Р Е Ш
Е Н И Е
|
Номер |
|
Година
|
13.10.2020 |
Град
|
Мездра
|
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Мездренски районен |
съд |
|
II–ри наказателен
|
състав |
||
|
На |
шестнадесети юли |
|
Година
|
2020 |
||
В открито заседание в следния състав:
|
Председател: |
ВЯРА АТАНАСОВА
|
||||||||
Секретар:
|
Десислава Стоянова |
|
|||||||
като
разгледа докладваното от
|
съдия АТАНАСОВА |
||||||||
|
НАХ |
дело номер |
95 |
по описа за |
2020 |
година |
||||
за да се произнесе, взе предвид следното:
И.Е.М. *** чрез пълномощник
адв. А.И. от СфАК е обжалвал Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1874357, издаден от ОД
на МВР град Враца, с който за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението
по пътищата, на основание чл.189 ал.4 вр. чл.182 ал.2 т.3 от същия закон, му е
наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева. Оплакванията са
в смисъл, че не са спазени процедурните изисквания при издаване на обжалвания
електронен фиш. Освен това, същият не отговаря на изискванията за форма и
съдържание, тъй като не са вписани всички задължителни реквизити. Счита се
също, че за процесното нарушение е следвало да бъде съставен АУАН, респ. издадено
НП. Вместо да стори това, наказващият орган е издал ЕФ, с което е нарушил
материалния закон. На тези основания се иска отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен
и неправилен.
Жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила
писмена защита от адв. А.И. от СфАК, в която са развити подробни доводи в
подкрепа на искането за отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски.
Наказващият орган, редовно
призован, не е изпратил представител и не е изразил становище пред настоящата
инстанция.
Жалбата е подадена
в срока по чл.189 ал.8 ЗДвП и е процесуално допустима.
Производството е по реда на чл.189 ал.8 вр. чл.59 и сл. ЗАНН.
Анализирайки
събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено следното:
На 26.12.2017
година служебен автомобил на ОД на МВР гр. Враца и служители на същата дирекция,
сред които свидетелят М.Т., се намирали на ПП I-1
км. 159+000 извън населено място /разклон село Моравица/ с посока на движение
към град Мездра. Те предварително били установили на автоматичен режим на
работа монтираното в автомобила техническо средство – система за видеоконтрол
на нарушенията на правилата за движение TFR1-M
№611. Същото, без намесата на служителите, отчитало скоростта на движение на
МПС, преминаващи през този пътен участък и в случаите, когато същата
превишавала максимално допустимите стойности за този район, заснемало
автоматично автомобила. В 11.29 часа МПС – лек автомобил „Киа Спортидж“ с
регистрационен № СВ2764ВК, попаднало в обсега на действие на техническото
средство. Същото отчело скорост на движение на МПС 115 км/ч при максимално
допустима за извън населено място 90 км/ч. Тъй като автомобилът се движел със
скорост над разрешената, апаратът го заснел. След извършена в последствие
обработка на данните от камерата и радара, и въз основа на информацията
касателно собствеността на МПС „Киа Спортидж“ с регистрационен № СВ2764ВК,
съдържащи се в АИС на КАТ, бил издаден Електронен фиш Серия К № 1874357, в
който, като собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател е вписан И.Е.М. ***.
Горната фактическа
обстановка се установява от показанията на свидетеля М.А.Т., събрани са писмени
и веществени доказателства.
Съдът, след като
взе предвид изложеното в електронният фиш и в жалбата от И.М., приема, че
същата е неоснователна по следните съображения:
ЕФ е издаден на
жалбоподателя за управление на МПС извън населено място със скорост,
надвишаваща максимално допустимата скорост от 90 км/ч, с което е нарушен чл.21
ал.1 ЗДвП. Съгласно въпросната разпоредба, при избиране скоростта на движение,
на водача на ППС категория В е забранено да превишава скорост на движение в
извън населено място 90 км/ч. В текста на чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП (изм. ДВ бр.54
от 2010 г.; брой 10/2011 г.) е предвидено, че за движение на МПС извън населено
място със скорост над разрешената такава, водачът се наказва за превишаване на
скоростта от 21 до 30 км. с глоба 100 лева. Според доказателствата по делото, процесният
автомобил се е движил в извън населено място със скорост над разрешената. По
делото /л.21/ е приложена снимка, снета от клип № 1308, заснет от техническото
средство TFR1-M №611 на 26.12.2017 година в 11:29:12 часа, от чието
съдържание е видно, че измерената скорост на движение на МПС „Киа Спортидж“ с
регистрационен № СВ2764ВК е била 115 км/ч при максимално разрешена за този
пътен участък в извън населено място 90 км/ч. Според чл.189 ал.15 ЗДвП,
изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи дата,
точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС, снимки, видеозаписи и
разпечатки са веществени доказателствени средства в
административно-наказателния процес. Тъй като съдържанието на приложената в
административно-наказателната преписка снимка не е било оспорено от страните,
съдът приема същата като годно веществено доказателство. На тази база
настоящият състав счита за безспорно установено обстоятелството, че на
инкриминираната дата процесното МПС се е движило със скорост над максимално
разрешената такава за извън населено място, което е довело до нарушение на
чл.21 ал.1 ЗДвП. С обжалвания ЕФ М. е бил наказан за управление на МПС със
скорост 112 км/ч, тъй като от засечената скорост е бил приспаднат толеранс от 3
км/ч в полза на нарушителя в съответствие с техническото описание и инструкция
за експлоатация на системата за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR1-M №611. Жалбоподателят, в качеството си на ползвател на
процесното МПС /лице, на което МПС е било предоставено/, не е попълнил
декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП. При липсата на доказателства, сочещи друго лице
като водач на посочения в ЕФ автомобил, съдът приема, че на инкриминираната
дата същият е управляван именно от И.М.. На следващо място, обжалваният акт е
издаден в съответствие с изискванията на закона. С измененията на чл.165 ал.2
т.8 и ал.3 и в чл.189 ал.4 и ал.8, всички от ЗДвП /обн. ДВ бр.19/2015 г. в сила
от 22.05.2015 г./ и с приетата Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на
вътрешните работи /обн. ДВ бр.36/19.05.2015 г./ процесът на установяване и
заснемане на нарушения чрез използване на мобилни технически средства за
видеоконтрол е изрично регламентиран. С посочените по-горе законодателни
изменения противоречията и непълнотите в законодателството, обсъдени в ТР №
1/26.02.2014 г. на ОС на ВАС, практически са преодолени, поради което доводите
на жалбоподателя за процесуални нарушения не се споделят от настоящият състав.
С промените в Закона за движение по пътищата, както и с разпоредбите на
посочената по-горе наредба, е преодоляна празнотата относно работата с
мобилните технически средства в процеса на заснемане на нарушения. За първи път
беше дадено и легално определение на понятието „автоматизирани технически
средства и системи“ в §6 т.65 от ДР на ЗДвП – това са уреди за контрол, които
работят самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени, съгласно
Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или в отсъствие на контролен орган и могат да бъдат стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало
и край на работния процес. Според доказателствата по делото, автоматизираното
техническо средство, с което процесното нарушение е било установено, е мобилно,
като задачата на присъстващите служители като контролни органи се е свеждала
единствено и само до поставяне начало и край на работния процес на техническото
средство. При това положение настоящият състав приема, че описаното в ЕФ
нарушение е установено в съответствие с изискванията на чл.189 ал.4 ЗДвП /изм.
ДВ. бр.54/2017 г., в сила от 05.07.2017 година, действащ към момента на
извършване на деянието/, при наличие на които се издава именно фиш, а не се
съставя АУАН по ЗАНН. Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за
използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на
чл.10 ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 година за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи
/обн. ДВ бр. 36/19.05.2015 година/. По отношение съдържанието на обжалваният
ЕФ, съдът приема, че същото изцяло съответства на реквизитите за съдържание на
ЕФ, изчерпателно изброени в чл.189 ал.4 ЗДвП. Имайки предвид изложеното до тук,
настоящият състав не споделя доводите на жалбоподателя за наличие на
предпоставки за отмяна на ЕФ поради липса на законови основания за неговото
издаване и несъответствие на съдържанието му с реквизитите, визирани в
цитираната по-горе редакция на чл.189 ал.4 ЗДвП. За описаното във фиша
нарушение на М. е било наложено административно наказание глоба в размер на 100
лева по силата на чл.182 ал.2 т.3 ЗДвП. Имайки предвид скоростта на движение на
управляваното от жалбоподателя МПС, настоящият състав приема, че размерът на
наложената санкция е законосъобразен и правилно определен, предвид съдържанието
на цитираната разпоредба / изм. ДВ бр.54 от 2010 г.; брой 10/2011 г./.
Преценявайки събраната доказателствена маса и след цялостна проверка на
обжалвания акт, този съд приема, че същият следва да бъде потвърден като
законосъобразен и правилен.
Водим от гореизложеното
и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 1874357,
издаден от ОД на МВР град Враца, с който, за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона
за движението по пътищата, на И.Е.М. *** е наложено, на основание чл.189 ал.4
вр. чл.182 ал.2 т.3 от същия закон, административно наказание глоба в размер на
100 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с
касационна жалба пред Врачански административен съд в 14-дневен срок от получаване
на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: