№ 128
гр. Сливен, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Мария Ян. Блецова Калцова Въззивно
гражданско дело № 20252200500123 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от адв.О., пълномощник на
П. Д. Т., ЕГН********** от гр.Сливен, ******* против решение №
1149/02.12.2024 г. по гр.д. № 2038/2024 г. на РС – Сливен, с което предявените
от жалбоподателя искове против К. С. С. с ЕГН: ********** с постоянен
адрес: гр. Сливен, *******, М. Й. М. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр.
Сливен, ******* и Т. Х. М. с ЕГН: ********** с постоянен адрес: гр. Сливен,
******* с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР вр. с чл. 124, ал.1 ГПК за
признаване за установено, че действителната площ на ПИ с идентификатор
67338.545.169 собственост на ищеца е 282 кв. метра, както и че границата
между ПИ с идентификатор 67338.545.167 и ПИ с идентификатор
67338.545.169, и между ПИ с идентификатор - 67338.545.168 и ПИ с
идентификатор 67338.545.169 е неправилно заснета и нанесена в
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Сливен за част общо с
площ 50 кв. метра, която част е неправилно заснета към ПИ с идентификатор
1
67338.545.167 и към ПИ с идентификатор 67338.545.168 е бил отхвърлен като
неоснователен.
Решението е обжалвано като неправилно, немотивирано, необосновано,
постановено при несъобразяване със събраните по делото доказателства и при
неправилно прилагане на материалния и процесуален закон.
Страната посочва, че събраните по делото доказателства не подкрепят
крайния извод на съда за неоснователност на предявените искове. Съдът
неправилно бил възприел доказателствения материал и не бил извършил
всестранно и пълно изясняване на делото. От заключението на
допълнителната СТЕ било установено, че предвижданията на регулационния
план от 1957г. са били уредени, което ги правило приложени. След това ВЛ
било посочило, че приложената регулация би трябвало да е отразена в по –
новия регулационен план от 1982г. като имотни граници. Страната счита, че
според действащото законодателство през 1957г. – Закон за плановото
изграждане на населените места ( в сила от 1949г. – 1973г.) и Закон за
териториално и селищно устройство ( в сила от 1973г. – 2001г.) одобряването
на регулационния план е имал отчуждително действие по отношение на
предаваемите части. По този начин от влизане в сила на плана, собственикът
губел правото на собственост по отношение на частите от имота си, които е
било предвидено да се предадат на друг. Така регулационният план имал
вещноправен ефект. Собствениците следвало да уредят единствено
облигационните си правоотношения.
На следващо място страната посочва, че одобрените по ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат само декларативно действие.
За отразените данни съществувала оборима презумпция за вярност – чл.2, ал.5
от ЗКИР. В случая предвидената с КРП 1957г. дворищна регулация била
приложена, но не била отразена в последващите кадастрално- регулационни и
ПУП планове.
Страната сочи, че като анализираме всички изложени аргументи се
стигало до извод, че кадастралния регистър на недвижимите имоти е
допусната явна техническа грешка, тъй като в него не е бил отразен документ
за собственост, а именно Договор за продажба на държавен жилищен имот от
26.11.1958г. за 50 кв.м.
2
На следващо място в жалбата се сочи, че съдът не е съобразил в
решението си, че е допусната грешка в отразените в КК граници на имотите,
тъй като отразените граници не отговаряли на план от миналото. Грешното
заснемане на границите на един имот не водело до промяна на правото на
собственост. ВЛ било посочило, че скици 4 и 4а отговарят на действителното
положение на имотите.
Моли се обжалваното решение да бъде отменено и предявените искове
да бъдат уважени. Претендират се деловодни разноски. Няма направени нови
доказателствени или процесуални искания.
В срока по чл.263 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба.
В с.з.въззивникът редовно призован, се явява лично, както и с
процесуален представител по пълномощие – адв.О., който заявява, че
поддържа въззивната жалба и моли тя да се уважи. Претендира разноски.
В с.з. въззиваемият М. М. редовно призован се явява лично. Заявява, че
оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение.
В с.з. въззиваемите Т. М. и К. С., редовно призовани не се явяват и не се
представляват.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Обжалваното решение е било съобщено на въззивницата на 04.12.2024г.
и в рамките на законоустановения четиринадесет дневен срок – на 17.12.2024г.
е била депозирана въззивната жалба.
Установената и възприета от РС – Сливен фактическа обстановка изцяло
кореспондира с представените по делото доказателства. Тя е изчерпателно и
подробно описана в първоинстанционното решение, поради което на
основание чл.272 от ГПК настоящият съд изцяло я възприема и с оглед
процесуална икономия препраща към него.
Въззивната жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес от обжалване на съдебния
акт. Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
3
По делото е бил предявен иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124,
ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че
действителната площ на ПИ с идентификатор 67338.545.169 собственост на
ищеца е 282 кв. метра, както и че границата между ПИ с идентификатор
67338.545.167 и ПИ с идентификатор 67338.545.169, и между ПИ с
идентификатор - 67338.545.168 и ПИ с идентификатор 67338.545.169 е
неправилно заснета и нанесена в кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Сливен за част общо с площ 50 кв. метра, която част е
неправилно заснета към ПИ с идентификатор 67338.545.167 и към ПИ с
идентификатор 67338.545.168. за да бъде уважен така предявеният иск по
същество ищецът е следвало да докаже, че регулационният план от 1957г.,
който е предвиждал предаване на част от съседните имоти към имота на
ищеца е бил приложен, но границите не са били точно отразени в кадастъра.
По делото са събрани писмени доказателства, изготвена е СТЕ и
допълнителна СТЕ, изслушано е вещото лице инж.Желев. От всички тези
данни съдът заключава, че по плана за регулация от 1957г. се е предвиждало
придаване на част от съседните имоти към имота на ищеца и че техническата
документация е била изготвена. Няма данни обаче този план да е бил
приложен. За да бъде приложен планът е необходимо придавателната
процедура да е приключила. По делото няма данни за фактическо придаване
на части от имотите, нито за заплащането на тези площи. Предвидените
изменения в регулацията по плана от 1957г. не намират израз в последващия
регулационен план от 1982г. В проведеното на 18.04.2024г. съдебно заседание
вещото лице е посочило, че предвижданията по плана от 1957г. не са били
реализирани и новият план от 1982г. е бил съобразен със съществуващите,
несъборени постройки. По техните очертания е била определена имотната
граница между имотите. Границите определени в плана от 1982г. са отразени и
в кадастралната карта към момента. Вещото лице е посочило, че не е отразено
наличие на уредени регулационни отношения на плана от 1957г. Грешка не е
налице.
По този начин предявеният иск се явява недоказан, а въззивната жалба
неоснователна.
Тъй като правните изводи съвпадат с тези на първоинстанционния съд,
4
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение.
С оглед изхода на процеса деловодни разноски се следват на въззивната
страна, но такива не са претендирани, не са представени доказателства да са
извършвани и не следва да се присъждат.
По тези съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1149/02.12.2024 г. по гр.д. № 2038/2024 г.
на РС – Сливен.
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5