№ 1686
гр. Варна, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20213110106135 по описа за 2021 година
и като съобрази материалите по делото, за да се произнесе , взе
предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 422 ал.1 от
ГПК и чл.79 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод предявени от
ищеца "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В, ет. 7
срещу ответника Г. ТР. М. ЕГН **********, с адрес:ггр.В.,ул.Л.К., №**,
ет.*,ап.* съединени в условията на първоначално обективно съединяване искове,
както следва:
- положителни установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че
ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както следва:
сумата в размер на 2163,74 лв., представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит №********** от 16.10.2014 г.,
сключен между наследодателя М.Г.Г. ЕГН **********, починала на 07.10.2015г. и
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ,
сумата в размер на 778,96 лв ., представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 15.09.2015 г. до 15.01.2017 г.,
ведно със законната лихва върху главницата , считано от
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
в съда – 09.02.2021 г. до окончателното изплащане на задължението , за които
суми е издадена Заповед № 261692/2.3.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1910/2021 г. по описа на Районен
1
съд-гр.Варна-ХІ състав;
- осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати следната сума , а именно:
- сумата в размер на 1480,97 лв., представляваща неизплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги .
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от
провеждане на установителния и осъдителните искове, навеждайки следните
фактически твърдения:
Твърди се ,че на 16.10.2014 г. е сключен Договор за потребителски
кредит №********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД като кредитор и
М.Г.Г. като длъжник. Сумата по кредита е в размер на 2800,00 лв. със срок от 24
мес. при месечна вноска в размер на 173,10 лв. Общото задължение по кредита е
в размер на 4154,40 лв. Сочи се, че съгласно споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги длъжникът дължи възнаграждение в размер на
2100,00 лв., като длъжникът е заплатил сума в размер на 619,10 лв. и остава да
заплати сума в размер на 1480,97 лв.
Излага се, че М.Г.Г. е починала и е оставила за свой единствен
наследник Г.Т. Маневски , който отговаря за задълженията на наследодателя.
В съответствие с изложеното, доколкото исковите суми не са
изплатени, се счита, че предявените искове са основателни и доказани и следва да
бъдат уважени.
Вследствие на изложеното се моли да бъде уважена предявената
искова претенция, като се присъдят сторените по делото разноски.
Ответникът Г. ТР. М. ЕГН **********, с адрес:ггр.В.,ул.Л.К., №**,
ет.*,ап.*, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, в
който се излага становище за неоснователност на предявената искова претенция.
Счита се, че процесният договор за потребителски кредит е прекратен
със смъртта на кредитополучателя М.Г.Г. на 07.10.2015г., на осн. чл. 84 от ЗЗД,
поради което се прави възражение за изтекла погасителна давност на цялата
претендирана сума в размер на 4 423,67 лв., включваща главница в размер на
2163,74 лв., договорно възнаграждение /лихва/ в размер на 778,96 лв. и
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 1 480,97 лв.
- на 07.10.2020 г. за главницата по кредита и на 07.10.2018 г. за лихвата, на осн.
чл. 110 и 111 от ЗЗД. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 09.02.2021 г.
По отношение на осъдителния иск се оспорва дължимостта на
неплатеното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер
на 2 100 лв., от което се претендира сума в размер на 1 480,97 лв., като
противоречащо на добрите нрави и неравноправно по смисъла на чл. 143 ЗЗП, за
което съдът следи служебно. Това искане е отхвърлено от заповедния съд с ясните
мотиви, че чрез тази такса за допълнителен пакет кредиторът се домогва да си
набави допълнителни плащания извън предвидените в закона, изцяло е в негов
интерес и се намира в колизия със забраната на чл. 10а от ЗПК. Нещо повече, в чл.
7.2.2. от процесния договор е предвидено, че при предсрочно погасяване на
кредита правото да се получи възнаграждението за улеснена процедура за
получаване на допълнителни парични средства по чл. 15.5 се губи.
Оспорват се и исковите претенции по основание и размер.
Излага се, че Договорът за потребителски кредит е сключен на
16.10.2014 г. за сумата от 2 800 лв. при договорена лихва /наименувана
2
„договорно възнаграждение - ДВЗ" в договора/ в размер на 1 354,40 лв. за 24
месеца. Общата дължима сума в края на срока е в размер на 4154,40 лв. Уговорено
е главницата и лихвата да се плащат на равни вноски по 173,10 лв. Ищецът
твърди, че платената сума по процесния договор е в размер на 1871,00 лв. Видно
от представеното извлечение по сметка от 23.04.2021 г. е, че са платени 7 вноски
по 260.60 лв., сумата от 6,53 лв. и сумата от 40,27 лв., която е посочено в исковата
молба, че е отишла да погасяване на лихвите за забава по кредита, но без да е
уточнено за кой месец е начислена и защо не е отразена в излечението.
В случай, че съдът потвърди мотивите на заповедния съд и приеме, че
искането за сумата по допълнителния пакет - улеснена процедура за получаване
на допълнителни средства, е основано на неравноправна клауза и противоречи на
добрите нрави, то с платената сума, която сочи ищецът, кредитополучателят
Мария Гушанска е надплатила уговорените вноски, включващи главница и лихва
в размер на 173,10 лв., за месеците по погасителния план, считано от 15.11.2014 г.
за първата вноска до претенцията на ищеца за периода от 15.09.2015 г. до
15.01.2017 г.
В евентуалност, ако съдът не приеме, че договорът е прекратен със
смъртта на кредитополучателя и кредитът е станал предсрочно изискуем, но
приеме, че следва да се отхвърли искането за възнаграждение по допълнителния
пакет услуги като неравноправна клауза, се прави възражение за изтекла
погасителна давност на отделните вноски по кредита за главница и лихва, считано
от 15.09.2015 г., съответно 5 години за главницата и 3 години за лихвата. Ако се
приеме, че е налице надвнасяне по изискуемите вноски, на осн. чл. 32 от ЗПК
следва да се намалят общите разходи по кредита, като това намаляване се отнася
до лихвата и разходите за оставащата част от срока на договора. При всички
случаи обаче, ако се приеме, че падежът на последната вноска е на 15.01.2017г., то
вземането за лихва е погасено с кратката 3-годишна давност на последната вноска
на 15.01.2021 г., предвид датата на подаване на заявлението по заповедното
производство на 09.02.2021 г.
С оглед претенциите на ищеца за дължимост на вноските за периода
от 15.09.2015г. до 15.01.2017 г., то с посочената за платена от кредитополучателя
сума в размер на 1871,00 лв. са погасени вноските до 15.09.2015 г. по 173,10 лв. за
7 месеца и е налице надвнесен остатък в размер на 659,30 лв. /1871 - (173,10 х7)=
659,30 лв./
Главниците по погасителния план, считано от 15.09.2015 г. до
15.01.2016 г. за 5 месеца, са погасени с 5-годишна давност, както следва:
дата на падеж главница в лева погасена по давност вноска
15.09.2015 107,94 15.09.2020 г.
15.10.2015 111,65 15.10.2020 г.
15.11.2015 115,48 15.11.2020 г.
15.12.2015 119,44 15.12.2020 г.
15.01.2016 123,54 15.01.2021 г.
За останалите месеци с падеж от 15.02.2016 г. до 15.01.2017 г. сумата
за главниците е общо в размер на 1 585,69 лв., получен след сумирането им по
погасителния план:
127,78 + 132,16 + 136,69 + 141,38 + 146,23 + 151,25 + 156,44 + 161,81
3
+ 167,35 + 85,24 + 88,17 + 91,19= 1585,69 лв.
От тази сума в размер на 1 585,69 лв. за главници, които не са
погасени по давност в периода 15.02.2016 г. до 15.01.2017 г., се приспада
надвнесената сума в размер на 659,30 лв. и се получава, че дължимата сума е в
размер на 926,39 лв.
Полученото изчисление е на базата на представения погасителен план
от ищеца, който при проверка на дължимите главници за 24 месеца показва
некоректност. При събирането им се получава сумата от 2 800,36 лв., което
превишава с 36 ст. предоставения и уговорен в договора кредит.
Посочените изчисления са само при условията на евентуалност, ако
съдът не приеме, че е налице прекратяване на договора поради смърт на
кредитополучателя на основание чл. 84 от ЗЗД, което се счита, че е налице и няма
специална норма, която да изключва приложението му в случая, от което следва,
че цялата искова претенция е погасена по давност - с общата 5-годишна давност
на 07.10.2020 г. за главницата по кредита, респ. 3-годишна давност за лихвите на
07.10.2018 г.
Предвид на гореизложените аргументи се моли да се отхвърлят изцяло
ищцовите претенции, като неоснователни, необосновани и недоказани, в
евентуалност да се приемат за доказани претенциите само за непогасените по
давност главници по усвоения кредит в размер на 926,39 лв. за периода 15.02.2016
г. до 15.01.2017 г.
Досежно допустимостта на предявения иск с правно основание
чл.422 от ГПК:
От изисканото в настоящото производство ч.гр.д.№ 1910/2021 г. по
описа на Районен съд-гр.Варна-ХІ състав, се установява, че същото е образувано
по подадено от ищцовата страна в настоящото производство в качеството й на
заявител срещу ответника в настоящото производство в качеството му на длъжник
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, депозирано в
деловодството на съда на 09.02.2021 г. Въз основа на депозираното заявление е
издадена Заповед № 261692/2.3.2021 г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по силата на която е разпоредено на длъжника Г. ТР. М. ЕГН
**********, с адрес:ггр.В.,ул.Л.К., №**, ет.*,ап.* ДА ЗАПЛАТИ на КРЕДИТОР
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес област
София, община Столична , гр.София бул.“България“ № 49 блок 53Е, вх.В,
следните суми, а именно:
сумата в размер на 2163,74 лв., представляваща неплатена главница
по Договор за потребителски кредит №********** от 16.10.2014 г., сключен
между наследодателя М.Г.Г. ЕГН **********, починала на 07.10.2015г. и
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД , ведно със законната лихва върху
главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда – 09.02.2021г. до
окончателното изплащане на задължението,
сумата в размер на 778,96 лв., представляваща неплатено договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 15.09.2015 г. до 15.01.2017 г.,
както и сумата в размер на 58,85 лв., представляваща заплатена
държавна такса и сумата в размер на 33,26лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Посочено е , че вземането произтича от следните обстоятелства:
неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит №********** от
16.10.2014 г.
4
Срещу издадената заповед е депозирано възражение в срока по чл.414
от ГПК , поради което е указал на заявителя да заведе иск по реда на чл.422 от
ГПК. Заявителят е предявил настоящия иск преди изтичане на едномесечния срок
от уведомяването му за дадените от съда указания и е представил доказателства за
заведената искова молба в заповедното производство. Вследствие на изложеното ,
съдът намира,че производството по делото е допустимо и валидно учредено.
С оглед на гореизложеното и с оглед идентитета на процесните
вземания по иска с правно основание чл.422 от ГПК с вземанията по заповедта,
съдът намира,че настоящото производство е допустимо и съдът дължи
произнасяне по съществото на исковата претенция.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира
за установено следното от фактическа страна:
Представено е Искане от 13.10.2014 г. и декларации от същата дата
13.10.2014г. от М.Г.Г. ЕГН ********** за отпускане на потребителски кредит
Профи Кредит Стандарт в размер на 2800,00 лв., които са надлежно подписани от
М.Г.Г. ЕГН **********.
Приет по делото е Стандартен европейски формуляр за предоставяне
на информация за потребителските кредити , получен от М.Г.Г. ЕГН **********
на 16.10.2014 г., в който е положен подпис от М.Г.Г. ЕГН **********.
Видно от приобщения по делото Договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №********** от 16.10.2014 г., „ПРОФИ КРЕДИТ
България" ЕООД , в качеството му на кредитор, предоставя на М.Г.Г. ЕГН
********** , в качеството й на клиент, кредит в размер на 2800,00 лв. със срок на
кредита-24 месеца и при месечен размер на вноската по кредита в размер на
173,10 лв. Годишният лихвен процент е в размер на 41,17 лв., а общото
задължение по кредита е в размер на 4154,40 лв. Видно от договора ,
кредитополучателят М.Г.Г. ЕГН ********** е положила подпис на всички
страници от същия.
Съгласно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги от 16.10.2014г. , кредитополучателят М.Г.Г. ЕГН ********** дължи
възнаграждение в размер на 2100,00 лв. Ищецът не оспорва обстоятелството, че
М.Г.Г. е заплатила сума в размер на 619,10 лв. и дължимия остатък за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е в размер на 1480,97 лв. Видно
от Съгласно споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от
16.10.2014г., кредитополучателят М.Г.Г. ЕГН ********** е положила подпис в
споразумението.
Представен е Погасителен план към Договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №********** от 16.10.2014 г. , надлежно подписан от
кредитополучателя М.Г.Г. ЕГН **********.
Представени и приети по делото са Общи условия на „ПРОФИ
КРЕДИТ България" ЕООД към Договор за потребителски кредит № ********* от
16.10.2014 г. , които са подписани от кредитополучателя М.Г.Г. ЕГН **********.
Автентичността на подписите на кредитополучателя М.Г.Г. ЕГН
**********, положени в цитираните документи не е оспорена от ответната страна.
От приобщените по делото референции от 20.10.2014г. се установява,
че „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД , по искане на кредитополучателя
М.Г.Г. ЕГН ********** , обективирано в раздел V от процесния договор , е
5
превел част от сумата по кредита на трети лица, на които М.Г.Г. ЕГН **********
е била задължена.
Приобщен по делото е Анекс № 1/06.03.2015г. към Договор за
потребителски кредит № ********* от 16.10.2014 г. , за отлагане на вноски, с
който клиентът М.Г.Г. ЕГН ********** се задължава да изплаща кредита си по
нов погасителен план, който представлява неразделна част от този анекс. Анексът
е подписан от М.Г.Г. ЕГН **********.
Представен е Погасителен план от 06.03.2015г. към Договор за
потребителски кредит № ********* от 16.10.2014 г. , в който последната вноска
по кредита е с падеж 15.01.2017г. Погасителният план е подписан от М.Г.Г. ЕГН
**********.
Видно от приобщеното по делото удостоверение за наследници,
М.Г.Г. ЕГН ********** е починала на 07.10.2015г., за което е съставен акт за
смърт № 0827/08.10.2015г. , като е оставила за свой единствен наследник своя син
– ищеца Г. ТР. М..
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
За успешното провеждане на установителен иск с правно основание
чл.415, ал.1 вр. чл.422 от ГПК , както и на иска с правно основание чл.79 от ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума. В
разглеждания случай ищцовата страна е длъжна да установи при условията на
пълно и главно доказване наличието на учредено по нейна инициатива заповедно
производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за
изпълнение; депозирано от длъжника възражение в срока по чл.414 ал.2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание , както и по
размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната сума. От
своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички наведени от
него положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в това число и да
установи точното във времево и количествено отношение изпълнение на
задължението си за плащане процесната сума, в случай, че ищецът докаже
нейната дължимост.
Видно от приобщения по делото Договор за потребителски кредит
ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт №********** от 16.10.2014 г. , „Профи Кредит
България" АД е предоставило паричен заем на кредитополучателя М.Г.Г. ЕГН
********** в размер на 2800,00 лева. Договорът е подписан от
кредитополучателя М.Г.Г. ЕГН **********, като не е оспорен подписа на
заемополучателя в процесния договор. Представеният договор представлява
частен документ, съдържащ подписа на ответника и съобразно чл.180 ГПК
представлява доказателство, че изявленията, които се съдържат с него са
направени именно от кредитополучателя М.Г.Г. ЕГН **********, което от своя
страна установява наличието на валидно облигационно правоотношение по
договор за паричен заем и изразяване на съгласието на заемополучателя с всички
конкретни условия по заема в договора.
Видно от приобщените по делото референции част от сумата по
кредита е преведена на кредитополучателя М.Г.Г. ЕГН ********** , а другата
част е преведена на трети лица за погасяване на задължения на кредитополучателя
М.Г.Г. към други кредитори , с оглед изрично обективираното искане в раздел V
от процесния договор.
6
Вследствие на изложеното съдът намира, че кредиторът е изпълнил
задължението си за предоставяне на сумата по кредита в размер на 2800,00 лв. .
Настоящият съдебен състав намира, че договорът за потребителски
кредит не страда от пороци, водещи до неговата недействителност в цялост и не
противоречи изискванията на чл.11, ал.1, на чл.19 и чл.22 от Закона за
потребителския кредит. Анализирано съдържанието на договора за кредит
обуславя извода, че е спазена писмената форма, шрифта на текста е не по – малък
от 12, съгласно чл.10 от Закона за потребителския кредит. Договорът, в
съответствие с чл.11, ал.1, т.1-10, съдържа дата и място на сключването му, вида
на предоставения кредит, индивидуализация на страните по него, срок на
договора, общия размер на кредита, размер на лихвения процент, годишния
процент на разходите, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен
план /разбивка на главница и лихви/, както и останалото съдържание по чл.11,
ал.1, т.11 до т.26.
Съгласно договореното заемната сума е следвало да бъде връщана от
кредитополучателя чрез внасянето на 24 месечни вноски, всяка в размер на 173,10
лева, включваща главница и договорна лихва.
С оглед подписания между страните Анекс № 1/06.03.2015г. към
Договор за потребителски кредит № ********* от 16.10.2014 г. , за отлагане на
вноски, с който клиентът М.Г.Г. ЕГН ********** се задължава да изплаща
кредита си по нов погасителен план, който представлява неразделна част от този
анекс, съдебният състав следва да съобразява новия Погасителен план от
06.03.2015г. към Договор за потребителски кредит № ********* от 16.10.2014 г. ,
в който последната вноска по кредита е с падеж 15.01.2017г. , приложен на л.29 и
сл. от делото.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението
на ответника , че не дължи сумите по процесния договор за кредит , предвид
настъпилата смърт на кредитополучателя М.Г.Г. ЕГН **********, т.к. нейният
единствен наследник – ищецът Г. ТР. М. ЕГН ********** наследява нейните
права и задължения, включително и задълженията по кредита.
Предвид изложеното, ищецът Г. ТР. М. ЕГН ********** , в
качеството на наследник на кредитополучателя М.Г.Г. ЕГН ********** дължи
заплащане на неизплатената главница по процесния договор за кредит.
По отношение на иска с правно основание чл.422 от ГПК за
установяване съществуване на вземането за договорно възнаграждение за
присъждане на договорно възнаграждение, настоящият съдебен състав констатира
следното:
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице
прието европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една
от целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са предоставили
компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО /сега ЕС/ са
издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са транспонирани в
българското законодателство съответно в Закона за защита на потребителите и
Закона за потребителския кредит. Чрез тази законодателна уредба е засилена
защитата на потребителите и е гарантирана възможността на националните
юрисдикции да прилагат служебно правото на Съюза при констатиране на
противоречие между договорни клаузи и законодателството на ЕС, доколкото
последното се характеризира със самостоятелен нов правопорядък с
непосредствена приложимост, имащ примат над правото на отделните държави
членки. Това принципно становище е застъпено в множество решения на Съда на
7
Европейския съюз, чиято тълкувателна практика е задължителна спрямо
държавите членки и техните граждани.
Извън общата уредба на потребителска закрила, условията, при които
следва да се предоставят кредити на потребители, са предмет на специално
регулиране от 1.10.2006 год. със Закона за потребителския кредит /отм./, като на
този начален етап законодателят е въвел само изисквания за ясно оповестяване на
волята на договарящите се, относно икономическата тежест поемана от
потребителя, чрез изискването за посочване на годишен процент на разходите
като задължителен реквизит на договора и забраната за търсене от потребителя на
каквито и да е суми над ясно обозначените разходи. Този закон е заместен от
12.05.2010 год. с нов акт със същото наименование, който до изменението му с
ДВ, бр. 35 от 2014 год., в сила от 23.07.2014 год., също не е уреждал изрично
размера на разходите, възлагани на кредитополучателя.
С нови три алинеи на чл. 19 ЗПК, като са обявени за нищожни
уговорки за размер на годишни разходи надхвърлящи пет пъти размера на
законната лихва и съответно извършените плащания от потребителите на вноски,
определени по прекомерно договорен размер, се приемат за дължимо платени
редуцирани по размер задължения. Според нормата на чл.19 от Закона за
потребителския кредит годишният процент на разходите изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Видно от мотивите за
това нововъведение /изявени при пленарно парламентарно обсъждане на
06.03.2014 год. на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за
потребителския кредит № 454-01-8 от 30.01.2014 год., 42-то НС/, законодателят е
целил постигане именно на справедлив баланс между интересите на потребители
на „бързи” небанкови кредити, изолирани от банковите услуги поради ниска
кредитоспособност /влошено имуществено състояние, нестабилни или
неустановими доходи, налична вече задлъжнялост/ или ниска информираност и
на професионалните заемодатели, опериращи на същия този рисков пазар,
понасящи загуби от неплатежоспособност на висок брой свои клиенти.
Действително, до тази законодателна намеса, предоставянето на тази
услуга на потребителите не е било регулирано с императивен лимит на
възнаграждението на кредитора, но поради злоупотреба с договорната свобода,
несъвместима с обществения морал, съдът намира, че като несъвместими с
добрите нрави следва да се считат сделки на търговци, договарящи с
потребителите годишен процент на разходите съществено надвишаващи
възприетия по-късно горен праг на петкратен размер на законната лихва.
Същевременно, договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на
кредитодателя за това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити
потребителя и за да се избегне неоснователното обогатяване на финансови
институции, предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок
лихвен процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален размер на
последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона следва да се
прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с другите разходи,
не надвишава фиксирания от законодателя максимален размер на ГПР,.
В случая, определеният в договора размер на ГПР от 49.89 % не
надвишава пет пъти размера на законната лихва /50%/, а договореният лихвен
процент е 41.17 %., поради което и съдът приема, че цената на кредитирането не е
8
свръх прекомерна. По същите мотиви се налага изводът, че не е налице някоя от
хипотезите на чл.143, ал.1, т.1 – 19 от Закона за защита на потребителите, тъй
като клаузите не създават възможност за облагодетелстване на кредитора за
сметка на длъжника и това да го постави в по – неравностойно имуществено
положение.
Налага се извод, че клаузите за договорна лихва и ГПР са
действителни, поради което ответникът дължи заплащане на възнаградителна
лихва. /В този смисъл е най-актуалната практика на Окръжен съд-гр. Варна -
Решение от 25.10.2019г., постановено по въззивно търговско дело № 1256 по
описа за 2019г. на Окръжен съд-гр. Варна, Решение от 25.10.2019г., постановено
по въззивно търговско дело № 1042 по описа за 2019г. на Окръжен съд-гр. Варна,
Решение , постановено по въззивно търговско дело № 962/2019 г., по описа на на
Окръжен съд-гр. Варна./
С оглед формирания извод за доказаност на иска по основание, на
разглеждане подлежи възражението на ответника за погасяване на претенцията по
давност. По отношение на възражението на ответника за изтекла погасителна
давност на вземането за главница и договорно възнаграждение съдът намира
следното:
При определяне коя погасителна давност е приложима по отношение
на процесните вземания - общата или тригодишната погасителна давност по
чл.111 ЗЗД, следва да се съобрази, че при договора за заем е налице едно
неделимо плащане. Следва да се отбележи, че в случая са неприложими
разрешенията, дадени в Тълкувателно решение № 3/2011 г., постановено по тълк.
д. № 3/2011г. по описа на ВКС, ОСГТК, по въпроса за периодичните плащания.
Настоящият договор за кредит няма характер на периодично плащане, в който
смисъл са твърденията в отговора на исковата молба. Правната уредба на
договора за кредит дава възможност на страните да уговорят връщане на кредита
и изплащане на лихвата на периодични (анюитетни) вноски до пълното
погасяване на задължението. Това обаче не превръща договора за кредит в
договор с периодични плащания /в този смисъл са постановените по реда на чл.
290 ГПК решения №№ 261/ 12.07.2011 г. по г. д. № 795/2010 г. по описа на ВКС,
ІV г. о., ГК и 28/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. по описа на ВКС, III г.о.,
представляващи задължителна съдебна практика/, нито определя по-кратък срок
за неговото погасяване, нито по-ранен начален момент на давностния срок. Това е
така, защото при периодичните плащания отделните задължения, въпреки своя
общ правопораждащ факт, имат характер на самостоятелни задължения /в който
смисъл е и цитираното по-горе тълкувателно решение № 3/2011 г./. Докато при
договора за кредит с уговорени анюитетни вноски, отделните плащания са начин
на разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части. В случай,
че е уговорено връщането на сумата да стане на погасителни вноски на
определени дати, то това не превръща тези вноски в периодични плащания.
Договореното връщане на заема на погасителни вноски представлява съгласие на
кредитора да приеме изпълнение от страна на длъжника на части, което обаче не
превръща този договор в такъв за периодични платежи, а е налице уговорка за
разсрочено погасяване на едно общо задължение на отделни части.
Следователно, задълженията за главница по договора за кредит се
погасяват с изтичането на общата петгодишна давност. Относно
възнаградителната лихва, която представлява цената на ползваната парична сума
и е включена в дължимата анюитетна вноска, същата се погасява заедно с нея, т.е
с общата давност по чл.110 ЗЗД.
9
Ето защо в случая е приложима именно общата петгодишна давност
по смисъла на чл. 110 ЗЗД, като съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД същата започва да тече
от деня, в който вземането е станало изискуемо, тоест от падежа на съответната
вноска, съгласно погасителния план. До датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 09.02.2021 г.
посочената петгодишна давност не е изтекла за задълженията с падеж след
15.02.2016 г. /съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 ГПК, какъвто е и настоящият
случай/.
Установеното в настоящия случай неизпълнение е на месечни
погасителни вноски под номера от 16 до 27 от погасителния план на договора за
заем. По тези вноски задълженията за връщане на кредитната главница и
задължението за изплащане на договорната лихва са функционално свързани и
съставляват елементи на еднородното и неделимо задължение за заплащането на
всяка една от месечните вноски по кредита, изпълнението на което е разсрочено
във времето със съгласието на страните. Това означава, че исковете по същите,
като такива по индивидуални и неделими задължения се погасяват с общата
давност по чл. 110 ЗЗД, а не с кратката по чл. 111, б. „в“ (така Р. №261/12.07.2011
г., гр.д. №795/2010г. на ВКС, 4-то г.о., Р. №28/05.04.2012г., по гр.д. №523/2011г.
по описа на ВКС, 3-то г.о. постановени по реда на чл. 290 ГПК). В този смисъл
същите се различават по правна същност от периодичните престации, които имат
общ правопораждащ юридически факт, но се развиват и съществуват независими
една от друга, което обуславя и приложението на чл.111, ал.1, в. „в“ спрямо тях.
С подаване на заявлението по чл. 410 в съда, по арг. чл. 422, ал. 1 ГПК
искът по чл. 415 ГПК се счита за предявен, което означава, че датата на която
давността ще се счита за прекъсната е датата на постъпване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда.
В настоящия случай, към момента на подаване заявлението по чл. 410
ГПК – 09.02.2021 г. в съда, съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД е прекъсната
погасителната давност по чл. 110 ЗЗД и ищецът може да претендира вземанията
си по тези погасителни вноски, чиято изискуемост е настъпила за периода от пет
години преди предявяване на иска, т.е. за погасителните вноски падежирали на
15.02.2016 г., или след тази дата, като за вноските, чиято изискуемост е настъпила
преди това, погасителната давност е изтекла, съответно и искът за тях е погасен по
давност.
В настоящия случай с анексиране на договора на 06.03.2015 г. се
прекъсва изтеклата до този момент давност и започва да тече нова. Ето защо и 29
и сл. от делото). От друга страна заявлението по чл.410 ГПК е подадено на
09.02.2021 г., с оглед на което за погасени по давност следва да се считат вноските
с анексиран падеж от преди 09.02.2016 г. А те, според цитирания коригиран
погасителен план, са 12бр., с падежи от 15.02.2016 г. до 15.01.2017 г.
По изложените съображения съдът приема, че неплатената по
договора главница , за която не е изтекла погасителна давност е в размер на сбора
на вноските от № 16 до № 27 включително по Погасителния план от 06.03.2015г.
към договора , равняваща се на сумата в общ размер от 1585,69 лв.
Въз основа на изложените съображения съдът приема, че дължимото
остатъчно договорно възнаграждение , което не е обхванато от давността , се
формира като сбор от договореното възнаграждение за погасителните вноски ,
падежирали на 15.02.2016 г. или след тази дата , т.е. е в размер на сбора на
10
договорното възнаграждение по вноските от № 16 до № 27 включително по
Погасителния план от 06.03.2015г. към договора , равняваща се на сумата в общ
размер от 491,51 лв.
Настоящият съдебен състав отчита обстоятелството, че видно от
представеното от ищеца извлечение от сметка към Договор за потребителски
кредит №********** от 16.10.2014 г., приложено на л.32 от делото, ищцовото
дружество не оспорва обстоятелството , че кредитополучателят М.Г.Г. ЕГН
********** е изплатила 7 вноски по 87,50 лв. всяка и сумата от 6,53 лв. за пакет
от закупени допълнителни услуги или сумата в общ размер от 619,03 лв.
Съдът намира, че възнаграждението за закупен пакет от
допълнителни услуги е недължимо , т.к. тази договорна клауза е нищожна, като
противоречаща на закона, по съображенията , подробно изложени по-долу.
Предвид горното , от сумата за главница в общ размер от 1585,69 лв. и договорно
възнаграждение в общ размер от 491,51 лв. следва да бъде приспадната сумата в
общ размер от 619,03 лв., представляваща заплатена от кредитополучателя М.Г.Г.
ЕГН ********** сума за пакет от закупени допълнителни услуги , която е
недължима, тази договорна клауза е нищожна, като противоречаща на закона. По
изложените съображения, със заплатената от кредитополучателя сума в общ
размер от 619,03 лв. следва да се приеме, че са изплатени трите вноски с №№ 16,
17 и 18 с падежи 15.02.2016г., 15.03.2016г. и 15.04.2016г. за главница и договорно
възнаграждение в общ размер на 173,10 лв. всяка вноска , т.е. общо 519,30 лв. за
трите вноски , като разликата от 99,73 лв. до сумата от 619,03 лв. следва да бъде
приспадната от главницата по вноска № 19 с падеж 15.05.2016г. , като от вноска
№ 19 остава дължима сумата за главница от 41,65 лв. /141,38 лв.-99,73лв./ и
договорно възнаграждение в размер на 31,72 лв.
С оглед изложеното, искът за главница следва да бъде уважен за
сумата в общ размер от 1089,33 лв. , а за разликата над този размер до
претендирания размер от 2163,74 лв. искът за главница е неоснователен и подлежи
на отхвърляне.
От своя страна искът за договорно възнаграждение следва да бъде
уважен за сумата в общ размер от 368,84 лв. за периода от 15.05.2016г. до
15.01.2017г. и да бъде отхвърлен за разликата до претендирания размер от 778,96
лв. и за периода от 15.09.2015г. до 15.04.2016г. вкл.
По отношение на иска с правно основание чл.79 от ЗЗД за присъждане
на пакет допълнителни услуги , настоящият съдебен състав констатира следното:
Видно е от договора, че кредитополучателят е избрал да закупи пакет
от допълнителни услуги, като възнаграждението за него е в размер на 2100,00
лева, а вноската по него – 87,50 лева.
От представеното Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, се установява, че негов предмет е задължението на
кредитора да предостави на клиента, по негово искане и при изпълнение на
изискванията залегнали в ОУ, една или всички от посочените услуги: -
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; - възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски; - възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; - възможност за смяна на дата на падеж и
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Съдържанието на всяка от допълнителните услуги е разписано в ОУ към Договора
за кредит. Посочва се, че възнаграждението за пакета допълнителни услуги се
разсрочва за срока на договора за потребителски кредит на равни месечни вноски
и добавено към месечните вноски за погасяване на главницата. Възнаграждението
11
за закупения пакет от допълнителни услуги за периода между настъпилата и
следващата падежна дата е изискуемо в пълен размер.
Настоящият съдебен състав намира, че съдържанието на
допълнителния пакет услуги, по съществото си не представлява реално
предоставени допълнителни възможности или преференциални условия, от които
кредитополучателят да може да се възползва и които да носят допълнителни
ползи за него, за да бъде обосновано изискването на възнаграждение, което е в
размер равен на предоставената в заем сума. Следва да се държи сметка, че
съобразно клаузите на ОУ, уреждащи съдържанието на допълнителните услуги,
ползването на всяка от тях е обусловено от насрещната воля на кредитора, което
само потвърждава изложеното по-горе, че не се касае за допълнителни ползи или
преференции на кредитополучателя. Това се отнася и за услугата „приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителския кредит“, тъй като изначално липсва
яснота какъв е срокът за разглеждане и изплащане на кредита в случай, че не бъде
избран допълнителен пакет. Доколкото договорът е двустранен, поначало всяка
една от услугите представлява част от процеса на първоначално и последващо
договаряне между страните, през който процес, всяка една е длъжна
добросъвестно да упражнява и изпълнява предоставените й със закона права и
вменените задължения. Стремежът към парично компенсиране на едната страна
по договора за това и то в размер равен на предоставената в заем сума е
неоправдано и създава предпоставки за неоснователното й обогатяване.
Тук следва да се посочи и че разпоредбите на чл. 10а и чл. 19 ал.3 и
чл. 33 от ЗПК ограничават свободата на договарянето от кредитора, предоставящ
потребителски кредит на условия, при които освен обявената договорна лихва и
обезщетението за забава, на потребителя се възлагат и други плащания като
допълнителни такси и фиксирани по размер разходи. Възстановяването на
разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник не може да се включва в
ГПР именно защото размерът им зависи от конкретните разноски, направени
поради неизпълнението. Уговарянето на бъдещи разходи във фиксиран размер,
събиран по силата на самия договор, дава основание съдът да я квалифицира като
уговорена отнапред компенсация за неполучена договорена престация, водещо до
нищожност на клаузата.
Съдът преценява, че тази договорна клауза е нищожна, като
противоречаща на закона. Действително, нормата на чл.10а, ал.1 ЗПК предвижда
възможност за кредитора да събира такси и комисионни за допълнителни услуги
свързани с договора за потребителски кредит. Съдът намира обаче, че процесното
споразумение отговаря само формално на тази законова разпоредба, предвид
естеството на уговорените с него услуги стоящи на разположение за потребителя.
По същността си те реално касаят усвояване и управление на кредита. С чл. 10а,
ал. 2 ЗПК е въведена забрана кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Извън
това, с уговарянето на допълнително възнаграждение в размер на 2100,00 лева,
дефакто се заобикаля и разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в
размера на ГПР. Видно е от ОУ, че всъщност в ГПР не се включват разходите за
допълнителни услуги свързани с договора за кредит. Така, че ако и тази величина
се прибави като компонента на ГПР, то безспорно би се превишил лимита на чл.
19, ал. 4 ЗПК. На основание чл.21, ал. ЗПК всяка клауза в договора за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на
закона, е нищожна.
Наред с изложеното съдът отчита и обстоятелството ,че не са
12
представени никакви доказателства, установяващи наличието на извършени
разходи от страна на ищцовото дружество за пакет от допълнителни услуги,
поради което същите са изцяло недължими.
Изложеното налага извод за неоснователност на претенцията за
заплащане на сумата 1480,97 лв., представляваща възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги, поради което този иск следва да се отхвърли като
неоснователен. /В този смисъл е най-актуалната практика на Окръжен съд-гр.
Варна - Решение от 25.10.2019г., постановено по въззивно търговско дело № 1256
по описа за 2019г. на Окръжен съд-гр. Варна, Решение от 25.10.2019г.,
постановено по въззивно търговско дело № 1042 по описа за 2019г. на Окръжен
съд-гр. Варна, Решение , постановено по въззивно търговско дело № 962/2019 г.,
по описа на на Окръжен съд-гр. Варна./.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените в настоящото и в заповедното
производство разноски , съразмерно на уважената част от исковете, съгласно
представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК , представен по делото
и доказателствата за реализирани разходи. По настоящото исково производство
ищецът претендира следните разноски: държавна такса в размер на 107,31 лв. и
юрисконсултско възнаграждание . При съобразяване на разпоредбата на чл. 78,
ал.8 ГПК във връзка с чл. 25 НЗПП съдът счита, че следва да определи
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в размер на 100,00
лева. Вследствие на изложеното , на ищцовата страна следва да бъдат присъдени
разноски за исковото производство за заплатена държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 68,33 лв. , съразмерно на уважената
част от исковете
Съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК следва да бъдат присъдени с настоящото
решение и разноските в заповедното производство , като в списъка с разноски по
чл.80 от ГПК се претендира присъждане на държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение. С оглед изложеното , на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски за заповедното производство в размер от 45,64 лв. , съразмерно на
уважената част от исковете.
От своя страна , предвид направеното искане, ответникът има право
на разноски , съгласно представения по делото списък с разноски по чл.80 от ГПК,
представен делото и доказателствата за реализирани разходи, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, като следва да се присъди сумата в размер на 536,30 лв., съразмерно
на отхвърлената част от исковата претенция.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В, ет.7 , от
една страна и ответника Г. ТР. М. ЕГН **********, с адрес: ггр.В.,ул.Л.К., №**,
ет.*,ап.*, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както
следва:
13
сумата в размер на 1089,33 лв., представляваща неплатена
главница по Договор за потребителски кредит №********** от 16.10.2014 г.,
сключен между наследодателя М.Г.Г. ЕГН **********, починала на 07.10.2015г. и
„ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД , ведно със законната лихва върху
главницата, считано от депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК в съда – 09.02.2021 г. до окончателното изплащане
на задължението , за която сума е издадена Заповед № 261692/2.3.2021 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 1910/2021 г.
по описа на Районен съд-гр.Варна-ХІ състав, на основание чл. 422 ал.1 от ГПК,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 2163,74 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В, ет.7 , от
една страна и ответника Г. ТР. М. ЕГН **********, с адрес:ггр.В.,ул.Л.К., №**,
ет.*,ап.*, от друга страна, че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА , както
следва:
сумата в размер на 368,84 лв ., представляваща неплатено договорно
възнаграждение по Договор за потребителски кредит №********** от 16.10.2014
г., сключен между наследодателя М.Г.Г. ЕГН **********, починала на
07.10.2015г. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, дължимо за периода от
15.05.2016г. до 15.01.2017г., за която сума е издадена Заповед №
261692/2.3.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 1910/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Варна-ХІ състав, на основание
чл. 422 ал.1 от ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над тази
сума до пълния претендиран размер от 778,96 лева и за периода от 15.09.2015г. до
15.04.2016г. вкл.
ОТХВЪРЛЯ предявения от ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „България” № 49, бл. 53Е, вх.В, ет.7 срещу ответника Г. ТР. М.
ЕГН **********, с адрес:ггр.В.,ул.Л.К., №**, ет.*,ап.* иск с правно основание
чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
1480,97 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги по Договор за потребителски кредит №********** от
16.10.2014 г., сключен между наследодателя М.Г.Г. ЕГН **********, починала на
07.10.2015г. и „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД , съгласно сключено
споразумение за предоставяне пакет за допълнителни услуги и чл. 15 ОУ от
договора, на основание чл.79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Г. ТР. М. ЕГН **********, с адрес:ггр.В.,ул.Л.К., №**,
ет.*,ап.* ДА ЗАПЛАТИ на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх.В, ет.7 сумата в размер на 45,64 лв. , представляваща съдебно-
деловодни разноски по ч.гр.д.№ 1910/2021 г. по описа на Районен съд-гр.Варна-ХІ
състав, както и сумата от 68,33 лв., представляваща сторени от ищеца съдебно-
деловодни разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
14
ОСЪЖДА ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ЕИК
********* , със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” №
49, бл. 53Е, вх.В, ет.7 ДА ЗАПЛАТИ на Г. ТР. М. ЕГН **********, с
адрес:ггр.В.,ул.Л.К., №**, ет.*,ап.* сумата в размер на 536,30 лв. ,
представляваща сторени от ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото
производство, съразмерно на отхвърлената част от предявените искове, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото решение на страните по
делото, ведно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
15