Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. С., 21.03.2015г.

                                              

                                     В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 Софийски  градски съд, Административно отделение, III-Г състав, в открито заседание на седемнадесети март две хиляди и петнадесета година, в състав: 

 

                                                                                                 Председател: Галина Ташева

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

мл.с. Нора Маринова

 

при секретаря И.К. като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  гр.д. № 15092 по описа за 2014г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда  чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на И.Б.Н. срещу Решение от 14.06.2013г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение,  78 състав по гр.д. № 267/2013г. в частта, в  която  са били уважени  предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК искове на „Т.С.” ЕАД срещу жалбоподателката за установяване на вземания по чл. 79, ал. 1 от  ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, съгласно  Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.10.2012г. на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 92 състав, по ч.гр.д. № 21034/2012г. – за сумата от 9 717. 82 лева стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес гр. С., бул.”Н. Й. В.” № **, вх. „*”, ап. **, аб. № ***, за периода от 15.10.2009г. до 30.04.2012г. и 1 418. 91 лева изтекла лихва за периода от 15.10.2009г. до 13.09.2012г., с присъждане в полза на „Т.С.” ЕАД на общо 1 203. 09 лева разноски в исковото производство.

Оплакванията на жалбоподателката са, че при приемане на заключенията на съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническата експертиза е било нарушено правото й на участие в производството, тъй като неправилно не е била уважена  молба й за отлагане на делото в съдебно заседание на 13.06.2013г., както и неправилно не  е бил съобразен изводът на вещото лице по техническата експертиза за нарушения при определяне  на дължимите суми; не е използвала топлинна енергия в твърдения обем и претендираните суми не са начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота; не е била уведомена да размера на дължимите суми и не е получавала  писмена покана да заплати доброволно дължимата сума и обезщетение за неизпълнение.

Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е дала отговор на въззивната жалба.

Третото лице подпомагаща страна на ищеца в първоинстанционното производство „ТС” ЕООД също не е дало становище по жалбата.   

Въззивната жалба е допустима. Тя е подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 258, ал. 1 от ГПК, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от лица с интерес от обжалването и има съдържание и приложения от тези по  приложимите разпоредби на чл.260 и чл. 261 от ГПК.

По същество  жалбата е частично основателна. Постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

По делото са  били предявени за разглеждане  и решаване, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, искове за  установяване на вземания с правно основание съответно  чл. 79, ал. 1от  ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 Съгласно Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.10.2012г. на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 92 състав, по ч.гр.д. № 21034/2012г., е било разпоредено ответницата в първоинстанционното производство и жалбоподател И.Б.Н.,  като длъжник, да заплати на „Т.С.” ЕАД, като кредитор, сумата от 10 030. 47 лева стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес гр. С., бул.”Н.Й.В.” № **, вх. „*”, ап. **, аб. № ***, за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2012г., със законната лихва за забава от 15.10.2012г., датата на подаване на заявлението, до изплащане на вземането и изтекла лихва в размер на 1 435. 08 лева за периода от 01.07.2009г. до 13.09.2012г., След подадено  възражение по чл. 414 от ГПК, с исковата си молба по делото „Т.С.” ЕАД е поискало от съда да бъдат установени вземанията по исков ред, с присъждане на съдебните разноски в исковото производство.

От представения в първоинстанционното производство нотариален акт за дарение на недвижим имот № 20, том LХХХХІ, дело № 20142/1992г. на нотариус при Софийската нотариална служба при Втори районен съд, се  установява, че още отпреди 1992г. жалбоподателката е била собственик, при условията на съпружеска имуществена общност, на   апартамент 48 в сградата – етажна собственост на адрес гр. С., бул.”Н.Й.В.” № **, вх. „*”. С договора за дарение  правото на собственост върху жилището е било прехвърлено на трето лице (сина на  жалбоподателката), но при запазено в полза на жалбоподателката пожизнено вещно право на ползване върху имота изцяло.  

Още преди 1992г. сградата е била присъединена към топлоснабдителната мрежа, като е започнало използването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. Имало е изградена абонатна станция с прибори за измерване на ползваната топлинна енергия (средство за търговско измерване на топлинната енергия).

Пълният отопляем обем на отопляемия имот и общите части по проект са били 244 куб. м. За жилището е бил определен аб. № 278603. Имало е открита партида на името на жалбоподателката

От септември 2002г. в топлофицираната сграда  е била въведена система за дялово отчитане на топлинната енергия, при сключен договор между етажните собственици и  третото лице помагач, като фирма за дялово разпределение – Договор № 264-ІІ/09.09.2002г. Имало е и договори между ФДР и  ищеца в първоинстанционното производство от 2002г., 2005г. и 2007г., при приложими Общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.  139в, ал. 2 от ЗЕ, което е било и за процесния период.     

В жилището на жалбоподателката не е имало   монтирани индивидуални  разпределители,  въпреки съществуващи отоплителни тела – 6, при премахването на останалите отоплителни тела през 2000г. по молба на жалбоподателката. Имало е и две щранг лири без техническа възможност за монтиране на уреди. Топлинната енергия за определяне на имот е била на база инсталираната мощност на отоплителните тела, умножена по максимален специфичен разход на сградата. В този смисъл са индивидуалните справки за използвана топлинна енергия  с формуляри за отчет на абонатен № 278603, както и заключението на съдебно-техническата експертиза. 

В имота през процесния период не е  имало  монтиран   индивидуален водомер и топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване е била изчислявана на база, при служебно определен разход 140 л на денонощие.

През процесния период отоплението във входа на блока е било изключено (от 01.11.2001г.). 

За времето от 01.05.2009г. до 30.04.2012  г. в сградата етажна собственост е постъпила топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване в ежемесечни количества, съгласно посочената в заключението на съдебно-техническата експертиза Справка за показанията на топломера в абонатната станция на адрес гр. С., бул.”Н.Й.В.” № **, вх. „*”.  Справката е въз основа на показанията на брояча на топломера, като са приспаднати технологичните разходи за абонатната станция (разлика между отпуснатата от топлоизточника (производителя) топлинна енергия и изчислената консумация, отнесена като загуба и за сметка на „Т.С.” ЕАД). Технологичните разходи са били определени методологично правилно и в съответствие с нормативната уредба (в този смисъл е и заключението на съдебно-техническата експертиза), като данните за консумацията на топлинната енергия по делото се потвърждават. В процесния период ищецът в първоинстанционното производство е доставял в абонатната станция на сградата  топлинна енергия в количества и параметри (време и налягане) съгласно нормативно установените.  Не се е оспорвало, че в  периода по делото уредът за търговско измерване на разходваната за сградата топлинна енергия е бил надлежно проверяван в лицензирана от ДАМТН метрологична лаборатория.

За периода по делото от ищеца в първоинстанционното производство ежемесечно са били изготвяни фактури за дължимите  суми за доставената топлинна енергия с посочване количеството отчетена енергия от топломера, периода, отопляемия обем, дните на отопление през отоплителния сезон и битовото горещо водоснабдяване целогодишно, както и други данни. По пера  топлинна енергия за отопление (сградна инсталация и  имот) и  подгряване на вода, начислената за плащане за отопляемия имот сума е била 10079. 33 лева. След въвеждането на системата за дялово разпределение месечните вноски са били по прогнозна консумация. 

От фирмата за дялово разпределение след въвеждане на системата за дялово разпределение е било извършвано отчитане на приборите за дялово разпределение (индивидуални разпределители за отопление) в сградата.

Изготвено е било изравняване на сумите за действително консумирано количество топлинна енергия в началото и края на всеки отоплителен сезон (дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградата – етажна собственост). Имало е  суми за връщане и  доплащане, при разлика от 59. 06 лева за връщане (така  съдебно-техническата експертиза, съобразила изготвяните от дружеството за дялово разпределение отчети, както и съдебно-счетоводната експертиза). Не е имало прихващане на суми за връщане със стари задължения на жалбоподателя.

При фактурирането на сумите и при изчисленията на фирмата за дялово разпределение са били съобразени цените на таксите за топлинната енергия, утвърдени от ДКЕВР (така съдебно-техническата експертиза). 

За времето преди 01.05.2009г. и до 30.04.2012г. в местен и национален всекидневник са били публикувани Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т. С.” АД на потребители в гр. С., приети с Решение по т. 11 от Протокол № 26/18.09.2007г. на Съвета на директорите на „Т. С.” АД и одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008г. на ДКЕВР (публикувани във вестник „Дневник” на 14.01.2008г., в сила от 13.02.2008г.).

Не се установява в едномесечен срок от обнародването жалбоподателката да е възразявала по съдържанието им.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, върху сумите по процесните фактури за времето от 01.07.2009г. до 13.09.2012г., считано от първо число на месеца след месеца, следващ отчетния период (първия работен ден след това), с натрупване, са изтекли законни лихви за забава в размер на поне 1 432. 92 лева, така както сумите са били претендирани от ищеца в първоинстанционното производство, съгласно представеното извлечение от сметка. 

За времето от 01.09.2009г. до 30.04.2012г. фактурираните суми по фактурите са били  на стойност 9 776. 44 лева, а лихвите за забава от 01.11.2009г. до 13.09.2012г. са били в размер на 1 341. 01 лева, съгласно посоченото извлечение и експертизите.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна въззивният съд намира следното:

Между жалбоподателката,  от една страна, и „Т.С.” ЕАД, от друга, е съществувало договорно облигационно отношение във връзка с доставянето и потреблението на топлинна енергия за отопление и горещо битово водоснабдяване, нормативно уредено първоначално  с Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия (обн. ДВ, бр. 49 от 27.07.1975г., отм. с § 5 от ПЗР на Наредбата за топлоснабдяването – ДВ, бр. 31 от 26.03.2002г.), като съгласието за възникване на правоотношението е било постигнато с конклудентни действия – с присъединяване на жилището на жалбоподателката към топлопреносната мрежа (отопляемия по делото имот), въз основа на решение на етажните собственици, и фактическото ползване  в жилището на топлинна енергия, доставена от ищеца в първоинстанционното производство (чл. 1, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата). Жалбоподателката е била потребител по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата.

  За времето от 01.05.2009г. до 30.04.2012г., процесния период, отношенията  между страните не са били прекратявани, като са  били нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107, 09.12.2003г.), Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г.) и  Наредба за регулиране на цените на топлинната енергия (обн. ДВ, бр. 55 от 25.06.2004г.).

Съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, за продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост, са били приложими публично известни общи условия от 2008г., предложени от топлопреносното предприятие, одобрени от ДКЕВР, със съдържание посочено в  чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 298 от ТЗ. Общите условия са били публикувани по указания ред, за което жалбоподателката по делото не е възразила и те са  в сила по отношение на страните.

Ищецът в първоинстанционното производство е бил топлопреносно предприятие по смисъла на ЗЕ, а жалбоподателката – заварен потребител на топлинна енергия в сграда- етажна собственост (чл. 106а, ал. 4 и § 13 от Допълнителните разпоредби на ЗЕЕЕ (отм.), както и чл. 153, ал. 1 и §1,т. 42 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, вр. § 68 от ПЗР към ЗИД на ЗЕЕЕ (обн. ДВ, бр. 64 от 1999г.).

От буквалното, граматическо, но и логическо тълкуване на разпоредбите на ЗЕ, приложим в процесния период, следва, че задължението за заплащане на топлинна енергия (качеството потребител) се свързва с притежаването на правомощие ползване върху имота, където се доставя топлинна енергия. Предполага се, че лицето, носител на това правомощие ползва и доставената топлинна енергия. Затова при съществуване на вещно право на ползване относно топлоснабдяван имот, неговият титуляр би бил задължен за вземанията за доставяна топлинна енергия, а не голият собственик, освен ако за отопляемия имот няма сключен отделен договор за доставка на топлинна енергия. Тогава правилата, предвидени в ЗЕ относно качеството потребител на топлинна енергия, биха били неприложими. Подобно тълкуване съответства и на разпоредбата на чл. 57 от ЗС, съдържаща задължение за ползвателя да заплаща всички разноски, свързани с ползването на вещта. За приложението на разпоредбата е без значение дали правото на ползване е учредено възмездно или безвъзмездно.

При тези правни изводи на въззивния съд е без значение, че през 1992г. от жалбоподателката е било прехвърлено правото на собственост върху отопляемия имот. При прехвърлянето жалбоподателката е запазила вещно право на ползване върху имота, това право не е било прекратявано и с това тя е запазила и качеството си на потребител на топлинна енергия относно жилището. Между „Т.С.” ЕАД и собственика на имота не е бил сключван отделен договор за доставка на топлинна енергия – по делото няма твърдения и доказателства за такива обстоятелства. Партидата за имота се е водила на името на жалбоподателката.

Без значение е дали през процесния период жалбоподателката лично е ползвала жилището или жилището е било държано от трето лице. Фактическите обстоятелства по ползването са неотносими към качеството потребител на топлинна енергия. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателката, че не е ползвала доставената в отопляемия имот топлинна енергия.

През процесния период ищецът в първоинстанционното производство, топлопреносно предприятие, е снабдявал с топлинна енергия за отопление отопляемия имот за битови нужди, като жалбоподателката дължи цена на потребената топлинна енергия (чл. 155 от ЗЕ) – сума за консумираната топлинна енергия – за  сградна инсталация, имот и битово горещо водоснабдяване. 

Топлинната енергия за горещо водоснабдяване през и извън отоплителния период, целогодишно, е била на база, тъй като в имота не е имало монтиран водомер.

Топлинната енергия за отопление през отоплителния сезон – топлинна енергия  за отопление на имота на жалбоподателката, след като отопляемият имот не е бил комплектуван със средства за отчитане на дяловото потребление, е била определяна   на база инсталираната мощност на отоплителните тела, умножена по максимален специфичен разход на сградата – отоплителните тела с и без техническа възможност за монтаж на уреди. Отопляемият обем на имота по проект е бил съобразяван при останалите величини – сградна инсталация (§ 38 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ). Определените от дружеството за дялово разпределение дялове за имотите в етажната собственост са служили за изготвяне на месечните прогнозни и изравнителни сметки. 

При съобразяване на разпределената енергия, включително разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия след прилагане на системата за разпределение на топлинната енерегия, както и при съобразяване на   нормативно регулираните цени на топлинната енергия за периода (чл. 21, ал. 1, т. 6, вр. чл. 30, ал. от ЗЕ), съгласно възприетото от фактическа страна по заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, дължима  след изравняване за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2012г.  е била сумата от 10 020. 27 лева. Това е начислената сума по фактури 10 079. 33  лева, с връщане на 59. 06 лева по изравнителните сметки.

Сумата от 10 020. 27 лева е посочена като поне дължима за периода от вещото лице по съдебно-техническата експертиза, а единственото нарушение при определяне на размера на дължимите суми е било, че отопляемият обем е бил за по-малка кубатура – 226 куб.м., а не 244 куб.м., каквато е била кубатурата на жилището  (така заключението). Или възражението на жалбоподателката, че има допуснати нарушения при определяне на сумата за дължима топлинна енергия, които са в неин ущърб, е неоснователно. При допуснатото от първоинстанционния съд процесуално нарушение в съдебно заседание на 13.06.2013г., когато неправилно делото не е било отложено при искането на жалбоподателката, вещите лица са били призовани и пред въззивния съд. Заключенията са били потвърдени изцяло, без да са правени възражения от страна на жалбоподателката, редовно призована в открито съдебно заседание.         

Неоснователно е и възражението на жалбоподателката, че  сумата от 10 020. 27 лева размер на вземанията  (главница) е  некоректно формирана.  Има технически данни за постъпилата топлинна енергия в сградата, където се намира отопляемият имот, за които вещото лице по съдебно-техническата експертиза разяснява, че не може да са манипулирани. Същевременно за целия процесен период  от жалбоподателката не са правени никакви възражения по реда на Общите условия нито по постъпилата топлинна енергия, нито по правеното разпределение, което от съдебно-техническата експертиза е потвърдено и като съответно на нормативните правила.  От ищеца в първоинстанционното производство „Т.С.” ЕАД е било съобразено, че отоплителните тела във входа  на блока са демонтирани, като не е начислявана топлинна енергия за общи части. Приспаднати са били и технологичните разходи за сметка на „Т.С.” ЕАД.  Въззивният съд възприема заключението на съдебно-техническата експертиза, тъй като верността на даденото заключение не се опровергава от останалите обстоятелства и доказателства по делото, а се потвърждава.

Съгласно  чл. 33, ал. 1 от Общите условия от 2008г., месечните дължими суми за топлинна енергия е трябвало да бъдат заплатени  в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (първо число на следващия месец, който е работен ден). След въвеждането на системата за дялово разпределение ответниците е  следвало да заплащат топлинната енергия на месечни вноски по прогнозна консумация с изравнителна вноска (чл. 31 от Общите условия от 2008г.), като за целия период дължимите суми са били съгласно фактурираното. По възприетото от фактическа страна за липсата на извършвани от жалбоподателката плащания, от датата на съответния падеж, ежемесечно,  са се дължали лихва за забава върху фактурираните суми в законния размер, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр.чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 1, ал. 1, т. 1 от Постановление  N 72 на Министерския съвет от 08.04.1994г. за определяне на размера на законната лихва за забава, съответно следващото ПМС № 100/2012г. За периода на претендираната изтекла лихва (01.07.2009г. до 13.09.2012г.), по възприетото от фактическа страна, дължими са били поне 1 432. 92 лева, така както сумите по лихвите са били претендирани в заповедното производство, съответно на представеното извлечение от сметка. Останалата част от търсената лихва се формура върху вземане за услугата дялово разпределение (2.16 лева), но такова вземане не е било индивидуализирано отделно по заповедта за изпълнение, нито е било заявяване в заявлението на „Т.С.” ЕАД. Същото е по отношение на сума за дялово разпределение (главница) от 10. 20 лева, която също не е била индивидуализирана като вземане и не следва да се потвърждава като дължима в исковото производство (сумите са били посочени като дължими в справката на стр. 52 от исковото първоинстанционно производство).

 При определения ден за изпълнение на задължението, не е било необходимо отправянето на отделна покана за плащане. Възражението на жалбоподателя в този смисъл е неоснователно.

Съгласно Решение № 168/22.12.2009г. по т.д. № 408/2009г. на ВКС, ТК, II отделение, Решение № 14/10.09.2010г. по т.д. № 378/2009г. на ВКС, ТК, II отделение,  Решение № 111/08.10.2010г. на ВКС, ТК, I отделение по т.д. № 1068/2009г. и други, задължението за заплащане на стойността на консумираната енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване  е задължение за периодично плащане и се погасява съгласно чл. 111, б.”в” от ЗЗД  с изтичането на тригодишна давност от падежа, определен в Общите условия. Посочените решения, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, представляват задължителна за съдилищата практика на ВКС (т. 2 на ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС). Същевременно е постановено и Решение от 11.04.2012г. на Общото събрание на Гражданска колегия и Търговска колегия по т.д. № 3/2011г. в същия смисъл.

В случая, при подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 15.10.2012г., когато давността е била прекъсната, погасени по давност са били всички вземания с падеж преди 01.10.2009г., т.е. до месец август 2009г., включително, съгласно падежите по общите условия (чл. 114, ал. 1 от ЗЗД). Така издадената заповед за изпълнение следва да бъде потвърдена за суми по главницата за период от 01.09.2009г. до 30.04.2012г. – сумата от 9 776. 44 лева по фактурите, при възприетото от фактическа страна, с приспадане на 59. 06 лева по изравнителните сметки, или по заповедта се изпълнение е следвало да се потвърди главница от 9 717. 38 лева. За потвърдената сума над този размер първоинстанционното решение следва да бъде отменено. В решението първоинстанционният съд неправилно е посочил период на вземането (главница), но от мотивите е видно, че периодът на потвърдените вземания (главница) е  от 01.09.2009г. до 30.04.2012г. и не е необходимо изменение на решението в тази част.

На основание чл. 119 от ЗЗД погасени по давност следва да се счетат и всички лихви върху вземанията за главница (фактурирани суми), като са дължими лихви от 01.11.2009г. върху първото вземане за септември 2009г. и следващите, с натрупване.

За този период претенцията за лихви  по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за изтекли лихви следва да бъде потвърдена, като по размер от 1 341. 01 лева, на база претендираните от самия ищец лихви за неплатени прогнозни суми по фактурите, без лихви за неплатени суми за дялово разпределение. И в тази част първоинстанционното решение за признаване като дължима на сума над 1 341. 01 лева следва да бъде отменено. В решението и в тази част неправилно е бил посочен период на лихвите, но от мотивите е видно какъв е бил точният размер на вземането и решението в тази част не се изменя.

По разноските

Ищецът в първоинстанционното производство е поискал присъждане на направените разноски в исковото производство. Възприетите от първоинстанционния съд разноски са били 229. 31 лева за държавна такса, 330 лева разноски за вещи лица и 679. 31 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение в минималния размер по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на подаване на исковата молба. При изхода на делото на „Т.С.” ЕАД са били присъдени разноски от 1 203. 09 лева, съответно на уважената част от исковете, но при частичната отмяна на първоинстанционното решение тези разноски следва да бъдат намалени на 1 194. 63 лева.

В първоинстанционното решение разноски на жалбоподателката не са били присъждани.

Никоя от страните не е поискала присъждане на разноски във въззивното производство и съдът не се произнася по чл. 78, ал. 1 и 3, вр. чл. 81 от ГПК с присъждането на такива разноски. 

Воден от горното съдът

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

 

ОТМЕНЯ Решение от 14.06.2013г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение,  78 състав по гр.д. № 267/2013г. в частта,, в която  е било признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, че И.Б.Н., с ЕГН ********** ***, дължи на „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ******** и със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Я.” № ****, сума за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес гр. С., бул.”Н.Й.В.” № **, вх. „*”, ап. **, аб. № ******, за периода от 15.10.2009г. до 30.04.2012г., над размера от 9 717. 38 лева (девет хиляди седемстотин и седемнадесет лева и тридесет и осем стотинки) главница и над размера от  1 341. 01 лева (хиляда триста четиридесет и един лева и една стотинки) лихви за забава за периода от 15.10.2009г. до 13.09.2012г., както и в частта на присъдените в първоинстанционното производство разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на „Т.С.” ЕАД над размера от 1 194. 63 лева (хиляда сто деветдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки), като вместо това постановява

ОТХВЪРЛЯ  предявените по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК от „Т.С.” ЕАД, с ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Я.” № **, срещу И.Б.Н., с ЕГН ********** ***, искове за  установяване на вземане с правно основание  съответно  чл. 79, ал. 1 от  ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за   незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот на адрес гр. С., бул.”Н.Й.В.” № **, вх. „*”, ап. **, аб. № *****, за периода от 15.10.2009г. до 30.04.2012г., над размера от 9 717. 38 лева (девет хиляди седемстотин и седемнадесет лева и тридесет и осем стотинки) главница и за сумата над размера от  1341. 01 лева (хиляда триста четиридесет и един лева и една стотинки) лихви за забава за периода от 15.10.2009г. до 13.09.2012г.,  за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 17.10.2012г. на Софийския районен съд, III гражданско отделение, 92 състав, по ч.гр.д. № 21034/2012г., както и ОТХВЪРЛЯ искането за разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК в исковото първоинстанционно производство на „Т.С.” ЕАД над размера от 1 194. 63 лева (хиляда сто деветдесет и четири лева и шестдесет и три стотинки).

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 14.06.2013г. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение,  78 състав по гр.д. № 267/2013г. в останалата обжалвана част.

Решението е постановено при участието на „М.Е.” ООД, с ЕИК ****** и със седалище и адрес на управление гр. С., ул.”Д.” № *,       като трето лице подпомагаща страна на „Т.С.” ЕАД.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                   

                                                                                    Членове:1.

                                                                                                        2.