№ 1192
гр. София, 04.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Частно
гражданско дело № 20231110161441 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 317425/08.11.2023 г., подадено от [фирма], ЕИК ***
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. К. С., ЕГН ********** за
сумата от 750 лв. – главница по договор за паричен заем № 693902 от 20.06.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.11.2023 г. до
окончателното плащане, 37, 55 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от
20.06.2022г. до 04.08.2022 г., 384, 45 лв. – договорна неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение /компенсаторна/, 148, 29 лв. – мораторна лихва
за периода от 01.10.2022 г. до 01.09.2023 г., 117, 20 лв. – еднократно начислена на
03.10.2022 г. неустойка за забава, както и 135 лв. – разходи за извънсъдебно събиране на
вземането за периода от 11.08.2022 г. до 01.09.2023 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна
възнаградителна и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но
съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумите от 384, 45 лв. – договорна
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение /компенсаторна/,
117, 20 лв. – еднократно начислена на 03.10.2022 г. неустойка за забава, както и 135 лв. –
разходи за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 11.08.2022 г. до 01.09.2023 г.
В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят е посочил, че
претендира сумата от 384, 45 лв., която длъжникът дължи за неизпълнение на задължението
по договора за кредит да предостави в тридневен срок, считано от усвояване на заемната
сума, обезпечение по реда и начина, отговарящо на чл. 33, ал. 1 от Общите условия –
поръчител или банкова гаранция. Посочил е, че съгласно чл. 7 от сключения договор във вр.
чл. 37, ал. 3 и 4 от Общите условия при неизпълнение на задължението за представяне на
обезпечение в тридневен срок, автоматично се начислява неустойка. Същата била
индивидуално уговорена между страните в чл. 6, т. 2 от договора. Впоследствие в молба от
12.12.2023 г. заявителят уточнил, че претендираната сума представлява компенсаторна
неустойка, като изложил подробни съображения какво налага допълнително възнаграждение
по договора за кредит с оглед нуждата от обезпечение., каквото представлявало сумата от
384, 45 лв.
На първо място следва да се посочи, че в приложения към заявлението договор изобщо
липсва уговорка за такава неустойка.
1
Освен това настоящият състав намира, че в принципен план уговорката за заплащане
на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители
или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като
неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без
обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на предвидената в общите условия неустойка
излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е.
същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна.
Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери поръчители и то които да
отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от
изпълнение на задължението му по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на същото в
отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя да проучи
предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на
задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването му и така се
постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се допуска предоставяне на кредити без
предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните
последици от неизпълнение на това задължение на кредитополучателя в патримониума на
потребителя е неравноправна клауза, водеща до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо.
Нищожна е и претендираната неустойка за забава в размер на 117, 20 лв., макар също
да не е регламентирана в договора.
Същата не поражда правни последици, независимо, че се заявява същата да е
предвидена в чл. 37 от Общите условия и чл. 3 от Тарифата, приложена към заявлението. В
самият договор такава неустойка не е предвидена. Освен това същата е в противоречие с чл.
33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а предвиденото обезщетение за забава
не може да надвишава законната лихва. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй
като се търси още едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което
посочената клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса
не се дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Следователно, самото
наименование покрива неистинската цел на клаузата да служи за обезщетение за вреди от
забавата, каквато вече се претендира от заявителя. Ето защо, посочената клауза е в колизия с
2
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК и следва да се приеме за нищожна. Тази
наказателна клауза е в пряко противоречие на забраната за неоснователно обогатяване, като
в същността си представлява неустойка, излизаща извън присъщите от закона функции,
което също влече нищожността ѝ.
Такса за събиране на просрочени задължения в размер на 135 лв., която според
заявителят претендира и основава на Тарифата за таксите и разходите, събирани от [фирма]
не е за допълнителни услуги по договора за кредит. Извънсъдебното събиране на
задълженията изобщо не е услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност,
извършвана от кредитодателя в негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която
дейност е свързана с управлението на кредита. Освен това в конкретния договор липсва
такава уговорка. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси в Тарифата е в
нарушение и на чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.
Освен това такава такса противоречи на чл. 33, ал. 1 ЗПК, според който при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето
на забавата, а предвиденото обезщетение за забава не може да надвишава законната лихва.
Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още едно обезщетение,
наред с дължимото такова за забава, поради което такава клауза преследва забранена от
закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се дължи никакво поведение, а
напротив изискуемостта на това вземане следва автоматично от момента на изпадане на
длъжника в забава.
Следва да се подчертае още, че извънсъдебното събиране на задълженията изобщо не е
услуга, която се предоставя на потребителя. Това е дейност, извършвана от кредитодателя в
негов интерес и за охраняване на неговите интереси, която дейност е свързана с
управлението на кредита. Ето защо, съдът приема, че уговарянето на тези такси е в
нарушение и на чл. 10а ЗПК.
Ето защо, заявлението в посочените по-горе части следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 317425/08.11.2023 г., подадено от [фирма], ЕИК *** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Д. К. С. за сумите, както следва:
384, 45лв., представляваща договорна /компенсаторна/ неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, 117, 20 лв., представляваща еднократно
начислена неустойка за забава по т. 3 от Тарифата за таксите, както и 135 лв.,
представляваща разходи за извънсъдебно събиране на вземането за периода от 11.08.2022 г.
до 01.09.2023 г.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3