Решение по в. гр. дело №288/2025 на Окръжен съд - Търговище

Номер на акта: 111
Дата: 24 октомври 2025 г.
Съдия: Милен Иванов Стойчев
Дело: 20253500500288
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Търговище, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ

СТЕЛА ИВ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500288 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника Д. Б. Д. от гр.Търговище,
действащ чрез процесуалния си представител адв.В. Н. от АК-Търговище
против решение №237/27.05.2025г., постановено по гр.д.№36/2025г. на
Районен съд-Търговище в частта му относно предоставяне родителските права
след развода спрямо роденото на *****г. от брака с ищцата непълнолетно дете
Т. Д. Д. на майката И. Г. Д. от гр.Търговище, при която да живее и
обусловените от това отношения.С доводи за нарушения на закона и за
необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението в посочените му
части, като родителските права се предоставят на него, ведно със съответните
последици относно местоживеенето, личните отношения на майката с детето
и издръжката.
С писмен отговор по реда и в срока по 263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна, действуваща чрез процесуалния й представител адв.Н. С. от АК-
Търговище, оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението в обжалваните му части.
След проверка по реда на чл. 269-273 от ГПК, въззивният съд
1
констатира следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Спорът относно упражняването на родителските права и
местоживеенето на малолетното дете Т. Д. Д., род. на *****г. е обоснован с
твърдения на страните, че всеки от двамата родители притежава по-добри
възпитателски качества, по-силна емоционална обвързаност с детето, добри
материални условия и по-голяма роднинска подкрепа от другия, обуславящо
предоставянето нему на родителските права след развода.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Страните са в граждански брак от 14.02.2004г., от който имат три деца Г.,
род. на 30.01.2005г.-пълнолетен, Б., род. на ****г. и Т., род. на *****г., като до
започване на работа на ответника през 2017г. като шофьор по международни
превози са живели в хармония в семейното жилище-къща на ул.“Б.а“ в
гр.Търговище, след което основните грижи по отглеждането и възпитанието
на децата са полагани от ищцата, работеща като фризьорка, подпомагана от
майката на бащата.През последните години отношенията между съпрузите са
се влошили, довело до окончателната им фактическа раздяла в началото на
2025г. и напускането на семейното жилище от страна на ищцата.
С оглед на свидетелските показания и социалния доклад, двамата
родители са в еднаква емоционална привързаност с детето Т., разполагат със
собствени жилища и идентични битови условия, оптимални за отглеждане на
същото, както и разширена семейна среда, която да ги подпомага.Двамата
нямат вредни навици и не страдат от заболявания, опасни за здравето на
детето.Добросъвестно са изпълнявали родителските си задължения по
полагане на непосредствените грижи за детето, подпомагани в отсъствието на
ответника от неговата майка.
При така установените обстоятелства, преценени според изискванията
на чл.59, ал.3-4 от СК, съобразно интереса на детето, при изравнен родителски
потенциал на двамата родители, то за решаващ критерий следва да се приеме
ниската възраст на детето-12г., обуславящо нуждата му от непосредствена
майчина обич и грижи, като съществен фактор е и необходимостта от
възстановяване в пълна степен на нарушената, поради неразбирателството
2
между страните, емоционална връзка между майката и детето, както и да се
преодолее поставянето му в конфликт на лояност. Действително, не е
благоприятно братята да бъдат разделяни, но първият отдавна е пълнолетен, а
вторият навършва пълнолетие след два месеца, т.е. имат самостоятелен път на
развитие, докато малкият Т. е в трудна възраст, изискваща изключително
внимание към неговата емоционалност и постоянна ангажираност към
правилното му възпитание, препястващо бащата, поради работата му извън
страната, предвид и напредналата възраст на баба им-74г. Още повече,
жилището на майката е в непосредствена близост до жилището на бащата,
поради което малкият Т. няма да има никакви затруднения в общуването си с
останалата част от неговия семеен кръг, нито ще доведе в промяна в
образователен аспект и поддържане на контакти с неговите съученици и
приятели.
При тези обстоятелства, предпочитание следва да бъде отдадено на
майката, при която детето да живее и която да упражнява родителските права,
при определения от районния съд режим на лични отношения с бащата- всяка
втора и четвърта седмица от 18.00ч. в петък, с нощуване и до 18:00ч. в неделя,
както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен
отпуск на майката, и две седмици през зимата, а след предварителна уговорка
между родителите Т. да остава и в делничните дни с нощуване при бащата
между две негови пътувания, както и месечна издръжка в размер на 400 лв. В
тази насока, първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви, които се
споделят от настоящия състав на въззивната инстанция и на осн.чл.272 от
ГПК въззивният съд препраща към тях.
Предвид горното, решението на районния съд в посочените му
обжалвани части е постановено в съответствие със закона и на осн. чл.271,
ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като на ищцата се присъдят
направените във втората инстанция разноски в размер на 400 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №237/27.05.2025г., постановено по гр.д.
№36/2025г. на Районен съд-Търговище в частта му относно предоставяне
родителските права след развода спрямо роденото от брака с ищцата
3
непълнолетно дете Т. Д. Д., род. на *****г. на майката И. Г. Д. от
гр.Търговище, ул. „П.“ № 17, вх.Г, ет.7, ап.10, ЕГН:**********, при която да
живее и обусловените от това лични отношения и издръжката на детето от
бащата Д. Б. Д. от гр.Търговище, ул. „Б.а“№7А, ЕГН:**********, на осн.
чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА ответника Д. Б. Д. от гр.Търговище, ЕГН:********** да
заплати на ищцата И. Г. Д. от гр.Търговище, ЕГН:********** направените по
делото във въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв.
В останалите му части решението е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен срок в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4