Р Е Ш Е Н И Е
№ 2125
гр. Пловдив, 21 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПЛОВДИВ, І отделение, IХ състав, в публично
заседание на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от Председателя
административно дело № 721 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза
/МКС/ и чл.220 ал.1 от Закона за митниците /ЗМ/.
Образувано е по жалба на „Фитони 1” ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Северен“, ул. „***” № 147, чрез
адвокат К.Б., против Решение № РТД-3000-311 от 18.02.2022/32-56206, издадено от
директора на Териториална дирекция Митница Пловдив, в качеството му на орган по
чл.5 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., с което е определена нова митническа
стойност за стоки от МД с МРН 20BG003009064840R2, променени са данните по МД и на дружеството-жалбоподател са
установени задължения общо в размер на 475,94 лв. ДДС на основание чл.77 §1 б.
а) във връзка с чл.85 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.54 от ЗДДС.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на обжалваното решение,
противоречието му с материалния закон и неговата цел и допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Сочи се, че от страна на
митническите органи не е извършен анализ, съобразно изискванията на чл.141 от
Регламент за изпълнение /РИ/ 2015/2447, в резултат на което липсва обосновка на
приложената от страна на митническата администрация договорна стойност по внос
на трето лице. Не е извършен анализ на разликата в договорените количества, на
търговската марка и качеството на стоките, както и липсва обосновка, че
продажбите са на същото търговско равнище. В тази насока са развити аргументи,
включително с посочване на нормативните актове и практика на ВАС. На второ
място се твърди, че в оспореното решение липсват мотиви, т.е. нарушена е
формата на акта. Иска се неговата отмяна и се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Б.,
която поддържа жалбата по доводи, подробно изложени в представената по делото
защита.
Ответникът – директор на ТД „Митница Пловдив“ към агенция „Митници“,
чрез юрисконсулт Б., намира жалбата за неоснователна. Претендира отхвърляне на
жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представя писмена
защита.
Оспореното решение е връчено на управителя на дружеството жалбоподател
на 28.02.2022г., видно от отбелязване на л.16. Същият е депозирал жалбата, чрез
административния орган до Административен съд Пловдив на 12.03.2022г.
Следователно жалбата е подадена от лице, притежаващо правен интерес за
оспорване и в законоустановения срок, при което същата се явява допустима.
От фактическа страна
съдът намира за установено следното:
С Митническа
декларация /МД/ с МРН 20BG003009064840R2
от 16.04.2020 г. „Фитони 1“ ЕООД е декларирало на режим „допускане за свободно
обращение стоки с произход Република
Турция, както следва: Стока № 1/3 – „домашни чехли с външни ходила от каучук и
горна част от изкуствена кожа:- мъжки – 428 чифта, дамски – 2544 чифта и
детски-360 чифта“, общо нето тегло 1288,10 кг, с код по ТАРИК **********, с
декларирана митническа стойност (МС) в размер на 8548,64 лв.
Извършена е
проверка на МД по реда на чл.188 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и на основание
чл.89 от същия регламент във връзка с чл.148 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 за покриване на потенциално митническо задължение и други плащания
във връзка с вноса.
На основание
чл.188 от Регламент (ЕС) № 952/2013 е извършена проверка, резултатите от която
са обективирани в протокол за извършена митническа проверка № 460/код на МУ
9920/16.04.2020 г., като от стока №1/3 са иззети 3 броя мостри за целите на
митническия контрол. При извършения оглед на мострите е установено, че
артикулите от стока № 1/3 представляват домашни чехли с външни ходила от каучук
и горна част от изкуствена кожа, мъжки- черни на цвят, дамски-бели на цвят и
детски- светлосини на цвят, с изображение на зайче.
С писмо рег. №
32-140776/19.05.2020 г. по описа на ТД „Митница“ – Пловдив от „Фитони 1“ ЕООД
са изискани за нуждите на проверка по горецитираната декларация допълнителни
документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоката. В отговор
на писмото, дружеството е представило: - 1 брой търговско споразумение,
сключено между „Фитони 1“ ЕООД и турския доставчик „GEZER AYAKKABI DERI SANAYI VE TIKARET“; - проформа фактура №10042020/10.04.2020
г., ведно със SWIFT за заплащане на стоката- основание проформа
фактура; 11 бр. фактури на подобни стоки на първо търговско
ниво, правно становище от 17.05.2020 г.,
фактура за международен транспорт № **********/16.04.2020г., ведно с платежно
нареждане за извършено плащане.
Констатирано е,
че представените документи от дружеството не могат да бъдат приети като
доказателства за икономическата обосновка на декларираната митническа стойност,
както и до отпадане на съмненията, относно декларираната на основание чл. 70,
параграф 1 от Регламент (ЕС) № 925/2013 митническа стойност следва да се
определи по метод, различен от този по реда на чл.70, параграф 1 от посочения
регламент.
На
18.02.2022 г. от директора на ТД „Митница“ – Пловдив е издадено
оспореното в настоящото производство Решение № РТД-3000-311/18.02.2022/32-56206
(л.14), с което на с което на основание чл.84 ал.1 т.1 от
ЗМ във връзка с чл.70 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. във връзка с чл.74
пар.2 б.)б и чл.77 пар.1 б.)а пар.2 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 във връзка с чл.85 пар. 1 от Регламент за изпълнение
(ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл.54 ал.1, чл.55 ал.1 от ЗДДС, чл.29 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г. и чл.19 от Закона за митниците /ЗМ/, е решено
следното:
1. Определя за стоки № 1/3 от МД с МРН 20BG003009064840R2 митническа
стойност на основание чл.74, параграф 2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013
както следва: 10928,34 лв.
2. Променят се данните по МД с МРН 20BG003009064840R2, както следва:
За стока 1: ЕД
4/16 „Метод на определяне на стойността“
да се чете: „3“, ЕД „Митническа стойност“ да се чете: „10928,34"; ЕД
„Задължения" да се чете: Основа за изчисляване на вземането – 10928,34лв.; Ставка – 0.0; Тип - А00 мита; Изчислен размер
– 0; Дължим размер 0; Основа за изчисляване
на вземането – 10928,34лв.;
Ставка – 0.200; Тип - В00 ДДС; Изчислен размер – 2186,67 лв.; Дължим
размер – 2185,67 лв.;
На основание
чл.77 пар.1 б.)а във връзка с чл.85 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и чл.54
от ЗДДС е определена сумата от 475,94 лв. ДДС като задължение за доплащане от
„Фитони 1 „ ЕООД.
В мотивите на
оспореното решение е посочено че: поради възникнали съмнения относно това дали
декларираната митническа стойност на посочените стоки може да бъде приета по
реда на чл.70 пар.1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 са предприети действия в
съответствие с разпоредбите на чл.140 пар.1 от РИ и чл.195, пар.1 от Регламент
(ЕС) № 952/2013 е извършена проверка в митническата информационна система
МИС-ЗА за установяване на стойности на идентични и сходни стоки, с цел
събиране на доказателства и определяне на митническата стойност по реда на член
74, пар. 2, буква а) от МКС; при направения анализ в митническата информационна
система за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение с
крайно потребление за сравнителни цени на сходни стоки по метода на чл.74 пар.2
б.) б от МКС са установени митнически декларации за допускане за свободно
обращение на сходни стоки с произход Турция, както следва:
За стока № 1/3 –
домашни чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа:- мъжки
– 428 чифта, дамски – 2544 чифта и детски-360 чифта, с код по ТАРИК **********:
-
стока 1 от МД с МРН 20BG003009081741R7 от 01.09.2020г. са допуснати за свободно обръщение
чехли с външни ходила от каучук и горна част от изкуствена кожа - 888 чифта с
митническа стойност, изчислена на 3,27 лева/чифт.
-
стока 1 от
МД с МРН 20BG003009078191R0 от 31.07.2020г.
са
допуснати за свободно обръщение чехли с външни ходила от каучук и горна част от
изкуствена кожа - 3 420 чифта с митническа стойност, изчислена на 3,56 лева/чифт.
- стока 75 от МД с МРН 20BG00510023453R1 от 01.07.2020г.
са
допуснати за свободно обръщение чехли с външни ходила от каучук и горна част от
изкуствена кожа - 78 чифта е митническа стойност, изчислена на 4,51 лева/чифт.
Посочено е, че
във връзка с изложеното, митническата стойност на стоките, декларирани с МД с
МНР 20BG003009064840R2
следва да бъде определена на основание чл.74 пар.2 б.)б от Регламент (ЕС) №
952/2013 г., по следния начин: За стока № 1/3 – 3,27 лв/чифт на база МД 20BG003009081741R7.
В съдебно
заседание на 21.09.2022 г. е изслушана и приета без възражения от страните съдебно-счетоводна
експертиза. След анализ на данните от делото и информацията, събрана при
проучването на пазара, вещото лице е установило, разликата в изчислената цена
за килограм от жалбоподателя и тази, изчислена от административния орган, при
което е констатирано, че за стока № 1/3, цената за един чифт, според вносителя
/жалбоподателя/ е 2,56 лв. и 3,27 лв. – изчислена от митническите органи, което
представлява увеличение от 1,28 пъти. В експертизата е посочено, че стоките
посочени в процесната МД са с производител
„Гезер аяк дери сан ве тидж. А.Ш.“, Истанбул, Турция са със ниски до средни
пазарни цени за изследваните стоки и модели и са позиционирани в ниския ценови
диапазон на пазара формиращи ценови диапазон в интервала от 7 до 10 лева за
различните стоки и модели.
Стоките с предназначение за
пазара на ЕС /произведени за големи търговски вериги/ с утвърдени за българския
пазар марки /Mat
star, Runners, Spеsita и c различен произход в т.ч. от
Турция/ формират ценови диапазон от 15 до 30 лева за един чифт.
Въз основа на
така установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на
предоставените му правомощия. Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.7 от ЗМ, за
целите на прилагане на чл.29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 решения, взети без
предварително заявление, се издават от директора на териториалната дирекция,
където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането на решение,
освен ако не е предвидено друго. Следователно, и с оглед фактите по делото, с
горепосочената разпоредба директорът на ТД „Митница“ – Пловдив е оправомощен да
издаде решение по прилагане на митническото законодателство.
Оспореният акт е
издаден и в установената от закона писмена форма, но е незаконосъобразен, като
постановен в противоречие с материалния закон.
Митническата
стойност е определената за митнически цели стойност на стоките в лева, която
подлежи на деклариране от вносителя при представяне на стоките пред
компетентното митническо учреждение и служи за база за определяне на
възникващите от вноса митнически задължения. Предвид значението на митническата
стойност за определяне размера на възникналите от вноса митнически задължения,
Митническият кодекс на Съюза, Регламентът за изпълнение и вътрешното митническо
законодателство въвеждат редица правила и мерки за контрол, гарантиращи, както
добросъвестното деклариране на относимите към вноса обстоятелства, така и
установяването, обезпечаването и събирането на действителния размер на
митническите задължения. Една част от мерките се прилагат при представяне на
стоките пред компетентното митническо учреждение, а друга, след като вдигането
на стоките е разрешено. Съгласно чл.70 § 1 и § 2 от МК, митническата стойност
на внасяните стоки е тяхната договорна стойност, тоест действително платената
или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост,
като действително платената или подлежащата на плащане цена е общата сума,
която купувачът е платил или трябва да плати на продавача, или, която купувачът
е платил или трябва да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните
стоки, и включва всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като
условие за продажбата на внасяните стоки. Когато митническата стойност не може
да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните
стоки се извършва по реда на чл.74 от МК при последователно прилагане на
методите в чл.74 §2 букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви,
по която може да се определи митническата стойност на стоките. Макар при
митническото остойностяване на стоките приоритет да има договорната стойност по
чл.70 от МК, разпоредбата на чл.140 § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума по чл.70 §1 от МК, да поискат от декларатора да
предостави допълнителна информация. Ако, и след предоставяне на тази
допълнителна информация, съмненията на митническите органи не отпаднат,
съгласно чл.140 §2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят
декларираната цена, като в тези случаи следва да се приложат вторичните методи
за определяне на митническата стойност по чл.74 от МК, и в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
В разглеждания
случай с процесното решение е определен
нов, по – висок размер на дължимите публични вземания по МД с МРН 20BG003009064840R2/16.04.2020 г.
за режим допускане за свободно обращение на стока № 1/3 с произход Република
Турция.
Спорният въпрос
по делото е налице ли са основанията за определяне на митническа стойност по
реда на чл.74 §2 б. „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
Видно от
доказателствата по делото, оспорващото дружество е представило на митническия
орган проформа фактура № 10042020/10.04.2020 г, ведно със SWIFT за заплащане на
стоката – основание: проформа фактура, удостоверяващ, че на 10.04.2020 г. от
разплащателна сметка на дружеството в евро в „Банка ДСК“ в полза на „GEZER AYAKKABI DERI SANAYI VE TIKARET“ е извършен
превод на 10 248,82 евро, c основание на плащането INVOICE 10042020.
Приложена е и фактура за международен транспорт № **********/16.04.2020г. с
маршрут Истанбул – Пловдив, на стойност 600 лв. Въпреки това, митническият орган е приел, че следва да се приложи
чл.140, § 2 от Регламента за изпълнение, съобразно която разпоредба, ако
съмненията на митническите органи след извършената проверка не отпаднат, те
могат да решат, че стойността на стоките не може да се определи по реда на
чл.70 §1 от МК.
Митническият
орган е приложил вторичния метод за определяне на митническа стойност по чл.74
§2 б.)б от Регламент № 952/2013 г., въз основа на договорната стойност на
сходни стоки. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата
стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния
метод – въз основа на договорната стойност, като в тежест на митническите
органи е да обосноват определената по чл.141 §1 от Регламент за изпълнение 2015/2447
стойност на внасяните стоки.
Съгласно чл.141
§1 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност на
внасяните стоки по реда на чл.74 §2 буква а) или б) от Кодекса се използва
договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на
същото търговско равнище и, по същество, в същите количества като стоките,
чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба,
митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на
идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в
различни количества. Понятията „идентични стоки“ и „сходни стоки“ са дефинирани
съответно в чл.1 §2 т.4 и т.14 от Регламента за изпълнение и според тях, в
рамките на определянето на митническата стойност се разбира следното:
„идентични стоки“ са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви
във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и
репутацията им, като незначителните различия във външния вид не изключват
стоките, които в друго отношение отговарят на определението, от третирането им
като идентични; „сходни стоки“ са стоки, произведени в същата държава, които,
въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и
подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите
функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които
определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
В разглеждания
случай административният орган е приел в оспорения акт, че разпоредбата на
чл.74 §2 б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 не може да се приложи, тъй като не
е открита достатъчно изчерпателна информация за декларирани митнически
стойности по реда на чл.70 от МКС за идентични стоки. Но този извод на
административния орган не е подкрепен с доказателства по административната
преписка, поради което липсва надлежно обосноваване на причините за прилагане
на метода по чл.74 §2 буква „б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни“ стоки.
Предвид изложеното, не може да се приеме, че законосъобразно е пристъпено към
прилагане разпоредбата на чл.74 §2 б.„б“ от МК. Възможността на митническата
администрация да определя друга митническата стойност на внасяните стоки,
когато не е получила задоволителна информация или се съмнява основателно, че
декларираните стойности представляват цялата платена или платима сума по реда
на чл.70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, не освобождава същата администрация от
задължение да мотивира решението си.
Наред с
изложеното, при прилагане на чл.74 §2 б.„б“ от МКС, от административния орган,
за процеснатаа доставка на стока, е извършено позоваване на 1 брой ЕАД,
съответно: МД: 20BG003009081741R7 от 01.09.2020г. за извършен внос
на стоки, въз основа на което е увеличена митническата стойност на процесните
стоки, без да са посочени други данни за анализ и без да са изложени мотиви
защо именно стойността по именно тези посочени ЕАД следва да бъде база за
определяне.
Подходът на
митническия орган по прилагане на цитираната норма е неправилен и предвид
обстоятелството, че липсва анализ за сходството на стоките, съобразно легалната
дефиниция за „сходни стоки“ в чл.1 §2 т.14 от Регламента за изпълнение. В
тежест на митническия орган е да докаже извършването на съпоставка между
внесените стоки със „сходни стоки“.
Ето защо, съдът
намира за необоснована причината, поради която е приложен методът по чл.74 §2
б.„б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 за „сходни стоки“.
В тази връзка
следва да се има предвид разпоредбата на чл.141 §5 от РИ, според която
договорна стойност за стоки, произведени от различно лице, следва да се взема
предвид, само когато не може да се установи договорна стойност за идентични или
сходни стоки, произведени от лицето, което е произвело стоките, чиято стойност
се определя. Сходството в характеристиките и функциите на остойностяваните и
съпоставените стоки, без да се има предвид търговската марка, качеството и
количеството на стоките, дисквалифицира
съпоставените стоки като сходни, поради което съдът приема, че определянето на
митническата стойност въз основа на договорната стойност на несходни стоки,
противоречи на материалния закон.
Незаконосъобразното
прилагане на използвания от митническия орган вторичен метод за определяне на
митническата стойност е установено и от стойностите, посочени в заключенията на
вещите лица. Установено е, че сумата по процесната доставка е изплатена от
оспорващото дружество на доставчика изцяло и еднократно с валутен превод, като
е налице съответствие между платената цена за доставката на стоките и
декларираната митническа стойност на същите в процесното ЕАД.
От изложеното
следва, че не са били налице предпоставките, установени в чл.140 от РИ (ЕС)
2015/2447, за да бъде определена митническата стойност на внесените стоки по
вторичния метод, установен в чл.74 §2 б.„б“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
В този смисъл следва
да се посочи заключението, по приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира,
дотолкова, доколкото същата отговаря на поставените задачи, но са неотносима
към спора, тъй като, каза се, неправилен е методът на определяне на стойността
на процесните стоки от страна на митническата администрация.
По изложените
съображения, оспореното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
С оглед изхода
на спора, и претенциите на страните за присъждане на направените по делото
разноски, съдът намира, че такива се следват на жалбоподателя и същите се
констатираха в размер на 930 лева, представляващи: 50 лева, внесена държавна
такса, 480 лева договорено и платено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по настоящото дело и 400 лева депозит за вещо лице.
Воден
от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.2 от АПК, Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Фитони 1“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***“
№ 147, представлявано от Н.Д. – управител Решение № РТД-3000-311 от 18.02.2022/32-56206, издадено от директора на Териториална
дирекция Митница Пловдив в качеството му на орган по чл.5 §1 от Регламент (ЕС)
№ 952/2013 г.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Фитони
1“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.
„***“ № 147, представлявано от Н.Д. – управител, сумата от 930 /деветстотин и
тридесет/ лева разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: