№ 3102
гр. Варна , 03.09.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на трети
септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20213100502005 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението”, БУЛСТАТ ................., с адрес: гр. София, ул. ................. подадена чрез
процесуален представител, срещу Решение № 261609/13.05.2021 год., постановено по гр.
дело № 12657/2020 год. по описа на РС-Варна, в частите с които, въззивникът е осъден да
заплати на КР. К. К. от гр. Варна следните суми: сумта от 1 054, 31 лева, представляваща
дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в
МВР, за месец декември 2018 г., на основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и
́
изплащане; сумата от 189, 48 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 1054, 31 лева за периода за периода 01.01.2019 г. –
08.10.2020 г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; сумата от 1 260, 00 лева, представляваща
дължимо допълнително брутно възнаграждение за продължителна водолазна дейност в
МВР, за месец декември 2019 г., на основание 178, ал. 1, т. 2 ЗМВР, ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното и
́
изплащане; сумата от 98, 70 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 1260 лева, начислено за периода 01.01.2020 г. – 08.10.2020
г., на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението в атакуваните от ответника –
настоящ въззивник части е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на
материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено
се свеждат до необсъждане на доводите и възраженията на ответника, както и до неправилна
преценка и анализ на събраните по делото доказателства, в резултат на което решението е и
необосновано. Жалбоподателят навежда, че на допълнителни възнаграждения за
специфична дейност имат право само служителите, които пряко са изпълнявали една от
посочените дейности вкл. пожарогасителна, спасителна и неотложна аварийно-
възстановителна работа, водолазна дейност и др., но при определени условия, посочени в
наредбата. Установено е по делото, че ищецът е заемал само длъжности „пожарникар" и
„командир на екип" с дейности по пожарогасене, описани в съдържащите се в делото
длъжностни характеристики. Установено е също, че ищецът К.К. през целия си стаж в ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението -МВР (ГДПБЗН-МВР) е бил назначен на
длъжността пожарникар и е изпълнявал дейности, свързани с пожарогасене и спасяване,
като за длъжността си ищецът е получавал месечно допълнително възнаграждение за
1
пожарогасене. Районният съд неправилно е приложил закона, като не е раазгрничил
понятията „на водолазна длъжност" и „водолазна дейност". Съгласно чл. 21, ал. 1 от
Наредба №8121з-908/02.08.2018 г., на която се е позовал първоинстанционния съд (и която
наредба е отменена с §2 от ЗР на Наредба № 8121з-1059 от 26.09.2019 г. за условията и реда
за изплащане на допълнителни възнаграждения на държавните служители за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22 ч. до 6 ч., за полагане на труд на официални празници
и за времето на разположение (ДВ, бр.78/2019 г., в сила от 04.10.2019 г.), на държавните
служители, прослужили на водолозни длъжности десет години, към 1 декември на
съответната календарна година и всяка следваща година на такава длъжност се изплаща
допълнително възнаграждение в размер, определен съгласно заповедта по чл.179, ал. 2 от
ЗМВР. Противно на приетото в решението, в ГД „ПБЗН“ се е заплащало допълнително
възнаграждение на служители на водолазна длъжност. За да постанови осъдителното си
решение съдът се е позовал на чл. 13 от цитираната наредба, без да съобрази императивната
разпоредба на чл. 21 от същата. В ГДПБЗН има назначени служители на щат
„спасител/водолаз" и назначените на тази длъжност са получавали допълнително
възнаграждение при прослужени 10 г. на тази длъжност (спасител/водолаз) лъжност в
размер на 1 заплата, а твърденията на ищеца, че нямало длъжност, производна на думата
„вода" са неоснователни и недоказани. Според жалбоподателя в чл. 14, ал. 1 от Наредба №
8121з-1060/26.09.2019 г. е предвидено на държавните служители, извършващи водолазна
дейност десет години, към първи декември на съответната календарна година и всяка
следваща година, извършващи дейността, се изплаща допълнително възнаграждение в
размер на една брутна заплата, включваща основното месечно възнаграждение и
допълнително възнаграждение за продължителна служба. С цитираната наредба от
01.10.2019 г е въведено изискването служителят да е извършвал водолазна дейност, а не да е
заемал водолазна длъжност, но остава задължителното условие да е изпълнявал водолазни
дейности за последните 10 години. Горното не е обсъдено от съда, нито е доказано, че
ищецът е изпълнявал водолазни дейности през последните десет години.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за постановяване на
друго, с което исковете да бъдат отхвърлени в цялост, ведно с присъждане на сторените
разноски за двете инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемият – ищец по предявените искове КР. К. К.
от гр. Варна не е подал отговор на жалбата.
В жалбата не са направени искания за събиране на доказателства във въззивната
инстанция.
Въззивната жалба е редовна и допустима следва да бъде приета за разглеждане в
открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане, подадената от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита
на населението”, БУЛСТАТ ................., с адрес: гр. София, ул. ................. чрез процесуален
представител, въззивна жалба срещу Решение № 261609/13.05.2021 год., постановено по гр.
дело № 12657/2020 год. по описа на РС-Варна, в посочените по – горе части;
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за дата 11.10.2021
год. от 13, 30 часа, за която дата и час да се призоват страните чрез процесуалните им
представители (чл. 39, ал. 1 ГПК), ведно с връчване на препис от настоящото определение.
2
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3