РЕШЕНИЕ
№ 643
Гр. Пловдив,
31.03.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ПЛОВДИВ - ХХVІІІ състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при
секретаря Таня Костадинова и участието на прокурор Владимир Вълев, като
разгледа докладваното от председателя административно дело №3195/2020г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.203 от АПК,
вр. чл.1 от ЗОДОВ.
Образувано е
по искова молба на Р.А.Ч., ЕГН**********,***, подадена чрез процесуален
представител адв. Д.П. *** за присъждане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на общо 300.00 лева, представляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение, в резултат на отменено по съдебен ред
незаконосъобразен административен акт- електронен фиш сер К № 1314201, издаден
от органите на ОД на МВР-Пловдив.
Излагат се
твърдения относно обстоятелства, касаещи заплащане на претендираната сума като
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по АНД №1555/2019г. пред
Районен съд гр.Пловдив по повод съдебно обжалване на издадения
незаконосъобразен административен акт, като се претендират и дължимите лихви за
забава. Редовно призован, в съдебно заседание ищеца не се явява, като в писмено
становище от адв.П. поддържа иска и ангажира писмени доказателства. По същество
на спора дава становище, че предявеният иск е доказан по своето основание и
размер и моли да бъде изцяло уважен, ведно със законната лихва, считано от
датата на получаване на исковата молба до нейното окончателно заплащане.
Претендира и направените по настоящото производство разноски.
Ответникът по иска – ОД на МВР Пловдив, чрез упълномощения си процесуален
представител главен юрк. Д.–П., в писмен отговор оспорва исковата молба, като
счита предявеният иск за обезщетение за недопустим, респ. неоснователен и недоказан.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Претендира
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалия по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
излага становище за основателност на иска и счита, че следва да бъде изцяло
уважен.
Съдът, като изслуша
становището на страните, на база приобщените по делото доказателства, прие за
установено следното от фактическа страна:
С Електронен
фиш сер.К №1314201, издаден от органите на ОД на МВР- Пловдив, ищецът е
санкциониран като управител на „Бахур“ ЕООД на основание чл.188 ал.2, вр.чл.189
ал.4 вр. чл.182 ал.1 т.3 Законът за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/ с
административно наказание „глоба в размер на 100 лева“ за административно
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП. Недоволен от издаденият акт, той го е оспорил по
съдебен ред. За нуждите на това оспорване бил ангажиран като защитник адв. Д.П.,
с който бил сключен договор за правна защита и съдействие от 27.02.2019г..
Посочено е в него, че договореното адвокатско възнаграждение е в размер на 300
лева, което е изплатено изцяло и в брой при подписване на договора. По
депозираната жалба било образувано и проведено съдебно производство по АНД №1555/2019г.
по описа на Районен съд-Пловдив- V н.с., по което производство бил представен
и сключения договор за правна защита и съдействие и пълномощно за процесуално
представителство. След проведено едно съдебно заседание с участието на адвокат П.
по събиране на доказателства, с Решение №886/08.05.2019г. по посоченото съдебно
производство било отменен като незаконосъобразен атакувания ЕФ. Съдебното
решение не било обжалвано и е влязло в сила на 29.05.2019г.. Поради липса на
други процесуални възможности за компенсиране на направените разноски, от ищеца
било образувано и настоящото съдебно производство.
Горната фактическа обстановка съдът установи от
приобщените по делото писмени доказателства: материалите по АНД №1555/2019г по опис
на ПРС, приложените с исковата молба препис от договор за правна защита и
съдействие с пълномощно и от съдебно решение по отмяна на административния акт.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от правна страна:
По отношение
допустимостта и подсъдността на производството настоящият съдебен състав взе
предвид, че така предявените искове са подсъдни на административните съдилища съобразно
правните норми на чл.203 и сл. от АПК във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно
която гражданите и юридическите лица могат да искат репариране на вреди,
причинени им от незаконна административна дейност. Като обективно условие, за
да се претендира обезщетение на вреди от незаконосъобразен акт, то следва да са
изпълнени изискванията на чл. 204 ал. 1 от АПК, същият да е отменен с влязъл в
сила друг административен или съдебен акт. Настоящият състав счита, че искът е
предявен от дееспособен правен субект против юридическо лице, от чието име е
издадено процесният ЕФ, с което ищецът свързва претърпените от него имуществени
вреди. Предпоставка за завеждане на иск по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и развиване на
процедура по чл.203 и сл. от АПК е изпълнение на изискването да е налице
отменен административен акт /респективно прогласен за нищожен такъв/,
претендирана вреда, посочена като вид и размер и налична причинно-следствена
връзка между вредата и отменения акт. Отговорността на държавния орган е
специфично проявление на принципа за отговорност в областта на ЗОДОВ и тя е гаранционно
обезпечителна, в който смисъл е и постоянната съдебна практика, посочена в т.6
от ТР № 3/22.04.2004 г. на ГО на ВКС по ТД № 3 от 2004 г. на ОСГК. В настоящият
случай освен тези, са налице и останалите реквизити на исковата молба по чл.127
ал.1 от ГПК- посочени са страни, размер на претенцията, произхода й /конкретен
незаконосъобразен акт на определена администрация, издаден от служители при
същата, който е отменен/, което обуславя нейната допустимост.
Разгледана
по същество, тя е основателна по следните
за това съображения:
Материалноправното
основание на иска е чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, съгласно която правна норма държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Отговорността на
държавата и общините се ангажира при осъществяване на административна дейност, като
част от нея е издаването на незаконосъобразни актове. За да възникне право на
обезщетение в настоящото производство е необходимо да са налице едновременно
няколко предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на
администрацията, отменен по съответния ред; вреда от този акт, действие или
бездействие на администрацията; причинна връзка между незаконосъобразния акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Имуществената вреда е разликата между имуществото на ищеца след засягане на
благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като претърпените
загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество. В случаят е
налице първата необходима обективна предпоставка за незаконосъобразен
административен акт, който е отменен – ЕФ е отменен с влязло в сила съдебно
решение. От това е налице и причинена на ищеца имуществена вреда, дължаща се от
отменения акт, като има причинно-следствена връзка между вредата и
незаконосъобразния акт. Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 300лв.,
представляващи платен адвокатски хонорар за процесуално представителство и
защита при обжалване на незаконосъобразния акт. Установено е по делото, че
именно във връзка с оспорване на ЕФ пред Районен съд-Пловдив, ищецът в
настоящото производство е упълномощил адвокат и е заплатил адвокатски хонорар в
размер на 300лв., уговорен и изплатен в брой по сключения договор за правна
защита и съдействие от 27.02.2019г.. Ищецът не би ангажирал адвокат и не би
заплатил адвокатско възнаграждение, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно
постановление, като намаляването на неговото имущество, поради заплащане на
адвокатско възнаграждение, е предизвикано от издаването на акта. В този
смисъл, издаденият от
административния орган акт е
необходимо условие за съществуване на договора за правна помощ и съдействие,
сключен именно с цел защита срещу конкретния акт.
С исковата
молба до настоящата инстанция ищецът претендира и присъждане на разноски по
настоящото дело, съставляващи заплатените от него разноски по делото, които
съдът констатира съобразно приложения договор за правна защита и съдействие и
списък на разноските в размер на адвокатско възнаграждение от 300.00 лева и
платена държавна такса. В отговора на исковата молба ответникът възразява на
тяхното присъждане и за двете съдебни производства с мотив, че заплатеният адвокатски
хонорар не представлява накърняване на имуществената сфера на ищеца, поради
което не може да бъде изведен като вреда, той не е пряка и непосредствена
последица от отмененото ЕФ, а произтича от договора за правна помощ и
съдействие, който се сключва между равнопоставени страни по тяхно взаимно
съгласие. Това възражение е неоснователно. Адвокатската защита е нормален и
присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, и е израз на
обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и интереси, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен
акт – отмененото наказателно постановление. Следва да се има предвид също, че към
момента, в който се е развило съдебното производство пред районен съд, в
производствата по ЗАНН, прилаган и при
разглеждане на жалби срещу наказателни постановления, субсидиарно се
прилагат правилата на НПК, които не предвиждат възможност за присъждане на
направените в хода на производството разноски за правна помощ и съдействие. Тъй
като в закона не е предвиден ред за присъждане на направените в тези
производства разноски, извършените разходи за адвокатски хонорар, за
осъществяване на правна помощ и съдействие в производство по оспорване на НП,
приключило с неговата отмяна, представляват имуществена вреда, по смисъла на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, която не е възстановена, и за която ОД на МВР гр.Пловдив
дължи обезщетение на основание чл.4 от ЗОДОВ /в този смисъл и ТР №1/15.03.2017
г. по ТД №1/2016 г. на ОСС на ВАС/.
По изложените
съображения, настоящият съдебен състав счита, че са налице всички предпоставки
за ангажиране отговорността на ответника, на основание чл.1 от ЗОДОВ, за
обезщетяване на претърпените от ищеца имуществени вреди в размер на 300.00
лева, представляващи платените разноски за адвокат по съдебното производство на
Районен съд – Пловдив, поради което предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен. В тази връзка, основателно се явява и искането за присъждане на
законната лихва върху сумата от 300 лв., считано от датата на получаване на
исковата молба -09.12.2020 г., до
окончателното ѝ изплащане .
В настоящия
съдопроизводствен ред е налице изрична правна уредба относно присъждане на
разноски в производствата по ЗОДОВ и това е разпоредбата на чл.10 ал.3 от ЗОДОВ,
съгласно който текст, в случай, че искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
с уважената част от иска. Ето защо следва изцяло да се присъдят в полза на
ищеца и направените в настоящото съдебно производство разноски в общ размер от 312.00
лева.
По
изложеното и на осн. чл.235 и чл.236 от ГПК вр. чл.144 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи- Пловдив да заплати на Р.А.Ч., ЕГН**********,***, сумата
от 300.00 /триста/ лева, съставляваща причинени му имуществени вреди от незаконосъобразно
отменен с влязъл в сила съдебен акт ЕФ сер.К №1314201 на ОД на МВР - Пловдив, в
едно със законната лихва считано от датата на получаване на исковата молба до
окончателното му изплащане;
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Пловдив да заплати на
Р.А.Ч., ЕГН**********,*** сумата от 312.00 /триста и дванадесет/ лева,
съставляваща разноски по настоящото дело.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните по реда на Глава 12 от АПК.
СЪДИЯ: