№ 1089
гр. София, 12.10.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на дванадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Въззивно частно
наказателно дело № 20211000601104 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 , вр.чл.345, ал.1 от НПК.
Постъпила е въззивна частна жалба от адв.Е.Й., защитник на осъдения А. И. Б., срещу
протоколно определение от 01.10.2021г. постановено по ЧНД №3281/2021г. по описа на
СГС, с което е оставена без уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от
неизтърпяната част на наложеното му определение за одобряване на споразумение от
17.05.2021г. постановена по НОХД№6925/2021г. по описа на Софийски районен съд
наказание лишаване от свобода за срок от една година при първоначален „общ" режим. В
жалбата се твърди, че съдът не е съобразил обективно доказателствата въз основа на които
се установявало, че изтърпяното до момента наказание е постигнало целите си и са
изпълнени изискванията на чл.70 от НПК. Здравословното състояние на осъдения било
влошено, а остатъкът от наказанието за изтърпяване по-малко от три месеца. Иска се отмяна
на определението и уважаване на молбата за условно предсрочно освобождаване.
Въз основа на материалите по делото, съобразявайки наведените в жалбата
оплаквания съдът намира следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.342, ал.1 от НПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Лишения от свобода А. И. Б. е постъпил в СЦЗ на 19.05.2021г. за изтърпяване на
наложено му с определение за одобряване на споразумение от 17.05.2021г. постановена по
1
НОХД№6925/2021г. по описа на Софийски районен съд наказание лишаване от свобода за
срок от една година при първоначален „общ" режим Осъденият е приведен на територията
на ЗО“***“ на 12.07.2021г. До момента на постановяване на обжалваното определение той е
изтърпял фактически от това наказание 8 месеца и 22 дни. Неизтърпяната част от
наказанието е била в размер на 3 месеца и 8 дни. Обективно верни са констатациите на СГС,
че е налице първата от предпоставките по чл. 70, ал.1, от НК, тъй като видно от справката
осъдения е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното наказание. Въззивният съд
приема, че не е налице втората кумулативна предпоставка-достатъчно доказателства за
поправяне на осъдения. Данните от оценката на същия по чл. 155 ЗИНЗС сочат, че рискът от
рецидив е в средни стойности -43т., като тя не е променена от постъпването му в затвора.
При наличните данни правилно първоинстанционния съд е счел, че не е налице втората
предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Видно от изготвения доклад, след настаняването на
осъдения в ЗО“Казичене“ същият е имал съобразено с положението му на лишен от свобода
поведение. Не е награждаван и наказван. Въпреки това, осъденият не показва поведение,
даващо основание да се приеме, че е налице личностна готовност за живот на свобода. А. И.
Б. отчасти изпълнява поставените с плана за изпълнение на присъдата задачи, но не приема
отговорността на извършеното правонарушение и не разбира мотивите за криминалното си
поведение.
С оглед на това въззивният съд приема, че протичащият удовлетворителен, от гледна точка
на временните резултати и очертаващите се перспективи, процес на поправяне не е
приключил. Безспорно е налице добро поведение, което по същността си представлява
изпълнение на задълженията на лишения от свобода произтичащи от режимните условия
при които е поставен в пенетенциарното заведение. Спазването на задълженията му на
лишен от свобода само по себе си не означава, че по отношение на Б. са постигнати целите
на наказанието, както неоснователно се твърди в частната жалба. Превъзпитателния процес
продължава през целия срок на изпълняваното наказание, чийто размер е преценен като
необходим за постигане на визираните в чл.36 от НК цели при постановяване на присъдата.
Именно поради това евентуалното предсрочно освобождаване е условно, а не безусловно.
Поведението на осъденото лице не се отличава с каквато и да било „изключителност“ и в
случая не позволява да се приеме, че молбата му за условно предсрочно освобождаване е
основателна. Напротив, освен, че е осъден за престъпление с висока степен на обществена
опасност, с оглед очертаните дефицити в три проблемни зони, рискът от сериозни вреди за
обществото остава среден. Осъденият няма изградени умения за търсене и намиране на
алтернативи за законосъобразно решаване на проблемите и продължава да смята присъдата
за несправедлива, доказвайки, че не осъзнава обществената опасност на собственото си
поведение, довело до осъждането му.
Поради това въззивният съд приема, че действително осъденият е дал признаци за
поправянето си, но все още не са налице доказателства за необратимост на този процес.
Видно е, че престоя му в затвора не е довел до снижаване на риска от рецидив. Не се
наблюдава положителна промяна в наличните проблемните зони, поради което
2
корекционната работа с него би следвало да продължи в насока изграждане на социално
приемливи модели на поведение и трайни нагласи за законосъобразен начин на живот. В
случая от значение за неуважаване на молбата са непроменената оценка за риск от рецидив и
наличните проблемни зони. Съществуващите такива са от естество да улеснят
незаконосъобразно поведение на осъдения и по този начин фактически да заличат
постигнатия напредък в процеса на неговото поправяне, и са показателни, че Б. не е
постигнал нужната промяна в ценностната си ориентация и не се е поправил.
С оглед на изложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна. Фактическите данни за
начина по който е изтърпявано до момента наказанието наложено на осъдения са съобразени
от първоинстанционния съд, като въз основа на тях в атакувания акт е формулиран правилен
по съществото си извод, че не е налице втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Правилно
молбата за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от наказанието е
оставена без уважение, поради което обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
Мотивиран така Софийски апелативен съд, V-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 01.10.2021г. постановено по ЧНД
№3281/2021г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения А. И.
Б. за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част на наложеното му наказание
лишаване от свобода.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3