Р
Е Ш Е Н И Е
16.04.2020 год.
Номер . . . . . .
. . . . . Година 2020 Град Велики Преслав
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великопреславският районен съд четвърти
състав
На 11 (единадесети) март Година 2020
В публично съдебно заседание, в следния
състав:
Председател Дияна Петрова
Секретар Мюжгян
Ахмедова,
Прокурор . . . .
. . . . . . . . . . .,
като разгледа
докладваното от съдия Петрова
АНД дело номер 321
по описа за 2019 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба от „П.Д.“ООД,
ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***, представлявано по закон от управителите
Ж.С.Ж.и Х.Р.М., чрез пълномощник адв.Т.Д. от ШАК срещу
НП №27-0000884/24.10.2019 г. издадено от директора на Д.И.ПО Т.“-гр.Ш..
В жалбата се
излага, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно,
издадено в нарушение на материалноправните и
процесуални норми и следва да бъде отменено. Жалбоподателят изцяло оспорва
констатациите, изложени в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. Отрича се извършването на нарушението. Предвид
изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло
като неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят се
представлява от пълномощника адв.Т.Д. от ШАК, който
поддържа жалбата. Счита че от събраните в хода на съдебното производство не се
доказва по несъмнен начин извършване на административното нарушение и моли да
бъде отменено обжалваното НП и да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя
направените по делото разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна
–Д. ”ИТ”-Ш. счита, че атакуваното наказателно постановление е законосъобразно и
правилно, и моли съда същото да бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
материалите по приложената административнонаказателна
преписка и събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и
писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от
фактическа страна следното:
При извършена проверка на 17.09.2019
г. от служители на Д. “ИТ” – Ш. в лозов масив в землището на с.С., общ.В.П., обл.Ш. на жалбоподателя, свидетелите С.Т. и П.С., установили
че лицето К.К.предоставя работна сила. К. беряла
грозде в посочения лозов масив. В хода на проверката било установено и че жалбоподателя,
като работодател не е сключил с К.К.трудов договор в
писмена форма и независимо от това я е допуснал до работа, като гроздоберач. За
проверката е съставен протокол №ПР1931128. К. обяснила в писмена декларация, че
се е задължила да бере грозде от 08.00 до 17.00 часа, за което ще й бъде
заплатена сума от по 30.00 лв. на ден. Р.М.потвърждава наемането на работници
за гроздобер на инкриминираната дата за осем часа на ден и от именно от жалбоподателя. Предвид установеното административно нарушение
на жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ, връчен на нарушителя. Въз основа на акта е издадено
обжалваното наказателно постановление.
Изложеното се установи от
показанията на свидетелите С. и Т., които съдът кредитира изцяло, като
последователни, логични и непротиворечиви, същите се подкрепят от писмените
доказателства, като няма индиция за тяхната
заинтересованост.
Съдът не дава вяра на
показанията на свидетелите К.К.и Р.М.. Показанията на
св.М. са вътрешно противоречиви, същият твърди едновременно, че това което е
изложил писмено пред административнонаказващия орган
в обяснение от 25.09.2019 г. е вярно и в същото време отрича лица да са престирали труд на лозов масив, стопанисван от
жалбоподателя. Показанията на двамата свидетели противоречат както на
кредитираните показания на свидетелите С. и Т., така и на писмените
доказателства по делото. Съдът приема показанията на св.М. и К. за предубедени
от изхода на делото, поради близките родствени отношения на М. с единия от
управителите на дружеството-жалбоподател и поради близките отношения между К. и
М. основани на дългогодишни колегиални взаимоотношения и то свързани с
дружеството-жалбоподател. Съдът кредитира изложеното от К. и М. в писмените
документи, саморъчно написани от свидетелите по време на проверката, т.к същите
са изготвени на датите на проверката, без предварителна подготовка във връзка с
нарушението и отразяват фактите от действителността, които кореспондират и с
останалите кредитирани доказателства.
При така установените
фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена от
надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, и в
установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Ето защо, същата е допустима.
Относно основателността на
жалбата:
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното: Въз основа
на извършена служебна проверка, съдът намира, че при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение и издаване на атакуваното наказателно
постановление не са допуснати нарушения на процесуалните норми, налагащи отмяна
на последното. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са съставени от компетентни
органи по смисъла на чл.
416 от КТ. При съставянето на акта
и издаването на наказателното
постановление са спазени сроковете
по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН и не са допуснати
съществени нарушения на административно наказателнопроцесуалните правила,
които да налагат отмяна на последните.
Наказващият орган е спазил задължението си по чл.
52 , ал. 4 от ЗАНН за преценка на
възраженията и представените
по тях доказателства.
Съдът като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото
доказателства, счита, че жалбата е неоснователна,
поради следното: Изпълнителното деяние на нарушението по чл.62, ал.1 от КТ, е неизпълнение на императивното задължение при
съществуване на трудово правоотношение между работодател и работник, същото да
бъде оформено в писмен трудов договор. Видно от събраните в хода на административнонаказателното
производство доказателства, включително и декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от К. К., обяснения
от Р.М., присъствен списък, се установи, че на посочената
в акта за установяване на нарушение
и обжалваното
наказателно постановление дата в землището на с.Суха
река, общ.В.П., обл.Ш., в качеството му на
работодател не е изпълнил задължението си при престиране на работна сила
от лицето К. К., да сключи с него в трудов договор в писмена форма. При проверката на дружеството е установено, че дружеството-работодател не е уредило отношенията си с работещата
като гроздоберач К.К.на 17.09.2019 г., в лозов масив, стопанисван от жалбоподателя, с определено работно време и работно място, чрез сключване на трудов договор в
писмена форма. Разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ задължава страните да
уредят отношенията по повод предоставянето на работна сила като трудови.
Цитираната правна норма има императивен характер и като такава е абсолютно
задължителна и води до изключване на договорната свобода, когато се касае за
предоставянето на работна сила, какъвто е процесния
случай. Видно от материалите по делото и от разпита на свидетелите-служители в
Д“ИТ“-Ш. в деня на проверката К.К.е била в лозовия
масив, стопанисван от жалбоподателя и е престирала
труд. Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят,
като е допуснал на работа работника К. Купеново без
да е сключил с него трудов договор в писмена форма, действително е осъществил
от обективна и субективна страна състава на визираното в чл.62, ал.1 от КТ, във
вр. с чл.1 ал.2 от КТ нарушение.
Отговорността на юридическото лице е обективна, т.е
за съставомерността на деянието не се изследва
субективната страна, не е необходимо установяване на вина на определено
длъжностно лице. От обективна страна са доказани съставомерните
признаци на нарушението, а именно допускане до работа на работник, с определено
работно време и място, без да е сключен трудов договор в писмена форма, в
нарушение на императивното изискване на чл. 1, ал.2, във вр.
с чл. 62, ал.1 от КТ, отношенията при предоставяне на работна сила да
се уреждат само като трудови правоотношения с трудов договор в писмена форма.
Не се събраха доказателства в подкрепа на тезата изложена
в жалбата и поддържана в съдебно
заседание, че лицето К.К.на процесната
дата не е полагала труд в полза на жалбоподателя, като работодател, а е
помагала на св.Р.М.да набере грозде за собствена употреба от посочения масив.
Твърденията в тази насока не се подкрепят и от представените от жалбоподателя декларация пред НСтИ за липса
на дейност на предприятието съгласно ЗСч и писмено изявление от ЕТ“Ф.“, гр.Ш.,
че последният не е закупувал грозде от жалбоподателя, посочените твърдения в
документите са ирелевантни
за предмета на доказване по делото.
Съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е квалифицирал
нарушението и го е санкционирал съобразно санкционната норма на чл.414, ал.3 от КТ. Същата предвижда за работодател, който
наруши разпоредбите на чл. 62, ал. 1 от КТ имуществена санкция или глоба в размер
от 1500 до 15 000 лв. При определяне
размера на имуществената санкция административно-наказващият орган е съобразил
всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което
наложил наказание в размер от 1800 лв. При проверката, са установени и други
нарушения на КТ от жалбоподателя в качеството му на работодател и то във вреда
на работници, което е отегчаващо отговорността му обстоятелство. Не се
установиха смекчаващи такива. С оглед на което съдът счита преценката на
административно-наказващият орган за справедлива. Наложеното наказание е
съответно на извършеното нарушение и е от естеството да постигне целите на
наказанието, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление следва да
бъде потвърдено изцяло.
Съдът като съобрази изхода на спора и направеното изрично искане от жалбоподателя
за присъждани на разноски за адвокатско възнаграждение, счита на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр. с чл.143,
ал.1 от АПК жалбоподателя няма право на разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №27-0000884/24.10.2019
г. издадено от Директора на
Д. “ИТ” – гр.Ш., с което на „П.Д.“ООД, ЕИК ......, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано по закон от управителите Ж.С.Ж.и Х.Р.М., за нарушение по
чл.62, ал.1 вр. с чл.1, ал.2 от КТ и на основание
чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание ”Имуществена санкция” в
размер на 1800.00 лева.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред А.С.гр. Ш. по реда
на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс,
на касационните основания, предвидени в НПК.
Районен
съдия: