Р Е Ш
Е Н И Е
№
град Ловеч, 06.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и двадесета година
в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Габриела Христова
ЧЛЕНОВЕ:
Любомира Кръстева
Йонита Цанкова
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия Кръстева к.а.д. № 131
по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 285, ал.1, изр. второ от ЗИНЗС във вр. с глава Дванадесета от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
С
Решение
№ 71/18.03.2020 г. постановено по адм.д. № 564/2019 г. по описа на
АдмС – Ловеч е отхвърлен като неоснователен предявеният иск по чл. 284 от ЗИНЗС
във вр. с чл. 203 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ от С.Б.Б., ЕГН **********, лишен
от свобода, ЗОЗТ ***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
гр.София, да му бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 850
лева, ведно със законната лихва, считано
от 11.09.2019 г., представляващи неизплатена законна лихва, изчислена съгласно
ПМС №426/18.12.2014 г., върху присъденото обезщетение в размер на 2250 лева по
решение № 156/13.11.2017 г. по адм.д. №238/2016г. на АдмСЛ.
Решението
е обжалвано в срок с касационна жалба от С.Б..
В
касационната жалба се твърди, че съдебното решение е незаконосъобразно. Касаторът
твърди, че първо-инстанционният съд е постановил решение, което противоречи на
закона. Иска да бъде отменено решението и да бъде уважен искът, като бъде
присъдено обезщетение.
Жалбата
е подадена в срок от надлежна страна, допустима е и следва да бъде разгледана.
В съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа касационната
жалба.
Ответникът,
редовно призован, не се представлява.
Представителят
на Окръжна прокуратура – гр. Ловеч взема становище за неоснователност на касационната
жалба.
Ловешки
административен съд, касационен състав, след като извърши преценка на събраните
по делото доказателства, с оглед посочените в жалбата касационни основания,
намира, че жалбата е неоснователна.
Касационната
инстанция не изследва фактите, а правилното прилагане на закона към
установените от първата инстанция факти. Касационното производство не е
предвидено за отстраняване на грешките на страните, а на първо-инстанционния
съд.
По
делото са събрани писмени доказателства, от анализа на които се установява по
безспорен начин, че с решение №156/13.11.2017г. по адм.д. №238/2016 г. по описа
на АдмС - Ловеч, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София е осъдена
да заплати на С.Б.Б., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание лишаване от
свобода в Затворническо общежитие *** към Затвора **, сумата от 2250 /две
хиляди двеста и петдесет/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от касатора
неимуществени вреди, причинени на лоши битови условия за периода от 22.03.2012
г до 19.12.2015 г., когато е пребивавал в спални помещения № 306 и № 309 в ЗО ***
без постоянен достъп до течаща вода и до санитарен възел. Решението е
потвърдено с Решение № 6019/19.04.2019 г. по адм.д. № 349/2018 г. по описа на
ВАС на РБ.
Въз
основа на влязлото в сила съдебно решение на основание чл. 404, т.1 и чл. 405,
ал.1 от ГКП във връзка с чл. 269, ал. 2 от АПК е издаден изпълнителен лист № 70
от 31.07.2019 г. по адм.д. №238/2016г. на АдмСЛ /лист 13 от
първо-инстанционното дело/ за сумата от 2250 /две хиляди двеста и петдесет/
лв., представляваща обезщетение за претърпени от Б. неимуществени вреди за
периода от 22.03.2012 г до 19.12.2015 г.
Със
заявление вх. № М-837/20.08.2019г. на ГДИН /на лист 12 от първо-инстанционното
дело/ Б. е направил искане да бъде изплатено присъденото обезщетение в размер
на 2250 /две хиляди двеста и петдесет/ лева, както и да му бъде изплатена
законна лихва, дължима на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД. Към заявлението е приложен изпълнителния лист № 70/31.07.2019г. на АдмС -
Ловеч.
Не
е спорно между страните по делото, че в изпълнение на влязлото в сила съдебно
решение и представения от л.св. С.Б.Б. изпълнителен лист от счетоводството на
Затвора – *** му е изплатена сумата от 2250.00 лева, а и това се установява от
представеното платежно нареждане от 05.09.2019г. /л.14 от първо-инстанционното
дело/.
По
направеното искане за изплащане на законна лихва върху сумата с писмо №
9909/22.10.2019 г. от ГДИН е посочено, че лихва по чл. 86 от ЗЗД върху
изплатеното обезщетение не се дължи, тъй като такава не е присъдена със
съдебното решение /лист 15 от първо-инстанционното дело/.
С
иска, предявен пред АдмСЛ по адм.д. № 564/2019 г., Б. претендира заплащане на
обезщетение за имуществени вреди, които са му причинени поради неизплатена от
ответника лихва върху присъденото обезщетение по адм.д. №238/2016 г. по описа
на АдмСЛ.
Искът
с оглед правното положение на касатора и факта, че вредите са причинени от
дейността на орган по изпълнение на наказанията, е осъдителен иск с правно
основание чл.284 от ЗИНЗС за обезщетение за материални вреди, причинени от
бездействие на администрацията на ответника.
Материално-правните
основания за възникване правото на обезщетение по този осъдителен иск са три:
да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен
орган или длъжностно лице по изпълнение на наказанията, осъществени при или по
повод изпълнение на административна дейност; да е причинена имуществена или
неимуществена вреда; тази вреда да е пряка и непосредствена последица от
незаконосъобразния акт, действие или бездействие.
Първо-инстанционният
съд е изложил подробни мотиви въз основа на анализа на събраните по делото
писмени доказателства, като е направил правилни изводи относно фактите и
правото и е стигнал до единствения правилен извод, че няма доказано незаконосъобразно
бездействие на администрацията на ГДИН при изплащане на присъденото в полза на Б.
обезщетение, от което да са му причинени имуществени вреди.
Искът
по чл. 86 от ЗЗД за присъждане на лихва е акцесорен иск. Претенцията обаче
трябва да се предяви изрично по надлежния ред и в предвидената от закона форма,
тъй като съдът не я присъжда по право. Видно от доказателствата по делото такъв
отделен иск за лихва по чл.86 от ЗЗД не е предявяван от страна на Б., поради
което такава не му е присъдена от Административен съд – Ловеч с решението по адм.дело
№ 238/2016 г., следователно не е дължима на соченото основание - чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД.
По
влязлото в сила решение № 156/13.11.2017 г. по адм.д. №238/2016 г. на АдмСЛ,
потвърдено с решение № 6019 /19.04.2019 г.
по адм. д. №349/2018 г. на ВАС, е издаден изпълнителен лист за сумата,
присъдена в съдебното решение. В издадения изпълнителен лист също не фигурира
задължение за изплащане на законна лихва върху присъденото обезщетение, защото
няма законово основание за това. Изпълнителният лист се издава въз основа на
влязлото в сила съдебно решение. На основание чл. 299 от ГПК е налице непререшаемост
на правен спор разрешен с влязло в сила съдебно решение. Администрацията на ГДИН е обвързана от силата
на пресъдено нещо и изпълнителната сила по осъдителното съдебно решение относно
размера и съдържанието на обезщетението по предявения главен иск. Законосъобразно
е изплатено обезщетение на Б. за сумата от 2250.00 лева, какъвто размер е
присъден по издадения изпълнителен лист.
Претендираната
сума от 850 лв. не представлява неизплатена лихва върху обезщетение за непозволено
увреждане, присъдено с решение № 156/13.11.2017 г. по адм.д. №238/2016г. на АдмСЛ,
защото такава лихва не е била изобщо претендирана по адм.д. №238/2016 г. и не е
била присъждана.
Съгласно
чл.204, ал.4 от АПК незаконосъобразността на бездействието се установява от
съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
За
квалифициране на едно бездействие като незаконосъобразно такова е необходимо да
бъде установено неизпълнение на задължение за фактическо действие от страна на
административен орган или на длъжностно лице от администрацията, когато
съществува нормативно установено задължение за изпълнение на такова действие. Администрацията
на Затвора Ловеч е изплатила дължимото обезщетение въз основа на издадения
изпълнителен лист, видно от представената пред първата инстанция вносна бележка
/лист 14 от първо-инстанционното дело/. Не
е налице неизпълнение на задължение за
изплащане на лихва по чл. 86 от ЗЗД върху обезщетението, защото такава не е
била присъждана и не се дължи ex lege, а само при уважен изрично
предявен акцесорен осъдителен иск.
Не
е налице незаконосъобразно бездействие на ответника и негови служители, поради
което не е налице първата предпоставка за уважаване на иска – бездействие на
административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод
изпълнение на административна дейност.
Не
са налице материални вреди в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
с незаконосъобразно бездействие, или действие, на администрацията на ответника.
Няма данни по делото, а няма и такива твърдения, претендираните вреди да са
резултат от нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС – умишлено поставяне в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието.
С
оглед изложеното касационният състав споделя изцяло извода на първо-инстанционния
съд за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Не са доказани
елементите от фактическия състав на чл. 284 от ЗИНЗС.
Касационният
състав, на основание чл. 221, ал.2, изр.последно от АПК споделя изложените в
мотивите на обжалваното решение фактически и правни изводи на първо-инстанционния
съд. Постановеното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Ловешки
административен съд, касационен състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 71/18.03.2020 г.
постановено по адм.д. № 564/2019 г. по описа на АдмС – Ловеч като
законосъобразно.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: