молбата съдебни актове - Определение №593/21.07.2014 г. по ч.гр.д. №3042/2014 г. на ВКС, IV г.о. и Определение №42/06.02.2017 г. по гр.д. №384/2016 г. по описа на БАС. И двата посочени акта са влезли в законна сила, но в нито един от тях не се съдържа осъдителен диспозитив, по силата на който ответниците да са осъдени да заплатят на пълномощника си адв. М. претендираните суми. Действително в мотивите и на двата съдебни акта, постановени в производство по осн. чл.23, ал.4, т.7 от ЗОПДИППД (отм.) за освобождаване за разпореждане имущество на ответниците с цел покриване на дължими разноски, се съдържат мотиви на съда за необходимост от суми за покриване на дължимо адв.възнаграждение за съответната инстанция, като е посочен и неговия минимален размер, определен по Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.

Съгласно чл. 298, ал.1 ГПК, решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. Силата на пресъдено нещо има за своя съставна част и т.нар. изпълнителна сила на решението. Тя се състои в правото да се иска принудително изпълнение и е присъща само на осъдителните решения, като има едновременно функция на защита и санкция.

В конкретния случай, както вече се каза, осъдителен диспозитив, по силата на който ответниците да са осъдени да заплатят на пълномощника си адв. М. претендираните суми в посочените съдебни актове, от които адв. М. се силае да черпи права, не се съдържа.

При изложените съображения, доводите на първоинстанционния съд за неоснователност на искането за издаване на изпълнителен лист за сумите за адв.възнаграждения са правилни и съобразени със закона, поради което частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното, Бургаският апелативен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба на адв. П. М., в качеството на пълномощник на "Джорданс" ЕООД, "Джорданс 2" ООД, П. Д. Б. и Й. Г. Б. против Разпореждане №326/18.02.2019 г., постановено по гр.д. № 144/2011 г. по описа на ОС-Сливен.

Определението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

    2.