Р Е
Ш Е Н
И Е
08. 02. 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, V възз. състав в публичното заседание на шести февруари,през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА ЧОЧКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОНИ
ГЕТОВ
АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА
при секретаря Цв.Делова и в
присъствието на прокурора Антоанета Панчева, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
в. н. а. х. д. № 107 по описа за 2019г,за да се произнесе взе предвид следното:
С решение от 29.10.2018г. по
н. а. х. д. № 12631/18 г. Софийски
районен съд, НК,109 с –в е признал подсъдимия А.Л.П. за виновен
в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342
ал.1 пр.3 от НК,поради което и на основание чл.78А от НК го е освободил от
наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание-глоба в размер на 1000лв и лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца..В тежест
на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски.
Против
постановеното решение е постъпила жалба от подсъдимия ,в която се излагат
доводи за явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от шест месеца.Прави се искане за неговата отмяна.
В
съдебно заседание, защитника на подсъдимия поддържа жалбата и изложените в нея
доводи.Изтъква ,че наказанието лишаване от право да управлява МПС е прекомерно
тежко и би отнело възможността на подсъдимия да полага правото си на труд,с
оглед професията му.
Представителят
на СГП,счита ,че решението на СРС е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
Подсъдимият
П. моли наложеното му наказание лишаване от право да управлява МПС да бъде
отменено.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като
провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намира за установено следното:
За
да постанови решението си,районният съд е събрал по предвидения в НПК ред гласни
и писмени доказателства и въз основа на
техният анализ е приел от фактическа страна, следното:
На 29.07.2017 г., около 09, 00 часа
в гр. София свидетелят В.В.управлявал лек автомобил
марка „БМВ”, модел „530 ХД”, с per. № ********, като
се движел по бул. „Цветан Лазаров”, с посока на движение от бул. „Кръстю Пастухов” към бул. „Шипченски проход”, със скорост от около
50 км/ч. Било през светлата част на денонощието. Пътната настилка била
асфалтова, суха, без неравности. Пътното платно, по което се движел управлявания
от свидетеля В.автомобил, било предназначено за движение на пътни превозни
средства в една посока. Състояло се от четири ленти за движение, всяка една с
широчина от 3, 50 м., като само най-дясната пътна лента, по която се движел
свидетеля В., била разделена от намиращата се вляво от нея пътна лента с
надлъжна пътна маркировка „M2” - „Двойна непрекъсната линия”, а останалите
пътни ленти били разделени една от друга с надлъжна пътна маркировка „М1” -
„Единична непрекъсната линия”.
При приближаване на кръстовището, образувано между бул. „Цветан Лазаров” и
бул. „Христофор Колумб”, за посоката на движение на свидетеля В.светел зелен
сигнал на светофара, който разрешавал преминаването и свидетелят В.навлязъл в
кръстовището.
По същото време - около 09, 00 часа на 29.07.2017 г. в гр. София, подсъдимия
П. управлявал лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Поло”, е per. № ********, като след извършен ляв завой по бул.
„Цветан Лазаров” на зелен разрешителен сигнал на светофарната уредба се движел
по бул. „Христофор Колумб”, с посока на движение от бул. „Цариградско шосе” към
бул. „Кап. Димитър Списаревски”.. Движейки се със
скорост от около 30 км/ч., отляво надясно спрямо посоката на движение на лек
автомобил марка „БМВ”, модел „530 ХД”, е per. № ********,
управляван от свидетеля В., подсъдимия П. преминал на червен забранителен
сигнал на светофарната уредба на кръстовището на бул. „Цветан Лазаров” с бул.
„Христофор Колумб”, навлязъл в пътната лента на бул. „Цветан Лазаров”, по която
се движел лекият автомобил марка „БМВ”, модел „530 ХД”, с per.
№ ******** и последвал удар е предната челна дясна зона на управлявания от него
лек автомобил в задната лява част на лек автомобил марка „БМВ”, модел „530 ХД”,
е per. № ********, управляван от свидетеля В.. В
резултат на удара лекият автомобил, управляван от свидетеля В., се отклонил
надясно и се ударил в метален стълб.
В резултат на пътно-транспортното произшествие пострадалият В.П.В.получил многофрагментно счупване с разместване на костите на лявата
предмишница /лъчева и лакътна
кости/ в дисталната й част в областта над гривнената става, което реализирало медико - биологичния
квалифициращ признак „трайно затруднение на движенията на левия горен крайник
за срок повече от 30 дни”.
При така
установената фактическа обстановка ,първата инстанция
е приела, че авторството на деянието е доказано по несъмнен начин,поради
което подсъдимия П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл .343 ал.1 б.Б вр.чл.342
ал.1 пр.3 от НК.
Както фактическите
констатаци, така и правните изводи на районния съд
се споделят в по-голямата им части от настоящия състав,
защото те почиват на вярна
и точна интерпретация на събраните по
делото доказателства.
Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно ,всестранно
и пълно изясняване на фактическите обстоятелства,включени в предмета
на доказване,като е извел възприетото по фактите от
надлежно събран доказателствен материал,след неговия анализ ,при спазване на
правилата на формалната и житейска логика..
Основният спорен
въпрос – дали подсъдимия е извършил престъплението,
описано във внесеното постановление на СРП е намерил своето правилно разрешение в мотивите на обжалваното решение.
Първата съдебна
инстанция подробно е мотивирала оценъчната си дейност
по отношение на събраните по
делото доказателства.Изрично
е отбелязала защо кредитира едни от тях и защо отхвърля други-в частност автотехническата експретиза,изготвена
от вещото лице Д..В тази връзка е дала изчерпателен отговор и на възраженията
на защитата,касаещи съставомерността на престъплението,поради което настоящата инстанция не намира за
нужно да ги преповтаря.Пред въззивната
инстанция не се релевират нови,които да намерят място
в настоящото изложение.
Обосновано съдът е дал вяра на
показанията на свидетелите В., Д.и В.,които са безпротиворечиви и подробни, и
кореспондират със заключението на АТЕ и СМЕ.По убедителен начин ,пострадалия и
останалите свидетели пресъздават механизма на ПТП,които намира потвърждение в
протокола за оглед на местопроизшествие и констативния протокол. Обосновано,съдът
от първата съдебна инстанция е
кредитирал заключенията /АТЕ и СМЕ/като
компетентни и недаващи съмнение за тяхната правилност.Установено е,че подсъдимия
е преминал на червен сигнал на светофарната уредба,станал е единствена причина
за настъпилото ПТП в резултат на което са причинени травматичните увреждания на
пострадалия В.,поради което правилно,действията
му са квалифицирани като престъпление по чл. чл.343 ал.1 б.Б вр.чл.342
ал.1 пр.3 от НК.
Несъмнено ,с действията си,подсъдимия
е нарушил правилата за движение по пътищата ,визирани в чл.12 ал.1 от ЗДвП и
чл.30 ал.1 и чл.31 ал.7 от ППЗДвП, тъй като е преминал на червен сигнал на светофарната
уредба и е предизвикал ПТП с автомобила ,управляван от св.В.,който е преминавал
кръстовището на зелен сигнал на светофарната уредба.
Няма основания за ревизия на изводите на СРС касаещи травматичните
увреждания на пострадалия,доколкото първия съд се е съобразил със заключенията
на СМЕ,предмет на изследване на които е била цялата медицинска документация и
чиито заключения са еднопосочни относно телесното увреждане на пострадалия.Същото
се субсумира под признаците на средна телесна повреда.
Извършвайки
цялостна служебна проверка на решението, въззивния
съд счете, че наложеното наказание-глоба е справедливо и е съобразено с всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства. Спрямо подсъдимия е приложен института на чл.78а от НК,тъй като са налице
всички материално-правни предпоставки за това като му е наложено
административно наказание-глоба от
1000лв.т.е.в минималния предвиден в закона размер.Този факт изключва
възможността за редукция на наложеното наказание,тъй като е недопустимо
определянето му под законоустановения минимум.
Първият съд е преценил ,че на
подсъдимия следва да бъде наложено и допълнително наказание-лишаване от право
да управлява МПС за срок от шест месеца,като е определил неговия размер при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.Действително,касае се за
сериозно нарушение на правилата за движение по пътищата-незачитане на
светлинните сигнали на светофарната уредба,което следва да бъде санкционирано и
с лишаване от право да управлява МПС.Въззивната инстанция
обаче се съгласява с доводите на защитата ,че срокът на това наказание е
прекомерен и действително лишава подсъдимия от възможността да упражнява
професията си на шофьор,за който факт по делото са събрани доказателства.В тази
връзка,въззивната инстанция счита ,че към подсъдимия
следва да бъде проявена снизходителност,която се обуславя и от миналото му на
водач на МПС,в което липсват наказания по административен ред за нарушение на
правилата за движение по пътищата.Въззивната
инстанция намира ,че определения срок на наказанието следва да бъде намален
наполовина,което е достатъчно за постигане на целите ,визирани в чл.36 от НК.
С оглед изложените съображения , въззивният съд счита, че обжалвания съдебен акт следва да
бъде изменен в посочения по-горе смисъл,поради което и на основание чл. 337 вр. чл. 334 ал.1 , т. 3 от НПК Съдът
Р Е Ш
И :
ИЗМЕНЯ решение
от 29.10.2018г. на СРС,НО,109 състав,постановено по нахд
№ 12631/18г.по описа на същия съд,като НАМАЛЯВА
срока на наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС на подсъдимия А.Л.П.
от шест на три месеца.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.