РЕШЕНИЕ
№ 243
гр. Ловеч, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Гражданско дело №
20234300100220 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.49 във вр. с чл.45 и чл.86 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от Б. М. М. с ЕГН **********,
действаща чрез нейния баща и законен представител М. М. С. с ЕГН **********, с адрес:
***, чрез адв. С. Й. Б. - Адвокатска колегия - Плевен, със съдебен адрес: ***, против Община
Я., БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, общ. Я., гр. Я., ул.
„В.“ № 1, представлявана от Н. Н. - кмет на общината, с цена на иска 90,000.00 (деветдесет
хиляди) лева и посочено правно основание чл. 45, вр. с чл. 49 и чл. 50 от ЗЗД, както и по чл.
86 от ЗЗД.
Ищецът излага, че на 11.08.2021 г., следобеда около 16:00 часа при преминаване през
необезопасено пътно съоръжение - метален мост над р. З. П. свързващ площад В. на гр. Я. с
ул. А. (пътя за махалата) ************ Б. М. М. се спъва в стърчащ метален болт, част от
мостовата конструкция и пада от моста. Сочи, че по време на инцидента детето е било
придружавано от леля си и още няколко деца. Твърди, че при спъването в металния болт Б.
залита и пада на моста, като се изтъркалва и преминава под пречките, които служат за
парапет, но не са монтирани съобразно техническите изисквания, а на по - голямо от
допустимото разстояние една от друга и не изпълняват своята предпазна функция, като
падайки от моста детето първоначално се удря в напречно разположена метална тръба, след
което последва съприкосновение със земята. Изтъква, че в резултат на падането от моста, от
височина от около 3 метра, пострадалата получава следните наранявания: руптура на далака;
1
хемоперитонеум, открита рана на главата, комоцио церебри. Посочва, че пътното
съоръжение представлява поставени перпендикулярно над реката метални платна, заварени
едно за друго, като на места по металните платна стърчат болтове - арматурни елементи, че
мостът не е обезопасен съобразно техническите изисквания, като за предпазен парапет са
поставени напречни метални елементи, като разстоянието между всеки от тях и един от друг
е огромно. Излага още, че съоръжението представлява „път“ по смисъла на § 6, т. 1 от ДП на
ЗДвП, че към момента на инцидента е липсвала вертикална или хоризонтална маркировка,
която да забранява преминаването през съоръжението или съответно да указва, че
съоръжението не е обезопасено, както и че този мост е единственото място за пешеходно
пресичане на реката и преминаване на живущите от махалата до централната част на град Я.
и обратно.
Твърди, че веднага след инцидента детето е откарано по спешност в Център за
спешна медицинска помощ Тетевен, където е констатирано, че същото е в тежко общ
състояние. Незабавно е изпратено в УМБАЛ ,Д-р Георги Странски" гр. Плевен, където са
извършени множество изследвания и интеревенции. Заключението на лекарите е, че следва
пострадалата Б. да бъде оперирана в условията на спешност. По време на операцията, след
отваряне на корема се аспирира значително количество кръв. Попада се на руптура на далака
през хилуса и конфасация на долната част от далака и активно кървене. Извършена е
типична спленектомия (премахване на далака). Установена е и малка фисура в по-долната
висцеларна част на черния дроб. Извършена е хемостаза. При ревизия на коремните органи
се наМ.ха множество твърди ЛВ с различна големина из целия мезентериум. Детето е
изписано на 24.08.2021г. с окончателна диагноза: травма на черен дроб.
Счита, че отговорността на ответника се ангажира следствие обстоятелството, че
Община Ябланица е собственик на съоръжението, в която връзка се позовава на законовите
основания в допълнителните разпоредби на ЗМСМА, а именно § 7 т. 1, 4, 6 и 7. Съгласно §
6, т.З от ЗДвП „Пътни съоръжения“ са водостоците, мостовете, надлезите, подлезите,
тунелите, подпорните и декоративни стени, укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения. Съгласно нормата на § 1, т. 1 от ДР на Наредба №
1/17.01.2001г. за организиране на движението по пътищата, общината е и стопанин на пътя.
Съгласно нормата на чл. 167, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП лицата, които стопанисват пътя, следва да
го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги
отстраняват във възможно най - кратък срок.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди излага, че в резултат на
описания по-горе инцидент, Б. М. получава множество травми, същата загубва орган -
премахнат е далакът й, като загубата на този орган води до понижаване качеството на живот,
от най-ранна детска възраст. Твърди, че през началните месеци след оперативната намеса Б.
изпитва трудности при придвижването, бързо се изморява, отказва да излиза и да контактува
с връстниците си, спира да участва в детски игри с другите деца, поради страх да не бъде
блъснато или ударено в корема. Месеци наред детето е на специален хранителен режим,
съобразен с промяната в здравословното му състояние. Сочи, че към момента Б. е силно
2
податлива на инфекции и вирустни заболявания. Преди инцидента рядко е боледувала, а към
момента се налага прием на допълнителни имуностимулиращи добавки. През зимните и
пролетните периоди често е лекувана от грипни състояния, проблеми с храносмилателната
система. Няколко месеца след инцидента детето непрекъснато е искало да бъде
придружавано от родител, плачело и се будело нощно време, а при вида на белега, останал
от операцията детето се разстройва.
Моли съда да осъди Община Ябланица, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: обл. Ловеч, общ. Ябланица, гр. Я., ул. „В.“ № 1 да заплати на Б. М. М. с ЕГН
**********, действаща чрез нейния баща и законен представител М. М. С. с ЕГН
**********, сумата от 90,000.00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие от претърпяната злополука - падане от
необезопасен мост и настъпилите в пряка причинно - следствена връзка с нея телесни
увреждания, ведно със законната лихва от датата на злополуката 11.08.2021 г. до
окончателното изпащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Моли в тежест на ответника да бъдат възложени съдебно-деловодните разноски,
както и да бъде осъден да заплати дължимото се адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна помощ и процесуално представителство по делото на основание чл. 38, ал.
1, т.З, пр. второ от Закона за адвокатурата.
Прави доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от от Община
Ябланица, с адрес: гр. Ябланица, пл. „В.“ № 3, БУЛСТАТ: *********, чрез адвокат А. С. А. -
адвокат при САК. Изразява становище, че исковата молба е нередовна, като неотговаряща на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, тъй като е налице неяснота и непълнота на
фактическите твърдения на ищеца относно елемента, част от мостовата конструкция, в който
се е спънало пострадалото лице.. На следващо място, като нередовност на исковата молба,
сочи липсата на индивидуализиращи данни по отношение лелята на ищцата, за която се
твърди в исковата молба, че е придружавала пострадалото лице по време на инцидента.
Счита, че подадената от ищцата искова молба се явява нередовна като неотговаряща на
изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК, задължаваща страната да изложи фактическите
обстоятелства, на които основава своя иск по ясен и безпротиворечив начин, който да
позволи ответникът да узнае какви са твърденията на страната и да организира по адекватен
начин своята защита.
Оспорва твърдението, че пешеходният мост над река З. П., свързващ площад В. на гр.
Я. с ул. „А.“ не е бил обезопасен към момента на падане на ищцата и твърди, че както към
момента на поставянето му, така също към дата на инцидента и към настоящия момент,
същият отговоря на всички технически изисквания и е обезопасен съобразно изискванията
за подобни съоръжения. Оспорва твърдението на ищцата за наличието на „болт“ — част от
конструкцията на моста, които би могъл да причини спъване на пешеходци в зоната за
преминаване по моста. В тази връзка оспорва и твърдението, че описаният от ищцата
инцидент — падането й от моста, свързващ площад „В.“ с ул. „А.“ в гр. Я., да е причинено
3
от спъване в елемент от конструкцията на моста. На следващо място оспорва всички
изложени в исковата молба фактически твърдения, описващи начина, по който ищцата е
палнала от моста. Счита, че описаният механизъм на падане поражда съществено съмнение
относно достоверността на описанието на инцидента, съответно - дали действително детето
е паднало на това място или при така описаните обстоятелства, съответно сочи, че твърде
вероятно е ищцата да е претърпялa инцидент, настъпил на друго място и при други
обстоятелства. Оспорва и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка
между поведението на ответника и сочените като претърпени от ищцата увреждания, болки
и страдания, до колкото посоченото в исковата молба мостово съоръжение отговаря на
техническите изисквания към подобен тип обекти. Счита, че дори ищцата да е претърпяла
инцидент, в резултат на който да е получила описаните травми и да е претърпяла болки и
страдания, ответникът не допринесъл със своето поведение за тях.
Намира, че за претърпения от ищцата инцидент, довел до описаните травми,
отговорност носят нейните родители, които не са изпълнили вмененото им от закона
задължение да осигуряват постоянен надзор по отношение на малолетното си дете.
Посочва, че ако родителите на ищцата бяха изпълнявали определените в
разпоредбата на чд. 125, ад. 3 от СК задължения, ищцата не би претърпялa злополуката,
станала причина за описаните в исковата молба увреждания.
Възразява срещу размера на претендиралото обезщетение, като намира същия за
прекомерен, силно завишен, неотговарящ на критериите за справедливост и на характера и
тежестта на претърпяната от пострадалата увреда, възстановителният процес на която е
протекъл нормално и в рамките на предвидения от лекарите период, предвид липсата на
усложнения, настъпили по време на лечението, които да кореспондират с претендирания
размер на обезщетение. Твърди, че доколкото нараняването на Б. е станало при различни от
описаните в исковата молба обстоятелства и вероятно — в следствие на игра с други деца
без надзор от техните родители, то същото не се дължи на виновно поведение от страна на
ответника. Оспорва твърдението, че ищцата е претъпяла описаните в исковата молба болки
и страдания в посочените продължителност и интензитет.
Въвежда възражение за съпричиняване на вредите от пострадалото дете, а така също
и от неговите родители, с оглед наличието на причинно-следствена връзка между
поведението на пострадалата и настъпилия вредоносен резултат.
Прави доказателствени искания.
Моли съда, ако счете исковата молба за редовна, да отхвърли иска като
неоснователен, а в условията на евентуалност, ако приеме иска за основателен, да намали
размера на претендираното обезщетение като прекомерен и несправедлив, както и поради
съпричиняване от страна на увредения и на неговите родители.
В съдебно заседание ищцата се представлява от адв.И. К., която поддържа
исковата молба и моли да бъде уважена, моли да й бъдат присъдени разноските по делото и
представя писмена защита, в която подробно аргументира поотделно всяка от исковите си
4
претенции по основание и размер, като моли да бъдат уважени. Прави възражене за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от противната
страна.Представя списък на разноските, в който посочва, че възнаграждението по чл.38 от
ЗАдв следва да се присъди в размер на 7 850 лв, като той е подписан от адв.Б. и адв.К., които
са предоставили правната помощ безплатно.
Община Ябланица се представлява от адв.А. А., който оспорва изцяло иска, като
моли да бъде отхвърлен по основание и размер. Поддържа възражението си, че ако бъде
уважен, то съдът да приеме съпричиняване от страна на родителите на малолетното
пострадало дете, които не са упражнили достатъчно родителски грижи и така са станали
причина за настъпване на инцидента. Прави възражение за прекомерност на претенидраното
адвокатско възнаграждение и представя писмена защита, в която подробно развива тезата, че
исковете са неоснователни и недоказани и моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, като прецени доказателствата по делото заключение на вещо лице д-р М.
Г., заключение на вещо лице инж. Н. К., заключение на вещо лице проф.д.т.н С. К.,
показанията на свидетелите И. Л., А. Н., В. П., от обясненията на страните, в съответствие с
разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
От приложеният по делото на л.10 акт за раждане №**********/30.03.2015 г.е
видно, че ищцата Б. М. М. е род. на **.**.**** г. в гр.Е., от родители майка И. И. П. и баща
М. М. С..
От свидетелските показания/л.113 и сл./ и социалният доклад /л.108/ от делото,
съдът установява, че родителите на детето не живеят заедно, майката е създала друго
семейство и живее в чужбина, а родителските права по отношение на малолетното дете Б. се
упражняват от бащата М. М. С., като то живее в къщата на родителите на баща си в гр.П..
Установява се от показанията на свидетелите П. и Л., че на процесната дата 11.08.2021 г. *
годишната тогава ищца Б. е била на гости на баба си по майчина линия, като придружена от
леля си, свидетелката В. И. П., тогава на ** годишна и по-големият си брат М. отиват до
магазина да си купят сладолед. За да стигнат до центъра на града в гр.Я. около 16 часа
преминали по метален пешеходен мост над река З. П., свързващ улица „А.“ и площад „В.“ в
гр.Я.. Детето Б. се е движило крайно в дясно, без да се държи за ръка за леля си, спъва се в
овална метална халка, зварена за пода на моста в самия му край, преминава през
хоризонталните прегради на парапета и пада върху земята от височина около 3 метра, до
водата, където е имало камъни според показанията на очевидеца на инцидента-св.А.Н.. Този
свидетел е извадил детето от коритото на реката и заявява пред съда, че при падането, детето
си е ударило главата в една циментова тръба за канализация, тъй като главата е била върху
тръбата и цялата в кръв. Казва, че когато й говорел, Б. не го чувала. След като този свидетел
е извадил детето, го подал на някого, качили го на кола и го закарали до болницата. След
операцията св.Л. разказва, че детето се страхува да ходи при баба си в Я. на гости, боли го
коремчето, освободено е от физическо и занималня в училище. Пие лекарства на три месеца
и ходи на прегледи в гр.София. Съдът съобразява свидетелските показания на В. П. и И. Л. с
оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК при възможна тяхна заинтересованост, предвид
5
роднинската им връзка с ищцата съответно нейна леля и баба.
За правилно решаване на спора съдът е допуснал назначаване на две съдебно-
технически експертиза, като съдът възприема изцяло като компетентно изготвена и
безпристрастна експертизата, изготвена от проф. д.т.н. С. П. и базира своите правни и
фактически изводи на нея. Установява се, че подът на моста е от метални релефни платна-
рифелови лаМ.и, което се вижда и на снимковия материал към заключението, като ширината
е 1,26 м. Вляво от моста по посока на движение на детето има мост с асфалтирано платно за
движение на автомобили и между двата моста има двоен парапет. От дясната страна на
пешеходния мост по посока на движение на ищцата има парапет, изграден от вериткални
греди /стълбчета/ и хоризонтални греди, като вертиканите са 11 бр, а хоризонталните са
групирани в два реда с отделни греди между стълбчетата и най-горната с червен цвят,
предназначена за опона на ръката при движение, като хоризонталните греди са заварени
странично за вертикалните стълбчета Посочено е, че общата дължина на моста е 12,84 м,
както и разстоянията на вертиканите стълбета, като разстоянието до първите хоризонтални
греди е 28,8 см., а разстоянието межжду първите и вторите/тези над тях/ е 27,2 към 27,5 см,
разстоянието от вторите до най горната е 27,5 към 27,8 см, като първите и вторите греди са с
правойгълен профил 2 на 4 см, а горната греда е със сечение на елипса, като овалната част е
отгоре и е заварена със горния крайна вертикалните стълбета, като дължината на сечението
е с формата на полуелипса- 5 см, а височината е 3 см. Общата височина на десния парапет е
93,5 см. Според закщлючението парапетът е изнесен извън ширинта на подовите метални
лаМ.и на разстояние 5 см. от края им, а стълбчетата са заварени за подовата конструкция с
хоризонтални малки гредички със квадратен профил 4 на 4 см. По посока на движение на
пешеходците има 4 бр. халки с външен диаметър 5,5 см, като халките са заварени странично
на подовите платна, следователно се намират извън ширината на рифеловите лаМ.и, като
минималната височина на халките спрямо повърхнината на пода е 5,8 на 6 см. Установява се,
че първата халка по посока на движението на пострадалата е заварена в основата на второто
колче, втората към основата на петото коче, а третата е на отстояние 94 см от седмото колче,
като шестото и седмото колче за млички оедно до друго на разстояние помежду си 19,5 см.
И от тази халка до следващото колче разстоянието е 35 см. Заключава се, че детето се е
спънало според свидетелските показания точно на тази трета халка, която е ситуирана на
фиг.5 от заключението. Според заключението на вещото лице проф.К. спъване в тази
налична халка е технически възможно при движение на човек, включ.дете, който се движи в
самия десен трай на подовите метални платна с изнасяне на ходилото на десния крак леко
встрани и надясно от ширината на металните платна, като това спъване е възможно с десния
крак с челото на ходилото или с вътрешната повърхнина. Вещото лице подробно и с
помощта на теореми на механиката обяснява какъв би бил механизмът на движение на
тялото на човек при спъване в посоченият болт/ халка/ с оглед на установеното му
местонахождение и каква би била посоката на падане при спъване, които е ситуирало на
фиг.6-спъване и фиг.7 и 8 –падане.
Поставена е и задача на вещото лице като съобрази нормативните изисквания да
6
отговори дали мостовото съоръжение отговаря на техническите изисквания. Вещото лице е
отговорило, че по делото липсват данни за изготвен проект на моста, но минималната
ширина на пешеходната настилка според нормативната уредба трябва да бъде 1,50 м, а в
случая, та е 1,26 м с парапет, зиграден върху настилката, а не извън нея и парапета трябва да
е не-по малко от 1,10 м., като в сучая та е 0,935. Било е необходимо с оглед безоспасността
на преминаване на пешеходците наличните халки за окачване да бъдат изрязани.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че парапетът на моста трябва да е в
границите на ширината на пода, а не извън него и когато парапетът е навън се отваря голямо
пространство между долната греда и пода. Казва, че при обичаен ход не следва да има
падане, но тъй като се касае за малко дете, то може да ходи по различен начин /да подскача,
да криволичи,стохатично движение и др./ и е напълно възможно да се спъне в процесната
халка, когато изнесе ходилото на крака си надясно. Заявява, че са възможни и други
варианти на падане от моста, вкючително и след качване на парапета или преминаване
между преградите.
От представената медицинска документация и заключението на вещо лице д-р М.
Г. съдът установява, че се травмите на пострадалата ищца са от височинно падане, при което
е причинено разкъсване на слезката и последващо оперативно премахване на същата-
лапаратомия и отстраняване на орган, причинено е и травматично разкъсване на черния
дроб, причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота с данни за
значително количество кръв в коремната кухина. Според вещото лице операцията на детето е
била животоспасяваща и се е налагало тя да бъде направена в спешен порядък, като боките
са били значителни и са силно изразени в първите часове след произшествието, а след това
са поставени бокоуспокояващи средства и това намалява техния интензитет. Според
експертизата разкъсването на черния дроб е възстановено в рамките на около 6 месеца. Не
се налага диетичен режим и последиците от травмата понастоящем са преодолени.
От представената медицинска документация по делото- епикриза, съдът установява,
че при приема на 11.08.21 г. в отделението по хирургия в клиниката в гр.Плевен Б. М. е
имала открита рана на главата и е получила комоцио церебри.
По сигнал на Кмета на Община-Ябланица е било образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител вх.№117/23 г. за престъпление по чл.182 ал.1 от НК. С влязло
в законна сила на 30.12.2024 г. постановление от 20.12.24 г. е прекратено ДП №117/23 г. по
описа на РУ-Ябланица, водено за престъпление по чл.182 ал.1 от НК поради липса на данни
за престъпление.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че Б. М. М., действаща
чрез своя баща и законен представител М. М. С. е предявила срещу Община Ябланаица
обективно и субективно съединени искове искове с правно чл. 49 вр.чл.45 и чл. 51 и 52 от
ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и цена на иска 90 000 лева за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие от настъпила злополука-падане от
необезопасен мост и настъпилите в пряка причинно-следствена връзка с нея телесни
увреждания, ведно със законната лихва от датата на злополуката 11.08.2021 г. до
7
окончателното изплащане на обезщетението за неимуществени вреди.
Настоящата инстанция счита, че правната квалификация на главния иск е чл.49 от
ЗЗД, тъй като в обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че вредите са
настъпили от необезопасено мостово съоръжение, намиращо се в населеното място-
гр.Ябланица, поради което и на основание §1 т.1 от ДР на Наредба №1/17.01.2001 г. за
организиране на движението по пътищата тя е стопанин на пътя. Твърденията са, че мостът
не е бил обезопасен съобразно техническите изисквания, като за предпазен парапет са
поставени напречни метални елементи, като разстоянието между всеки от тях и един от друг
е огромно. Излага още, че съоръжението представлява „път“ по смисъла на § 6, т. 1 от ДП на
ЗДвП, че към момента на инцидента е липсвала вертикална или хоризонтална маркировка,
която да забранява преминаването през съоръжението или съответно да указва, че
съоръжението не е обезопасено. Отговорността по чл.49 от ЗЗД по своята правна същност е
различна от договорната и деликтна отговорност и има обезпечително-гаранционна
функция, като тя настъпва след като натовареното лице при или по повод изпълнение на
възложената му работа, причини виновно вреди на пострадалия. В случая ищцата следва да
докаже наличието на предпоставките по чл.49 от ЗЗД, а именно вреди, причинени на
пострадалата ищца от лице, на което ответникът е възложил някаква работа, тези вреди да са
причинени при и по повод на изпълнението й и причинна връзка между тях, а вината на
изпълнителя се предполага до доказване на противното. Безспорно от събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установи, че на 11.08.2021 г. около 16 часа Б. М. М.,
тогава дете на * години се спъва в халка на необезопасен пешеходен мост, находящ се в
гр.Я., след което пада от около 3 метра височина, като получава следните наранявания:
разкъсване на слезката и последващо оперативно премахване на същата-лапаратомия и
отстраняване на орган, причинено е и травматично разкъсване на черния дроб, причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота с данни за значително количество кръв
в коремната кухина, като при удара е имала открита рана на главата и е получила комоцио
церебри.
Съгласно §.6 т.1 от ЗДвП по мисъла на този закон „път“ е всяка земна площ или
съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на ППС или на
пешеходци.
Съгласно чл.5 от Закона за пътищата пътищата имат следните елементи: обхват на
пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, като в §1 т.3 от ЗП е посочено, че
мостовете са пътни съоръжения. В чл.31 ал.1 от ЗП е регламентирано, че изграждането,
ремонът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, на чиято
територия те се намират. В случая за процесното мостово съоръжения отговорност за
поддържането носи Община-Ябланица, след като то се намира на територията на града.
Следователно ищцата е осъществила пълно и главно доказаване на твърдените от нея факти,
а именно, че тя е паднала от мостово съоръжение, след като се спъва на намиращата се на
моста халка, този мост се стопанисва от ответната община и сътветно нейна е отговорността
за поддръжката му. Спорен е и въпросът дали това мостово съоръжение отговаря на
8
нормативните изисквания, а именно това е Наредба №РД-02-20-2/28.08.2018 г. за
проектиране на пътища. Съгласно чл.94 от тази наредба минималната ширина на
пешеходната настилка трябва да бъде 1,50 м, а в случая, тя е 1,26 м с парапет, изграден върху
настилката, а не извън нея и парапета трябва да е висок не-по малко от 1,10 м., като в случая
той е 0,935 съгласно заключението на вещото лице К.. Изводът е, че законовите изисквания
за изграждане на мостовото съоръжение не са спазени и не на последно място процесните
халки, една от които е и причина за преспъването на детето, е следвало да бъдат изрязани.
По горните съображения вината на ответника е налице, доколкото безспорно се
установява, че мостовото съоръжение, в халката на което ищцата се спъва се намира в град
Я. и отговорност за неговата поддръжка носи Община-Ябланица. Дори да се приеме, че тя не
се е спънала в халката, а е пропаднала през парапета или през отвора на пода, каквито
предположения се правят от ответната страна, то отговорността отново е за Община-
Ябланица, предвид несъответствието на пешеходния мост с нормативните изисквания, което
е предпоставка за настъпване на такива инциденти. В този смисъл възраженията на
ответника за липса на причинна връзка между настъпването на инцидента и неговото
поведение са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. В конкретния случай ищцата е
предявила претенция за обезщетение на претърпени неимуществени вреди в размер на 90
000 лв.
В отговора на исковата молба ответникът своевременно е направил възражение за
съпричиняване от страна на родиетелите на малолетното дете-ищца, тъй като те не са
изпълнили задължениета си по чл.125 ал.3 от СК да осигуряват постоянен надзор по
отношение на малолетното си дете. Настоящата инстанция приема, че това възражение с
оглед събраните по делото доказателства е основателно. Категорично се установява, че
детето не е било придружавано от пълнолетно лице при преминаване по процесното
мостово съоръжение, тъй като лелята на детето е била на ** години. Това е в нарушение и на
разпоредбата на чл.8 ал.8 от ЗЗакр.Д, според която родителите или другите лица, които
полагат грижи за дете, са длъжни да не оставят без надзор и грижа децата до 12 годишна
възраст, ако с това се създава опасност за тяхното физическо, психическо и нравствено
развитие. В случая при преминаване по това мостово съоръжение, с оглед осигуряване на
безопасността на детето е било необходимо то да бъде държано за ръка, тъй като видно от
заключението на вещото лице парапетът на моста не е бил в границите на ширината на пода,
а извън него и това е предпоставка за пропадане, особено на малко дете. Трябвало да се
съобрази и наличието на множество халки по пода на съоражението, което също е
предпоставка за преспъване и падане и не на последно място, големите разстояния на
парапета, предпоствака също за падане на малкото дете. Категорична и безпротиворечива е
съдебната практика в становището си, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51
ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо
9
дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и прилагането на
чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало /наред с неправомерното поведение на причинителя/ до увреждането като
неблагоприятен резултат. Според настоящият съдебен състав поведението на родителите на
детето ищца към момента на инцидента несъмнено сочи на обективна причинно-следствена
връзка с настъпилия вредоносен резултат-намирало се е на мостовото съоражение без
пълнолетен придружител, който да го държи за ръка при преминаване, с оглед наличие на
горепосочените опасности. Вместо това то е било придружено само от непълнолетната си
лея на ** години, която не го е държала за ръка и не го е наблюдавала непрекъснато при
преминаване по моста, с което допълнително е допринесла за настъпване на вредоносния
резултат. В този смисъл при съпоставяне поведението и действието на ищцата и ответника и
отчитане тежестта на допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на
вредоносния резултат, настоящият съдебен състав приема, че конкретният принос за
причиняване на инцидента на пострадалата ищца е 30 %.
При определяне на справедлив размер по смисъла на чл. 52 от ЗЗД на
обезщетението на неимуществените вреди, съдът следва да съобрази конкретните
обстоятелства по всеки отделен случай, а именно характерът на причинената телесна
повреда, естеството и интензивността на претърпените болки и страдания, периода на
пълното възстановяване на пострадалия, обществено-икономическите условия и към
момента на настъпване на увреждането, наличие на съпричиняване и др.
В конкретния случай, вследствие на инцидента на 11.08.2021 г.ищцата е получила
разкъсване на слезката и последващо оперативно премахване на същата-лапаратомия и
отстраняване на орган, причинено е и травматично разкъсване на черния дроб, причинило
разстройство на здравето, временно опасно за живота с данни за значително количество кръв
в коремната кухина, като при удара е имала открита рана на главата и е получила комоцио
церебри. Претърпяла е оперативна интервенция и съответно лечение след нея, като е
търпяла и болки и страдания, безспорно установени от свидетелските показания и
заключението на съдебно-медициската експертиза. С оглед възрастта на ищцата * години
към датата на инцидента, продължителността на търпените болки и страдания-около 6
месеца, факта, че слезката е премахната и следствие на това ще търпи последиците от
премахването и за цял живот, както и обществено-икономическите условия към момента на
настъпване на увреждането и общественото възприемане на справедливостта, съдът счита,
че адекватно за репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди е обезщетение в
размер на 90 000 лева. При определяне на крайния размер на дължимото обезщетение съдът
следва да приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и при наличие на 30% съпричиняване
ответникът следва да репарира търпените от ищцата вреди, като й заплати сумата от 63 000
лв. по посочената от нейният пълномощник банкова сметка, а именно IBAN ** ** ****
************** счетоводна сметка ****************** в „ИНВЕСТБАНК“ АД, като за
останалата част до пълния претендиран размер от 90 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
10
Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане
на законна лихва, претендирана от датата на увреждането-11.08.2021 г. върху сумата от 63
000 лв. неимуществени вреди, в какъвто смисъл следва да бъде уважен на основание чл.86
от ЗЗД.
ПО РАЗНОСКИТЕ
При този изход на производството на ищцата не се дължи заплащане на разноски по
делото, тъй като тя е освободена на основание чл.83 ал.2 от ГПК от заплащане на ДТ и
разноски по делото. Твърденията на ищцата чрез нейният законен представител баща М. С.
са, че не е заплатено възнаграждение на адв.И. К. от ЛАК и тя го претендира в списъка на
разноските, поради което съгласно чл.38 ал.2 ЗА ответникът следва да заплати на адвоката
на ищеца възнаграждение в размер на сумата 3345 лв. за защита на Б. М. М. на основание
чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните разМ. на адвокатските
възнаграждения, съразмерно размера на уважените искове и обема на извършената работа
/поставяне на въпроси към назначената по искане на другата страна експертиза и
изслушването й, участие в 4 съдебни заседания и представяне на писмена защита/ При
определяне на тази сума съдът съобразява, че ищцата е била представлявана от двама
адвокати, като спрямо първия тя е оттеглила пълномощията си чрез своя законен
представител и на основание чл.78 ал.1 от ГПК се дължи заплащане на възнаграждение само
на един адвокат, т.е. той следва да получи възнаграждение само за извършената от него
работа./5690:2=2845 лв.+500 = 3345 лв./ Тъй като ищцът е освободен от заплащане на ДТ по
делото на основание чл.78 ал.6 вр. с ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
ЛОС сумата 2520 лв., представляваща дължимата от ищеца ДТ съобразно уважената част от
иска. Ищцата на основание чл.78 ал.3 от ГПК следва да заплати на ответника разноски по
делото съобразно отхвърлената част от иска й и съгласно представен списък на разноските
по чл.80 от ГПК в размер на сумата 3090 лв.
И двете страни са направили възражения по чл.78 ал.5 от ГПК. Тъй като адвокатското
възнаграждение на адвокат И. К. е определено по реда на чл.38 от ЗАдв, то не следва да се
намалява, а по отношение претенцията за намаляване на адвокатското възнаграждене на
ответната страна не са налице условията за това, тъй като то е съобразено с фактическата и
правна сложност на делото, подаден е отговор на исковата молба, проведени са 7 съдебни
заседания, производството по делото е спирано, след което възобновено, изслушани за три
съдебни експертизи.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ОБЩИНА Я. БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: обл. Ловеч, общ. Ябланица, гр. Ябланица, ул. „Възраждане“ № 1,
представлявана от Н. Н. - кмет на общината да заплати на Б. М. М. с ЕГН **********,
действаща чрез нейния баща и законен представител М. М. С. с ЕГН **********, с адрес:
*** на основание чл.49 във връзка с чл.45 и чл.86 от ЗЗД сумата от 63 000 лв./шестдесет и
11
три хиляди лева/ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие от претърпяната злополука - падане от необезопасен мост и
настъпилите в пряка причинно - следствена връзка с нея телесни увреждания, ведно със
законната лихва от датата на злополуката 11.08.2021 г. до окончателното изплащане на
обезщетението за неимуществени вреди, като искът до пълния му претендиран размер на
сумата 90 000 лв. ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН след отчитане
на доказан принос за причиняване на инцидента на пострадалата ищца - 30 %.
Сумата следва да бъде преведена по клиентска сметка на адвокат И. К.:банкова
сметка IBAN ** ** **** ************** счетоводна сметка ****************** в
„ИНВЕСТБАНК“ АД.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЯБЛАНИЦА БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: обл. Ловеч, общ. Ябланица, гр. Ябланица, ул. „Възраждане“ № 1,
представлявана от Н. Н. - кмет на общината да заплати на адвокат И. К. от ЛАК ЕГН
********** с адрес *** * сумата 3345 лв. за защита на Б. М. М. на основание чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1/9.07.2004 г. за минималните разМ. на адвокатските възнаграждения, съразмерно
размера на уважения иск и обема на извършената работа.
ОСЪЖДА Б. М. М. с ЕГН **********, действаща чрез нейния баща и законен
представител М. М. С. с ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА
ЯБЛАНИЦА БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: обл. Ловеч, общ.
Ябланица, гр. Ябланица, ул. „Възраждане“ № 1, представлявана от Н. Н. - кмет на общината
разноски по делото на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на сумата 3090 лв.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ЯБЛАНИЦА БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: обл. Ловеч, общ. Ябланица, гр. Ябланица, ул. „Възраждане“ № 1,
представлявана от Н. Н. - кмет на общината да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ОС-Ловеч сумата 2520 лв., представляваща дължимата от ищеца ДТ
съобразно уважената част от иска на основание чл.78 ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико
Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
12