Р Е Ш
Е Н И Е
№
145
гр. Русе, 27.03.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски окръжен
съд гражданска колегия в открито заседание
на 27 февруари две хиляди и
седемнадесета година в състав:
Председател: НАТАЛИЯ
ГЕОРГИЕВА
Членове
при секретаря М.П.
и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдията Н. Георгиева
гр. дело №814 по описа за 2016год., за да се произнесе, съобрази:
Ищцата твърди, че на 29.01.2015г.
около 14ч. била заедно с група нейни приятели на
автомивка „Лукс“ на ул.“Потсдам“ в гр.Русе, където изчаквала В. /един от
групата/ да измие автомобила си. Била застанала зад друг автомобил – марка
„Ауди“ с рег. ********, в който нямало никой и говорела по телефона. В един
момент покрай нея минал непознат мъж, който влязъл в автомобила. Поради шума от
машините не чула, че водачът запалил двигателя. Не можела да предположи, че той
ще потегли назад, тъй като преди това водачът я бил видял. Усетила тласък в
областта на крака, загубила равновесие и паднала на дясната си страна. В
момента на падането изпитала силна болка в дясното коляно и видяла, че
капачката на коляното е изместена в страни. Била транспортирана в болницата с
пристигналия автомобил на спешна помощ, където й била поставена диагноза
изкълчване на дясна колянна капачка. Заради
полученото увреждане, квалифицирано като средна телесна повреда, било проведено
разследване, при което било установено, че виновен за ПТП
бил водачът на лекия автомобил „Ауди“ А. В. И. ***, който нарушил правилата за
движение по пътищата – чл.40, ал.1 и ал.2 ЗДвП. С влязло в сила решение №101 по
НАХД№2272/2016г. по описа
на РРС той бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.343, ал.1, б.“б“, пр.2 НК, за което му било наложено
административно наказание по чл.78а НК.
При транспортирането й до болницата изпитвали
силни болки в коляното въпреки поставената шина за обездвижване. Изпитала
неописуема болка при наместването на капачката, която манипулация била
извършена от дежурния ортопед. Бил й поставен тутур и
била освободена за домашно лечение с препоръка да лежи и да не ползва увредения
крак поне 1 месец. Първия месец прекарала почти изцяло в леглото заради силните
болки и медицинските препоръки. Налагало се да става, за да отиде до тоалетна,
което й създавало сериозни затруднения, тъй като в дома й в с.Х. нямало
вътрешен санитарен възел, а следвало да ползва дворищната тоалетна. Движела се
в помощта на патерици и изпитвала страх да не падне отново и да остане инвалид
за цял живот. Преди повече от 3 години тя била претърпяла операция, при която
капачката й била фиксирана с метален имплант заради
предишни подобни травми. След операцията била напълно възстановена, участвала
активно във физически занимания и била забравила за този проблем. Изпитвала
притеснения, че болният й баща, който преди това бил прекарал инсулт и имал
нужда от помощ, трябвало да се грижи за нея и дома им, което преди инцидента
било нейно задължение. Продължавала да изпитва силни болки в коляното, което
продължавало да бъде много подуто. При прегледа се установило наличие на изливи в колянната става бавен
темп на възстановяване. След първия месец болката намаляла и ту започнала да се
придвижва по-интензивно с помощта на патериците. Правела упражнения за
раздвижване, които й бил показал ортопедът. През двумесечния принудителен
престой в къщи пропуснала голяма част от учебния материал, въпреки посещенията
на нейна съученичка, която я уведомявала за преминалите уроци. Положила големи
усилия за наваксване на изоставането след връщането й на училище, но
отсъствието й се отразило върху срочните й и годишни оценки. Пропуснала всички
празници през м.февруари и м.март, които трябвало да прекара с приятелите си,
поради травмата. Била много тъжна, защото мислела, че е забравена от близките
си.
На училище тръгнала през м.април. Движела се без
патерици, но накуцвала. През учебната 20**-20**г. била
ученичка в ****** клас в ПГСС“Ангел Кънчев“-Русе. За
нея представлявал проблем движението между училищните кабинети, които били
разположени на различни етажи и се налагало в междучасията да изкачва и слиза
многобройни стръмни стъпала. Куцането й привличало вниманието на съучениците й,
което я притеснявало и дразнело, но тя нямало какво да направи. Наложило се да
бъде освободена от заниманията по физическо възпитание, които преди това
посещавала с удоволствие. Преустановила заниманията си с фитнес и джогинг и се
простила с желанието си да бъде мажоретка.
Към настоящия момент полагала усилия за възстанови
състоянието си отпреди травмата, но още след първата тренировка коляното
започвало да я боли. Изпитвала болки и при продължително ходене. Това наложило
отново да посети лекар-ортопед. При извършения преглед било установено, че продължава
да има оток, болка и нестабилност на дясната колянна
става. Предписани й били медикаменти за облекчаване на състоянието и й бил
препоръчан щадящ режим. След произшествието се наложило да измени начина си на
живот и да се откаже от любимите си занимания, тъй като изпитвал болки в
коляното при натоварване, чувствала го нестабилно и се бояла, че капачката
отново ще се измести. Това състояние я потискало и я карало да се чувства
непълноценна и ощетена. Към момента на ПТП
гражданската отговорност на водача на „Ауди“-то била застрахована при ответното
дружество. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди застрахователя да
й заплати сумата 32000лв. обезщетение за претърпените
от нея неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 29.01.2015г. до
окончателното плащане, както и адв. възнаграждение на
адвоката М., който я представлявал безплатно.
Ответникът оспорва иска по основание и размер.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалата. Счита, че претендираното
обезщетение не съответства на претърпените от ищцата болки и страдания и на
критериите за справедливост. Счита, че предишната луксация
на коляното, от която е страдала ищцата, има отношение към възстановяването на
засегнатия крайник и отока на коляното. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размерите по Наредба №1 за
минималните адвокатски възнаграждения.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
С влязло в сила решение №101 от 29.02.2016г. на Русенския районен съд по НАХД№2272/2015г. А. В. И. *** бил признат за виновен в това, че на
29.01.2015г. в гр.Русе при управление на моторно
превозно средство лек автомобил марка „Ауди“ модел А4
с рег.****
нарушил правилата за движение по пътищата : чл.40, ал.1 ЗДвП и чл.40, ал.2 ЗДвП
– преди да започне движението си назад, не се е убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен, както и по време на движението си назад не е наблюдавал
непрекъснато пътя зад преводното средство, а ако това е било невъзможно, не е
осигурил лице, което да му сигнализира за опасности, в резултат на което по
непредпазливост причинил на Р.П.Й. ***, средна телесна повреда, изразяваща се в
изкълчване на дясна колянна капачка, довело до трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за срок повече от тридесет
дни, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“б“ пр.2 вр.
чл.343 ал.1, п.3 от НК и чл.78а НК го освобождава от
наказателна отговорност и му налага
административно наказание глоба в размер на 1000лв. В
мотивите към решението е прието, че наказанието следва да се определи към
минимума при превес на отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства и
отчитане приноса на пострадалата с оглед конкретната обстановка.
Към момента на процесното
ПТП гражданската отговорност на Ал. И. била
застрахована при ответното застрахователно дружество, по което обстоятелство не
се спори и което е видно от представеното в тази насока писмено доказателство.
Назначената съдебномедицинска експертиза
установява, че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила изкълчване на капачето на колянната става на десния крак. Имало и допълнителни
разкъсвания на оперативните шевове от предишната операция за стабилизиране на колянната капачка, които от самосебе
си не можели да се възстановят и били причина периодът на обездвижване да е
по-дълъг, а болките – по силни. Според вещото лице към момента на изготвяне на
експертизата при ищцата не било настъпило пълно възстановяване. Установените
дифузия и оток на коляното нямат връзка с предните травми, тъй като след
операцията при ищцата било налице пълно възстановяване на двигателната функция
на крака, респ. на коляното. Възстановителния процес при ищцата бил
по-продължителен от обичайния, тъй като при травмата били разрушени оперативно
възстановените връзки. Сега те били отново скъсани и вероятността да се
възстановят от самосебе си била малка. Капачето
стояло нормално при нормално състояние и нормални движения, но при екстрена
ситуация била възможна нова локсация.
Разпитаните по делото свидетели установяват, че
през първия месец след инцидента ищцата била на легло, като при нужда се
придвижвала с помощта на патерици. Тя изпитвала силни болки в колянната става, притеснявала се, че трябвало изцяло да разчита
на помощта на своя баща – инвалид, и се страхувала самата тя да не остане
инвалид. След около месец и половина започнала да прави опити да се движи без
патериците, а през м.април се върнала в училище. Там изпитвала затруднения при
придвижването си между кабинетите, защото трябвало да качва и слиза много
стръмни стъпала, а се притеснявала и от отношението на съучениците си, които с
насмешка гледали на куцукането й. Не могла да навакса изоставането в учебния
материал и получените срочни и годишни оценки не съответствали на желанието й
да е отлична ученичка. Ищцата променила изцяло начина си на живот – преди
инцидента спортувала, ходела на изгледи и на дискотеки. Сега внимавала как се
движи, при дългото ходене и натоварване изпитвала болки в коляното, движела се
бавно и внимавала много с крака си, за
да не получи нова травма. Когато била на дискотека, почти не танцувала, а
седяла отстрани.
При така изяснената фактическа съдът намира, че е
налице хипотезата по чл.226, ал.1 /отм./, която
дава основание на ищцата да претендира от ответния застраховател обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди. Тя е получила изкълчване на капачката
на коляното на десния крак, следствие на което е била обездвижена продължителен
период от време, изпитвала е силни болки и страдания, както и страх да не
остане инвалид. И към настоящия момент според медицинската експертиза не е
настъпило пълно възстановяване на увредения крайник, а разкъсаните връзки,
възстановени при предишната оперативна намеса, било малко вероятно да се
възстановят от самосебе си. При продължително вървене
и натоварване ищцата изпитвала болки в капачката и обективно съществувала
реална възможност от нова аналогична травма. Локсацията
довела до промяна в начина на живот на ищцата - вече не спортувала, внимавала при излети и почти не
танцувала, когато ходела на дискотека. Тези обстоятелства, както и
перспективите относно пълното възстановяване на двигателната функция на
коляното, дават основание да се приеме, че претърпените от ищцата болки и страдания
следва да се обезщетят по справедливост със сумата 25000лв.
Заради приетото от наказателния съд съпричиняване на
вредоносния резултат /в която част решението е задължително за гражданския съд/
това обезщетение следва да се намали с 5000лв. и
размера му да се определени на 20000лв. Върху тази
суми ответникът дължи законна лихва от датата на деликта
– 29.01.2015г. до окончателното плащане, както и адв. възнаграждение за адв. М.,
представляващ ищцата безплатно. Върху ответника следва да се възложат направените
за сметка на бюджета на съда разноски по делото, както и дължимата д.т. върху
уважената част от иска. Ищцата дължи юрисконсултско
възнаграждение на ответното дружество в размерите по Наредбата за заплащане на
правната помощ съгласно
чл.78, ал.8 ГПК. В останалата част за разликата до 32000лв.
искът като неоснователен следва да се отхвърли.
По изложените съображения Окръжният съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик България“КЧТ, ЕИК ******, гр.София, район Триадица, ****** да заплати на
Р.П.Й. с ЕГН********** със съдебен адрес ***, сумата 20000лв./двадесет
хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 29.01.2015г. в
гр.Русе по вина на А. В. И. *** при управление на лек автомобил марка „Ауди“ с
рег. №Р 8169 ВВ, ведно със законната лихва от 29.01.2015г. до окончателното плащане, и ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата част до 32000лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик България“КЧТ, ЕИК******, гр.София, район Триадица, ****** да заплати на
адвокат С.М. *** сумата 1130лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА
„Застрахователна компания Олимпик България“КЧТ, ЕИК******, гр.София, район
Триадица, ****** да заплати на Русенския окръжен съд сумата 800лв.д.т.
и 150лв. разноски.
ОСЪЖДА
Р.П.Й. с ЕГН********** със съдебен адрес ***, да заплати на „Застрахователна
компания Олимпик България“КЧТ,
ЕИК******, гр.София, район Триадица, ****** сумата 150лв. юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВТАС в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: