№ 98
гр. Шумен, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на осми
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Теодора Енч. Д.а
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Силвия Й. Методиева
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20253600500153 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №840/14.11.2024г. по гр.д.№1031/2024г. по описа на ШРС ,съдът е
отхвърлил предявения отрицателен, установителен иск, с правно основание чл. 22 вр. чл. 11,
ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване пълна нищожност на
Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect сключен между В. Г. Н., с
ЕГН: ********** и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 3, вх. 1, ет. 3, ап. 28 – длъжник и
„Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“,
№ 29, ет. 7 - кредитор, като неоснователен, прогласил е за нищожна клаузата т. 18, ал. 1 вр.
клаузата на чл. 6 от Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect
между В. Г. Н., с ЕГН: ********** и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 3, вх. 1, ет. 3, ап.
28 – длъжник и „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „....“, № 29, ет. 7 - кредитор, предвиждаща плащането на неустойка при не
предоставяне на поръчител, на основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр.
чл. 26, ал. 4 ЗЗД, отхвърлил е предявения в условията на евентуалност отрицателен,
установителен иск, с правно основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр.
чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожност клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от Договор №
925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect между В. Г. Н., с ЕГН: ********** и
настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 3, вх. 1, ет. 3, ап. 28 – длъжник и „Кредирект“ ЕООД,
с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“, № 29, ет. 7 -
кредитор, като неоснователен, оставил е без разглеждане предявения евентуален насрещен
иск, с правно основание чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
1
цена 1262.80 лева, за осъждане на ищцата да плати остатъка от главница по Договор №
925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect между В. Г. Н., с ЕГН: ********** и
настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 3, вх. 1, ет. 3, ап. 28 – длъжник и „Кредирект“ ЕООД,
сЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“, № 29, ет. 7 –
кредитор, ведно със законната лихва върху вземането, от датата на насрещната искова молба
– 10.06.2024 г. до окончателно плащане, поради не сбъдване на условието при което е
предявен - ако бъде уважен искът за прогласяване пълна нищожност на договора между
страните, осъдил е „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „....“, № 29, ет. 7, да плати на В. Г. Н., с ЕГН: ********** и
настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 3, вх. 1, ет. 3, ап. 28, направените по делото разноски
за държавна такса в размер на 50 (петдесет) лв., съразмерно с уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, осъдил е „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „....“, № 29, ет. 7, да плати на адвокат А. Д., член на
САК, с личен № **********, съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „....“, ж.к.
„....“, ул. „....” № 74, ет. 1, ап. 1, сумата 400.00 (четиристотин) лв. адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 вр. чл. 36 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е обжалвано от ищцата В. Г. Н., действаща, чрез пълномощника си
адв. А. З. Д. от АК София, в частта му с която съдът е отхвърлил предявения отрицателен,
установителен иск, с правно основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, за прогласяване пълна нищожност на Договор № 925906/11.09.2023 г. за
потребителски кредит CreDirect сключен между В. Г. Н., с ЕГН: ********** и настоящ
адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 3, вх. 1, ет. 3, ап. 28 – длъжник и „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“, № 29, ет. 7 - кредитор, като
неоснователен, и при условията на евентуалност се обжалва и решението в часттта му с
която съдът е отхвърлил предявения в условията на евентуалност отрицателен,
установителен иск, с правно основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр.
чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожност клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от Договор №
925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect между В. Г. Н., с ЕГН: ********** и
настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 3, вх. 1, ет. 3, ап. 28 – длъжник и „Кредирект“ ЕООД,
с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“, № 29, ет. 7 -
кредитор, като неоснователен. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо
това съдът да постанови ново с което да уважи предявените искове и да му се заплатят
разноските по делото.
Доколкото решението в частта му с която съдът е разгледал и се е произнесъл по
искове за прогласяване нищожността на клаузи от договора не са със самостоятелно
значение и това произнасяне е пряко свързано с изхода от спора по иска за прогласяване
нищожността на целия договор ,то решението не е влязло в сила и в тази му част с която
съдът е прогласил за нищожна клаузата т. 18, ал. 1 вр. клаузата на чл. 6 от Договор №
925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от „Кредирект“ ЕООД
2
гр.София, действащо ,чрез пълномощника си адв.Х. М. от САК с който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част .
Постъпила е и въззивна жалба вх.№18464/2.12.2024г. от „Кредирект“ ЕООД
гр.София , действащо ,чрез пълномощника си адв.Х. М. от САК срещу решение
№840/14.11.2024г. по гр.д.№1031/2024г. по описа на ШРС , в частта му с която съдът е
оставил без разглеждане предявения евентуален насрещен иск, с правно основание чл. 430,
ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1262.80 лева, за осъждане на
ищцата да плати остатъка от главница по Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски
кредит CreDirect между В. Г. Н. – длъжник и „Кредирект“ ЕООД – кредитор, ведно със
законната лихва върху вземането, от датата на насрещната искова молба – 10.06.2024 г. до
окончателно плащане, поради не сбъдване на условието при което е предявен - ако бъде
уважен искът за прогласяване пълна нищожност на договора между страните.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от В. Г. Н. от гр.Шумен ,
действаща , чрез пълномощника си адв.А. Д. от САК с който оспорва жалбата като
неоснователна и недоказана и моли съдът да потвърди решението в обжалваната му част.
Производството по делото е образувано и по депозирана частна жалба вх.
№3059/18.02.2025г. от В. Г. Н. от гр.Шумен, действаща , чрез пълномощника си адв.А. Д. от
САК срещу определение №399/7.02.2025г. по гр.д.№1031/2024г. по описа на ШРС
постановено по реда на чл.248 от ГПК.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК от ГПК не е постъпил отговор от „Кредирект“ ЕООД,
като в допълнително депозирано становище преди първото по делото съдебно заседание се
оспорва депозираната частна жалба като неоснователна.
Въззивните жалби са депозирани в срок, от надлежна страна и са допустими.
Разгледани по същество въззивната жалба на В. Г. Н. е основателна , въззивната
жалба на „Кредирект“ ЕООД е основателна , а частната жалба на В. Г. Н. е частично
основателна.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства , съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Ищецът в исковата си молба е предявил установителен иск, с правно основание
чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване пълна
нищожност на Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect между
ищцата и ответното дружество, поради противоречие на закона, в обективно съединение,
при условията на евентуалност, с 1/ установителен иск, с правно основание чл. 11 ал. 1, т. 10
ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожност на клаузата
на чл. 18, ал. 1 от Договора за потребителски кредит между страните, поради противоречие
на закона и 2/ установителен иск, с правно основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1,
предл. 2, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от
Договора за потребителски кредит между страните, поради противоречие на добрите нрави,
3
а при постановяване на положително решение по делото ищцата да върне само стойността
на главницата съобразно погасителния план, както и да бъде допуснато разсрочване
изпълнението на задължението за връщане на главницата съобразно погасителния план към
договора за кредит, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК.
От ответник е предявен главен насрещен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 вр.
чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и евентуален насрещен иск, с правно
основание чл.23 ЗПК и цена на двата иска в размер на по 1262.80 лева, частичен иск от
общо 1500лв., за осъждане на ищцата да плати остатъка от главница по Договор №
925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect, ведно с искане за присъждане на
законна лихва върху вземането, от датата на насрещната искова молба – 10.06.2024 г. до
окончателно плащане.
Между страните по делото не е спорно , че те са сключили Договор №
925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect , с който ответникът се е задължил да
отпусне заем в размер на 1500 лева, който ищцата да върне при: фиксиран лихвен процент
от 47 % - чл. 3, ал. 2, т. 6; ГПР от 58.36 % - чл. 3, ал. 2, т. 4; в срок до 11.03.2025 г. на 18
месечни вноски, в размер на: 4 x 58.75 лв. и 14 x 141.22 лв. - чл. 3, ал. 2, т. 2. Съгласно
клаузата на чл. 6 от Договора страните се споразумели договорът да бъде обезпечен, по
избор на длъжника с поръчител или банкова гаранция, като в клаузата на чл. 18, ал. 1 била
предвидена неустойка при непредоставяне на обезпечение в общ размер 2 887,12 лева.
Съгласно Погасителния план неразделна част от договора ищцата следвало да върне за
срока на договора: 1 500 - главница; 712, 08 лева – лихва и неустойка от 2 935.92 лв., без
отстъпка от 48.80 лв. или 2 887,12 лв. Твърдения от ищцата, че ответникът не е изпълнил
задължението си да предостави сумата по кредит лева не са направени. Ищцата внесла за
погасяване на кредита 237,20 лева – съгласно Извлечение за извършени плащания .
Сключения договор за кредит, има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл.
ЗПК, поради което, като условие за неговата действителност намират приложение
императивните изисквания уредени в ЗПК.
Ищецът се позовава на две клаузи, които счита, че водят до пълна недействителност
на договора между страните – за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 18, ал. 1 и за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6, 1/клаузата предвиждаща
плащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение поради противоречие на закона
и 2/клаузата предвиждаща плащане на фиксирана лихва от 47 % поради накърняване на
добрите нрави.
С клаузата на чл. 6 от Договора длъжникът се задължава в срока най-късно до
следващия ден, считано от предоставяне на сумата, да предостави на кредитора по свой
избор обезпечение, изразяващо се в поръчителство на поне две физически лица –
отговарящи на определени условия които са кумулативно дадени и следва да бъдат
изпълнени или банкова гаранция. С клаузата на чл. 18, ал. 1 от Договора в случай, че не
предостави обезпечение в срок на кредитора се дължи неустойка в общ размер 2 887,12
лева. Съгласно Погасителния план, абсолютният размер на неустойката е определен на 2
4
935.92 лева, при отстъпка от 48.80 лева, е била разсрочена за погасяване за срока на
договора като част от осемнадесетте погасителните вноски. Следователно, за да избегне
начисляването на тази неустойка, длъжникът е следвало да предостави обезпечение, за което
кредиторът е дал възможност на насрещната страна само двудневен срок - чл. 6, ал. 2 от
Договора.
Налагането на толкова кратък срок за ангажиране на обезпечение препятства всички
възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Чрез поставяне на тези
практически неизпълними изначално условия, кредиторът си е осигурил сигурна
допълнителна печалба, прикрита под формата на уговорената неустойка, което е в разрез с
принципите на добросъвестността и справедливостта, тъй като длъжникът обективно е в
затруднение дори да направи опит да потърси банкова гаранция или поръчител. От друга
страна така уговорената клауза санкционира неизпълнението на акцесорно задължение -
задължение на длъжника да предостави уговореното обезпечение, а не неизпълнението на
главното задължение - за плащане на суми по договора за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл.92 от ЗЗД, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват. От текста на цитираната разпоредба следва, че неустойката е определена
имуществена ценност, най- често парична сума, която длъжникът се задължава да престира
на своя кредитор в случай на виновно, от негова страна, неизпълнение на поето с договора
задължение. Фактическият състав на неустойката съдържа изрична, валидна неустоична
клауза, неизпълнение и вина, като тук вината се презюмира оборимо. Неустойката се дължи
в уговорения размер без оглед на конкретните вреди, ако са настъпили такива, т.е. при
неустойката следва да бъде доказан фактът на неизпълнение на задължението.
В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването
на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при
отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на
Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година
относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: "В условията на
разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по
безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите-членки следва да упражняват необходимия надзор с цел
избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за
санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин". В този
смисъл клауза, като уговорената в договора за кредит, според която се дължи неустойка в
размер на размер 2 887,12 лева на основание чл.18 ал.1 от договора в случай, че не
предостави обезпечение в срок на кредитора се намира в пряко противоречие с
преследваната с целта на транспонираната в ЗПК директива. На практика подобна уговорка
прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за
извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
5
на длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат,
като ако не го стори дългът му нараства, тоест опасността от свърхзадлъжнялост се
увеличава. Всъщност замисълът на изискването за проверка на кредитоспособността на
потребителя, както е и изрично посочено в чл. 16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди
сключването на договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа на изводите
от проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
Следователно подобна уговорка за процесната неустойка пряко противоречи на закона и е
нищожна.
На следващо място неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е
свързано пряко с претърпени вреди (няма данни за ищеца да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън
присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.
Според т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г.,
ОСTK, нищожна, поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. На
последно място, по посочения начин се заобикаля законът – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
предвижда, че забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. С процесната клауза за неустойка в полза на ищеца се
уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение –
недадено обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но
именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл
съдебната практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да
се дължи и на основание чл. 83, ал. 1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако неизпълнението се
дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен, съдът може да намали
обезщетението или да освободи длъжника от отговорност. В настоящият случай кредиторът
не е изпълнил задължението си да проведе проверка на кредитоспособността на ответника
съгласно чл.16 ЗПК ,съответно да търси обезпечение на вземането си преди сключването на
договора и предаването на заемната сума.
Предвид гореизложеното клаузата на чл.18 ал.1 от договора за кредит е нищожна
на чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД и не обвързва ищцата по делото. Същата цели само да осигури
на ответника едно допълнително възнаграждение ,като същата е включена в текущото
задължение за всеки месец до момента на предоставяне на обезпечението, поради което тя е
нищожна и поради противоречието й с добрите нрави.
В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът намира,
че договорът за кредит е недействителен, поради неспазване на императивните изисквания,
залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор са посочени само
абсолютните стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана
методика на формиране годишния процент на разходите по кредита (кои компоненти точно
6
са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от %). В този порядък
следва да се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, Годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Тоест, в посочената величина, бидейки глобален
израз на всичко дължимо по кредита, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота
досежно посочените обстоятелства липсва. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща изчисляване
на разходите по кредита по начин, различен от законовия е недопустимо. Тези съставни
елементи обаче, както бе посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се
създават предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не
става ясно, какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи,
доколкото в договора в чл. 18 ал. 1 е уговорено допълнително възнаграждение за
кредитора , което съдът счита за нищожно. По този начин не става ясно по какъв начин е
формиран посоченият ГПР. Ето защо са неясни, както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След
като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава
допълнителни компоненти, които го оскъпяват, то следва ясно да посочи какво точно е
включено в тях. Също така в разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК е предвидено, че: "Годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България". Цитираният законов текст е насочен към
избягване на възлагането на несъразмерни тежести върху икономически по-слабата страна, а
именно потребителя, от страна на търговеца, който има възможност да се възползва от по-
неблагоприятното положение на кредитополучателя. За да възприеме като законов критерий
ГПР, законодателят е отчел, че размерът на договорената възнаградителна лихва за
предоставяне на средства на потребителя, не винаги е меродавен, защото към него може да
се насложат допълнителни разходи като такси, комисиони, други разноски и те на практика
да увеличат кредитната тежест за кредитополучателя. Ето защо, за да бъде избегната
подобна злоупотреба, законодателят е предвидил като критерий максимален размер на ГПР,
до който може да се зачете като непротиворечащо на морала и добрите нрави общото
оскъпяване на кредита. Посоченото в договора в чл. 18 ал. 1 от договора за кредит
задължение на кредитополучателя води до увеличение на общия разход по кредита за
потребителя. В договора формално посоченият размер на ГПР е под петкратният размер ,
но когато дължимата от кредитополучателя сума по чл. 18 ал. 1 от договора за кредит се
включи като компонент на ГПР води до надвишаване на размера му посочен в чл.19 ал.4
от ЗПК.
Съобразно гореизложеното, сключения между ищцата и ответника договор за
7
кредит се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и
предявеният с исковата молба иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22,
вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е основателен и доказан и следва да се уважи , като се прогласи за
нищожен сключеният между страните договор за кредит .
При установяване нищожността на договора на осн.чл.23 от ЗПК ищцата дължи на
ответника само чистата сума получена от нея по договора за кредит.
Ето защо решението на ШРС в частта му с която съдът е отхвърлил иска с правно
основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за прогласяване
на нищожността на Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect
сключен между страните е неправилно и незаконосъобразно и следва да се отмени и
вместо това предявения главен иск следва да се уважи .
В случая с уважаването на предявеният от ищеца главен иск не е налице основание
съдът да прогласява за нищожни само някои от клаузите по договора и не следва да се
пристъпва към такова произнасяне , поради което и решението на ШРС в частта му с която
съдът се е произнесъл по отношение само на част от клаузите на договора и е разгледал
евентуалните искове за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 18, ал. 1 и за
прогласяване нищожност на клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6, от договора е недопустимо в тази
му част и следва да се обезсили.
По предявения насрещен иск : От ответник е предявен главен насрещен иск с
правно основание чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
евентуален насрещен иск, с правно основание чл.23 ЗПК и цена на двата иска в размер на
по 1262.80 лева, частичен иск от общо 1500лв., за осъждане на ищцата да плати остатъка от
главница по Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect, ведно с
искане за присъждане на законна лихва върху вземането, от датата на насрещната искова
молба – 10.06.2024 г. до окончателно плащане.
С решението си ШРС е приел ,че предвид установеното, че договорът е
действителен, следва, че предявеният в условията на евентуалност насрещен иск, с правно
основание чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1262.80
лева, за осъждане на ищцата да плати остатъка от главница по Договор № 925906/11.09.2023
г. за потребителски кредит CreDirect, ведно с искане за присъждане на законна лихва върху
вземането, от датата на насрещната искова молба – 10.06.2024 г. до окончателно плащане, не
следва да се разглежда, тъй като предвид диспозитивното начало в гражданския процес,
съдът е ограничен в произнасянето си доколкото предметът на делото и обемът на
дължимата защита и съдействие се определя от страните – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК. Видно е
обаче от отговора на ответника с който е бил предявен главния насрещния иск с правно
основание чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД , че същия не е
бил предявен като евентуален и поради това неправилно този иск не е бил разгледан от
ШРС, като разглеждането му по никакъв начин не е било обвързано от изхода по спора по
исковата молба на ищеца.
8
Преди гореизложеното решението на ШРС с което съдът е оставил без
разглеждане предявения евентуален насрещен иск, с правно основание чл. 430, ал. 1 вр. чл.
288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1262.80 лева, за осъждане на ищцата да
плати остатъка от главница по Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит
CreDirect между В. Г. Н. – длъжник и „Кредирект“ ЕООД, – кредитор, ведно със законната
лихва върху вземането, от датата на насрещната искова молба – 10.06.2024 г. до окончателно
плащане, поради не сбъдване на условието при което е предявен - ако бъде уважен искът за
прогласяване пълна нищожност на договора между страните, е недопустимо и следва да се
отмени ,като делото да се върне на ШРС в тази му част за разглеждане и произнасяне по
предявения с отговора на ответника насрещен иск с правно основание основание чл. 430,
ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск с правно
основание чл.23 от ЗПК .
Относно искането с правно основание чл. 241, ал. 1 ГПК.
В исковата молба е предявено искане, при положително решение по делото, съдът да
постанови разсрочване изпълнението на задължението за връщане на главницата съобразно
погасителния план към договора за кредит. Съгласно разпоредбата на чл. 241 ГПК при
постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с
оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. От една страна съобразно
тази законова разпоредба предпоставка за уважаване на искането е да се прецени имотното
състояние на ищцата или други обстоятелство, за което следва да се представят
доказателства, каквито в настоящия случай не е направено, дори не са направени твърдения
за влошено имотно състояние или за наличие на други обстоятелства обосноваващи
основателност на направеното исктане, поради което само на това основание съдът не може
да разсрочи изпълнението на задължението за връщане на главницата.
По разноските :
По отношение на главния иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК: При този изход от спора на ищцата следва да се присъдят направените от нея
разноски по делото по този иск които са в размер на 50лв. за държавна такса.
С представения списък на разноските по първия от исковете ,който е главниця се
претендира на осн.чл.38 ал1 във вр. с ал.2 от ЗА присъждане на адвокатско възнаграждение
на адвоката на ищцата в размер на 961.10лв. с ДДС по иска за прогласяване пълна
нищожност на Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect;, като
ответникът е направил възражение за прекомерност на това възнаграждение.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцовата страна се
дължат разноски само по основателния иск за за прогласяване пълна нищожност на Договор
№ 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect , като по останалите разноски по
евентуалните искове ,които не са били разгледани от съда по същество не могат да се
присъждат разноски ,които се следват само при разглеждането на исковете и в зависимост от
резултата по тях се присъждат и разноските.
9
Съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, което е задължително за
всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК и практиката на ВКС след постановяването
му, посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. размери на адвокатското възнаграждение могат
да служат единствено като ориентир при определяне дължимото на пълномощника на
страната възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв., но не са обвързващи за съда, като същият
следва да съобрази материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото, вида,
обема и качеството на осъщественото от адвоката процесуално представителство, както и
поведението на участващите в производството страни. В процесния случай процесуалният
представител на ищцата не се явил в съдебно заседаниепред ШРС , а делото не се отличава
с фактическа и/или правна сложност, поради което в полза на адв. Д. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на ищцата, като
материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, в размер под минималния по
наредбата. При определянето му съдът съобразява, че при предявен един основателен иск,
претендираният размер за адвокатско възнаграждение от 961.10 лв. с ДДС, е прекомерен и
непропорционален спрямо извършената работа, поради което дължимото адвокатско
възнаграждение следва да е в размер на 400 лева или 480лв. с ДДС.
За въззивната инстанция следва на жалбоподателката В. Г. Н. да се присъди
внесената от нея държавна такса съобразно резултата от разгледания главен иск в размер на
52.50лв.
Съдът, след преценка на конкретната правна и фактическа сложност на настоящия
спор, на вида и броя на извършените процесуални действия, изразяващи се в подаване на
въззивната жалба и с броя на съдебните заседания /едно/, отчитайки, че не се е явявал в
съдебно заседание процесуален представител на ищцата, определя адвокатско
възнаграждение на адвоката на ищцата на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от
ЗАдв. в размер на 400 лв. или 480лв. с ДДС за процесуалното представителство по
въззивната жалба от адвоката.
Обжалваното определение №399/7.02.2025г. по гр.д.№1031/2024г. по описа на ШРС
следва да се отмени частично до размера на сумата от 80лв. и на адвокат А. З. Д. от САК
осъществил безплатно процесуално представителство на ищцата по делото следва да се
присъди адвокатски възнаграждение на осн.чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в
размер на още 80лв. за ДДС. Определението в останалата му отхърлителна част е правилно и
следва да се потвърди .
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №840/14.11.2024г. по гр.д.№1031/2024г. по описа на ШРС в
частта му с която , съдът е отхвърлил предявения отрицателен, установителен иск, с правно
основание чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за прогласяване
пълна нищожност на Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect
10
сключен между В. Г. Н., с ЕГН: ********** и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 3, вх. 1,
ет. 3, ап. 28 – длъжник и „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „....“, № 29, ет. 7 - кредитор, като неоснователен, като вместо това
постановява:
ПРОГЛАСЯВА за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр.
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect
сключен между В. Г. Н., с ЕГН: ********** и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 3, вх. 1,
ет. 3, ап. 28 – длъжник и „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „....“, № 29, ет. 7 – кредитор.
ОБЕЗСИЛВА решение №840/14.11.2024г. по гр.д.№1031/2024г. по описа на ШРС
в частта му с която съдът е прогласил за нищожна клаузата т. 18, ал. 1 вр. клаузата на чл. 6
от Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect между В. Г. Н., с ЕГН:
********** и настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 3, вх. 1, ет. 3, ап. 28 – длъжник и
„Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“,
№ 29, ет. 7 - кредитор, предвиждаща плащането на неустойка при не предоставяне на
поръчител, на основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД,
отхвърлил е предявения в условията на евентуалност отрицателен, установителен иск, с
правно основание чл. 11 ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1, предл. 2, вр. чл. 26, ал. 4 ЗЗД, за
прогласяване нищожност клаузата на чл. 3, ал. 2, т. 6 от Договор № 925906/11.09.2023 г. за
потребителски кредит CreDirect между В. Г. Н., с ЕГН: ********** и настоящ адрес: гр.
Шумен, ул. „....“ № 3, вх. 1, ет. 3, ап. 28 – длъжник и „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“, № 29, ет. 7 - кредитор, като
неоснователен като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение №840/14.11.2024г. по гр.д.№1031/2024г. по описа на ШРС в
частта му с която , съдът е оставил без разглеждане предявения евентуален насрещен иск,
с правно основание чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена
1262.80 лева, за осъждане на ищцата да плати остатъка от главница по Договор №
925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect между В. Г. Н., с ЕГН: ********** и
настоящ адрес: гр. Шумен, ул. „....“ № 3, вх. 1, ет. 3, ап. 28 – длъжник и „Кредирект“ ЕООД,
сЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“, № 29, ет. 7 –
кредитор, ведно със законната лихва върху вземането, от датата на насрещната искова молба
– 10.06.2024 г. до окончателно плащане, поради не сбъдване на условието при което е
предявен - ако бъде уважен искът за прогласяване пълна нищожност на договора между
страните, като вместо това,
ВРЪЩА гр.д.№1031/2024г. по описа на ШРС на ШРС, на същия състав за
разглеждане и произнасяне по предявения от „Кредирект“ ЕООД , с ЕИК: *********,
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „....“, № 29, ет. 7 срещу В. Г. Н., с ЕГН:
********** насрещен иск с правно основание чл. 430, ал. 1 вр. чл. 288 ТЗ, вр. чл. 240, ал. 1,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и цена 1262.80 лева за осъждане на ищцата да плати остатъка от
главница по Договор № 925906/11.09.2023 г. за потребителски кредит CreDirect, и
11
предявения евентуален иск с правно основание чл.23 ЗПК с цена от 1262.80 лева. за
осъждане на ищцата да плати остатъка от главница по Договор № 925906/11.09.2023 г. за
потребителски кредит CreDirect.
ПОТВЪРЖДАВА решение №840/14.11.2024г. по гр.д.№1031/2024г. по описа на
ШРС в частта за разноските.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на В. Г. Н., с ЕГН:
********** разноски по делото за въззивната инстанция в размер на 52.50лв. за държавна
такса.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на адвокат А. З. Д.
от САК адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2 от ЗА
за въззивната инстанция в размер на 480лв. с ДДС.
ОТМЕНЯ определение №399/7.02.2025г. по гр.д.№1031/2024г. по описа на ШРС в
частта му с която съдът е оставил без уважение молба рег. № 17739/20.11.2024 г., по описа на
РС Шумен, от адв. Д. от АК София - процесуален представител на ищцата по делото, с
искане за изменение на решение № 840/14.11.2024 г., постановено по делото, в частта за
разноските, като неоснователна, до размера на сумата от 80лв., като вместо това
постановява:
Изменя решение №840/14.11.2024г. по гр.д.№1031/2024г. по описа на ШРС в частта
му за разноските като осъжда „Кредирект“ ЕООД, с ЕИК: ********* да заплати на адвокат
А. З. Д. от САК адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. с чл.38 ал.1 т.2
от ЗА за първата инстанция в размер на още 80лв. за ДДС.
ПОТВЪРЖДАВА определение №399/7.02.2025г. по гр.д.№1031/2024г. по описа на
ШРС в останалата му обжалвана част.
Решението не подлежи на обжалване на осн.чл.280 ал.3 т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12