№ 29095
гр. София, 17.07.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110160278 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба с вх. № 30479 от 31.01.2024г., подадена от ответниците
Н. Д. Д. и В. Н. Д., чрез адв. С. М., за изменение на решението от 25.01.2024г. по гр.д.
№ 60278/2021г. по описа на СРС, ГО, 81 състав, в частта за разноските. В молбата се
твърди, че с оглед изхода на спора неправилно били определени разноските, които
ответниците следвало да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, като същите
следвало да бъдат в размер на 322 лв. за исковото и 34,50 лева за заповедното
производство. В допълнение към това считат, че на ответника Н. Д. Д. се дължат
съразмерно на отхвърлената част от исковете сумата 162 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение, а на ответника В. Н. Д. сумата 216 лева също за заплатен адвокатски
хонорар.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ищецът „Топлофикация София” ЕАД е изразил
становище за неоснователност на молбата на ответниците за изменение на решението
в частта за разноските. В условията на евентуалност прави възражение за
прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон,
намира за установено следното:
Депозираната молба е процесуално допустима, доколкото е подадена в срок от
процесуално легитимирано лице, разгледана по същество е основателна по следните
съображения.
С Решение № 1412 от 25.01.2024г. постановено по гр. д. № 60278/2021 по описа
на СРС, 81 състав е признато за установено по предявените искове по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от
„Топлофикация София“ ЕАД, че всеки от ответниците Н. Д. Д. и В. Н. Д. дължи на
ищеца следните суми: сумата 204,85 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2017 г. до 14.06.2018г., ведно със
законната лихва от 17.02.2021г. до изплащане на вземането, сумата 45,89 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от
15.09.2018г. до 05.02.2021г., сумата 2,78 лева, представляваща дължима главница за
доставена услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до 14.06.2018г.,
ведно със законната лихва, считано от 17.02.2021г. до окончателното й изплащане,
които суми касаят топлоснабден имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, жк.
1
„Люлин 9“, бл. 954, вх. 1, ет. 2, аб. № 334469, и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 25.02.2021г. по ч.гр.д. № 9507/2021г. по описа
на СРС, 81 състав. С решението са отхвърлени предявените от „Топлофикация София“
ЕАД, установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с искане да се признае за установено, че всеки
от ответниците Н. Д. Д. и В. Н. Д. дължи на ищеца следните суми: над сумата 204,85
лева до пълния предявен размер от 422,75 лева, представляваща цена на доставената
до имота ТЕ, иска за обезщетение за забавено плащане над сумата 45,89 до пълния
предявен размер от 110,17 лева, иска за главница за дялово разпределение над сумата
2,78 лева до пълния претендиран размер 15,38 лева и иска за сумата 2,61 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 03.03.2018г. до 05.02.2021г.
Настоящият състав намира, че в случая неправилно е определил размера на
дължимите от страните разноски. В случая съдът като съобрази частта от
задълженията, за които следва да отговарят ответниците и се претендират разноски от
всяка от страните намира, че дължимите на ищеца разноски от ответниците са за
сумата от 322 лв. за исковото производство и 34,50 лева за заповедното производство.
Дължимите от страна на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са в размер на
162 лева за ответника Н. Д. Д. и 216 лева за ответника В. Н. Д., при съобразяване, че
уговорените възнаграждения са съобразно минимума по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съответно
възражението на процесуалния представител на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК, се явява
неоснователно.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 1412 от 25.01.2024г. постановено по гр.д. № 60278/2021г. по
описа на СРС, 81 състав в частта за разноските, като
НАМАЛЯВА присъдените в полза на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК
*********, разноски по гр.д. № 60278/2021г. по описа на СРС, 81 състав от 644 лева на
322 лева и по ч.гр.д. № 9507/2021г. по описа на СРС, 81 състав от 69,00 лева на 34,50
лева.
УВЕЛИЧАВА присъдените в полза на Н. Д. Д., ЕГН ********** разноски по гр.д.
№ 60278/2021г. по описа на СРС, 81 състав от 24,00 лева на 162 лева.
УВЕЛИЧАВА присъдените в полза на В. Н. Д., ЕГН ********** разноски по гр.д.
№ 60278/2021г. по описа на СРС, 81 състав от 32,00 лева на 216 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2