Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното
заседание на петнадесети октомври две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №4542 по описа на СГС за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на ответника С.М.Я. срещу решение от 18.02.2021 г. по гр.д. №46902/2019
г. на Софийския районен съд, 155 състав, в частта, в която е признато за
установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.“ ЕАД на основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 1138,05 лв., представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода мес.01.2016 г.
- мес.04.2018 г., ведно със законната лихва от 22.02.2019
г. до окончателното изплащане, и сумата от 103,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.09.2016 г. - 11.02.2019 г.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че ответникът е потребител на топлинна енергия през процесния период, както и че процесните
вземания са погасени по давност. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли
изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище жалбата, в о.с.з. - оспорва същата. Претендира разноски.
Третото лице-помагач „Т.С.” ЕООД не
взема становище по въззивната жалба.
Решението на обжалвано от ищеца в
частта, в която предявените установителни искове за
главница за дялово разпределение и лихва за забава върху нея са отхвърлени
изцяло, поради което решението е влязло в законна сила в тази му част.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната
жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е частично основателна.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са
положителни установителни искове за наличието на
вземания на ищеца спрямо ответника за
заплащане на доставена топлинна енергия, за цена на услугата „дялово
разпределение“ за периода мес.05.2015 г. - мес.04.2018 г., за имот, находящ
се в гр. София, бул. „********, и съответните мораторни
лихви върху главниците.
Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК оспорва
предявените искове като твърди, че не е в облигационни отношения с ищеца, тъй
като не е носител на вещно право върху процесния
имот. Релевира и възражение за изтекла погасителна
давност.
Настоящият съдебен състав сподели изцяло решаващия извод на първоинстанционния съд за наличието на облигационни
отношения между ищцовото дружество и ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/,
облигационната връзка – договор за продажба на топлинна енергия се създава по
силата на закона със страни – топлопреносното
дружество – ищеца и собственика или ползвателя на топлоснабдения
имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ, продажбата на
топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи
условия, публикувани в един централен и местен всекидневник, като не е
необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази разпоредба е специална
по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според която договор при общи
условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал, поради което
възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради неподписването
на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл.150
ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия потребители на топлинна
енергия, могат да възразят по съответния ден в 30-дневен срок след публикуване
на ОУ, за каквото възражение по делото няма данни. Тази възможност за
възразяване от потребителите на топлинна енергия срещу съдържанието на
облигационната връзка, обективирано в ОУ и да
уговорят различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната
връзка по продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона,
е договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. От събраните по делото писмени доказателства /описаните в
обжалваното решение нот. актове/ е установено при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот през процесния период.
Настоящият съдебен състав намира, че възражението
за погасяване на дълга за главница и лихви по давност е частично основателно.
Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания”
по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на
„Т.” ЕАД е тригодишна.
За процесния
период са действали Общите условия от 2014 г. и Общите условия от 2016 г. Съгласно
ОУ 2014 г., клиентите заплащат топлинната енергия по един от следните начини:
т.1 - на десет равни месечни вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация за сградата и една изравнителна вноска и т.3 - по реална
месечна консумация, като в случаите когато клиентите в сграда етажна
собственост, присъединени към една абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение, заплащат топлинната енергия по реда на ал.1 т.2, месечната
консумация се определя от търговеца въз основа на съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период. Съгласно чл.32
ал.1 и ал.2 от Общите условия, месечната дължима сума за доставена топлинна
енергия на клиента се формира въз основа на определения за него дял от
топлината топлоенергия за разпределение в СЕС и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. След отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността
на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата, и
ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената в повече
сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание на
клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура се
установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури
в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача.
Съгласно
чл.32 ал.1 ОУ/2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл.71 НТ, се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а съгласно ал.2, месечната дължима сума за доставената топлинна
енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла
на чл.73 НТ, се формира въз основа на определеното за него реално количество
топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. Съгласно ал.3 на същата разпоредба, след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.
Разпоредбата на чл.33 ал.1 предвижда, клиентите заплащат топлинната
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, но
съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за забава се начислява само за
задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по ал.2 или в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се дължи
лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1.
В случая най-старото
задължение на ответника е станало изискуемо на 01.06.2015 г., поради което към
момента на предявяване на иска /22.02.2019 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл
тригодишния срок за вземанията за периода 01.05.2015 г. – 31.01.2016 г.,
които са в размер на сумата от 249,47 лв., видно от приетите по делото
заключение на СТЕ и ССчЕ, които настоящият съдебен състав
кредитира изцяло, противно на приетото от СРС, който напълно необосновано и в
противоречие със заключенията на двете експертизи е приел, че непогасените по
давност вземания за ТЕ са в общ размер на сумата от 1203,07 лв.
Поради изложеното, съдът намира, че
предявеният иск е частично основателен до размера на сумата от 1068,41 лв.
Основателността на иска предполага
наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от 1068,41 лв. и
забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. Съгласно чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ/2014 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1,
т.е. прогнозните суми по ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на
публикуването им на интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата
по чл.32 ал.2, т.е. общата фактура за реално потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. Съгласно чл.33
ал.5 ОУ/2014 г., обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява
само за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в
срока по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на купувача. Разпоредбата на чл.33 ал.1 ОУ/2016 г. предвижда, че клиентите заплащат
топлинната енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, но съгласно ал.4 на същата разпоредба, лихва за забава се начислява
само за задълженията по чл.32 ал.2 и 3, ако на се заплатени в срока по ал.2 или
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. не се
дължи лихва за забава върху прогнозно начисляваните месечни суми по чл.32 ал.1.
От всичко това следва изводът, че потребителят изпада в забава след изтичане на
45-дневния срок от издаване на фактурата по чл.32 ал.2.
Възражението за погасяване по давност на
дълга за лихва е частично основателно. Вземанията за обезщетение за забава
върху главницата от 249,47 лв. са погасени по давност на основание чл.119 ЗЗД.
За непогасените по давност вземания за топлинна енергия ответникът дължи
обезщетение за забава в плащането на отделните месечни суми за главница, общият
размер на което е 97,49 лв.
Поради изложеното, обжалваното решение следва да бъде
отменено в частта, в която са уважени исковете за цена на потребена
топлинна енергия за разликата над сумата от 1068,41 лв. до пълния присъден
размер от 1138,05 лв., и за лихва за забава върху главницата за топлинна
енергия за разликата над сумата от 97,49 лв. до пълния присъден размер от 103,78
лв. Решението следва да се отмени и в частта, с която ответникът е осъден да
заплати разноски на ищеца за исковото производство пред СРС за разликата над
сумата от 891,11 лв. и за заповедното производство за разликата над сумата от 68,10
лв.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да
се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от 148,78 лв., представляваща депозит за особен представител.
На основание чл.78 ал.6 ГПК въззивникът дължи
заплащане на държавна такса във въззивното
производство в размер на сумата от 23,47 лв., а въззиваемата
страна дължи заплащане на държавна такса във въззивното
производство в размер на сумата от 1,53 лв.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №20046666 от 18.02.2021 г.,
постановено по гр.д. №46902/2019 г. по описа на СРС, ГО, 155 състав, в частта, в която са уважени предявените от „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, срещу С.М.Я.,
ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно съединени установителни
искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 1068,41 лв. до пълния присъден размер от 1138,05 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода мес.01.2016
г. - мес.04.2018 г., ведно със законната лихва от 22.02.2019
г. до окончателното изплащане, и за разликата над сумата от 97,49 лв. до пълния
присъден размер от 103,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода 14.09.2016 г. - 11.02.2019 г., и в частта, в която С.М.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, е осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, седалище и
адрес на управление:***, на основание чл.78 ал.1 и ал.8 ГПК разноски в исковото производство за разликата над сумата от 891,11
лв., и разноски в заповедното производство за разликата над сумата от 68,10
лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, срещу С.М.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 1068,41 лв. до пълния присъден размер от 1138,05 лв., представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода мес.01.2016
г. - мес.04.2018 г. за имот с аб.
№279579, и
за разликата над сумата от 97,49 лв. до пълния присъден размер от 103,78 лв., представляваща мораторна
лихва за периода 14.09.2016 г. - 11.02.2019 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №1073/2019 г. по описа на СРС, 155
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.М.Я., ЕГН **********,
адрес: ***, да заплати на „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 148,78 лв., представляваща разноски във въззивното
производство, а на основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата
от 23,47 лв., представляваща
държавна такса.
ОСЪЖДА „Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***, да заплати по сметка
на СГС на основание чл.78 ал.6 ГПК сумата от 1,53 лв., представляваща
държавна такса във въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.