Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр. Луковит, 30.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При секретаря: В.
П.
като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 201 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе
съобрази следното:
Производството е образувано по повод подадена
искова молба от „Гаранционен фонд“ гр.София, против Х.И.Г.
***. Искането е съдът на
основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от КЗ (отм.) сега чл. 558, ал. 7 от КЗ, да осъди ответникът Х.И.Г. да заплати на Гаранционен фонд исковата сума от 630.03 лв. (шестстотин
и тридесет лева и три стотинки), представляваща изплатеното от „Гаранционен фонд“ по щета № *****/
20.07.2016 г. обезщетение, ведно със законната лихва, считано от датата на
завеждане на настоящата искова молба, до окончателното изплащане на сумата,
направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Отправено е доказателствено искане, да бъде
допусната съдебно автотехническа експертиза като вещото лице след запознаване с
приложените по делото доказателства, да даде заключение по следните задачи: 1.
Механизъм, обстоятелства и причини на ПТП? 2. Да определи размера на щетите по
увредените автомобили по Наредба № 24 /08.03.2006 г. за задължителното
застраховане (ДВ бр. 25/ 24.03.2006 г.)? 3. Кореспондират ли описаните щети е
механизма на ПТП?
Отправена е молба да бъдат приети като писмени
доказателства по делото: Протокол за ПТП, служебна бележка, Справка ИЦГФ;
Писмо, Уведомление, доклад по щета № *****/ 20.07.2016 г.; Заключение на ВЛ ГФ
техническа експертиза; Талон, Платежно нареждане; Документ за платена държавна
такса; Регресна покана е обратна разписка; Пълномощно.
В изпълнение на дадените от съда указания с
разпореждане от 02.06.2020 г., от страна на ищеца с допълнителна молба са изложени
следните обстоятелства: Относно дата, час и населено място на настъпилото ПТП,
се сочи, че същото е настъпило на дата 08.07.2016г. в гр.Угърчин около 14:20 ч.
на кръстовището на ул. Васил Левски и ул. Шумака. Причина за настъпване на ПТП
са субективните действия на водача на лекия автомобил марка „Форд“ с рег. № ЕН *****-
ответникът Х.И.Г.. Настъпилите щети по увреденото МПС са: облицовка на предна
броня, лайсна под фарове боя, фар десен, мигач преден десен, калник преден
десен, греда над радиатор, греда под радиатор, капак преден, рог преден десен,
основа калник преден десен, тампон десен носач двигател. На виновния водач са
съставени АУАН № 034613 и АУАН № 034615, издадено е НП № *********/
26.07.2016, което е влязло в сила на 19.08.2016 г. Виновният водач е нарушил
разпоредбите на чл. 179, чл. 177, ал. 1 т. 2 пp. 1, чл. 185 и чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП.
В законния месечен срок ответникът не е
представил писмен отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото.
Препис от исковата молба и приложенията са
редовно връчени на ответника по реда на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, който в
законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е подал писмен
отговор, не е взел становище, не е направил възражения, не е представил писмени
доказателства и не е упражнил правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219,
ал. 1 от ГПК, въпреки, че съдът му е указал последствията по чл. 133 от ГПК от
неподаването на отговор. С Определението на съда от 27.07.2020 г. по реда на
чл. 140 ГПК съдът му е указал също, че ако не се яви в първото по делото
заседание и не направи искане за разглеждането на делото в негово отсъствие,
рискува по делото да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 238,
ал. 1 и чл. 239 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото са предявени обективно
съединени искове с правно основание чл. 45 ЗЗД във вр. с чл. 288, ал. 12 от КЗ
/отм./ и чл. 86 ЗЗД.
Съдът намира, че са налице формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – ответникът е
получил преписа от исковата молба и приложенията към нея, връчени му редовно по
реда на чл. 46, ал. 2 ГПК, чрез лице от адреса – син на ответника, не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се явява и не се представлява
в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, като са му указани последиците от неявяването му в първото заседание
по делото.
Налице е и предпоставката по чл. 239, ал.
1, т. 2 от ГПК – предявеният иск е вероятно основателен и с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че
следва да постанови неприсъствено решение, като уважи иска.
Вероятната основателност на предявения иск
се обосновава в случая и от приетите по делото писмени доказателства: Протокол
за ПТП № ****** от 08.06.2018 г.; служебна бележка - писмо от ОД МВР гр.Ловеч до Гаранционен
фонд; справка от базата данни към Гаранционен фонд на база подадени данни от
застрахователни компании за застраховка „ГО“ на автомобилистите; уведомление за
имуществени вреди от собственика на пострадалия автомобил до Гаранционен фонд,
доклад по щета № *****/ 20.07.2016 г.; заключителна техническа експертиза по
същата щета; техническа експертиза по щета № *****/ 20.07.2016 г.; свидетелство
за регистрация част 1; преводно нареждане от 03.10.2016 г. за изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 630.03 лв. и регресна покана с обратна
разписка.
По делото е изготвена
съдебно-автотехническа експертиза от инж. Н.С.К. - нещатен експерт към Окръжен
съд гр.Ловеч. Относно най-вероятният от техническа гледна точка механизъм за
настъпилото ПТП, причинените щети по лекия автомобил „Ауди 80“ с peг. № ********и
тяхната стойност, вещото лице дава заключение, че ответникът Х.И.Г. е
управлявал лекия си автомобил „Форд" с peг. № EH *****в гр. Угърчин по ул.
„Васил Левски" с висока скорост, несъобразена с пътните условия. При опит
за завой наляво, и навлизане в ул. „Шумака", излиза извън нейното пътно
платно, навлиза в затревена площ, върху която е паркиран лек автомобил „Ауди
80“ с peг. № ********, собственост на Б. С. И. от гр. Угърчин, след което
остава обърнат с предна част към кръстовището. Автомобилът на Г. след загуба на
странична устойчивост и напускане на уличното платно се удря с предна дясна
част в предна дясна част на лекия автомобил „Ауди". Ударът и за двата
автомобила е челен, десен, ексцентричен и те претърпяват съответни щети в
предните си десни части. При ударът от кинетичната енергия на движещия се лек
автомобил „Форд", лекият автомобил „Ауди 80“ е изместен назад и предната
му част леко наляво, спрямо надлъжната му ос. По лекия автомобил „Ауди 80“ са
настъпили щети в предна дясна част, които са описани в Протокол ЗА ПТП № ******
от 08.06.2016 г. на РУ - Угърчин, както и схемата към него. Според вещото лице
е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и описаните
в техническата експертиза по щета № *****/ 20.07-2016 г. повреди. Описаните
щети по лекия автомобил „Ауди 80“ в протокол за ПТП № ****** и по описа на
Гаранционен Фонд по заведената щета *****/ 20.07.2016 г. напълно съответстват
на описания механизъм.
Липсата на
оспорване и възражения срещу изложените от ищеца твърдения и доводи, както и
липсата на оспорване на представените доказателства от страна на ответника
дават основание да се приеме, че предявеният срещу него иск е вероятно
основателен.
С оглед разпоредбата на чл. 239, ал. 2 от ГПК, неприсъственото решение не се мотивира по същество, поради което и съдът
не излага подробни мотиви по реда чл. 236, ал. 2 от ГПК. При тези
обстоятелства, съдът счита, че настоящото неприсъствено решение се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение,
съобразно изискванията на чл. 239, ал. 2 от ГПК.
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че
ответникът Х.И.Г. дължи на ищеца „Гаранционен Фонд“ гр.София процесната сума от
630.03 лв., представляваща изплатеното от Гаранционен фонд по щета № *****/ 20.07.2016
г. обезщетение ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 29.05.2020 г., до окончателното изплащане
на вземането.
На основание чл.
78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски за
настоящото производство в размер на 250 лв. и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
направени разноски.
Предвид гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Х.И.Г. с ЕГН **********
с адрес ***, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ гр.София, ул.“Граф Игнатиев“2,
ет.4, представляван от изпълнителния директор Борислав Иванов Михайлов, сумата
от 630.03 лв., представляваща
изплатеното от Гаранционен фонд по щета № *****/ 20.07.2016 г. застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 29.05.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК Х.И.Г., с горната
самоличност, да заплати на „ГАРАНЦИОНЕН ФОНД“ гр.София направените по делото
разноски в настоящето производство в размер на 350.00 лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕПИС от
неприсъственото решение, на основание чл. 240, ал. 1 от ГПК, ДА СЕ ВРЪЧИ
на ответника, който има право на защита срещу неприсъственото решение по
чл.240, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: