РЕШЕНИЕ
№ 1393
гр. Плевен, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20244430101437 по описа за 2024 година
за да се произнесе взема предвид:
Искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД.
Възражение за недействителност на договора с правно основание
чл. 22 от ЗПК.
Ищецът ***, ***, е предявил иск против Н. Е. П., ЕГН
**********, с искане да бъде осъден ответникът да му заплати сумите 480.63
лева - получена и невърната от него главница по ***, 57.81 лева - начислена и
неизплатена договорна лихва по Договора за периода 07.06.2023 г. - 06.12.2023
г., и законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата
молба до окончателното й изплащане. Ищецът твърди, че страните са
сключили на 29.03.2023 г. *** по силата на който ответника е усвоил заемна
сума в размер на 600 лв. Ответникът се е задължил да върне заемната сума на
18 равни двуседмични вноски, всяка в размер на 54.83 лв., в която са включени
част от дължимите главница, лихва и такса за експресно разглеждане,
начислена във връзка с изявеното от заемателя желание да ползва
допълнителна, доброволна услуга по експресно разглеждане на заявката.
Твърди, че на ответника е представен Стандартен европейски формуляр,
1
описващ всички условия по договора съгласно изискванията за ЗПК. Сочи, че
заемната сума е отпусната при фиксиран лихвен процент от 40,32 % , ГПР
49,39 лв. и общ размер на плащанията - 986.94 лв., от която сума 600 лв. е
главница, 294.66 лв. такса експресно разглеждане и 92.28 лв. - договорна
лихва. Сочи, съгл. чл.1 ал. 2, и след направен доброволен избор от ответника
да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на заявка за
отпускане на кредит, е начислена такса за тази услуга в размер на 294.66 лв.,
която е разпределена за плащане на равни части с всяка вноска, а на основание
чл. 4 от договора и поради непредоставяне на допълнително обезпечение по
договора на заемателя е начислена неустойка в общ размер на 196.38 лв. Сочи,
че ответникът е предявил искове за обявяване на нищожността на клаузите за
неустойка и такса за експресно разглеждане на документи по *** по гр.д. №
3369/2023 г. на РС-Плевен, по което е постановено решение по делото, с което
съдът е прогласил нищожността на клаузите за неустойка и такса експресно
разглеждане на документи за нищожни, и ищецът бил е осъден да заплати на
ответника в настоящето производство сума в размер на 109.90 лв., от които
43.64 лв., представляваща платена неустойка и 66.26 лв. представляваща
платена такса за експресно разглеждане на документи. Сочи, че върнал сумата
в размер на 109.90 лв., ведно с разноските на кредитополучателя и изплати по
клиентската сметка на адвокат Д. М. обща сума в размер на 490.90 лв., както
следва:109.90 лв. неустойка и такса за експресно разглеждане на документи (
43.64 лв. - неустойка и 66.26 лв. - такса за експресно разглеждане на
документи); 101 лв. - държавна такса; 280 лв. - депозит за вещо лице, като
твърди, че в платежното нареждане е допусната техническа грешка като е
посочено, че се плаща неустойка и такса за експресно разглеждане на
документи по договора, като е изпуснато да се посочи, че са включени и
разноските по делото, но от сумата, която е платена е видно, че са платени
всички дължими по решението суми. Твърди, че ответника е получил
недължимо платените от него суми по клаузите за неустойка и такса за
експресно разглеждане на документи, но не е върнал главницата и
договорната лихва по договора, и в тази връзка, с оглед влязлото в сила
съдебно решение, дължи връщане на предоставената му от него главница по
договора, ведно с договорната лихва по договора, поради което предявява
искове за тези суми. Претендира разноски.
Ответникът заявява, че искът е частично основателен, прави
2
възражение за нищожност на целия договор на осн. чл. 22 от ЗПК, като
твърди, че посочения ГПР в договора не е в действителния размер. Заявява, че
дължи само чистата главница от 600лв. по договора, че е заплатил 293.79лв. по
него, от които са му възстановени 109.90лв., поради което счита, че за
главница дължи 416.11лв. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното: Не е спорно между страните, че между тях е сключен
***, при следните параметри: заемна сума в размер на 600 лв., срок на заема
36 седмици, брой двуседмични вноски – 18, всяка в размер на 54.83 лв., в която
са включени част от дължимите главница, лихва и такса за експресно
разглеждане, фиксиран годишен лихвен процент – 40.32 %, ГПР – 49.39%. Не
е спорно между страните, че по този договор кредитополучателят е заплатил
сума в размер на 293.74лв., няма твърдения от страните след дата 15.08.2023г.
/когато е установено това заплащане/, да са заплащани други суми по този
договор. Няма спор между страните също, а и видно от приложеното гр.д.
3369/2023г. на ПлРС, с решение, вл. в сила на 25.01.2024г., между същите
страни и по същия договор, съдът е прогласил за нищожни клаузите на чл. 1
ал. 3 – за дължимост на такса експресно разглеждане и чл. 4 ал. 2 – за
дължимост на неустойка, като е осъдил настоящия ищец да заплати на
настоящия ответник сума в общ размер от 109.90 лева, от които 43.64 лева -
платена без правно основание неустойка за неизпълнение на задължение за
обезпечение по ***, и 66.26 лева - такса за експресно разглеждане. Няма спор
между страните също и че сумата от 109.90лв. е върната от ищеца на
ответника преди завеждане на настоящия иск.
При така установеното по делото, съдът прави следните изводи: В
произнесеното Решение по гр.д. 3369/2023г. на ПлРС не е направен изричен
извод, че договорът от 29.03.2023г. е недействителен. В мотивите на
решението обаче, на базата на изготвената по това дело съдебна експертиза, е
посочено, че е бил нарушен чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК, което пряко води до
извод, че договорът за паричен заем е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. В
настоящето дело, съдът също установява недействителност по договора – в
случая посоченият ГПР - 49.39% е получен, като в него е включена само
3
главница и договорна лихва. В случая обаче е бил налице още един
компонент, който безспорно е бил известен на заемодателя, но не е включен в
изчисляване на ГПР, и това е таксата за експресно разглеждане, тя изрично е
била включена съгласно самия договор в погасителната вноска, посочена в чл.
2 ал. 1 т. 1 от Договора. Доколкото тази допълнителна, предварително
известна такса не е включена в ГПР, и доколкото нейното начисляване в
конкретния случай е било сигурно съгласно договора, съдът установява, че се
касае за неточно посочен в договора ГПР. Поради горното, съдът констатира
недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК – в. см. Решение на СЕС
от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, съгласно което, когато в договора не е
посочен ГПР с всички разходи, този договор може да се счита за освободен от
лихви и разноски, така че да води единствено до връщане само на главницата.
В настоящия случай, съдът констатира, че в процесния договор, който попада
в приложното поле на ЗПК, не е посочен правилен ГПР при положение, че на
кредитора изначално е било ясно, че е налице и друг разход по кредита, и той е
следвало да се включи в годишния процент на разходите. При това положение
– наличие на недействителен договор между кредитора и ответника, на
връщане подлежи само главницата по договора в размер на 600 лв., от които
към момента са заплатени 183.84 лв. /293.74лв. – заплатени, минус 109.90лв. –
върнати/, и с оглед недействителността на договора, тези суми следва да се
отнесат само към погасяването на главницата. При тези изводи на съда,
претенцията на ищеца за заплащане на главница, следва да бъде уважена до
размер на в размер на 416.16лв., ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба, като за разликата до претендираните 480.63лв., претенцията
следва да се отхвърли като неоснователна. Следва да бъде отхвърлена и
претенцията за неизплатена договорна лихва в пълния претендиран размер от
57.81лв., като неоснователна.
По разноските: Ищецът претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 600лв., а ответникът е направил възражение за
прекомерност по чл. 78 ал. 5 от ГПК. С оглед правната и фактическа сложност
на делото - с проведено едно заседание и без изготвяне на експертизи, съдът
намира, че възражението е основателно, поради което редуцира неговия
размер до 480лв. с ДДС. Ответникът претендира разноски за един адвокат,
който го е представлявал безплатно на осн. чл. 38 ал. 1, т. 2 от ЗА, и съдът
определя възнаграждение в производството за този адвокат, в размер на 480лв.
4
При това положение, и съобразно изхода на спора, съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото в
размер на 409.64лв.
С оглед отхвърлената част на претенциите, ищецът дължи заплащане на
процесуалния представител на ответника на разноски в размер на 109.01лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 79 ал. 1 от ЗЗД, Н. Е. П., ЕГН ********** от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.П.П., сумата от 416.16лв. - невърната главница по ***,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 13.03.2024г. до
окончателното заплащане на сумите, по *** като за разликата до
претендираните 480.63лв. - главница, и претенцията за неизплатена договорна
лихва в пълния претендиран размер от 57.81лв., като неоснователни,
ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК, Н. Е. П., ЕГН ********** от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от С.П.П., деловодни разноски в размер на 409.64лв.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК вр. чл. 38, ал. 2 от ЗА, ***, ***,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.П.П., ДА
ЗАПЛАТИ на ***, ***, сумата от 109.01лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставено на ищеца Н. Е. П. безплатно процесуално
представителство и правна помощ по гр.д. 1437/2024г. на ПлРС.
Банкова сметка на ***, ***, по която сумите по решението могат да
бъдат платени: ***********
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5