Определение по дело №1066/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 466
Дата: 24 март 2023 г. (в сила от 24 март 2023 г.)
Съдия: Ралица Цанкова Райкова
Дело: 20203100901066
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 септември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 466
гр. Варна, 24.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и четвърти
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ралица Ц. Райкова
като разгледа докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело №
20203100901066 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл. 692, ал.3 вр. чл.688, ал.1 от ТЗ.
Подадено е възражение с вх.№ 5880/07.03.2023г. от кредитора с прието вземане
„Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Игнатиево, ПИ No 000518 – Птицеферма, представлявано от М. Ж. А. Т. -
управител, действащ чрез адв. К. Н. от АК – Варна, допълнено с възражение с вх. No 6246 /
10.03.2023г., депозирано чрез управителя на „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД - С. К.,
срещу прието от синдика вземане на кредитора Н. Ч. З., ЕГН **********, за сумата от
34 224,70 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021г. с предмет отменителен иск по
договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020г., сключен между „Нур
Пиле“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, за което е
съставен и допълнителен списък No 2 на приетите вземания, предявени в срока по чл.688,
ал.3 от ТЗ, обявен в ТР под № No 20230308081127.
Възражението е основано на следните твърдения: На първо място се сочи, че
вземането било предявено извън преклузивните срокове по чл.685 и чл.688 от ТЗ. На
следващо излага, че с определение от 14.10.2021г. съдът по несъстоятелността бил разрешил
А. А., в качестовото му на синдик „Нур пиле" ЕООД /н./ да упълномощи адвокат Н. Ч. З. от
АК - Пловдив, със служебен адрес *****, за изготвяне на искова молба, подаването й и
осъществяване на процесуално представителство пред първа инстанция по отменителен иск
с предмет Договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020 г., сключен
между несъстоятелния длъжник и «Катар Мениджмънт Ейджънси» ЕООД, при
минималното възнаграждение, съобразно Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, в размер на
34224.70 лв.. Със същото определение на синдика било указано, че със следващия месечен
отчет, следва да представи копие от сключения договор за правна защита и съдействие. С
молба вх.№ 21669 от 26.10.2021г. освободеният синдик бил представил в едно с отчета за
дейността и сключения от него договор за правна защита и съдействие. От представеният по
1
делото договор за правна защита се установявало, че същият бил сключен в нарушение на
даденото от съда разрешение, като страните уговорили заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 34 224,70 лева, платимо в 10 дневен срок. Сочи, че даденото от
съда разрешение било единствено за упълномощаване на Н. З. да изготви и подаде искова
молба и да осъществи процесуално представителство пред първа инстанция, като за целта
сключи договор за правна защита и съдействие, но не и да уговоря размера на
възнаграждението и периода за заплащането му. Временният синдик не бил отправял до
съда искане за одобряване на размер на адвокатско възнаграждение, респ. съдът не се бил
произнесъл по присъждането и дължимостта на сумата от 34 224,70 лв.. Точно обратното
съдът бил оставил без уважение искането за изплащане на тази сума. Възразява още, че Н. З.
не бил осъществил защита и процесуално представителство по т.д.№ 765/2021г. на ВОС.
Кредиторът Н. З. не бил представлявал ищецът в производството по т.д.№ 765/2021г. на
ВОС, не бил претендирал разноски и такива не му били присъждани като дължими.
Отделно, срещу решението на съда по т.д.№ 765/2021 г. по описа на ВОС била подадена
въззивна жалба, следователно решението на ВОС не било влязло в законна сила. Тъй като
производството по отменителния иск било висящо, то не можело и не следвало да бъдат
приети като съществуващи вземания на Н. З. за разноски в размер на 34 244,70 лева. Счита,
че недопустимо било и с приемането на тези разноски се правел опит да се заобиколи
настъпилата преклузия за претендирането на сторени в производството разноски, с каквато
възможност била разполагала страната до приключване на устните състезания в
първоинстанционното производството. Нещо повече, с включването на тези разноски в
допълнителен списък № 2 кредиторът «Катар Мениджмънт Ейджънси» ЕООД бил лишен
от възможността да възрази, както по отношение основателността и дължимостта им, така и
по отношение размера им. Твърди, че не била налице документална обоснованост на
предвиденото в договора плащане по арг. от чл.6 ал.5 вр.ал.1 от ЗСч. Вземането на Н. З.
нито било одобрено от съда, нито било установено с влязло в сила решение, като същото не
било отразено в търговските книги и в счетоводството на длъжника, като възразява, че
вземането понастоящем съществува. Доколкото договорът за правна защита и съдействие не
бил обективиран в утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на прономерован кочан,
съдържащ наименование и номер на документа само на арабски цифри, а е вписано на лист,
който нямал индигирани копия и не съдържал реквизитите на първичен счетоводен
документ, този представен пред съда по конкретното дело документ дори да представлявла
разписка за договореното между адвокат и клиент възнаграждение, не можел да обвърже
съда и съответно страни в процеса, на които евентуално ще бъдат възложени разноските,
при преценката за законосъобразно на същото. В условията на евентуалност, в случай, че
съдът приемел, че така претендираното вземане следвало да бъде включено в
допълнителния списък, то възразява, че доколкото вземането било възникнало след влизане
в сила на решението за открИ.е на производство по несъстоятелност, то същото попадало в
приложното поле на чл. 616, ал.2, т.4 от ТЗ и съответно било с поредност на
удовлетворяване по чл.722, ал. 1, т.7, а не по т.З, както неправилно е приел синдикът.
С допълнението към възражението се сочи, че съдът по несъстоятелността е изразил
2
становище, че веднага след даденото с с Определение № 1339/14.10.2021 г. разрешение,
съдът по несъстоятелността бил преценил, че с оглед обстоятелството, че предметът не е
изпълнен и адвокат А. А. - освободен синдик на Hyp Пиле, е адвокат и синдик,
необосновано би било заплащане на възнаграждение, на втори адвокат, за действия, които
влизат в задължението на адвокат и синдик А. А., за които последния получава и месечно
възнаграждение. С Разпореждане № 4869 /08.11.2021г. ОС-Варна, което не подлежало на
обжалване, съдът по несъстоятелността бил забранил заплащане на възнаграждението.
Установявало се, че се целяло увреждане на кредиторите, предвид факта, че адвокат-синдик
(адв. А. Л. А.), упълномощава друг адвокат, от неговата кантора (адв. Н. Ч. З.), като се
целяло задължението за заплащане на суми, да бъде привилегировано, пред останалите
вземания, а именно да се нареди, в чл. 722, ал. 1, т. 3 от ТЗ - разноски по несъстоятелността.
Не били представени доказателства за изпълнение на трите условия за изпълнение на
предмета на договора, във вр. с определеното от съда възнаграждението, а именно:
Изготвяне на искова молба; Подаването на исковата молба; Осъществяване на процесуално
представителство пред първа инстанция по отменителния иск. Счита, че предметът на ДПП
не можел да се счита за изпълнен. Представят се писмени доказателства, които съдът да
приеме.
Възражението е депозирано в срока по чл.690 ТЗ, поради което е допустимо и
разглеждането му следва да се насрочи в открито съдебно заседание с призоваване на
синдика, длъжника, кредитора с оспорено вземане и направилия възражението кредитор.
Доказателственото искане е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх.№ 5880/07.03.2023г. от кредитора с
прието вземане „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Игнатиево, ПИ No 000518 – Птицеферма, представлявано от М. Ж.
А. Т. - управител, действащ чрез адв. К. Н. от АК – Варна, допълнено с възражение с вх.
No 6246 / 10.03.2023г., депозирано чрез управителя на „Катар Мениджмънт Ейджънси“
ЕООД - С. К., срещу прието от синдика вземане на кредитора Н. Ч. З., ЕГН **********,
за сумата от 34 224,70 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство по Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021г. с предмет
отменителен иск по договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020г.,
сключен между „Нур Пиле“ ЕООД /в несъстоятелност/ и „Катар Мениджмънт Ейджънси“
ЕООД, за което е съставен и допълнителен списък No 2 на приетите вземания, предявени в
срока по чл.688, ал.3 от ТЗ, обявен в ТР под No 20230308081127.
НАСРОЧВА разглеждане на възражението в открито заседание на 24.04.2023г. от
10:15ч.
3
ДОПУСКА ДО СЪБИРАНЕ като писмени доказателства по делото, представените
към допълнението по възражение с вх. No 6246 / 10.03.2023г. писмени документи.
ОБЯВЯВА на страните, че на съда са му служебно известни обстоятелствата във
връзка с процесуалното представителство на по т.д. 765 / 2021г. на ВОС.
ПРЕПИС от възражението и допълнението към него е връчено на синдика на
14.03.2023г. за становище в тридневен срок, но такова не е постъпило. УКАЗВА изрично на
синдика, че следва да изпълни задължението си по чл. 690 ал.2 от ТЗ, като му предоставя
нова възможност в тридневен срок от получаване на настоящото разпореждане, да депозира
становище. ПРЕДУПРЕЖДАВА синдика, че при неизпълнение, съдът може да наложи
глоба, на осн. чл. 663 ал.1 от ТЗ.
Да се призоват за явяване на осн. чл.692 ал.3 ТЗ възразилият кредитор „Катар
Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, кредиторът с оспорено вземане – адв. Н. Ч. З., длъжникът и
синдикът.
Препис от определението да се изпрати на страните, ведно със съобщението за
насрочено открито заседание, а на длъжника и кредитора– адв. Н. Ч. З. и препис от
постъпилото възражение.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4