№ 3030
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Биляна Магделинова
при участието на секретаря Маргарита Ив. Д.
като разгледа докладваното от Биляна Магделинова Гражданско дело №
20231100106519 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 вр.с чл.45 от ЗЗД от И. Б. В.
против Столична Община за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 27 000,00 лв. обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от телесни и психически увреждания,
настъпили в резултат от падане върху шахта от уличната канализационна
мрежа, ведно със законната лихва от датата на увреждането 17.02.2023 г. до
окончателното изплащане на обезщетението.
В исковата молба са изложени съображения, че на 17.02.2023г., около
20:00-20:15 часа, в гр. София, в ж.к. „Люлин", ищцата се движела пеша по
тротоара на ул. Гоце Делчев, покрай бл. 147, в района на кръстовището,
образувано от ул. Гоце Делчев и ул. Орион, бавно и спокойно, като внезапно се
спънала в надигнат капак на шахта от подземната инженерна инфраструктура,
находяща се на тротоара, вследствие от което полетяла и паднала по лице.
Веднага след настъпване на инцидента почувствала остри болки в областта на
лицето и силна замаяност, както и болки в областта на двете колене. След
инцидента е откарана в УМБАЛСМ „Н.Й.Пирогов" ЕАД - гр. София, където
постъпила във видимо увредено общо състояние, без ясен спомен за
случилото се. Оплаквала се от силна замаяност и главоболие, а по лицето и
1
краката имало множество рани и охлузвания. Извършени са прегледи и
изследвания, при които е установено, наличието на контузии на двата крака в
областта на колената, с множество кръвонасядания и охлузна рана в областта
на дясното коляно. На 20.02.2023г. посетила клиниката по „Съдебна медицина
и деонтология" при УМБАЛ „Александровска" ЕАД - гр. София, където е
прегледана и е установено, че носната област е силно оточна, палпаторно
болезнена и покрита с охлузни рани и кръвонасядания. Освен това, имала
дълбоки охлузвания в областта на горната устна и лявата скула, отново
придружени със силна болка.
По коленете имала множество кръвонасядания и охлузни рани, а лявото
коляно все още било силно оточно, което довело до ограничаване движенията.
Оплаквала се от силен световъртеж и нервно затваряне на клепачите на лявото
око, което създавало още по-голям дискомфорт за нея. Установено е, че има
следните травматични увреждания: Контузия на долна устна, придружена с
разкъсно-контузна рана, хематом и дълбоко охлузване в областта; Контузия на
лява зигоматична област, придружена с хематом и дълбока охлузна рана;
Контузия на носа, придружена с хематом и множество охлузвания в областта;
Контузия и хематом инфраорбитално; Контузия на ляво и дясно коляно,
придружена с кръвонасядане и оток в областта; Множество кръвонасядания в
областта на дясно коляно, придружени с охлузни рани.
Инцидентът повлиял отрицателно на психическото и емоционално
състояние на ищцата, поради което потърсила специализирана подкрепа на
психолог. Извършени са множество психологически тестове с цел
установяване на психичното й състояние, от които е установено изменение в
обичайния начин на живот, вследствие на инцидента. Усетила, че изпада в
невъзможност да се концентрира, да помни значителни неща, лесно изпада в
паника, като има чувството, че е изгубила перспектива и екзистенциален
смисъл, чувства се напрегната, получава епизодични позиви на задух и
изпитва усещане, че ще припадне, чувства се тъжна. Вследствие настъпилия
инцидент изпитала силни по интензитет болки и страдания. Чувства се
физически и психически добре, като се нуждае от постоянната подкрепа и
съдействие от своите близки за осъществяването на обичайните си ежедневни
нужди от битов характер. Движенията й в областта на коленете били
ограничени и болезнени, а поради множеството рани и синини в областта на
2
лицето се чувства дискомфортно да излиза сред хора. До сега не е напълно
възстановена от получените физически и психоемоционални травми. Чувства
физическа нестабилност в областта на коленете, както и болки в областта на
лицето, а мислите й все оше продължават да я връщат към деня на инцидента.
Ответникът Столична община оспорва изцяло предявения иск, като
неоснователен и недоказан. Счита, че няма реализирано от страна на СО
противоправно действие или бездействие на нейни служители, от което да са
произтекли вреди в причинна връзка между противоправното поведение и
вредата. Възразява, че е налице допринасяне по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
тъй като пострадалата е проявила поведение, с което е допринесла пряко и
непосредствено за настъпване на твърдените вреди, поради което моли иска
да бъде отхвърлен, евентуално исканото обезщетение за неимуществени вреди
да не бъде присъждано в пълен размер, съобразно степента на допринасяне.
Оспорва всички твърдения на ищеца относно твърдените последиците върху
психиката й. От друга страна, счита, че описаните болки и страдания са силно
преувеличени и не кореспондират с реалната ситуация. Счита, че размерът на
исканото обезщетение за неимуществени вреди е многократно завишено от
реално дължащото се, поради което моли същото да бъде намалено.
Съдът след като взе предвид събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
От съдебно медицинско удостоверение№141/2023г. се установява, че
ищцата е посетила съдебен лекар в Клиника по съдебна медицина и
деонтология при УМБАЛ „Александровска“, при който съобщила за падане
при спъване в шахта на 17.02.2023г. Установени са увреждания, изразяващи се
в оток, охлузвания и кръвонасядане на носа, две драскотини в областта на
ляво носно-устна гънка, дълбоко охлузване над горната устна устна на устата,
охлузване на лява скула, кръвонасядания на двете колена с охлузване на
дясното. Направено е заключение, че охлузванията са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети с широка неравна повърхност. Прието е,
че същите са причинили временно разстройство на здравето , неопасно за
живота.
Представено е заключение за психичния статус на И. Б. В., въз основа на
психодиагностика с тестове, при което е направено заключение, че лицето има
личностова диспозиция с темпераментов тип сангвиник към холерик. Този
3
cилен тип темперамент предполага висока стресустойчивост и нормални
стойности на базисната тревожност, както и завишен фрустрационен
толеранс. За да се проявят тези симптоми на депресия, тревожност и стрес в
клинични стойности, би следвало изследваното лице да е преживяло
изключително тежка психотравмена ситуация, интерпретирана като
застрашаваща живота и сигурността й. Това е извело лицето от зоната на
комфорт и се е отразило на психосоматично ниво, като може да предизвика
влошаване на здравословното й състояние, както и опасност от прояви на
суицидни намерения и действия.
Изслушана е съдебно-медицинска експертиза, по която вещото лице, въз
основа на събраните писмени доказателства и личен преглед на ищцата, прави
следното заключение:
- В резултат на инцидента от 17.02.23г. ищцата е получила следните телесни
упреждания: -Оток, охлузвания и кръвонасядане на носа; две драскотини в
областта на лява носно-устна гънка; дълбоко охлузване на горната устна на
устата; охлузване на лява скула; кръвонасядания на двете колена с охлузване
на дясното, причинили на пострадалата временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. Тези травматични увреждания кореспондират с
механизма на настъпване на инцидента- спъване на пешеходец в надигнат
капак на шахта, разположена на тротоар, и падане от собствен ръст върху
терен.
- Приложено е консервативно лечение в домашно-амбулаторни условия. По
спешност - 17.02.23r., ищцата била откарана- в сп.неврохирургичен кабинет
на УМБАЛСМ "Пирогов" ЕАД. Назначени са рентгенографии, консултация с
травматолог, направен тоалет на охлузванията и поставена антитетанична
имунизация. На 18.02.23г. посетила специалист ортопед, направени са
рентгенографии отново на колената и превръзка. На 20.02.23г. е
освидетелствана от съдебен лекар. На 21.02.23r. посетила психолог поради
преживяния посттравматичен стрес, свързан с инцидента.
3. По делото няма представена мед. документация за остатъчни явления,
свързани с получените от инцидента телесни увреждания. 4.
Възстановителният период е около месец.
5. Естеството на получените телесни увреждания е такова , че те отзвучават за
около 1 месец.
4
6. По отношение на физическите травми те са отзвучали за около 20-25 дни.
Приета е съдебно психологическа експертиза, по която е направено
заключение, че ищцата е видимо притеснена, започва да плаче в началото на
разговора, но успява да се овладсе, видимо е разстроена, трудно започва
разказа си и при спомена за случилото се започва да плаче. Споделя, че не се
чувства добре, не може да спи или ако заспи сънува кошмари, свързани с
инцидента. Споделя, че много често има силни паник-атаки, които я
притесняват. Има чувството, че ще получи инсулт или инфаркт. Страх я било,
че ще ослепее, защото веднага след инцидента зрението й било леко
замъглено и й се е виело свят. Налице са данни за психо травма, които се
изразяват в нервно свиване на ръцете, неконтролируемо желание за плач,
което тя се стреми неуспешно да овладее, сухота в устата, треперене на гласа
при разказа за случилото се. Според вещото лице определено съществува
връзка между сегашното състояние на ищцата и процесната злополука, тъй
като тя непрекъснато говори за случилото се и изглежда доста притеснена.
Видимо е депресирана и не знае как ще продължи да живее в бъдеще. Няма
желание за нищо. Споделя, че работи с деца, но сега е прекратила тази
дейност, защото се притеснява, че може да й стане зле по време на занимание
и да изплаши децата. Споделя, че дълго време я било срам да се показва пред
хората с травмите по лицето, защото трябвало да обяснява на всеки, че не са я
били, а е паднала. Това й изглеждало уиизително. Споделя, че я е страх да
ходи по улиците, защото мисли че пак ще падне. Това също ограничава
контактите й и води допълнително до депресивни състояния. Според вещото
лице стресът може да причини сериозна психо-травма, която да доведе до
сегашното състояние на депресия, чести паник атаки, затваряне в себе си и
загуба на желание за действие. Психическото състояние на ищцата в
настоящия момент е нестабилно. Депресията, отключена след инцидента не е
отшумяла. Настоящото нестабилно психическо състояние на ищцата изисква
задължително посещение на психолог. Относно приема на медикаменти, това
може да прецени само психиатър. Според вещото лице е необходимо редовно
и продължително посещение при психолог, което може да повлияе
положително за стабилизиране на нейното психично здраве. Не може да се
каже колко време ще отнеме лечението.
Събрани са гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели.
5
Свидетелката В.И.И. познава ищцата повече от 15 години и знае за инцидента
с нея. Били заедно на 17.02.2023г., когато излезли да вечерят заедно в
кв.Люлин. Тръгнали към заведение, когато настъпил инцидента на улиците
„Орион“ и „Гоце Делчев“, когато ищцата се спънала и полетяла напред.
Свидетелката се опитала да я хване, но не успяла, и тя паднала напред по
лице. Видяла, че има една доста повдигната нагоре шахта. Помогнала й да
стане. Видяла, че от лицето й тече кръв, но не установила от къде. Извадила
мокри кърпи за промиване на раната. Отишли до лицево-челюстен хирург
наблизо, където е прегледана, промита е раната и ги изпратили в съдебна
медицина. Отишли в „Александровска“ болница. Обиколили, но нищо не
работело, поради което отишли в „Пирогов“, където я регистрирали и чакали
с часове пред кабинет. При прегледа лекарите установили, че е промита и ги
изпратили обратно. На другия ден се оказало, че трябва да вземат документи.
На мястото, където се случил инцидента, имало една неработеща улична
лампа и не се виждало.
Свидетелят Д.Н.В., съпруг на ищцата, дава показания, че я видял на
другия ден след инцидента. Тя му писала да не се уплаши като я види. За
инцидента разбрал на другия ден. Бил в София, но си легнал рано, защото
става сутрин рано за работа и тя не му се обадила. Сутринта изглеждала много
зле – като пребит човек в глава и крака. Не можела да ходи, не можела да
говори, само мимики показвала. Гледала странно, вероятно от преживяването
й дошло малко в повече. Може би около десетина дни много зле изглеждала -
с цепнати устни, които още са й цепнати грозно, носа й бил запушен. Не
можела да се храни. Само си отваряла устата. Храната я правели с пасатор.
Лицето не си е мила от началото. Оплаквала се от болки в краката, не можела
да ходи и да се движи. Това продължило дълго време, защото се занимавала с
народни танци и не можела да ходи там дълго време, повече от два месеца.
Други оплаквания-викали бърза помощ, защото мислела че умира. След като
дошли от „Бърза помощ“ казали да не се притеснява, че нещо емоционално й
се е получило - задух, мислела, че ще й се пръсне сърцето. Някакви диагнози
си поставяла сама, а е човек, който никога не се е оплаквал от нищо. След това
започнала да си мери кръвното, а нямала такива проблеми. Ходела на
психолог за някакви неща. Към момента не знае дали има някакви оплаквания
от физическо естество.
6
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи:
Относно отговорността на Столична община:
Между страните не се спори, че ответникът стопанисва участъка от
пътя, в който е настъпил описания в исковата молба инцидент с ищцата и че
същият представлява общински път, който е на територията на СО. Съгласно
чл.19, ал.1, т.2, от ЗП общинските пътища се управляват от кметовете на
съответните общини. Съгласно чл.19, ал.2 от ЗП управлението на пътищата
включва:1. оперативно планиране на изграждането - проектиране и
строителство, и поддържането на пътищата; 2. осигуряване на проекти и
строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и
предоставяне на концесии за тези дейности; 3. организиране, възлагане,
финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с
проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на
пътищата; 4. организиране и осъществяване защитата на пътищата,
включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя; 5.
осигуряване на общественото ползване на пътищата чрез регулиране и
контрол на автомобилното движение, даване на разрешения и въвеждане на
забрани за ползване на пътищата; 6. упражняване на контрол на превозните
средства с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от
разрушаване; 7. осигуряване на информация и на прогнози за пътния трафик;
8. други дейности, определени с този закон и с правилника за прилагането му,
които не са свързани с ползване и разпореждане.
Съдът взема предвид относима съдебна практика, обективирана в
решение № 124 от 18.07.2019 г. по гр. д. № 3057/2018 г. на ВКС, ІV ГО, в което
са изложени мотиви, че общината отговаря както за вреди, настъпили при
движение на МПС поради непочистването от сняг и/или лед на улично
платно, така и за вреди, причинени на пешеходец поради придвижването му
непочистен тротоар.
Предвид изложеното ответникът е пасивно материално-правно
легитимиран по предявените искове.
От показанията на свидетелката И. се установява, че ищцата пострадала
след като се спънала в неравност на тротоара на ул.“Гоце Делчев и ул.“Орион“
и паднала, ударила си лицето и коленете. Съдът кредитира показанията на
7
свидетелката И., тъй като се основават на нейните непосредствени
впечатления за фактите, за които дава показания. В случая същата е очевидец
на състоянието на тротоарната настилка, на която паднала ищцата.
Възраженията на ответника за съпричиняване са неоснователни, тъй
като не са изложени твърдения и не са ангажирани доказателства, от които да
се установи, че ищцата е следвало да положи грижа по-голяма от обичайната
при придвижване по тротоара. Освен това задължение на СО е да поддържа
пътищата и тротоарите в рамките на населените места в такова състояние, че
да е възможно нормалното им ползване, независимо от съответния сезон,
атмосферните условия и час от денонощието.
Съдът приема, че от установените по делото факти следва да се направи
извод, че Столична община не е изпълнила задължението си да поддържа път
в рамките на нейната територия в такова състояние, че да се ползва по
предназначение без да причинява вреди на ползващите го лица. От
показанията на свидетелката И. съдът приема за установено, че ищцата е
паднала на тротоара, от което са настъпили травматични увреждания,
установени от представеното съдебно-медицинско удостоверение и приетата
съдебно-медицинска експертиза.
Предвид изложеното съдът приема, че са установени всички
предпоставки за ангажиране отговорността на Столична община за заплащане
на обезщетение.
При определяне размера обезщетението за причинените неимуществени
вреди на основание чл.52 от ЗЗД съдът взема предвид следното:
От представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение
№141/2023г. се установява, че са установени следните травматични
увреждания: оток, охлузвания и кръвонасядане на носа, две драскотини в
областта на ляво носно-устна гънка, дълбоко охлузване над горната устна
устна на устата, охлузване на лява скула, кръвонасядания на двете колена с
охлузване на дясното, които са причинили временно разстройство на
здравето, неопасно за живота.
От приетата съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира
като обективна и обоснована, се устанвоява, че посочените травматични
увреждания кореспондират с механизма на настъпване на инцидента- спъване
на пешеходец в надигнат капак на шахта, разположена на тротоар, и падане от
8
собствен ръст върху терен. От заключението на вещото лице може да се
направи извод за това, че е налице закономерна причинно-следствена връзка
меджу описаните в седебно-медицинското удостоверение увреждания и
инцидента, за който свидетелства И..
От показанията на свидетеля В., съпруг на ищцата, които съдът
преценява по реда на чл.172 от ГПК и ги кредитоира само в частта, в която са
подкрепени от останалите доказателства по делото, се установява, че след
инцидента ищцата изглеждала като пребит човек в глава и крака. Не можела
да ходи, не можела да говори, само мимики показвала. Около десетина дни
много зле изглеждала - с цепнати устни, носът й бил запушен.
Посочените показания, относно състоянието на ищцата след инцидента
следва да се кредитират, доколкото съответстват на заключението на вещото
лице по СМЕ, според което са настъпили описаните в експертизата
увреждания, физическите травми са отзвучали за около 20-25 дни, естеството
им е такова, че отзвучават за около 1 месец, възстановителният период е около
месец.
От посочените писмени доказателства съдът прави извод за претърпени
болки и страдания за период от около 20-25 дни, които с оглед вида на
травмите не са били особено интензивни, тъй като става дума за претърпени
охлузвания и натъртвания и за повърхностни наранявания. Установено е, че
травмите на ищцата не са били такива, които да изискват приемане в лечебно
заведение, като при посещение в кабинет на лицево-челюстен хирург по
думите на свидетелката И., раната на лицето е промита, а при посещението на
кабинет в УМБАЛСМ „Пирогов“ е установено, че раната е промита и са
изпратили ищцата на домашно лечение.
Относно психическите травми на ищцата, съдът не кредитира
заключението на вещото лице по съдебно-психологическата експертиза, тъй
като всички констатации за психически проблеми са на база твърденията на
ищцата. По никакъв начин не се установява твърдените от ищцата психически
проблеми като паник атаки и тежка депресия да са възникнали в резултат от
инцидента, тъй като едно падане на улицата едва ли би извадило от
равновесие човек с нормална психика.
Съдът приема за логично и житейски оправдано ищцата да е изпитала в
причинно-следствена връзка с инцидента и настъпилите увреждания стрес и
9
безпокойство, непосредствено след падането и през възстановителния период
от един месец. Нелогично и житейски необосновано е твърдението на ищцата,
че в причинно- следствена връзка с падането и настъпилите травми е
получила дълбока психотравма, тежка депресия, високи нива на напрежение,
страх да се движи по тротоара, нужда от постоянна подкрепа и съдействие от
своите близки, невъзможност да се концентрира, да помни значителни неща,
лесно да изпада в паника, да има чувството, че е изгубила перспектива и
екзистенциален смисъл, да се чувства напрегната, да получава епизодични
позиви на задух и да изпитва усещане, че ще припадне, които да продължават
и до сега. Посочените твърдения са недоказани от събраните по делото
доказателства, тъй като в тази връзка са налице твърденията на ищцата,
заявени пред психолози при изготвяне на извънсъдебно заключение за
психическия й статус и при изготвяне на съдебната психологическа
експертиза, които съдът не кредитира, тъй като не съответстват на останалите
събрани по делото доказателства и са необосновани.
Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките страданията и неудобствата, настъпили в
резултат от едно противоправно поведение, които обикновено не се
ограничават само до изживените в момента на настъпване на травмата болки
и страдания, а продължават и след това. В случая се установява, че към
момента на падането си на тротоара ищцата е претърпяла болки, тъй като
пряка последици от него се получените травматични увреждания.
Непосредствено след произшествието ищцата е посетила кабинет на лицево
челюстен хирург, където раната на лицето промита, а при посещение на
спешен кабинет в Пирогов е прието, че направеното е достатъчно и е
препоръчано домашно лечение. Според вещото лице физическите травми са
отзвучали за около 20-25 дни, естеството на получените телесни увреждания е
такова, че те отзвучават за около 1 месец, възстановителният период е около
месец.
За горепосочените и безспорно установени неимуществени вреди съдът
намира, че е справедливо да бъде платено обезщетение в размер на 3000,
00лева, до която сума искът следва да се уважи и да се отхвърли до пълния
предявен размер от 27 000лева.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да
10
бъде осъден ответника да заплати на ищцата направените по делото разноски,
съобразно с уважената част от исковете, но доказателства в тази връзлка не са
ангажирани поради освобождаването на ищцата от държавна такса и
разноски.
Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал.1, т. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена
безплатна правна помощ, което следва да се уважи и да се присъди
възнаграждение, съобразно наредбата за адвокатски възнаграждения и
основателната претенция за сумата от 3 000,00лева, като се присъди
възнаграждение от 480,00лева.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на СО разноски,
съобразно с отхвърлената част от исковете, като следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 540,00 лева съобразно чл.78, ал.8
от ГПК и чл.25, ал.2 от НЗПП.
На основание чл.78, ал. 6 от ГПК следва да бъде осъдена Столична
община да заплати разноските, от които е освободен ищеца, съобразно с
уважената част от исковете в размер на 120,00лева държавна такса и
400,00лева възнаграждение за вещи лица.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община да заплати на И. Б. В. с ЕГН**********
на основание чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД сумата от 3 000лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди за претърпени болки и
страдания от телесни и психически увреждания, настъпили в резултат от
инцидент настъпил на 17.02.2023г., ведно със законната лихва от 17.02.2023г.
до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.49
във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди до пълния размер от 3 000,00лева до 27 000,00лева като неоснователен.
ОСЪЖДА И. Б. В. с ЕГН********** да заплати на Столична община
на основание чл.78, ал.3 от ГПК направените по делото разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете, в размер на 540,00лева възнаграждение за
юрисконсулт.
11
ОСЪЖДА Столична община да заплати на адв. Й. Г. Д. с ЕГН
********** от САК, на основание чл. 38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
адвокатско възнаграждение за уважената част от исковете в размер на
480,00лева.
ОСЪЖДА Столична община на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса и възнаграждение
за вещи лица в размер на 520,00лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
12