№ 356
гр. Н., 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н.Д.Д.
при участието на секретаря К.Ил.Л.
като разгледа докладваното от Н.Д.Д. Гражданско дело № 20242150101397 по
описа за 2024 година
Производството по делото е образувано е по повод исковата молба на И. Д. К. с ЕГН
**********, с адрес: с. Р., общ.Н., обл.Б., ул. „С.** против Ц.с.м.п. - гр. Б., с адрес: гр. Б., ул.
„У. *, представляван от Директора д-р А.К.
В исковата молба се твърди, че ищцата имала сключен с ответника трудов договор
№ *** от 29.09.2***г. и допълнителен трудов договор на основание чл. 110 от КТ с № РД-
****г., съгласно които изпълнява длъжността медицинска сестра във ***** в гр. Н.. Сочи се,
че договорите й били прекратени на 26.09.2024г. със Заповед № РД- ******г. за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“, което според ищцата било извършено
незаконосъобразно. В тази връзка заявява, че дисциплинарното уволнение по безсрочен
трудов договор №*** от 29.09.2***г. е извършено при неспазване на изискванията на
предварителната закрила по чл.333, ал.3 от КТ, тъй като К. била член на Национален
синдикат „З.“ и на ръководна длъжност „секретар“ в синдиката, от което следвало, че
работодателят й бил длъжен да поиска и получи предварително съгласие от синдикалния
орган преди уволнението. Наред с това се сочи, че дисциплинарното уволнение е извършено
и на несъществуващо основание, тъй като твърдените дисциплинарни нарушения, описани в
заповедта не били извършени от И. Д. К.. Излагат се подробно съображения. По същество се
моли за уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответната страна, с който се излага становище за допустимост на предявените искове, но
същите се оспорват изцяло като неоснователни и недоказани. Оспорват се изложените в
исковата молба твърдения относно липсата на виновно неизпълнение на трудовите
задължения от страна на ищцата, както и че същата се ползва със синдикална З. при
уволнение, като излагат подробни съображения в тази насока.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, че ищцата И. Д. К. престира трудова дейност на длъжност
„медицинска сестра“ при ответника, явяващ се нейн работодател - Ц.с.м.п. – Б. (*****-Б.), с
място на работа *****-Н., както и че със заповед № РД-****** г. на директора на лечебното
заведение, редовно връчена на ***** г., на ищцата се налага дисциплинарно наказание
„Уволнение“.
Основното възражение в исковата молба е, че не е спазена императивната
1
разпоредба на чл. 333, ал. 3 от КТ, тъй като работодателят е бил длъжен, но не е поискал
предварително съгласие от Национален синдикат „З.“ за уволнението на ищцата.
Във връзка с този спорен факт, който се явява преюдициален спрямо останалите
факти, свързани със законосъобразността на уволнението, съдът намира следното:
От приетия по делото правилник за вътрешния трудов ред в *****-Б. се установява,
че *****-Б. е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище гр. Б., ул. „У. * и
осъществява дейността си на територията на Б.ка област. Центърът се състои се от 11
филиали, разположени на територията на Б.ка област, както следва: ***** Б., ***** Н.,
***** С., ***** А., ***** К., ***** С., ***** П., ***** Ц., ***** Р., ***** С. и ***** М.Т..
Работодател, по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е *****-Б. като трудовото
правоотношение възниква между *****-Б. и съответния работник/служител, с място на
работа съответния ***** – арг. от 12 от Правилника. Ищцата е сключила трудов договор с
*****-Б., като към момента на уволнението, полага своя труд във *****-Н..
Национален синдикат „З.“ (НС „З.“), съгласно чл. 1 от приетия Устав, е доброволна
синдикална организация на полагащите труд в икономическите дейности по Националния
класификатор на икономическите дейности (НКИД), упражняващите свободни професии,
самоосигуряващи се лица, които не са работодатели по смисъла на §1, т. 1 от КТ, работещите
на надомна работа, безработни които приемат този устав, обединени в З. на
професионалните си и социалните си интереси.
Съгласно чл. 37 от Устава на НС „З.“, синдикатът е изграден от синдикални секции,
фирмени синдикални организации, национални синдикати и областни синдикални
организации. Членството в синдиката може да бъде индивидуално и колективно, като
индивидуалните членове са тези физически лица, отговарящи на изискванията на чл. 1 от
Устава, за които е невъзможно да бъде включени в синдикална секция, а колективните
членове на НС „З.“ са Синдикална секция, Фирмена синдикална организация, Национален
синдикат по отрасъл/икономическа дейност и Областна синдикална организация към НС
„З.“ – чл. 12, 13 и чл. 14, ал. 1 от Устава.
Синдикалната секция в съответното предприятие се учредява от не по-малко пет
дееспособни ФЛ – чл. 14, ал. 2 и чл. 42, ал. 1 от Устава. Общото събрание на синдикалната
секция избира своето ръководство, състоящо се от председател и секретар с мандат четири
години, като на всяко общо събрание могат да присъстват представители на ръководните
и/или контролните органи на НС „З.“ – чл. 44, ал. 3 и ал. 5 от КТ.
В случая, синдикална секция на Национален синдикат „З.“ е учредена в *****-Б.,
видно от удостоверение № 033/15.08.2024 г., издадено от синдикалната организация. Тъй
като *****-Б. се състои от 11 филиали, тоест е налице териториална разсредоточеност
(термин, използван в Устава), следва да се приеме, че синдикална секция обхваща всички
филиали, част от структурата на *****-Б..
На 09.08.2024 г. в *****-Б. се провежда общо събрание на работници и служители на
*****-Б.-членове на синдикалната секция на НС „З.“ при *****-Б.. На общото събрание
присъстват 13 работници/служители видно от списъка на присъстващите на ОС. От приетия
по делото протокол от проведеното на 09.08.2024 г. общо събрание, членовете на
синдикалната секция, поради дългосрочен болничен отпуск на секретаря на синдикалната
секция М.Ж.Т., избират ново ръководство на синдикалната секция на националния синдикат
„З.“ в *****-Б., в следния състав: председател – К.С. и секретар – ищцата И. К..
За проведеното ОС и избрания нов ръководен състав на синдикалната секция, НС
„З.“ изрично изпраща писмо до директора на *****-Б., получено на 15.08.2024 г., както и
удостоверение № 033 от 15.08.2024 г. В писмото и удостоверението се посочва, че
синдикалната секция при *****-Б. е редовно регистрирана към НС „З.“ и се състои от двама
секретари – М.Ж.Т. и И. Д. К..
В изисканата справка/информация от председателя на НС „З.“ се посочва, че с оглед
осигуряване на ефективната организация на синдикалната дейност на синдикалната секция
ищцата е избрана за секретар в ръководството на секцията, както и че в състава на
ръководството са избрани двама секретари, поради необходимост от адекватна, ефективна и
своевременна организация на дейността на СС на НС „З.“ в *****-Б.. В писмото се посочва
още, че секретарят И. К. отговаря за организацията на работата, представителството и З.та
2
на интересите на работниците и служителите пред държавните органи и работодателите по
въпросите на трудовите и осигурителните отношения чрез колективно преговаряне,
организиране на стачки и изпълнение на решенията на конгреса и Националния синдикален
съвет на НС „З.“, като в тази връзка секретарят И. К. организира и отговаря за
координацията на представителите на синдикалните секции при *****-Б. за филиалите:
*****-Н., *****-А., *****-К., *****-П., *****-Р., *****-С., *****-С.. Другият избран
секретар в синдикалната секция на *****-Б. отговаря за останалите филиали.
Предвид гореустановената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна,
че е нарушена от работодателя предварителната закрила, въведена с императивната
разпоредба на чл. 333, ал. 3 от КТ по следните съображения:
Съгласно чл. 333, ал. 3 от КТ в случаите прекратяване на трудовото
правоотношение, поради налагане на наказание „дисциплинарно уволнение“ по чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ, какъвто е настоящият случай, работодателят може да уволни работник или
служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален,
отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема
съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с
предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното
ръководство на съответната синдикална организация.
Спорът по настоящото дело е дали ищцата има качеството „член на синдикално
ръководство в предприятието“.
Съгласно легалната дефиниция на понятието „синдикално ръководство“, дадена в
§1, т.6 от ДР на КТ, законодателят е ограничил приложението на закрилата само до
председателя и секретаря на „съответната синдикална организация”. В ТР № 9/2023 г. от
12.12.2024 г. на ОС на ГК на ВКС се разяснява, че синдикална организация на ниво
предприятие, следва да се разбира като първична организация, създадена и съществуваща
при отделния работодател. Съответната синдикална организация, учредена и структурирана
към това предприятие, е субектът на взаимоотношенията с работодателя, възникващи по
повод представителството на работниците и служителите с цел З. на правата и исканията
им, участие в колективни трудови спорове, в колективното трудово договаряне и др. Поради
това, само посочените от закона лица като нейно ръководство се ползват от специалната
закрила, защото те са тези, за които законодателят е счел, че се нуждаят от засилена закрила.
Върховният съд допълва, че тълкувани в тяхната езикова, граматическа и смислова връзка,
употребените в чл.333, ал.3 КТ термини - „работодател” и „предприятие” - водят до извод,
че със закрила се ползва ръководството на синдикалната организация (председател и
секретар) в предприятието на работодателя.
В случая, в *****-Б. е създадена синдикална секция на национален синдикат „З.“.
Синдикалната секция е една за цялото предприятие на работодателя *****-Б., поради което
има първичен характер – липсва друга учредена структура на НС „З.“ в *****-Б. с по-висок
ранг. Следователно, с оглед факта, че ищцата е избрана за секретар на синдикалната секция,
следва извода, че ищцата е член на синдикалното ръководство в предприятието на *****-Б.,
поради което се ползва от предвидената от законодателя закрила при уволнение в чл. 333, ал.
3 от КТ.
Без значение е обстоятелството, че ръководството на секцията се състои от двама
секретари. Това е сторено с оглед по-добро взаимодействие на синдикалната секция с
отделните филиали, част от предприятието на ответника. На следващо място, следва да се
отбележи, че към момента на избирането на ищцата за секретар, другият секретар е в
продължителен болничен, поради което реално ищцата се явява единствен секретар на
синдикалната секция на НС „З.“ в *****-Б..
В заключение, следва да се приеме, че към датата на издаване на заповедта за
уволнение – 25.09.2024 г. – ищцата се е ползвала от предвидената в чл. 333, ал. 3 от КТ
закрила. Доколкото работодателят *****-Б. не е поискал предварително съгласие от
национален синдикат З. „З.“, следва да се приеме, че уволнението на ищцата е
незаконосъобразно само на това основание и следва да бъде отменено, без да се изследва по
същество дали са извършени нарушенията, посочени в заповедта за уволнение.
По разноските:
3
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищцата се следват разноски в размер на 933.00
лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати в полза
на държавата по банковата сметка на РС-Н. държавна такса в размер на 160.00 лева (за всеки
по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ по 80.00 лева).
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ уволнението на И. Д. К.,
ЕГН:**********, с адрес: с. Р., ул. „С.** Община Н., Област Б., извършено със Заповед
№РД-****** г. на работодателя „Ц.с.м.п. – Б.“ с БУЛСТАТ:********* с адрес: гр. Б., ул. „У. *,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА И. Д. К., ЕГН:**********, с адрес: с. Р., ул. „С.** Община Н.,
Област Б. на заеманата преди уволнението длъжност „медицинска сестра“, на основание чл.
344, ал. 1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „Ц.с.м.п. – Б.“ с БУЛСТАТ:********* с адрес: гр. Б., ул. „У. * да заплати
на И. Д. К., ЕГН:**********, с адрес: с. Р., ул. „С.** Община Н., Област Б. разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 933.00 (деветстотин тридесет и три) лева,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „Ц.с.м.п. – Б.“ с БУЛСТАТ:********* с адрес: гр. Б., ул. „У. * да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по банковата сметка на РС-Н. държавна такса в размер
на 180.00 (сто и осемдесет) лева, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Б.ки окръжен съд в
двуседмичен срок, считано от датата на обявяването му – 20.10.2025 г., за която страните са
били надлежно уведомени в открито съдебно заседание, на основание чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Н.: _______________________
4