РЕШЕНИЕ
№ 610
гр. Търговище, 09.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Благовеста Д. Първанова
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530101424 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени установителен иск за
съществуване на вземане с правно основание чл.422,ал.1 вр. чл.417,т.9 от ГПК,
във вр. с чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
Производството по чл. 422,ал.1 от ГПК е образувано по искова молба
от „Тузлушка гора" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК ********* гр. Антоново
представлявано от постоянния синдик Д. И. Г. –съдебен адресат, с която
против ЕТ „Лес-комерс - И. И.“, ЕИК ********** с.Момино, общ.Търговище
и Г. И. А. с ЕГН ********** от гр. Омуртаг, в условията на солидарност на
задълженията, са предявени установителни искове за съществуване на
вземания за сумата от 27 832,38 лева, от които: 19 200 лв. - главница, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.10.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за сумата от 3 000,38 лв. –
обезщетение за забава от 15.03.2017 г. до 30.11.2018 г. и за сумата от 5 632 лв.
– обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до 21.10.2021 г., за което е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК № 153/18.11.2021г. по ч.гр.д.№ 354/2021г. по
описа на РС Омуртаг. Исковете са обосновани с обстоятелството, че
1
вземанията на ищеца „Тузлушка гора“ ЕООД - в несъстоятелност произтичат
от Акт за начет № 11-04-39 от 05.12.2018 г. на АДФИ, съставен в съответствие
с чл. 22 и сл. от Закона за държавната финансова инспекция. Излага се, че с
Решение № 260003/14.01.2021 г. на ТОС по т.д. № 79/2020 г. е открито
производство по несъстоятелност по отношение на „Тузлушка гора" ЕООД,
гр. Антоново, ЕИК *********. Решението е вписано в ТР под №
20210114131543. С Определение № 260038/10.02.2021 г. на съда по
несъстоятелност, вписано в ТР под № 20210210104039, за постоянен синдик
на „Тузлушка гора“ ЕООД - в несъстоятелност е назначен Д. И. Г..По
отношение на посочения Акт за начет № 11-04-39 от 05.12.2018 г. съставен от
Г. Г. Я. в, държавен финансов инспектор от Втори отдел, дирекция
„Извънпланова инспекционна дейност“ на Агенцията за държавна финансова
инспекция се излага, че е издаден във основа на извършена финансова
инспекция на „Тузлушка гора" ЕООД, гр. Антоново, възложена със Заповед №
ФК-10-167/19.02.2018 г., изменена със Заповеди № ФК-10-284/22.03.2018 г.,
ФК- 10-325/02.04.2018 г., ФК-10-459/14.05.2018 г, ФК-10-522/31.05.2018 г.,
ФК-10- 636/28.06.2018 г., ФК-10-796/09.08.2018 г., ФК-10-1062/25.10.2018 г. на
Директора на Агенция за държавна финансова инспекция, като ищецът
заявява, че поддържа всички костатации в акта.Сочи, че в представения Акт на
начет се установява, че през 2017 г. в счетоводството на ищеца са отчетени
разходи по два броя фактури за услуги, представляващи почистване на горски
пътища за извоз на дървесина през месец януари и месец февруари и
подравняване на коловози в горски пътища в посочените във фактурата
отдели. Ответникът ЕТ „Лес-комерс - И. И.“ е следвало да извърши описаните
услуги, възложени от „Тузлушка гора“ ЕООД, чрез управителя му Г. И. А.,
описани в издадени от едноличния търговец фактури на обща стойност 19 200
лева, както следва: фактури № **********/13.03.2017 г на стойност 8 000 лева
без ДДС. и № **********/13.03.2017 г. на стойност 8 000 лева без ДДС.
Проверяващите са установили, че твърдените услуги не са предоставени в
действителност, поради което ответникът ЕТ „Лес-комерс - И. И.“ е получил
без правно основание общо сумата 19 200 лв., без да е извършил дейностите
посочени във фактурите, издадени от него и без да е представил към тях
технически документи и протоколи за това кои горски пътища са почиствани,
на кои дати и в присъствието на кои длъжностни лица, вписаните във
фактурите горски пътища от отделите, посочени ли са в технологичните
2
планове към досиетата на отделите, документи за достъп на транспортните
средства на изпълнителя, извършили почистването и др. Освен това, в акта се
установява, че дейността почистване на горски пътища през месец януари и
февруари по една от фактурите, не е такава, свързана с добив на дървесина, по
смисъла на параграф 1, т.21 от Закона за горите, при окето ищецът поддържа,
че с това е причинена вреда на „Тузлушка гора“ ЕООД, в несъстоятелност в
посочения размер от 19 200 лева, като установената вреда е пряка и
непосредствена последица от поведението на виновните лица за която те
носят солидарно пълна имуществена отговорност, като се посочва, че инж. Г.
И. А. - управител на „Тузлушка гора" ЕООД, в несъстоятелност, е разпоредил
плащане по процесиите фактури, без правно основание, без услугите да са
реално предоставени, без технически документи и протоколи, удостоверяващи
изпълнението на работата, за което същия следва да носи солидарно пълна
имуществена отговорност на основание чл.21, ал.1, т.1 и ал.4, във връзка с
чл.23, т.4 от Закона за държавната финансова инспекция заедно с ответника
ЕТ „Лес-комерс - И. И.“, а също на осн. чл.26 от ЗДФЦ отговорното за
причиняването на вредата лице дължи законна лихва от деня на
причиняването й - 15.03.2017 г., която до 30.18.2018г. г. е в размер на 6 063,27
лева, а законната лихва е дължима до окончателното възстановяване на
вредата, съгласно чл. 26 от Закона за държавната финансова инспекция.По
отношение на ЕТ „Лес-комерс - И. И.“, с ЕИК ********* се поддържа, че
търговецът е издал 3 броя фактури, без да е доказал с технически документи
изпълнението на услугите, описани във фактурите и получил без правно
основание сумата общо от 58 200 лева, в резултат от действието на
причинителя на вредата - инж. Г. И. А., за която на основание чл.21, ал.З, във
връзка с чл.23, т.5 от Закона за държавната финансова инспекция, лицето носи
солидарно пълна имуществена отговорност заедно с причинителя на вредата
инж. Г. И. А., до размера на полученото.С оглед на изложеното и доколкото
ответниците са депозирали възражения срещу издадената заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 153/18.11.2021г. по
ч.гр.д.№ 354/2021г. по описа на РС Омуртаг, ищецът счита, че за него е налице
правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове,
претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от
ответника Г. А., действащ чрез процесуален представител и съделен адресат
3
адв.Ц. И.-ТАК се излага становище за недопустимост на исковете, като
предявени с нередовна искова молба по см. на чл.127, ал.1, т.3, т.4 и т.5 ГПК,
като ответникът счита, че от исковата молба остава неясно какво е искането и
как е формирано.Не оспорва следните факти: че през месец декември 2014г. е
назначен за управител на „Тузлушка гора“ ЕООД и през м.04.2018г. е
освободен от длъжността управител на търговското дружество, както и
обстоятелството, че на солидарният длъжник е изплатена цитираната сума за
извършване на мероприятия по възстановяване на съществуващи горски
пътища, след приключване на лесоустройствени мероприятия, но оспорва
всички останали твърдения в исковата молба; оспорва качеството на експерт
на Б. Ч., която е извършила проверка на разходите, отчетени от „Тузлушка
гора“, свързани със законосъобразно строителство, както и на нейната
безпристрастност; излага подробни съображения за противоречие на
издадения Акт за начет № 11-04-39 от 05.12.2018 г. на АДФИ, като издаден в
нарушение на Закона за горите и поднормативните актове за прилагането му;
въвежда и възражение за изтекла погасителна давност. Твърди също, че съгл.
Закон за горите, след приключване на сеч в горски територии, се извършва
проверка на извършената сеч и почистването на сечището. В утвърденият
горско стопански план е приет и „План за защита на горските територии от
пожари“, където също е предвидено възстановяването на съществуващи
горски пътища. Съгласно Наредба № 5/31.07.2014г. издадена от министъра на
земеделието и храните и министъра на регионалното развитие, за
строителството в горските територии, без промяна на предназначението им, не
се смята за строителство, по смисъла на ЗУТ изграждането на съоръжения по
смисъла на чл.153 ЗГ, а тази дейност може и да се извършва от друго
заинтересувано лице въз основа на съгласие, изразено, чрез Решение на
общински съвет, като с Решение 84 по протокол 10 от заседание на Общински
съвет-Антоново, състояло се на 08.07.2004г., собственикът на горският фонд,
Община- Антоново е предоставила правото на управление на горският фонд
на „Тузлушка гора“ ЕООД. С договор за възлагане на управление на
„Тузлушка гора“ ЕООД, от 01.12.2014г., на ответника е възложено
управлението на търговското дружество, вкл. стопанисване на имуществото
му.Твърди още, че в утвърденият горско стопански план на Община Антоново
е предвидено добИ.е на дървесина от цитираните отдели и не е спорно, че от
тези отдели е добита дървесина, като подравняването на временните горски
4
пътища е част от заключителният етап на добива на дървесина и това действие
не отговаря на критериите за изграждане на нови горски пътища или ремонт
на съществуващи горски пътища, а тези действия са предприети съгласно чл. 6
от договора за управление, сключен с ищеца, тъй като след 2015г., търговското
дружество на ищеца, не е имало МПС, което да е имало техническата
възможност де извърши подравняване на коловози.С оглед на изложеното и
като счита, че предявените искове са неоснователни, а и погасени по давност
на осн. чл. 27 ЗДФИ , ответникът иска отхвърлянето им, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника ЕТ „ЛЕС КОМЕРС - И. И.", действащ чрез процесуален
представител и съдебен адресат адв. И. И.-ТАК, в който също се излага
становище за недопустимост на исковете, като предявени с нередовна искова
молба, доколкото е неясно какво е искането и как е формирано, като се излагат
подробни съображения за липса на точен размер на вредата, предвид
приспадането на ДДС по двете фактури; оспорва се издадения Акт за начет №
11-04-39 от 05.12.2018 г. на АДФИ, като издаден в нарушение на Закона за
горите и поднормативните актове за прилагането му; твърди, че ответното
дружество реално е извършило посочените в Акта за начет услуги, които са
надлежно документирани с издаване на първичен данъчен документ според
законодателството на Република България за което е получило и съответното
възнаграждение, а цитираният акт за начет противоречи на Закон за горите и
поднормативните актове за прилагането му. За посочените в Акта за начет
услуги „почистване на сняг в съществуващи горски пътища и подравняване на
коловози в съществуващи горски пътища“ извършени с булдозер Т130, ЕТ
„ЛЕС КОМЕРС - И. И.“ не е необходимо да разполага с документи за достъп в
горските територии по чл. 148, ал. 1, т. 4 от закона за горите, а булдозерът не е
товарно превозно средство според Закона за движение по пътищата - § 6, а
според Регламентите на ЕС „пътно превозно средство за превоз на товари“ е:
пътно превозно средство, предназначено изключително или главно за превоз
на товари (товарен автомобил, ремарке, полуремарке), т.е. Булдозер Т130 не
попада в тези категории според неговата спецификация.Поддържа, че ЕТ
„ЛЕС КОМЕРС - И. И.“ реално е извършило посочените в Акта за начет
услуги, които са надлежно документирани с издаване на първичен данъчен
документ според законодателството на Република България за което е
получило и съответното възнаграждение. Дружеството разполага със
5
съответна техника (булдозер), както и съответната кадрова обезпеченост за
извършването им. Сочи, че ЕТ „ЛЕС КОМЕРС - И. И.“ се наказва за това, че
някой не си е свършил работата, не е изискал съставянето на технически
документи към фактурите, не е предоставил и необходимата информация за
почистените пътища, не са осигурени длъжностни лица, които да контролират
извършването на услугите, а не е задължение на ЕТ „ЛЕС КОМЕРС - И. И.“
да знае дали почистените пътища са посочени в технологичните планове към
досиетата на отделите и в случая дали услугата по Ф1000000659 /13.03.2017
год. е свързана с добив на дървесина, за реалното йизвършване е
ирелевантен;оспорва и наличието на причинна връзка между действията на
причинителя на вредата и облагодетелстването на този ответник. С оглед на
изложеното, моли за охвърлянето на исковете, като неоснователни;
претендира разноски.
По въведеното от ответниците възражение за недопустимост на
исковете, като предявени с нередовна искова молба, съдът се е произнесъл с
определението си по чл.140 от ГПК, постановено по делото, като е счел тези
възражения за неоснователни.
След преценка на събраните доказателства по делото и като съобрази
твърденията и исканията на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното: Видно от приложения по делото Акт за начет №
11-04-39/05.12.2018 г. в относимата му част, съставен от Г. Г. Я. - държавен
финансов инспектор към Агенцията за държавна финансова инспекция, е
извършената финансова инспекция на „ТУЗЛУШКА ГОРА" ЕООД, гр.
Антоново, ЕИК *********. представлявано от инж. К. З. П., на длъжност
управител, съгласно Решение № 331 по протокол № 38 от заседание на
Общински съвет тр. Антоново, състояло се на 29.05.2018 г. и договор за
управление № 9400-65 от 30.05.2018 година. срещу инж. Г. И. А. - на
длъжност управител на „Тузлушка гора" ЕООД гр. Антоново, във връзка с
действията му но управление разпореждане с имуществото на проверяваното
търговското дружество, свързани с разпореждането и заплащане без правно
основание на услугите посочени в 4 бр. фактури, които не са извършени и без
наличието на технически документи, които удостоверяват изпълнението им, в
резултат на което изпълнителите на услугите са получили общо 38 800 лв. без
правно основание: срещу ЕТ „ЛЕС-КОМЕРС-И. И." гр. Търговище. физическо
лице търговец И. М. И. с ЕИК *********, за получено без правно основание
6
възнаграждение в оби размер на 19 200 лв. по издадени фактури №
**********/13.03.2017 г. и № **********/13.03.2017 г., за услуги, които не е
извършил и без наличието на технически документи, които удостоверяват
изпълнението, в резултат от действието на причинителя на вредата инж. Г. И.
А. срещу „ЛЕС-КО 2015" ЕООД гр. Търговище с ЕИК *********, за получено
без правно основание възнаграждение в общ размер на 19600 лв. по издадени
фактури № № **********/31.03.2017 г. и № **********/29.09.2017 г. за
услуги, които не е извършия и без наличието на технически документи, които
удостоверяват изпълнението, в резултат от действието на причинителя на
вредата инж. Г. И. А.. Актът за начет е съставен при извършена финансова
инспекция на „ТУЗЛУШКА ГОРА" ЕООД гр. Антоново, ул. „Никола Новков"
№ 1, възложена със заповед № ФК-10-167 от 19.02.2018 г., изменена със
заповеди № ФК -10-284 от 22.03.2018 г., №ФК-10-325/02.04.2018 г., № ФК-10-
459/14.05.2018 г.. № ФК-10-522/31.05.2018 г., № ФК-10-636/28.06.2018 г.. №
ФК-10- 796:09.08.2018г. и № ФК-10-1062/25.10.2018 година на директора на
Агенцията за държавна финансова инспекция, със срок за извършване от
22.02.2018г. до 17.12.2018 година.В тази връзка, държавеният финансов
инспектор Г. Г. Я. при Агенцията за документална финансова инспекция
гр.София, е извършил проверка за законосъобразност, обоснованост на
извършените и отчетени разходи през 2017 г. в Тузлушка гора" ЕООД ,
свързани със заплатени услуги за почистване на сняг в горски пътища за извоз
на горски в отдели: 285н. 256д.259м.63н. 6к, 261у, 2850, 285e“, за
„подравняване на коловози в горски отдели/ пътища, 656. 581,58ц. 2828. 292м.
371 г. 262г, 262, 255p", за „подравняване на отдели/ 656, 58н1.581. 2828. 292 м.
371 г. 262г. 262e, 255p" и за услуги за подравняване на извозни пътища до ТИР
станция в отдели 132 „б“ и „в“ и 111 „е“ и „д от горски фонд, собственост на
Община Антоново, по разпореждане на управителя на дружеството инж. Г. И.
А., като са издадени 10бр. фактури. Констатирано е, че от 10-те бр. фактури на
стойност 149 200 лв. по 4 бр. фактури са извършени разходи в общ размер на
38 800 лв., свързани с възлагане на услуги за почистване на сняг в горски
пътища за извоз на дървесина в отдели: 285н, 256д,259м,63н, 6к. 261y, 2850,
285е", за подравняване на коловози в горски пътища, отдели/ 656, 58н1,581.
2828. 292м. 371г. 262, 262, 255p", за „подравняване на коловози в горски
пътища, отдели/ 656. 584.584. 282в. 292м. 371г. 262г. 262, 255p" и за услуги за
подравняване на извозни пътища до ТИР станция в отдели 132 „б“ и „в и 111
7
„е и " по разпореждане на управителя на дружеството Г. И. А., в т.ч.: по
издадена фактура № **********/13.03.2017 г. от ЕТ „ЛЕС-КОМЕРС- И. И. гр.
Търговище за 10 бр. х 800 лв. 8000 лв. без ДДС, без да е уточнена мерната
единица или общо за двете фактури 16 000 лв. без ДДС / 19 200 лв. с ДДС, при
лиа пса н технически документи от които да е видно каква с мерната единица
вписана във фактурите и как е договорена единичната цена за отчетените
услуги за почистване на сняг в горски пътища за извоз на дървесина в отдели:
285н. 256,259м.63, 6к. 261. 2850, 285e" - 8 000 лв. без ДДС. 256 1.259м.631, За
посоченото почистване на сняг в горски пътища за извоз на дървесина в
отдели: 2854. 2856, 285e“ към проверената фактура № 10000000659/13.03.2017
ЛЕС-КОМЕРС - И. И." не са налице технически документи от които да е
видно кои точно горски пьтища са почиствани, на кои дати и в присъствието
на кои длъжностни лица от проверяваното дружество е извършено това
почистване, вписаните горски пътища от отделите във фактурите, посочени ли
са в технологичните планове към досиетата на отделите. докумен ги за достъп
на транспортните средства на фирмата изпълните, извършили почистването в
горските територии и на горските пътища във връзка с дърводобива в
отделите вписани във фактурата, издадени от кмета на община Антоново,
съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1, т.4 от Закона за горите, като е
посочено още ,че дейността почистване на горски пътища през мянуари и
февруари". вписана във фактура № **********/13.03:2017 г. от ЕТ „ЛЕС-
КОМЕРСИ. И." гр. Търговище на стойност 8 000 лв. без ДДС / 9600 лв. с ДДС
/, не е дейност. свързана с добива на дървесина, по смисъла на § 1, т.21 от
Закона за горите /изм. и доп. ДВ, бр.60 от 2012 г., изм. бр. 79 от 2015 г. в сила
от 01.08.2016 г./, според който „Добив на дървесина" е сеч и извоз на
дървесина до временен склад, а по издадена фактура №
**********/13.03.2017 г. от ЕТ ЛЕС-КОМЕРС- И. И. гр. Търговище с ИН по
ДДС ВG125545011 -за 10 бр. х 800 лв. 8 000 лв. без ДДС/ 9 600 яв. с ДДС, не е
уточнена мерната сдиница, като към фактурата не са налице технически
документи от които да е видно каква е мерната единица вписана във
фактурите, как е договорена единичната цена за отчетените услуги за
подравняване на коловози в горски пътища, отдели/ 656. 58.584. 282в, 292м.
371 г. 262г. 262, 255р", на кои дати и в присъствието на кои длъжностин на от
проверяваното дружество е извършено това подравняване на коловозите на
вписаните горски пътища от отделите във фактурите, посочени ли са горските
8
пътища, в технологичните планове към доснетата на отделите, документи за
достъп на гранспортните средства на фирмата изпълните, извършили
почистването в горските територии и на горските пътища във връзка с
първодобива в отделите вписани във фактурата, издадени от кмета на община
Антоново, съгласно разпоредбата на чл.148, ал. 1, т.4 от Закона за
горите.Посочено е също, че за целите на финансовата инспекция е сключен
Договор № 1-7/16.04.2018 г. за възлагане на експертен анализ и допълнително
споразумение от 05.06.2018 г. към договор за възлагане на експертен анализ с
който е назначено вещо лице инж. Б. А. Ч., която е изготвила заключение, в
което е посочила, че по издадена фактура № **********/13.03.2017 г. от ЕТ
ЛЕС-КОМЕРС- И. И." гр. Търговище с ИН по ДДС BG125545011 -за 10 бр. х
800 лв. - 8 000 лв. без ДДС, без да е уточнена мерната единица / и по фактура
№ **********/13.03.2017 г. за 10 бр. х 800 лв. - 8 000 лв. без ДДС или общо за
двете фактури 16 000 лв. без ДДС / 19 200 лв. с ДДС , като към фактурите не
са налице технически документи от които да с видно каква е мерната единица
вписана выв фактурите и как с договорена единичната цена за отчетените
услуги за почистване на снят в горски пътица за извоз на дървесина в отдели:
285н. 256д. 259м.63, 6к. 261у, 2850, 285” –8.000 в. без ДДС и подравняване на
коловози в горски пътища, отдели 656, 581, 5841. 2828. 292м. 371r. 262r1.
262el и 255р., а също, че дейността „почистване на горски пътища през
м.януари и февруари, виписана във фактура № **********/13.03.2017 г. на ET
„ЛЕС-КОМЕРС - И. И." гр. Търговище на стойност 8 000 лв. без ДДС, не е
дейност, свързана с добива на дървесина, по смисъла на § 1. 1.21 от Закона за
горите изм. и доп. ДВ. бр.60 от 2012 г., изм. бр. 79 от 2015 г. в сила от
01.08.2016 г., според който „Добив на дървесина е сеч и извоз на дървесина до
временен склад.В заключение в Акта за начет е посочено, че пълна
имуществена отговорност следва да носи инж. Г. И. А. - на длъжност
управител на „Тузлушка гора" ЕООД гр. Антоново, разпоредил извършването
на услуги по фактури № **********/13.03.2017 г. и №
10000006660/13.03.2017 г. на ЕТ „ЛЕС-КОМЕРС - И. И.“ - Търговище и лично
извършил плащанията но тях, като услугите вписани във фактурите не са
неизпълнени, не са доказани документално с технически и отчетни документи
и същите са дублирани, но въпреки това е извършил плащанията по
фактурите, с което е причинил вреда на „Тузлушка гора" ЕООДгр. Антоново
на обща стойност 38 800 лв., солидарно с получателите на паричните средства
9
ЕТ „ЛЕС-КОМЕРС-И. И." - Търговише до размера на полученото от
послединя, а като лице по чл. 23. г.5 от Закона за държавната финансова
инспекция ДФИ/ и чл.38, т.5 от Правитинка за прилагане на ЗДФИ, ЕТ „ЛЕС-
КОМЕРС-И., И." - Търговище е получил недължимо и без правно основание
възнаграждение на 15.03.2017 г. и на 17.03.2017 г. по издадени от него фактури
№ **********/13.03.2017 г. и № 10000006660/13.03.2017 г. за неизпълнени и
недоказани документално с технически и отчетни документи услуги, в общ
размер на 19 200 лв., в резултат от действията на причинителя на вредата инж.
Г. И. А. - на длъжност управител на „Тузлушка гора" ЕООД гр. Антоново в
периода 01.12.2014 г. -- 04.04.2018 г., с което е причинена вреда на
проверяваното дружество, за което физическото лице - търговец, следва да
носи солидарно пълна имуществена отговорност, до размера на полученото,
заедно с причинителя на вредата инж. Г. И. А., които отговорни за
причиняването на вредата лица дължат и законна лихва, която от деня на
причиняването й 15.03.2017 г. до 30.11.2018 г. е в размер на 6 063.27 лева,
дължима до окончателното възстановяване на вредата, съгласно чл. 26 от
Закона за държавната финансова инспекция.По делото не е спорно, че
посоченият акт е връчен на ответниците, както и обстоятелството, че първият
ответник инж. Г. И. А. през м.декември 2014г. е назначен за управител на
„Тузлушка гора“ ЕООД и през м.04.2018г. е освободен от длъжността
управител на търговското дружество, както и обстоятелството, че на втория
ответник ЕТ „ЛЕС-КОМЕРС-И. И." е изплатена цитираната сума за
извършване на мероприятия по възстановяване на съществуващи горски
пътища, след приключване на лесоустройствени мероприятия.
Видно от приложения по делото Обвинителен акт по НОХД №
514/2024 г. по описа на ОС-Търговище, посочените две фактури в акта за
начет, а именно- фактури № **********/13.03.2017 г. и №
10000006660/13.03.2017 г., са изключени от обхвата на обвинението, доколкото
е установено от прокуратурата, че заплатените по тях дейности са извършени.
С определението по чл.140 от ГПК съдът, на осн. чл.190,ал.1 от ГПК е
задължил ишеца да представи доказателства за налична горска техника в
търговското дружество след 2015г., като го е предупредил и за последиците по
чл. 161 от ГПК, а именно-че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може
да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за
събиране на допуснати доказателства, при което и доколкото доказателства за
10
налична горска техника в ищцовото дружество не са представени, съдът
приема, че такава техника след 2015г. не е притежавана от ищцовото
сружество, на осн. чл.190,ал.2 вр. чл. 161 от ГПК.
По делото са събрани и гласни доказателства. Св. Б. Ч.-определена за
вещо лице в хода на финансовата инспекция твърди, че възложената й задача
от АДФИ била под формата на експертен анализ на дейността на Тузлушка
гора, като периода бил 5-годишен от 2014 г. до 2018 г., когато била и самата
ревизия, като първоначалната задача била анализ във връзка с изпълнение на
горскостопанския план, който е за 10 г. за всички дейности, които са
предвидени и как се реализират, но твърди, че не е определяла вреда, не знае
какъв е актът, нито на каква стойност е, не е определяла и ДДС.Твърди също,
че в констативно-съобразителната част на експертизата, за всички
допълнителни, съпътстващи дейности по обслужване на процесните сечища и
реализация на всички горскостопански дейности е цитирала съобразно Закона
за горите, кои са допустими, необходимо присъщи и т.н., като в тази връзка е
посещавала всички упоменати сечища на място. Твърди, че не е проверявала
към 2018 г. какви дейности са извършвани в тях, като посочва, че не е имала
задача да констатира дали са извършвани услуги или не, а е следвало да
съпостави всички дейности, които са описани във фактурата и има някакви
данни за горскостопански подотдели в тях, дали е имало сечища, редовно
издадени позволителни, какво представляват технологичния план, към
момента, дали са посочени всички данни, евентуално, за да се докаже още при
финансовата ревизия, че тази дейност, дори и без документи е била
извършена. На поставени въпроси отговаря, че по принцип има следи, които
могат да бъдат заличени от природни сили, като звиси кога е бил протоколът
за освидетелстване на сечището и има такива случаи, при които могат да
бъдат заличени следите от природни сили. Отговаря още, че не е установявала
наличие на горска и земеделска техника в Тузлушка гора. Св. И. Г. Н. твърди,
че е работил като „горски стражар“ от 2015г. в „Тузлушка гора“ ЕООД, докато
се ликвидира фирмата.Твърди, че е присъствал като служител на „Тузлушка
гора“ на две различни места при извършването на дейности от ЕТ „Лес-
комерс“- в землището „Халваджийско“, когато правили път и в раздел
„Добротица“. Чувал е от колегите, че е правен и на други отдели. Относно
проверката твърди, че е проверявано дали пътят е подравнен в горските
пътища, за да се вади дървесината, защото когато има големи коловози,
11
булдозерът подравнява пътя, за да може да се вземе дървесината и ходили с
проверяващите на оглед дали изобщо е подравнявано. Твърди, че за
проверяващите резултатът бил, че пътят не е бил подравнен, но свидетелят
поддържа, че лично е бил с булдозера в „Халваджийско“, където са
подравнявали. Твърди още, че проверяващите видели в началото на гората
коловози и казали, че тук нямало подравнение, но проверката е била след
почти две години време и е нормално да има коловози, защото общинските
гори граничат с частни и държавни гори, при което не само те използват тези
пътища. Посочва, че проверяващите, които придружавал, са били Г. Я. и
вещото лице, т.е. свидетелката, която е видял в съдебното заседание, като на
проверката присъствали свидетелят и негов колега - А. Х., който след това е
починал. Твърди още, че с вещото лице отишли до началото на гората, но г-н
Я. казал, че на единият път нямало коловоз и е изникнала трева, т.е., че не е
правен, а свидетелят му отговорил, че когато мине булдозерът, той прави
стена настрани и, че това е доказателство, че е правен, а когато пътят не се
ползва една година е нормално да никне трева. Твърди, че проверката е била
само до началото на гората и не са навлизали навътре, като уточнява, че в
„Моравка“ и „Коноп“ влезли в гората с джипа до имотите, а в „Старчище“ и
„Халваджийско“ не са влизали, а били само в началото им.Съдът,
преценявайки свидетелските показания съобразно изискванията по чл. 172 от
ГПК приема, че следва да ги кредитира, като логични и непротиворечиви,
дадени от лица, участвали в извършената проверка на място, в рамките на
начетното производство.
От приложеното по делото ч.гр.д. № 354/2021 по описа на Районен съд
– Омуртаг се установява, че съдът е постановил заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 153 от
18.11.2021 г. за сумата от 19 200 лв. - главница, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението 22.10.2021 г. до окончателното изплащане
на вземането, за сумата от 3 000,38 лв. – обезщетение за забава от 15.03.2017 г.
до 30.11.2018 г. и за сумата от 5 632 лв. – обезщетение за забава за периода от
01.12.2018 г. до 21.10.2021 г., оспорена от длъжниците, обуславящо правният
интерес на ищеца от предявяване на настоящите установителни искове за
същестувване на посочените вземания.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
12
следните правни изводи:Предявени са установителни искове за съществуване
на везамния, за които е издадена заповед изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 417 от ГПК № 153 от 18.11.2021
г. по ч.гр.д. № № 354/2021 по описа на Районен съд – Омуртаг, произтичащи
от Акт за начет.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДФИ,
за противоправно причинени вреди на организациите по чл. 4, т. 1 ЗДФИ,
установени при финансова инспекция по този закон, които са пряка и
непосредствена последица от поведението на виновните лица, те носят пълна
имуществена отговорност, когато вредата е причинена умишлено. Когато са
налице условията за търсене на пълна имуществена отговорност, финансовите
инспектори съставят акт за начет (чл. 22, ал. 1 ЗДФИ). Актът за начет
представлява официално удостоверяване на определени факти, изхождащо от
надлежен държавен орган и извършено по надлежния ред, а за да има
предвидената в чл. 22, ал. 5 ЗДФИ законна доказателствена сила, той следва да
е редовен и да съдържа реквизитите, визирани в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, както и
да е подкрепен с доказателства относно съдържащите се в него констатации
(чл. 22, ал. 2 ЗДФИ и чл. 44, ал. 1 ППЗДФИ). Предмет на
законната доказателствена сила на акта за начет са съдържащите се в него
фактически констатации относно непозволеното деяние на начетеното лице,
вредите и техния размер, както и причинната връзка между деянието и
вредите, като съдът е задължен да приеме, че те са се осъществили така, както
са удостоверени, тъй като фактическите констатации в акта за начет се считат
за истински до доказване на противното, съгласно чл. 22, ал. 5 ЗДФИ.
Опровергаването на тази законова презумпция се състои в доказване, че
фактическите констатации на акта за начет не отговарят на действителността,
т. е. че презумираният факт не се е осъществил, поради което оборването й
следва да се осъществи чрез обратно и пълно доказване по отношение
на презумираните в акта за начет факти.В този смисъл е и Решение №
205/12.05.2015 г. по гр. д. № 7417/2014 г. на ВКС, ІV г. о., в което е разяснено,
че е недопустимо въз основа на друга презумпция съдът да приеме за
опровергано осъществяването на презумирания факт, като това може да се
приеме само при проведено пълно обратно доказване от страната, на
която презумираният факт се противопоставя. В конкретния случай, от
събраните гласни доказателства от разпита на св. И. Г. Н. се установява, че
13
същият е участвал в подравняването на процесните горски пътища с булдозер,
а проверката е извършена повече от година след това и от проверяващите не са
отчетени естествените природни процеси, а извършената проверка на място е
била повърхностна, без подробен оглед на пътищата.Посочените гласни
доказателства не обуславят извод за успешно пълно обратно доказнате, както
се изясни по-горе, но съдът следва да вземе предвид и обстоятелството, че
видно от констатациите в Акта за начет, в същия е посочено, че заплатени
дейности са освен за неизпълнени, но и за недоказани документално с
технически и отчетни документи услуги, като съдът приема, че това не налага
извод, че дейностите не са осъществени и дори това да е станало при
несъответствие с определени законови изисквания- в случая липса на
определени документи, то изпълнителят има право на възнаграждение, като в
настоящия случай акта за начет в релевантната за спора част е съставен въз
основа на констатации за неизвършени, но платени дейности, а не за
извършени такива, но при нарушение на законовите изисквания.Дори след
като в случая ответниците не са провели успешно обратно и пълно доказване
по отношение на презумираните в акта за начет факти, следва да се вземе
предвид и следното: В решение № 205/14.10.2019г. по гр.д.№ 4825/2018г. на
ВКС, IV г.о. е разяснено, че пълната имуществена отговорност по чл. 21 от
ЗДФИ се носи за вреди, които са причинени противоправно на организациите
или лицата по чл. 4, т. 1-3 от ЗДФИ, и са пряка и непосредствена последица от
поведението на виновните лица. Вредата трябва да е причинена умишлено,
или без значение формата на вина – да е от липси, или да е причинена не при
или по повод изпълнение на служебните задължения (чл. 21, ал. 1 от ЗДФИ).
Вредата, за която се носи отговорността, е само имуществена и е от вида на
претърпяната загуба, т.е. – изразява се в намаляване на актива на имуществото
(обедняване) на съответната организация или лице по чл. 4, т. 1-3 от ЗДФИ (в
този смисъл е и решение № 69/21.05.2012 г. по гр. дело № 516/2011 г. на ІV ГО
на ВКС и др.). Вредата, за която се носи отговорността е само имуществена и
от вида на претърпяната загуба, като увреждането следва да е установено при
финансова инспекция, извършена по ЗДФИ, чиито констатации са вписани в
акт за начет. В него се отразяват фактите за виновно причинените вреди и
предпоставките, обуславящи възникването на имуществена отговорност.
Съдържанието на акта за начет е определено в чл. 43, ал. 2 ППЗДФИ, като
няма изрично задължение да се обосновават хипотезите по чл. 21, ал. 1 ЗДФИ.
14
Те се следват от съдържанието по 43, ал. 2, т. 4 ППЗДФИ, като съдът сам ще
квалифицира дали вредата е резултат от умисъл на дееца или е от липси или
пък е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения.
В процесния акт за начет липсват фактически констатации за умишлено
причиняване на вреда (констатациите не са за липси), не са представени и
доказателства в този смисъл, за която би важала презумпцията на чл.22, ал.5
от ЗДФИ. Финансовият орган нито твърди в Акта за начет, нито обосновава
умишлено причиняване на вредата, както от страна на първия ответник-като
ръководител, нито относно втория, като получател на облага от това. Такива
доказателства не са събрани, както в хода на финансовата инспекция, така и в
настоящото производство, като видно и от НОХД № 514/2024 г. по описа на
ОС-Търговище, посочените две фактури в акта за начет, а именно- фактури №
**********/13.03.2017 г. и № 10000006660/13.03.2017 г., са изключени от
обхвата на обвинението, доколкото е установено от прокуратурата, че
заплатените по тях дейности са извършени. След като не е установено по
делото първият ответник Г. И. А., управител на „Тузлушка гора" ЕООД гр.
Антоново, чиято отговорност е по чл. 21. ал. 1, т. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 23, т. 4
от ЗДФИ, да е действал умишлено, то отговорността му по реда на ЗДФИ, към
която е привлечен с процесния акт за начет, не може да бъде ангажирана.
Липсата на коя и да е от предпоставките на имуществената отговорност по чл.
21 и сл. ЗДФИ освобождава този ответник от отговорност като причинител на
вредата по този специален ред. Отговорността на втория ответник по
делото ЕТ „ЛЕС-КОМЕРС-И. И." – Търговище, ангажирана на осн. чл. 21.
ад.3 и ал. 4, във вр.с чл. 23, т.5 от ЗДФИ се търси от него като получател на
облага в резултат на действията на причинителя на вредата. Отговорността на
този ответник е функция, от тази на причинителя на вредата по чл.21, ал.1 от
ЗДФИ, което следва не само от самата разпоредбата, но и от предвидената
законова солидарност. Следователно отговорността на лицата по чл.21,
ал.3 от ЗДФИ е производна от тази на причинителя на вредата, и щом той не
отговоря по реда на ЗДФИ, не отговаря и получателят, без оглед на това, дали
е имало или не основание за даването и получаването. Ето защо след като по
делото не са установени предпоставките за ангажиране на отговорността на
първия ответник като причинител на процесното увреждане, то отпада и
имуществената отговорност на получилия нещо от него - втория ответник по
делото, обстоятелства, обуславящи извод за липса на предпоставките по чл.
15
21. ал. 1, т. 1 и ал. 4, във вр. с чл. 23, т. 4 от ЗДФИ относно първия ответник и
тези по чл. 21. ад.3 и ал. 4, във вр.с чл. 23, т.5 от ЗДФИ относно втория
ответник поради което предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК не са
доказани по основание и следва да бъдат отхвърлени, на осн. чл.422,ал.1 вр.
чл.417,т.9 от ГПК, във вр. с чл. 86,ал.1 от ЗЗД.
По разноските: При образуване на заповедното производство, както и
при завеждане на иска ищецът не е внесъл държавна такса на основание чл.
649, ал. 6 от ТЗ, като дължимата държавна такса в размер на 4% е 768лв. по
главницата и 345,30лв. по претенциите за обезщетение за забава или общо
1113,30лв., като с оглед изхода от спора, в тежест на ищеца следва да се
присъди дължимата държавна такса за сметка масата на несъстоятелността,
на осн. чл. 78,ал.3 от ГПК вр. чл. 649,ал.6 от ТЗ..Ответниците не са
претендирали разноски, поради което такива не се присъждат, на осн. чл. 81
от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за съществуване
на вземания от „Тузлушка гора" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК *********
гр. Антоново представлявано от постоянния синдик Д. И. Г. – съдебен адресат,
против ЕТ „Лес-комерс – И. И.“, ЕИК ********** с.Момино, общ.Търговище
и Г. И. А. с ЕГН ********** от гр. Омуртаг, в условията на солидарност на
задълженията, за сумата от 27 832,38 лева, от които: 19 200 лв. - главница,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 22.10.2021 г.
до окончателното изплащане на вземането, за сумата от 3 000,38 лв. –
обезщетение за забава от 15.03.2017 г. до 30.11.2018 г. и за сумата от 5 632 лв.
– обезщетение за забава за периода от 01.12.2018 г. до 21.10.2021 г.,
претендирани по Акт за начет № 11-04-39/05.12.2018 г. в относимата му част,
съставен от Г. Г. Я.- държавен финансов инспектор към Агенцията за
държавна финансова инспекция, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК №
153/18.11.2021г. по ч.гр.д.№ 354/2021г. по описа на РС Омуртаг, като
неоснователни, на осн. чл.422,ал.1 вр. чл.417,т.9 от ГПК, във вр. с чл.
86,ал.1 от ЗЗД.
16
ОСЪЖДА „Тузлушка гора" ЕООД /в несъстоятелност/, ЕИК
********* гр. Антоново представлявано от постоянния синдик Д. И. Г. –
съдебен адресат, да по сметка на РС – Търговище държавна такса в размер на
1113,30лв., платима от масата на несъстоятелността, на осн. чл. 78,ал.3 от
ГПК вр. чл. 649,ал.6 от ТЗ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
17