№ 611
гр. Бургас, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на девети юли през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Гражданско дело №
20252100100059 по описа за 2025 година
Производството е образувано по предявени искове от Л. С. С., ЕГН ********** от
******* чрез адв. Антоан Велчев.- САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36,
ет. 2 против Община Приморско, Булстат *********, с адрес гр. Приморско, ул. „Трети март“
№ 56 за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумите от 40 000 лева- неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие падане на 25.08.2024г. на
ул.“Странджа“ №22 в гр.Китен, ведно със законната лихва от 25.08.2024г. до окончателното
изплащане и 1717.40 лева- имуществени вреди, изразяващи се в извършени разходи във
връзка с лечението на ищцата, ведно със законната лихва от 29.08.2024г. до окончателното
изплащане на сумата. Претендират се и направените по делото разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 25.08.2024г., около 23.30ч. в гр. Китен, по ул.
„Странджа“ l посока от Южен плаж към Кметство- гр. Китен, в района на № 22 докато
вървяла по тротоара, ищцата попаднала в участък с липсващи плочки. Спънала се, паднала,
в резултат на което ударила лявата си ръка. Причина за падането бил образувалия се
вдлъбнат участък, поради липсващи плочки по тротоара. Последният не бил обозначен, нито
обезопасен. Въпреки, че ищцата била подходящо облечена и удобно обута, както и предвид
сезона не очаквала, че преминаването й криело риск.
След падането пострадалата усетила силна и остра болка в областта на лявата ръка,
поради което побързала да се прибере. Малко след това болката станала непоносима и
ищцата потърсила спешна медицинска помощ. Била откарана с екип на ЦСМП в МБАЛ
„Сърце и мозък“ ЕАД- гр. Бургас, където постъпила с оплаквания за палпаторна болезнност
и ограничени движения в областта на лявата гривнена става. След извършени прегледи и
консултации със съответните специалисти било установено счупване на долния край на
лъчевата кост, закрито.
С оглед тежката травма лекарите- специалисти предприели оперативно лечение-
открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация- радиус и улна. Извършена била
респозиция с вътрешна фиксация посредством специализирана заключваща воларна плака за
радиус и винтове. След тридневен престой в болничното заведение, ищцата била изписана
за лечение у дома. Било й назначено медикаментозно лечение, прием на обезболяващи
1
лекарства, дадени били препоръки за спазване на хигиенно-диетичен и двигателен режим и
посещение на контролни прегледи. Към момента на депозиране на исковата молба ищцата
все още търпяла болки в контузения крайник.
Поради причинените травми, за ищцата се наложило да преустанови изпълнението на
трудовите си задължения за период от 34 дни, което удостоверявала с приложен болничен
лист.
Получените вследствие на инцидента телесни увреждания причинили значителни
болки и страдания на ищцата. Невъзможността да използва лявата си ръка създала редица
битови неудобства, свързани със затруднения сама да посреща елементарни битови
потребности. Не била в състояние да върши ежедневните си домашни задължения. Това
наложило да бъде обслужвана от свои близки. Имала 16 годишен син, за когото сама се
грижила и за който се явявала морална и финансова опора. Частичното й обездвижване я
карало да се чувства в тежест на околните.
Във връзка с лечението ищцата претърпяла имуществени вреди, като извършила
разходи в размер на 1717.40лв.
На следващо място ищцата посочва, че е осъществен съставът на чл. 45 във вр. с чл.
49 ЗЗД. Причинената й вреда била следствие на липсата на плочки, в резултат на което се
образувал вдлъбнат участък на тротоара, който не бил обозначен или обезопасен по никакъв
начин. Цитират се нормите на чл.30 ал.4 и ал.5 и чл.3 от Закона за пътищата, Правилника за
прилагането му, както и чл.11 ЗОС. Според горните разпоредби задължение на съответната
община е да осъществява дейността по поддръжката на настилките и да осигурява нормален
достъп, проходимост и придвижване на пешеходци по тях. Участъкът, в който станал
инцидента бил общинска собственост и според цитираната нормативна уредба
задължението за поддръжката му било на общината. Поради гореизложеното за ищцата се
пораждал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Ответникът в постъпилия отговор на първо място оспорва основателността на иска.
Счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на деликтната отговорност.
Не било извършено противоправно деяние от страна на общината и настъпилите вреди не
били пряка последица от действията, респективно бездействията й. Цитира се съдебна
практика.
Искът бил необоснован и недоказан. Възразява, че на 25.08.2024г. около 23:30 е
станало процесното деяние. В представената епикриза било записано, че ищцата постъпила
в МБАЛ „Сърце и мозък“ на 26.08.2024г. с анамнеза „Тази сутрин паднала от собствен
ръст“, поради което и имало противоречие между твърденията за датата и часа на инцидента
и официалния документ, издаден от болницата. Възразява, че твърдяното увреждане било
причинено в резултат на спъване, поради липсващи плочки, както и че се явявало пряка
последица от липсата на такава настилка.
Заявява, че соченият от ищцата пътен участък бил изграден съобразно нормативните
изисквания и поддържан в годен за експлоатация вид, при липсата на компрометирана
настилка, която с оглед своята структура, големина и вид би представлявала заплаха за
здравето и безопасността на участниците в движението.
След извършен оглед на място на посочения адрес в гр.Китен се виждало, че тротоарът
е в отлично състояние, като не бил правен ремонт след инцидента- просто такъв не бил
необходим. Този факт се установявал и от проверка на мястото в Гугъл мапс- действително
на посочения адрес нямало места по тротоара без плочки, а само дръвчета с бели камъни
около тях.
На следващо място се заявява, че в общината не били постъпвали сигнали или жалби
от граждани и гости на града. Към общината имало създадена ремонтна група, която
редовно следяла за възникнали нарушения на тротоарните настилки и при констатиране на
2
такива, незабавно ги отстранявала. Поради казаното и настъпилото увреждане на ищцата се
дължало единствено на нейното поведение като пешеходец.
Оспорват се и твърденията на ищцата, че причинената й травма затруднява полагането
на ежедневни грижи към сина й, както и посрещането на всекидневните й задължения.
Според ответника същата е можела да осъществява чистене, готвене и пазаруване, тъй като
счупването на китката не ограничавало в пълна степен тези дейности. Липсвали данни за
проведено физиотерапетично лечение, както и липсвали данни за установена трайна
двигателна слабост или трайно намалена работоспособност.
Оспорва се и размерът на търсеното обезщетение. Според ответника претенцията за
неимуществени вреди била в завишен размер. Същото се отнасяло и за претендираните
имуществени вреди.
На последно място се твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат,
тъй като процесният инцидент станал в тъмната част на деня и ищцата следвало да бъде
особено внимателна. Също така трябвало да положи грижата на добрия стопанин за
предотвратяване на последиците от увреждането или да се погрижи за своето лечение.
Поради гореизложеното се моли за отхвърляне на иска или намаляване на размера на
обезщетението. Претендират се и направените по делото разноски.
В уточняваща молба ищцата е посочила точното място на инцидента, включително
номера на поземления имот, в който се намира участъка от тротоара на улицата „Странджа“
№22 в гр.Китен.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 25.08.2024г. около 23.30 часа вечерта ищцата С. се разхождала по ул. “Странджа“
в гр.Китен. Движела се в посока от южния плаж към кметството на населеното място по
левия тротоар, придружавана от свидетеля Б.С.. В района на №22, попадащ в поземлен имот
№37023.501.220, представляващ публична общинска собственост липсвали плочки от
външната част на тротоарната настилка. Стъпвайки в този участък с десния си крак ищцата
загубила равновесие, залитнала и паднала върху дланта на лявата си ръка. С. я изпратил до
квартирата и в гр.Китен, а по-късно в ранните часове на следващия ден след като болките в
областта на китката на ръката се засили, близките на С. се обадили на тел.112, за да поискат
спешна медицинска помощ. Сигналът е получен в ЦСМП-Бургас малко след 02.50 часа,
откъдето организирали екип за посещение на място и впоследствие транспортиране на
пострадалата до УМБАЛ„Сърце и мозък“-Бургас. В медицинското заведение и след като
констатирали получената травма била извършена оперативна интервенция на 27.08.2024г. по
открито наместване на фрактура и поставяне на метална остеосинтеза, а два дни по късно
пациентката била изписана. Препоръчана и била терапия и издадени болнични листа за срок
от 26.08.2024г. до 28.09.2024г.
За установяване на релевантните по делото факти, освен приобщените писмени
доказателства са събрани гласни доказателства, назначена и изготвена е съдебномедицинска
експертиза.
Вещото лице- ортопед е констатирало, че в резултат от падането С. е получила
фрактура в дистална част на лява лъчева кост с дислокация на костните фрагменти, както и,
че травматичното увреждане е довело до трайно затруднение движението на горния крайник
за срок между два и три месеца. Описан е механизма на получаване на нараняването като е
направен извод, че същото е във връзка с процесното събитие. Посочва се също така от
лекаря-специалист, че счупването е придружено не само с деформация в дисталната част на
предмишницата, но е съпроведено с болеви синдром и и води до силно затрудняване
движението на пръстите и китката, непосредствено след травмата. След оперативната
интервенция и към датата на изследването от вещото лице фрактурата е напълно зарастнала,
3
но предстои отстраняване на металната остеосинтеза.
Заключението на вещото лице е обективно, безпристрастно и пълно, поради което
съдът го цени без резерви.
В показанията си свидетелят Б.С. сочи, че вечерта по време на инцидента е бил
заедно с ищцата, като описва с подробности случилото се, включително мястото и начина на
падане и получената травма в областта на лявата ръка на пострадалата. Категоричен е, че се
е намирал в непосредствена близост до С., вървейки от лявата и страна и че причината за
падането е загуба на равновесие от последната, дължаща се на липсващи плочки на тротоара
на улицата. Веднага след изписване на ищцата от болницата, той се грижил за нея, като
включително и помогнал за закупуване на металния имплант. Спира се на състоянието на С.,
след случилото се, която по думите му била травмирана психически, изнервена и
напрегната. Уточнява също така, че предстои премахване на металната пластина от ръката и.
И.Д. споделя, че работи в **** като ******. Заявява, че познава много добре района, в
който се твърди да е настъпил инцидента. Тротоарната настилка пред №22 на ул.„Странджа“
нямала неравности. Същата била изпълнена преди повече от 20 години, като никога в тази
част от улицата не е извършвана подмяна на липсващи плочки, тъй като същите били
залепени много здраво за самия бетон. Районът бил много добре поддържан, с работещо
улично осветление, като в случай на подаден сигнал от граждани за неизправност се
реагирало незабавно и мястото се обезопасявало до отстраняване на повредата. Нямал
спомен през месец август 2024г. да е имало неравности по тротоара.
Т.Я. посочва, че работи в **** като ****. Работата му била свързана с изпълнението
на технически проекти, възстановяване на участъци и изхвърляне на отпадъците. Твърди, че
на ул.„Странджа“ №22 от външната страна на тротоара са засадени дървета, както и че не е
запознат да са възлагани ремонтни дейности в този район. Мястото било много добре
осветено и нямало липсващи плочки, като това се отнасяло и за месец август 2024г. Не си
спомнял да е имало отрязано дърво в този период от време, но в такъв случай мястото се
обезопасявало.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск, предмет на настоящото дело, черпи правното си основание от
разпоредбите на чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 52 ЗЗД. Отговорността по чл. 49 ЗДД е акцесорна и
има тъй наречената обезпечително-гаранционна функция, тъй като тя е отговорност за
чужди противоправни и виновни действия и бездействия- настъпва в резултат на виновно
причинени вреди от страна на натовареното лице при или по повод изпълнението на
възложената му работа. Кумулативните предпоставки, за да се породи тази отговорност, са
следните: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е
възложил някаква работа, които вреди са настъпили при или по повод на изпълнението и по
вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях.
С твърденията, изложени в исковата молба, ищцата се е позовавала на бездействието
на ответника по предприемането на необходимите мероприятия за обезопасяване на
липсващите тротоарни плочки. Мястото на възникване на инцидента- тротоар общинска
собственост на ул.„Странджа“ №22 в гр.Китен и отсъствието на настилка, осигуряваща
възможност за безопасно придвижване на пешеходците се потвърждават от показанията на
свидетеля С.. Последният е убедителен в изявленията си, досежно компрометирания участък
на мястото на падането, довел при навлизане в него, до причиняване на нараняването на
ищцата. Показанията на двамата свидетели- служители на кметство Приморско са лишени от
конкретика и не потвърждават по достатъчно убедителен начин тезата на ответника, че
липсващи плочки в района на инцидента не е имало. Ето защо съдът не ги цени в частта им,
в която се сочи, че ремонт на тротоара през август месец 2024г. не се е извършвал, а
настилката е била в изрядно състояние.
4
Община Приморско като собственик на поземления имот е следвало да положи
грижата на добър стопанин, възлагайки на конкретни лица поддръжката на терена, които
трябвало да предприемат действия по ограждане или обозначаване на мястото. Последното
произтича пряко от нормата на чл.30 ал.4 от Закона за пътищата, предвиждаща, че
изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи, паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното
озеленяване по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община. Съгласно разпоредбата на §7 ал.1 т.4 ЗМСМА тротоара
като част от пътя е собственост на ответната община, поради което и за нея несъмнено е
съществувало задължение да го поддържа и стопанисва обезопасен, чрез своите служители.
Същият ангажимент за ответника се следва от нормата на чл.11 ал.1 ЗОС, с която е вменено
задължение на общината да поддържа имотите и вещите общинска собственост с грижата на
добрия стопанин. Тротоарът в участъка с липсващи плочки не е отговарял на условията за
безопасност, като в случая е без значение дали общината е възложила на трето лице
изпълнението на дейностите по поддръжка на същия.
По мнение на настоящия състав и при липса на спор, че е съществувала обективна
възможност за обезопасяване мястото на инцидента, следва да се приеме, че е налице
противоправно поведение на служители на ответника по отношение причиняване на
процесния деликт. Анализът и оценката на всички приобщени по делото доказателства-
съдебномедицинска експертиза, свидетелски показания, медицинска документация води до
несъмнен и непротиворечив извод за наличие на причинна връзка между това
незаконосъобразно поведение /бездействие/ и настъпилото травматично увреждане на
ищцата, поради което и са налице елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД.
Няма как да бъде възприета тезата за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, в какъвто смисъл са наведени възражения от ответната страна. Отсъстват
каквито и да е данни ищцата с поведението си да е допринесла за настъпване на
противоправния резултат. Не са констатирани конкретни нейни действия, които да са в
причинна връзка със случилото се. С., при движение в тъмната част на денонощието
категорично нито е била длъжна, нито е могла да предполага липсата на тротоарна настилка
в района на инцидента. Ето защо в случая не се установява принос на пострадалата за
настъпване на увреждането или друго противоправно поведение, което да е допринесло за
настъпване на вредоносния разултат.
При това положение следва да се ангажира отговорността на ответната община за
заплащане на обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на
деликта, изразяващи се в болки и страдания. Претенцията се явява доказана по своето
основание, поради което на обезвреда подлежат тези вреди, претърпени от ищцата, които са
пряка и непосредствена последица от противоправното бездействие на служители на
ответника.
Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. В случая, неимуществените вреди се изразяват в болки,
страдания и неудобства, понесени от ищцта, като последица от настъпилото травматично
увреждане. В резултат на увреждането ищцата е получила фрактура в дистална част на лява
лъчева кост с дислокация на костните фрагменти, а травматичното увреждане е довело до
трайно затруднение движението на горния крайник за срок между два и три месеца. Към
настоящия момент фрактурата е напълно зарастнала, а движенията са в запазен обем. Като
последица от падането С. е претърпяла психически травми и стрес, довели до промяна в
поведението и реакциите и.
При това положение и като бъде отчетен факта на причинените на последната в
резултат на деликта негативни изживявания и неудобства, включително интензитета на
понесените болки и страдания/физически и психически/, съобразявайки проведената
5
оперативна интервенция и съпътстващия я болничен престой, болките и трудностите при
самообслужване, сравнително бавното протичане на възстановителните процеси и
предстоящата оперативна интервенция по премахване на металната пластина съдът счита,
че адекватно на получените неимуществени вреди се явява обезщетение в размер на 20 000
лева, до която сума претенцията се явява основателна и доказана. За разликата до пълния
предявен размер искането следва да се отхвърли.
Съдът намира предявения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди за
основателен. По делото са представени писмени и неоспорени доказателства- фактура и
фискален бон, от които се установява, че ищцата е заплатила заключваща се плака за
дистален радиус в размер на 1700 лева и потребителска такса за престой в болнично
заведение в размер на 17.40 лева.
Акцесорната претенция за заплащане на законни лихви върху присъденото
обезщетение, считано от датата на увреждането 25.08.2024г. до окончателното изплащане за
неимуществените вреди и от датата на направения разход- 29.08.2024г. за имуществените
такива като основателна следва да се уважи.
При този изход на делото в тежест на ответника трябва да се постави дължимата за
производството държавна такса в размер на 868.69 лева, съобразно с уважената част от
исковете.
Ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 208.23 лева, представляваща
направените от последната разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска.
Ответникът не е ангажирал доказателства за извършени разноски, поради което и
такива не следва да му бъдат присъждани.
На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да бъде осъден
да заплати възнаграждение на адвоката, представлявал ищеца в процеса в размер на 2300
лева. В настоящия случай е оказана безплатна адвокатска помощ, за което е направеното
изрично изявление от ищеца, като наличието на конкретно посоченото основание не се
нуждае от доказване. При това положение ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение, което се присъжда на процесуалния представител на страната.
Цитираната разпоредба регламентира заплащане на възнаграждение при успешен резултат от
осъществената от адвоката безплатна адвокатска помощ, а присъденото възнаграждение
цели да възмезди положения от него труд. Меродавен за определяне размера на
възнаграждението по чл.38 ал.2 ЗАдв. е принципът за възмездност на адвокатския труд.
Трайно е разбирането, че размерът на възнаграждението за безплатно осъществена правна
помощ се определя съобразно размера на уважената/отхвърлена част от иска, т. е. според
защитения интерес, при отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото.
В случая възнаграждението е определено въз основа на предявените искове съобразно
предмета, правното основание и материалния интерес, като е отчетена връзката на
пропорционалност между използваните средства и целите, които трябва да бъдат постигнати
за справедливо възмездяване на положения от адвоката труд. При определяне на
адвокатското възнаграждение, настоящия съд е съобразил фактическата и правна сложност
на делото, броя на съдебните заседания, действително извършената работа и проявената
активност от процесуалния представител на ищеца. Не са налице основания за намаляване
на адвокатския хонорар, тъй като същия е адекватен на естеството и обема на извършените
процесуални действия в хода на производството и съответства на фактическата и правна
сложност на делото.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Приморско, Булстат *********, с адрес гр. Приморско, ул. „Трети
март“ № 56 да заплати на Л. С. С., ЕГН ********** от ******* чрез адв. Антоан Велчев.-
САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2 сумата от 20 000 /двадесет
хиляди/ лева неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания,
вследствие падане на 25.08.2024г. на ул.“Странджа“ №22 в гр.Китен, ведно със законната
лихва от 25.08.2024г. до окончателното изплащане и сумата от 1717.40/хиляда седемстотин и
седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ лева- имуществени вреди, изразяващи се в
извършени разходи във връзка с лечението на ищцата, ведно със законната лихва от
29.08.2024г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска за обезщетение за
неимуществени вреди в частта му до предявения размер от 40 000/четиридесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Община Приморско, Булстат *********, с адрес гр. Приморско, ул. „Трети
март“ № 56 да заплати по сметка на Окръжен съд гр.Бургас държавна такса за
производството в размер на 868.69 лева /осемстотин шестдесет и осем лева и шестдесет и
девет стотинки/ лева, съобразно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Община Приморско, Булстат *********, с адрес гр. Приморско, ул. „Трети
март“ № 56 да заплати на Л. С. С., ЕГН ********** от ******* чрез адв. Антоан Велчев.-
САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „Алабин“ № 36, ет. 2 сумата от 208.23 лева/ двеста и
осем лева и двадесет и три стотинки/, представляваща направените от ищцата разноски по
делото, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Община Приморско, Булстат *********, с адрес гр. Приморско, ул. „Трети
март“ № 56 да заплати на адвокат Антоан С. Велчев, ЕГН ********** от Адвокатска колегия
гр.София сумата от 2300 лева /две хиляди и триста лева/, представляваща възнаграждение за
осъщественото в настоящото производство процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7