РЕШЕНИЕ
№ 300
гр. Търговище, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, XI СЪСТАВ, в публично заседание
на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА
при участието на секретаря Е. Д.
като разгледа докладваното от ЙОХАННА ИВ. АНТОНОВА Гражданско дело
№ 20243530100803 по описа за 2024 година
Производството е по предявен иск с правно основание чл.422,ал.1 вр.
чл.415,ал.1 от ГПК във вр.с чл. 558,ал.7 от КЗ вр. чл. 45,ал.1 и чл.86,ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът Гаранционен фонд гр.София, представляван от изп. директори
М.К. и С.С., действащи чрез адв.С. П.-ШАК, твърди в исковата молба, че е
изплатил сумата от общо 11 151,38лв., възстановено от Гаранционен фонд
застрахователно обезщетение по щета № 19120209/03.05.2019г., като
плащането е извършено във връзка с ПТП, настъпило на 30.12.2018г. на
територията на Кралство Белгия с участието на т.а. „Даф“ с рег.№ ЕВ6903ВА,
собственост на „ТГТ 42“ ЕООД, управлявано от ответника М. Х. Х., без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, в резултат на
което са причинени имуществени вреди на л.а. „Форд“ с per. № 1UBH891.
Гаранционен фонд, на основание чл. 561 от КЗ възстанови на НББАЗ
изплатеното от тях на Националното бюро на Белгия обезщетение в размер
11151.38лв. Сочи, че съгл чл. 558 ал. 7 от КЗ Фондът встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и разходите за
определяне и изплащане на обезщетението и доколкото ответникът е
управлявал увреждащият т.а. в нарушение на чл. 461 във вр. с чл. 483 от КЗ
1
без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, той носи
отговорност за вредите, настъпили от процесното ПТП.Излага, че ответникът
бил поканен да възстанови изплатеното от Гаранционен фонд, но и до днес
лицето не е погасило задълженията си.С оглед на това и като излага подробни
съображения по приложимото право, ищецът сочи, че за вземането си се
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 183/19.03.2024г. по
ч.гр.д.№ 366/2024г. по описа на РСТ, оспорена от ответника, като солидарен
длъжник, при което ищецът приема, че за него е налице правен интерес от
предявяване на настоящия установителен иск; претендира законната лихва
върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-
18.03.2024г. и разноските по делото.В съдебно заседание и в писмени бележки
претенцията се поддържа от процесуалния представител на ищеца адв. С. П.-
ШАК, който пледира за уважаването му, претендира разноски.
В срока и по реда на чл. 131, ал.1 от ГПК, в писмен отговор от адв. А.
Х.-ТАК, процесуален представител на ответника се изразява становище за
неоснователност на иска, доколкото задължение на работодателя-другия
солидарен длъжник, е било своевременното снабдяване със застраховка ГО на
автомобила, управляван от ответника; сочи се още, че искането на
Националното бюро на Германия касае друг автомобил, а не този, управляван
от ищеца, като в това искане се сочи товарен автомобил с рег.№ ТХ3628ХС,
докато управлявания от ответника автомобил е с рег.№ ЕВ6903ВА, твърди и
съпричиняване, при което моли съда да отхвърли иска изцяло, като
неоснователен, претендира разноски.В съдебно заседание и в писмени
бележки процесуалния представител на ответника адв. Х.-ТАК поддържа
въведените с отговора възражения и пледира за отхвърлянето на иска,
претендира разноски.
След преценка на доказателствата по делото и като съобрази доводите
и исканията на страните, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените по делото писмени доказателства, а именно-
съдържащите се в преписката по щета № 19120209/03.05.2019г. документи в
заверен превод- Двустранен констативен протокол за ПТП,Заявление за ПТП,
Договор за окончателно определяне на щета приложения и снимков материал
се установява, че на 30.12.2018 г., в Кралство Белгия, около 20:16 часа в
2
населено място, посочено в протокола като „NIE“, преди навлизане в кръгово
кръстовище, е настъпил удар на увредения автомобил „Форд Мондео“ с рег.№
IUBH891 в товарния автомобил, управляван от ответника. От Искане за
възстановяване на заплатени суми от 19.03.2019г., изпратено от Бюро на
белгийските автомобилни застрахователи до НББАЗ гр.София се установява,
че е постъпило искане за възстановяване на заплатено обезщетение на
увредения лек автомобил в размер общо на 5534,24евро от ПТП на
30.12.2018г., като в оригиналното писмо е посочен рег. номер на увреждащият
автомобил ЕВ 6903ВА, а в превода на документа е посочен рег. номер
ТХ3628ХС.Посочената сума на обезщетението е определена с Договор за
окончателно определяне на щетата от инцидента на 30.12.2018г.От Справка от
базата данни на ИЦ към Гаранционен фонд се установява, че товарният
автомобил , правляван от ответника не е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП-30.12.2018г., доколкото
съществувалата такава е изтекла на 28.12.2018г., а новата е сключена на
09.01.2019г.Към застрахователната преписка по щетата са приложени и
документи от сервиза, извършил ремонта на увредения автомобил „Форд
Мондео“ с рег.№ IUBH891, както и снимков материал.От приложения опис на
платени щети на НББАЗ от ответника е видно, че по процесната щета № №
19120209/03.05.2019г. е изплатена сумата от 11 151,38лв.(5534,24евро), видно
и от искането за това от НББАЗ от 03.05.2019г., както и от приложените
платежни документи-л.25(гърба) и л.26 от делото.От регресна покана изх.№
08-00-240/05.12.2023г., изпратена от ищеца до работодателя на ответника
„ТГТ 42“ ЕООД, ЕИК *********, гр.С., представлявано от М.Т. се установява,
че ищецът е поканил работодателя на ответника да заплати посоченото по-
горе обезщетение.От приложения по делото трудов договор № 37/07.11.2018г.,
сключен между „ТГТ 42“ ООД, ЕИК ********* гр.С., представлявано от М.Т.
и М. Х. Х. с ЕГН ********** от с.А., общ.Търговище се установява, че
настоящият ответник е работел на длъжност „........“ в посоченото дружество.
От приложеното по делото ч.гр.д.№ 366/2024г. по описа на РС
Търговище се установява, че за посочената сума от 11 151,38лв. ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против „ТГТ 42“ ЕООД,
ЕИК *********, гр.С., представлявано от М.Т. и ответника М. Х. Х., като
солидарни длъжници, каото заповедта по чл. 410 от ГПК е връчена на
настоящия ответник М. Х. на 12.04.2024г..Установява се още, че възражение е
3
подадено единствено от настоящия ответник, обусловило и предявяването на
настоящия установителен иск, като по отношение на работодателя му-
солидарен длъжник, заповедта е влязла в законна сила и заповедният съд е
издал в полза на заявителя изпълнителен лист против работодателя на
ответника.
От заключението по назначената САвтЕ, неоспорено от страните, което
съдът кредитира изцяло като компетентно и отговарящо на поставените
задачи се установява, че на 30.12.2018 г., около 20:16 часа преди навлизане в
кръгово кръстовище в държава Белгия се движи лек автомобил „Форд
Мондео” с per. № IUBH891. В същото време, по същия път, попътно зад
автомобил „Форд“ се движи товарен автомобил „Даф“ с per. № ЕВ 6903 ВА,
управляван от водач М. Х. Х.. В даден момент непосредствено преди да
навлезе в кръгово кръстовище водач на автомобил „Форд“ е застигнат от водач
на автомобил „Даф“. При това движение на двете моторни превозни средства
последва удар. Ударът е заден за автомобил „Форд“ (в зоната на задна броня,
заден капак) и челен за автомобил „Даф“ (в зоната на предна челна част -
предна броня). Вследствие на настъпилия удар се уврежда задна средна част
на автомобил „Форд“ (задна броня, задна греда, заден капак и други) и предна
челна част на автомобил „Даф“ (предна броня). Произшествието настъпва в
тъмната част на денонощието, непосредствено преди навлизане в кръгово
кръстовище, като причина за това ПТП е субективното поведение на водач на
товарен автомобил „Даф”, който не спазва достатъчна безопасна дистанция с
движещия се пред него автомобил „Форд“, застига го и удря в задна средна
част и описаните щети по лекия автомобил „Форд“ добре кореспондират с
механизма на настъпване на ПТП, като от материалите по делото липсват
доказателства за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат.
От заключението по назначената Съдебно-лингвистична експертиза ,
неоспорено от страните, което съдът кредитира като компетентно и
безпристрастно се установява, че регистрационният номер на товарния
автомобил DAF FT XF, участвал в процесното ТПТ е с peг. № ЕВ 6903 ВА,
като в „Искане за възстановяване на заплатени суми“, преведен от английски
език (лист 11 от делото) е посочен регистрационен номер ТХ3628ХС, а в
оригиналния документ на английски език е посочен различен регистрационен
номер, а именно: ЕВ6903ВА, като се касае до техническа грешка в
отразяването на рег. номер на тов. автомобил при превода, като вещото лице е
4
категорично, че в оригиналните документи, товарния автомобил, причинил
процесното ПТП е бил DAF FT XF с рег. № ЕВ 6903 ВА.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи: Съгласно чл. 557, ал. 2, т.2, б.“а“ от Кодекса за
застраховането Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди
на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България, на територията на друга държава членка
или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от
моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на
Република България, и виновният водач няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В чл. 558, ал. 7 от
КЗ е предвидено, че след изплащане на обезщетението по чл. 557, ал. 1 и 2
Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и
изплащането му. Основателността на предявените искови претенции е
обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни
предпоставки: ответникът виновно да е причинил описания в исковата молба
деликт – ПТП; настъпили от процесното ПТП вреди – имуществени и
неимуществени, и техният размер; липсата на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“на автомобилистите, обезпечаваща отговорността
на делинквента към момента на настъпване на ПТП; изплащане от
Гаранционния фонд на пострадалото от ПТП лице стойността на причинените
вреди.С оглед посочената правна регламентация съдът приема, че в случая са
налице предпоставките за извършеното плащане от страна на ГФ, който е
изплатил обезщетението за причинените от ответника на трето лице
имуществени вреди. По делото е безспорно установено както виновното
поведение на ответника за настъпването на ПТП, така и обстоятелството, че
същият е управлявал товарния автомобил без валидна застраховка „ГО”.
Съдът приема, че от представените писмени доказателства по делото са
безспорно установени причинените при ПТП имуществени вреди на другия
автомобил, както и възстановяването на дължимата сума в размер на
11 151,38лв.За неоснователни приема съдът възраженията на процесуалния
5
представител на ответника за това, че отговорността е само на управителя на
дружеството-работодател, доколкото действително последният има
задължението да застрахова автомобилите си, но самото ПТП е причинено от
ответника, при което деликтната му отговорност не може да бъде
изключена.Следва да се посочи само, че по делото не се твърди от ищеца,
липсват и доказателства за това ищецът да е изпратил регресна покана до
ответника, а такава има само по отношение са работодателя, но липсват и
възражения в тази насока.Съгл. разпоредбата на чл. 378,ал.6, изр. второ от КЗ
застрахователят има право на законната лихва върху претендираната сума,
считано от поканата за плащане към причинителя на вредата, следователно,
поканата има значение само за поставяне на ответника в забава, а при липса на
покана, ролята на такава има в случая заповедта за изпълнение, при което
следва да се приеме, че законната лихва върху главницата е дължима от
ответника, считано от 12.04.2024г.На следващо място, от представените
доказателства е видно, че Българското бюро на автомобилните застрахователи
е възстановило на белгийското сумата от 11 151,38лв.(5534,24евро) Този факт
е достатъчно основание, за да възникне задължението за ищеца да възстанови
платеното от Бюрото. При това плащане ищецът – Гаранционен фонд няма
право да прави възражения за размер - арг. от чл. 561 от КЗ. Ето защо, когато
се развиват отношения във връзка с реализиране на суброгационното право на
Гаранционния фонд по реда на чл. 559, ал. 3 от КЗ, то делинквента не може да
релевира срещу Гаранционния фонд възражения за размера на вредите, а е
длъжен да възстанови платеното.С оглед на изложеното съдът приема, че
предявеният установителен иск за съществуване на вземането по регресната
претенция и ангажирането на гражданско-правната отговорност на ответника
за заплащането на претендираната сума от 11 151,38лв. в условията на
солидарност на задължението, ведно със законната лихва, считано от
12.04.2024г. до изплащане на задължението, за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК № 183/19.03.2024г. по ч.гр.д.№ 366/2024г. по
описа на РСТ е основателна и доказана и следва да бъде уважена, на осн.
чл.422,ал.1 вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр.с чл. 558,ал.7 от КЗ вр. чл.
45,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
С оглед изхода от спора, ответникът следва да заплати на ищеца
направените разноски в заповедното и в настоящото производство, които,
съобр. представения списък по чл. 80 от ГПГ са в размер на 223,03лв. д. такса
6
в заповедното производство а в исковото- 223,03лв. внесена д. такса, 200лв.
депозит за САвтЕ и 200лв. за СЛЕ, или общо 846,06лв., на осн. чл. 78,ал.1 от
ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Х. Х. с ЕГН
********** от с.А., общ.Т., ул.“П.“ № .. съществуването на вземане в полза на
Гаранционен фонд Гр. София, , представлявано от изп. директори М.К. и С.С.
за сумата от 11 151,38лв. в условията на солидарност на задължението, ведно
със законната лихва, считано от 12.04.2024г. до изплащане на задължението,
за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК №
183/19.03.2024г. по ч.гр.д.№ 366/2024г. по описа на РСТ, на осн. чл.422,ал.1
вр. чл.415,ал.1 от ГПК във вр.с чл. 558,ал.7 от КЗ вр. чл. 45,ал.1 и
чл.86,ал.1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Х. Х. с ЕГН ********** от с.А., общ.Т., ул.“П.“, № ..да
заплати на Гаранционен фонд гр.София, представляван от изп. директори
М.К. и С.С. разноските в заповедното и в настоящото производство в размер
общо на 846,06лв. на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд-Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
7