РЕШЕНИЕ
№ 1312
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330115483 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.
Образувано по предявени от „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД
против М. Х.. Х.. обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318 ТЗ и
чл. 86 от ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена
Заповед № 3539/14.04.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 6091/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IV
брачен състав, а именно: сумата от 878, 67 лв. – главница, представляваща
стойността на топлинна енергия, доставена за периода от 01.11.2019 г. до
31.10.2020 г. за обект, находящ се гр. П., ж.к. Т. и сумата от 64, 35 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата, в размер на
законната лихва, за периода от 03.03.2020 г. до 12.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в
съда – 13.04.2021 г., до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало валидно
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали
всички абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
1
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да
заплати установената покупна цена. Сочи, че ответникът има качеството на
потребител на топлинна енергия, тъй като е собственик на топлоснабден
обект, находящ се в гр. П., ж. к. Т.. Твърди, че за процесния период е
доставена топлинна енергия, а търговецът извършващ дялово разпределение е
разпределил за имота на ответната страна топлинна енергия на стойност от
878, 67 лв., представляваща топлинна енергия за отопление, топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация и топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване. Твърди, че е начислена и такса за услуга дялово
разпределение. В уточнителна молба, депозирана в изпълнение на указанията
на съда, посочва, че за процесния период са издавани изравнителни сметки,
като е постъпило едно плащане от ответника за сумата от 0, 85 лв., като
подробно конкретизира как е формирано вземането за главница. Твърди, че
начислената на ответника топлинна енергия е доставена и разпределена
съобразно с изискванията на ЗЕ и подзаконовите нормативни актове.
Доставената услуга на посочената стойност, не била заплатена, поради което
и длъжникът е изпаднал в забава. Моли се за установяване със силата на
пресъдено нещо, на паричните притезания, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира
присъждане на разноските, сторени в заповедното и исковото производство.
Ответникът М. Х.. Х.., чрез назначения му от съда особен представител
– адв. Л.П., е депозирал в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1
ГПК отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по
основание и размер. Твърди, че по делото не са приложени доказателства, от
които да се установява, че ответникът е потребител на топлинна енергия – в
качеството му на собственик или носител на ограничено вещно право на
ползване по отношение на процесния обект. Счита, че приложените по делото
документи за начислени задължения за топлинна енергия са изцяло изготвени
от ищеца, което обстоятелство е от значение за кредитиране на
доказателствената им стойност. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, по отделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 318 ТЗ и чл. 86 от ЗЗД във вр. с чл. 415, ал. 1, т.
3 ГПК.
Договорът за доставка (продажба) на топлинна енергия се счита за
сключен с конклудентни действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за
енергетиката (ЗЕ), а топлопреносното предприятие задължително публикува
одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един
местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите
условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
2
необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2
ЗЕ. От представените в производството по делото доказателства – препис на
два ежедневника, в които са били публикувани общите условия на
дружеството, се установява, че е спазена процедурата, установена в Закона за
енергетиката досежно влизане в сила на последните. Следователно,
доколкото възникване на облигаторното правоотношение по доставка на
топлинна енергия е законово установено, съдът не възприема възраженията
на ответника, релевирани в отговора на исковата молба.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия” са
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения
договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената
и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
От представените по делото доказателства се установява, че
ответникът М. Х.. Х.. е собственик на недвижим имот, представляващ
апартамент, находящ се в гр. П., ж.к. Т..
По делото е представен нотариален акт за делба на недвижими имоти
*****., *****. при **** Л. Т. с *****, по силата на който в дял на ответника е
поставен недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****, находящ се , находящ се в в гр. П., ж.к. Т./*
Следователно от така представените доказателства се установява, че
ответната страна е собственик на топлоснабдения обект, находящ се в гр. П.,
ж.к. Т.. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от представения
нотариален акт, от който е видно, че ответната страна е придобила
собствеността по силата на договор за доброволна делба, изповядан в
нотариална форма.
Следователно, между страните е възникнало правоотношение по
договор за покупко-продажба (доставка) на топлинна енергия.
Правното действие на сключения договор за продажба попада под
приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях
следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал.
2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет
представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2
ЗС) и купувачът е физическо лице. По това гражданско правоотношение за
ищеца са породени две основни облигаторни задължения – да прехвърли
правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и да предаде
тяхното владение на купувача, а за ответника – да заплати уговорената
3
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на
договорите – арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи
условия – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на
спорното право се обуславя от осъществяването на три групи материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително
правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по
силата на което продавачът се е задължил да прехвърли правото на
собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а купувачът да ги
получи и да заплати уговорената продажна цена и 2) продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Ищецът е представил препис – извлечение от сметката на ответната
страна, издадена от негов представител, в които са обективирани
претендираните вземания за доставена топлоенергия за периода от 01.11.2019
г. до 31.10.2020 г. Тази справка не представлява доказателство за
удостоверените в нея правнорелевантни обстоятелства, тъй като тя
представлява частен свидетелстващ документ по смисъла на чл. 180 ГПК,
обективираща изгодни за нейния издател факти. В този смисъл тя притежава
само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържа
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като неин издател.
Тези факти са установени обаче от приетата като компетентно
изготвена съдебно-техническа експертиза. След анализ на фактите,
отразяващи доставената и отчетена топлинна енергия, вещото лице изяснява,
че жилищния блок в гр. П., ж.к. Т. № *, вх. В, е включен към топлопреносната
мрежа на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, като през процесния период е
ползвана топлоенергия за отопление и битово горещо водоснабдяване.
Посочено е, че през процесния период отчитането на топлоенергия по
топломера в абонатната станция е извършвано чрез преносим терминал
ежемесечно, като количеството топлинна енергия, намалено със загубите е
подавано на „Нелбо“ ЕАД за разпределение на потребители. Установено е, че
през процесния период в имота на ответника е монтирано едно отоплително
тяло, което не е снабдено с ИРУ за ежемесечен визуален отчет. Установено е,
че в имота на ответника е монтирано едно водомерно устройство за топла
вода за отчитане на изразходвано количество топлинна енергия за битово-
горещо водоснабдяване, като достъп за отчет на последното не е осигуряван
от м. 04.2020 г. до края на процесния период. Експертизата е установила, че
за имота на ответника проектният отопляем обем е 104 куб.м, като за целият
процесен период е разпределена 0, 83035 MWh топлинна енергия за сградна
инсталация. Вещото лице е установило, че за процесния период са прилагани
изискванията на т. 6.7. във вр. с т. 6.5. от Методиката за дялово разпределение
на топлинна енергия в сгради – етажна собственост - Приложение към чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за 1 брой
4
отоплителни тела – тип радиатор, на максимална мощност, поради липса на
уред за отчет, както и битово-горещо водоснабдяване – за 1 брой лица по 140
литра на денонощие, поради неосигурен достъп за отчет след м. 04.2020 г.
Установено разпределено количество топлоенергия за отопление от 3, 29048
MWh и за битово горещо водоснабдяване от 4, 25714 MWh. Експертизата е
дала заключение, че няма разлика между разпределеното от топлинния
счетоводител количество топлинна енергия и начисленото от ищцовото
дружество, като начинът на разпределение и начисление на топлинната
енергия е в съответствие с методиката.
От приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, изготвено на основание установеното от съдебно-техническата
експертиза, представените от ищцовото дружество начислени количества
топлинна енергия, при съобразяване на нормативно определената цена за
топлинна енергия за битови нужди, се установява, че претендираната
главница и законна лихва съответстват на установените такива, като общо
дължимата сума за главница е в размер от 919, 43 лв. Експертизата е
установила, че длъжникът е заплатил сумата от 40, 76 лв., след приспадане на
която е останало задължение за главница от 878, 67 лв., формирано както
следва: сумата от 54, *лв. – топлинна енергия, отдадена за сградна
инсталация, сумата от 359, 93 лв. – топлинна енергия за отопление, сумата от
446, 47 лв. – топлинна енергия за БГВ и сумата от 17, 95 лв. – такса за услуга
дялово разпределение. Вещото лице е установило, че за процесния период не
са издадени изравнителни сметки. Определен е размерът на обезщетението за
забава за периода от 01.11. 2019 г. до 12.04.2021 г. от 64, 35 лв.
При така установените факти и въз основа на извършения анализ,
съобразявайки се с установеното от допуснатите и приети по делото съдебно-
техническа и съдебно-счетоводна експертиза съдът достигна до извод, че
реално доставената топлинна енергия за процесния период е на цена от 860,
72 лв., представляваща стойността на доставена топлинна енергия за
отопление и битово – горещо водоснабдяване, както и топлинна енергия,
отдадена за сградна инсталация.
По делото е установено потребеното от ответника количество топлинна
енергия за отопление и топлинна енергия за битово-горещо водоснабдяване,
тъй като съдебно-техническата експертиза е установила, че отчитането на
топлинната енергия е съобразено с Методиката, като след запознаване с
документите, съхранявани при топлинния счетоводител, експертизата е
установила, че след м. 04.2020 г. – т.е. за част от процесния период, не е
осигуряван достъп до имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 66 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г.
за топлоснабдяването количеството топлинна енергия, доставено в сградата,
се разпределя според различните видове потребление - за битово горещо
водоснабдяване, отопление, вентилация и климатизация.
С разпоредбата на чл. 70, ал. 4 от Наредбата е установено, че на
5
клиентите, неосигурили достъп за отчет, за всички отоплителни тела в имота
се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от приложението по чл. 61, ал. 1 като
отоплителни тела без уреди. В чл. 70 от Наредбата е установен редът за
отчитане на топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна
собственост. Разпоредбата на т. 6.5. от Методиката, приета на основание чл.
61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването, определя
правила за начисляване на количеството топлоенергия за сгради - етажна
собственост, в които има отоплителни тела без уреди за индивидуално
отчитане, като се прилага екстраполация по максимален специфичен разход
на сградата по реда: 1. определя се инсталираната мощност на отоплителните
тела в сградата; при липса на данни се приемат данните на подобно
отоплително тяло, например от аналогично помещение на друг етаж; 2. за
всяко отоплително тяло с уред в сградата се определя отношението между
дяловите му единици и инсталираната му мощност; най-голямото отношение
за отоплително тяло с уред за дялово разпределение се приема за максимален
специфичен разход за сградата (МСРС); 3. дяловите единици за
отоплителните тела без уреди се получават, като инсталираната мощност на
отоплителното тяло без отчет се умножи с МСРС.
Следователно с оглед така установените разпоредби исковата претенция
за присъждане на стойността на потребената топлинна енергия за отопление е
основателна.
По тези съображения следва да се присъди и стойността на топлинната
енергия, отдадена за битово-горещо водоснабдяване, в който смисъл съдът не
възприема възраженията на ответника, че в производството по делото не е
установено, че до обекта не е осигурен достъп. Липсата на осигурен достъп е
установена от вещото лице – технически специалист при запознаване с
всички данни, съхранявани при топлинния счетоводител, като това
обстоятелство е релевантно за начина на начисляване на топлинната енергия
само за част от процесния период.
Задължение за осигуряване на достъп е предвидено и в Общите условия.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ОУ клиентът е длъжен да
осигурява достъп до помещенията, отоплителните тела и средствата за
отчитане на дяловото разпределение в своя имот. Клиентът е задължен както
да има монтирани уреди за индивидуално разпределяне на ТЕ, така и да
осигури достъп до имота, който е обект на доставка на ТЕ. При
неизпълнението на това му задължение настъпват съответните правни
последици, които са неблагоприятни за него, но които са нормативно
установени - отчитане по максимален специфичен разход за ТЕ за отопление.
Разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването изрично предвижда, че когато не са монтирани
индивидуални водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла
вода са повредени, имат нарушена пломба или не е осигурен достъп за
отчитане, изразходваното количество гореща вода се разпределя при норма за
6
разход на потребление за гореща вода от 140 л на обитател за едно
денонощие. Тези последици следват от неизпълнението от страна на клиента
на задължението му да осигури достъп и така да даде възможност за реално
отчитане - на база потребено количество, и не са обвързани от фактическото
положение. В този смисъл е и съдебната практика, намерила отражение в
Решение № 162/28.05.2014 г. по гр. д. № 6397/2013 г., ГК, IV г.о. на ВК С, в
което е прието, че когато не е осигурен достъп за отчитане, не е необходимо
да има реално потребление на доставената топлинна енергия в сградата от
съответния етажен собственик. В отношенията си с доставчика потребителят,
който е възложил на топлинен счетоводител индивидуално отчитане и
разпределянето на консумираната топлинна енергия в сграда етажна
собственост, е обвързан от съставените в съответствие с нормативните
изисквания от топлинния счетоводител документи. Доставчикът на топлинна
енергия има право да получи стойността на отчетената от общия топломер
топлинна енергия в сградата.
Съдът намира, че количеството на доставената топлинна енергия за
сградна инсталация е правилно определено от топлинно дружество по реда на
„Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост“, приета на основание чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, в който смисъл са изводите на вещото
лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза.
Съдът при достигане до този правен извод съобрази задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г.
по т.д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката,
които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ, топлинната енергия за
отопление на сграда-етажна собственост се дели на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите. Топлинната енергия за
сградна инсталация се разпределя между всички потребители, съобразно
отопляемия обем на отделните имоти - чл. 143, ал. 3 от ЗЕ. Количеството
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, зависи не от
потребеното количество топлинна енергия в отделните имоти, а от вида и
топлофизичните особености на сградата, на отоплителната инсталация и пр.
фактори. Сградната инсталация е обща етажна собственост - чл. 140, ал. 3 от
ЗЕ и чл. 38, ал. 1 от ЗС, и чрез нея се затоплят не само индивидуалните имоти,
но и ограждащите стени на имотите, подове тавани и пр., т. е. налице е
топлообмен, в резултат на който се повишава температурата в цялата сграда.
Ето защо, всички собственици на имоти, находящи се в сграда-етажна
собственост следва да участват в разпределението на отдадената от сградната
инсталация топлинна енергия, без оглед на това дали и каква част от тази
7
енергия се използва за отопляване на собствения му имот. В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда-етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
В този смисъл следва да се посочи, че по отправено преюдициално
запитване, досежно българското законодателство, е постановено и Решение
от 05.12.2019 г. на СЕС по съединени дела С‑708/17 и С‑725/17. В последното
се приема, че член 27 от Директива 2011/83 във връзка с член 5, параграфи 1 и
5 от Директива 2005/29 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална
правна уредба, която предвижда, че собствениците на апартамент в сграда —
етажна собственост, присъединена към система за централно отопление, са
длъжни да участват в разходите за топлинна енергия за общите части на
сградата и за сградната инсталация, въпреки че индивидуално не са
поръчвали доставката на отопление и не го използват в своя апартамент.
По така изложените съображения съдът намира, че исковата претенция
за присъждане на стойността на топлинната енергия, отдадена за сградна
инсталация е основателна.
Следва да се изясни, че изчисленията са извършвани от трето на
процесното материално правоотношение лице – „Нелбо“ ЕАД, като съдебно-
техническата експертиза е установила, че дружеството, извършващо дяловото
разпределение на доставената до абонатите топлинна енергия в края на всеки
отоплителен сезон, изчислява реално доставеното количество топлинна
енергия в съответствие с нормативните изисквания. Конкретната методология
по отчитането и изчисляването на доставената топлинна енергия е описана в
заключението на вещото лице, като съдът изцяло възприема фактическите
(доказателствените) изводи, до които е достигнала тази съдебна експертиза.
Следователно, реално доставената до процесния имот през релевантния
период топлинна енергия е в размер на сумата от 860, 72 лв., към която следва
да се включи и цената за извършваната услуга за дялово разпределение за
процесния период от 17, 95 лв. Съгласно разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от ОУ
на дружеството месечната дължима от купувача сума за топлинна енергия се
състои от две компоненти - сума формирана по цена за потребена топлинна
енергия и сума формирана по цената за услугата дялово разпределение.
Следователно таксите за дялово разпределение се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, поради което и предявеният иск
следва изцяло да бъде уважен за сумата от 878, 67 лв.
Тъй като потребителят на топлинна енергия не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация за заплащане
стойността на потребената топлинна енергия, той е изпаднал в забава и дължи
обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 34, ал. 1 от ОУ е
8
уговорено, че потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на месечно
доставената топлинна енергия и сумата за услугата дялово разпределение за
топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, поради което потребителят дължи обезщетение за забава върху
главницата от 878, 67 лв. в размер на сумата от 64, 35 лв. за периода от
03.03.2020 г. до 12.04.2021 г., определен от вещото лице по приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза.
По така изложените съображения предявените искове следва да бъдат
уважени, като в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се присъдят
сторените от последния разноски в исковото производство в общ размер от
735 лв., от които 75 лв. за заплатена държавна такса, 250 лв. – депозит за
назначаване на особен представител на ответника, 310 лв. – депозит за
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на
правната помощ.
В настоящото производство по арг. на т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се
присъди и сумата от 75 лв. – разноски в заповедното по ч.гр.д. № 6091/2021 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, X граждански състав.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по
отношение на М. Х.. Х.., ЕГН **********, с адрес гр. П, ж.к. Т., че “ЕВН
България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пловдив, ул. “Х.исто Г. Данов” № 37, е носител на паричните
притезания, за които е издадена Заповед № 3539/14.04.2021 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6091/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, IV брачен състав, а именно: сумата от 878, 67 лв. –
главница, представляваща стойността на топлинна енергия, доставена за
периода от 01.11.2019 г. до 31.10.2020 г. за обект, находящ се гр. П., ж.к. Т. и
сумата от 64, 35 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, в размер на законната лихва, за периода от 03.03.2020 г. до
12.04.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 13.04.2021 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА М. Х.. Х.., ЕГН **********, да заплати на “ЕВН България
Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 75 лв. – разноски в
заповедното производство по по ч.гр.д. № 6091/2021 г. по описа на Районен
9
съд – Пловдив, IV брачен състав, и сумата от 735 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 15483/2021 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____/п/___________________
10