Р Е Ш Е Н И Е
№838/30.10.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – VІІІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на втори октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СВЕТОМИР
БАБАКОВ |
|
|
|
|
при секретар |
Янка Вукева |
и с участието |
|
на прокурора |
ЯНЕВ |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
СВЕТОМИР БАБАКОВ |
|
|
по адм. дело № 1485 по описа на съда за
2019 г. |
||
Производство е по реда на чл. 284 и сл. от
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка
с чл. 203 от АПК и е образувано по исковата молба на В. А.К. с ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик,
чрез адв. Г. М. от АК Пазарджик против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати сумата от общо 55 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по време на престоя му в
Следствения арест Пловдив, Затвора Пловдив и Затвора Пазарджик съответно през
периодите 15.01.2009-15.07.2009; 15.07.2009-11.05.2011 г и 11.05.2011-
23.12.2019 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е
претърпял неимуществени вреди в резултат на пребиваването му в Затвора Пазарджик. Посочено е, че в
килиите е бил настанен при условията на пренаселеност, тоалетните са в много
тежко състояние- липсват преградни стени,
не са осигурявани препарати за почистване, баните са зле поддържани- със
счупени плочки и неработещи казанчета. Лишените от свобода били
карани да се къпят по едно и също време. В килиите на ареста липсвали легла,
като лишените са спали върху дюшеци. В арестантските помещения не е имало
прозорец, липсвал е свеж въздух. Храната не била калорична. Сочат се и липса на осветеност,
липса на адекватно отопление – много студено през зимата и много горещо през
лятото. Твърди се, че в
стаите е било пълно с насекоми- най- вече дървеници, които при ухапване му
създават дискомфорт, а също и плъхове и мишки. В Затвора Пазарджик, ищецът се разболял от
туберколоза, тъй като през 2014 г. е бил поставен да съжителства в една килия
със заразен. Не му е била оказвана и адекватна медицинска помощ.
В допълнение към исковата молба ищецът излага
доводи за влошено психологично състояние, поради липса на корекционна работа с
него. Уточнява, че не е бил в една килия със заразен от туберколоза, но е бил е
в един отряд с такъв лишен от свобода.
В съдебно заседание, ищецът – В.А.К. – редовно призован се
представлява от адв. М., пълномощник по делото.
Моли се да се уважи изцяло предявения иск. Счита се, че по делото се е
установило, че на ищеца са причинени вреди вследствие на бездействието на
затворническата администрация на затворите. Моли да бъде уважена исковата молба
и присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата.
Ответникът по иска - ГД “Изпълнение на
наказанията” гр. София - редовно уведомена, се представлява от юриск. Ч., който по изложени съображения счита, че
исковата молба е неоснователна. В депозиран писмен отговор е изложено становище, че не са
конкретизирани претендираните незаконосъобразни действия или бездействия, не са
представени от ищеца доказателства нито за претърпени вреди, нито за
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на органи на държавата при
или по повод изпълнение на административна дейност. Ищецът търпи присъдата си
при условия, не по-различни от тези на останалите лишени от свобода в Затвора
Пазарджик и не следва да се приема, че престоят в условията на затвора биха
провокирали неимуществени вреди, изразяващи се в унизителни условия, незачитане
на човешкото достойнство и други. Счита се, че ответникът е изпълнил своите
задължения и няма налице незаконосъобразни действия насочени към ищеца. Моли се
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Пазарджик изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан. Моли съда
да отхвърли иска като неоснователен и недоказан. Алтернативно моли съда да присъди
обезщетение при съблюдаване на критериите, залегнали в чл. 52 от ЗЗД в много
по- малък от претендирания размер.
Административен съд гр. Пазарджик като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
Видно от представената по делото справка с вх. №
911/06.02.2020 г. /лист 27/ от Затвора гр. Пазарджик лишеният от свобода изтърпява наказание по присъда
№ 147 от 06.11.2009 г. на ОС Пловдив по НОХД 2500/2009 г. в размер на 20 години
л.осв. Начало на наказанието-14.01.2009 г. В Затвора Пазарджик постъпва на 05.02.2011 г, и е настанен приемно
отделение- спално помещение № 304- 23,18 кв. м., заедно с още пет лишени от
свобода. На 16.05.2011 е настанен в спално помещение № 702- 53,21 кв. м. заедно
с още 19 лишени от свобода. На 20.06.2011, ищецът е преместен в спално
помещение № 705 с площ 39,3 кв. м.
заедно с още 15 лишени от свобода. На 22.07.2012 г. е настанен в спално помещение № 801 с площ
46,17 кв. м. с още 19 лишени от свобода, а на 21.09.2012 е преместен в спално
помещение 402- 43,92 кв. м. с ще 17 лишени от свобода. На 22.10.2012 г. е
преместен в спално помещение 403- 47,92 кв. м. с още 15 лишени от свобода. На
11.07.2014 е преведен за лечение в белодробна болница към Затвора Ловеч, като
след приключване на лечението на 02.12.2014 г. е върнат в Затвора Пазарджик На
09.12.2014 г. е настанен в спално помещение 403 с още 15 лишени от свобода. На
18.09.2016 г. е преведен в Затвора Враца за продължаване на образованието му,
но поради отказ да учи е върнат в Затвора Пазарджик на 22.12.2016 г. На 17.01.2017 e настанен в помещение 807 с площ от 38,01 кв. м. с още
15 лишени от свобода. На 11.01.2018 г. е настанен в помещение 707 с площ от
45,56 кв. м. с още 19 лишени от свобода, а на 14.06.2018 г. е настанен в спално помещение 605- 48,64
кв. м. с още 8 лишени от свобода. На 17.09.2018 е настанен в спално
помещение 706 с площ 38,84 кв. м. с още 15 лишени от свобода. На 05.10.2018 отново е
върнат в помещение 605 с още осем лишени от собода. На 12.10. е
настанен в спално помещение 706 с площ 38,84 кв. м. с още 15 лишени от свобода.
На 10.01.2019 г. е настанен в спално
помещение 805- 15,12 кв. м., а на 04.04.2019 по негово желание е преместен в
спално помещение 801 с площ 31,08 кв. м. с още осел лишени от свобода.
Всички спални помещения, в които е настаняван
ищецът са снабдени със собствени санитарни възли, мивки и постоянно течаща
вода.
На всики лишени от свобода се предоставят
препарати и пособия за почистване на спалните помещения и коридорите. Раздават
им се и тоалетни принадлежности.
определение № 571 от 13.09.2017 г. по ЧНД
1287/2017 на РС Пазарджик в размер на 6 години лишаване от свобода. Начало на
наказанието- 03.02.2017 г., като е приспаднато преварителното задържане от
14.10.2016-03.02.2017 г. В Затвора Пазарджик е постъпил на 10.02.2017 г. след като е бил приведен
там от Следствения арест към пенитециарното заведение. След извеждането му от приемно отделение е настанен в 04 отделение, в условията
на неработещ. Първоначално, в периода 10.02-15.02.2017 г. е настанен в спално
помещение 403, с площ от 45,93 кв. м., където е пребивавал 5 дена с 12 лишени
от свобода. След това, в периода 15.02-05.04.2017 г. е настанен в помещение
404, с площ 38,7 кв. м, където са пребивавали 12 лишени от свобода. В помещение
505, с площ от 14,36 кв. м. ищецът
е бил настанен в периода 05.04-06.08.2017 г., като до 01.08.2017 г. там са
пребивавали 4 лишени от свобода, а след тази дата-трима лишени. От 16.08-
31.08.2017 г. ищецът е бил настанен в
спално помещение 702 с площ от 51,72 кв. м., където в посочения период са
пребивавали общо 16 лишени от свобода. В помещение 707, с площ от 44,31 кв.м.
ищецът е бил настанен в периода 01.09.2017 до 09.02.2018 г., и тогава там са
пребивавали между 14 и 20 лица. В помещение 902, с площ от 21,82 кв. м. ищецът
е пребивавал в периода 09.02.2018-09.01.2019 г., като в посочения период
помощението е било обитавано от 7-8 лица. След това, в периода 01.03-07.06.2019
г. ищецът е бил настанен в помещение 607 с площ от 46,32 кв. м., обитавано от
15-20 лица. В спално помещение 514 с площ от 14,45 кв. м, ищецът е бил настанен
в периода 20.08.2019- 17.03.2020 г., като в този период помещението е било
обитавано от 4 лица.
Приложена е и таблица за настаняване на
лишения от свобода в помещения за изтърпяване на дисциплинарно наказание по чл.
101 т.7 от ЗИНЗС., видно от която ищецът е изтърпявал наказанието си в спални
помещения от 6,7 кв. м./без санитарен възел/
и 20, 7 кв. м./ със саниарен възел/. Приложени са и заповедите за
налагане на дисциплинарни наказания /л.43-65/, както и първоначалния доклад на
ищеца.
Видно от същата справка, настаняванията на
ищеца в периода 03.02.2017 г.- 09.01.2019 г. са били в неремонтирани килии, а
след този период в напълно ремонтирани килии със сменена дограма, с нова подова
настилка и вътрешна изолация, изцяло сменени са отоплителните радиатори. В
неремонтираните помещения, в които е настаняван лишения от свобода е имало общ
санитарен възел със свободен достъп, а ремонтираните помещения разполагат с
тоалетни помещения и течаща вода. При констатирана имуществена повреда в
спалното помещение, същата се отстранява своевременно, а ищецът не е подавал
оплакване за наличие на плесен дървеници и хлебарки. Спалните помещения са
оборудвани с легла, маси и столове.
От справка вх. 4391/09.07.2020 г. от Затвора
гр. Пазарджик /л.106/ се установява, че в периода на предварителното задържане прекарано в следствения арест-
14.10.2016-03.02.2017г. /зачетено за изтърпяно наказание лишаване от свобода/,
ищецът преобладващо е бил настаняван в килии с двама- трима човека и площ между
9-11 кв. м. Килиите нямат
самостоятелен санитарен възел, като на всяко задържано лице се осигурява достъп
до санитарен възел непрекъснато, по всяко време на денонощието. Всички килии са оборудвани
с единични легла и дървени етажерки.
Видно от представените по делото писмени
доказателства на лист /69-88/, организацията на хигиенното и
противоепидемичното осигуряване в Затвора Пазарджик е съобразно утвърдените от
ГДИН правила. Дезинфекция, дезинсекция и дератизация се извършва по утвърден
график и се осъществява от специализирана и сертифицирана за това фирма.
По делото като свидетел е разпитан К. С.. От
показанията му се установява, че е пребивавал заедно с ищеца в едно и също
спално помещение- 404. В килията нямало осветление, течаща вода, имало мивка и една тоалетна. В килията имало
около 15-16 души, било пълно с хлебарки, мишки и дървеници. С ищеца били за
известно време заедно и в наказателна килия, откъдето ги извеждали сутрин на
закуска и за вечеря Тогава можели да отидат до тоалетна.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 284 от ЗИНЗС, който регламентира отговорността на държавата за вреди, причинени на лишени
от свобода или задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията за нарушения на чл. 3. За да бъде приета основателност на иска за
вреди, следва кумулативно да бъдат доказани следните предпоставки: акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС и настъпила, в резултат на
нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца. Последната се
предполага до доказване на противното по силата на въведената оборима
презумпция с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
Предвид очертания от ищеца предмет на иска се
претендират неимуществени вреди, причинени от лошите хигиенно - битови условия,
с които са му причинени вреди, тъй като е бил подложен на жестоко, нечовешко и
унизително отношение. Посочено е, че вредите произтичат от нечовешките условия
на пребиваване, а именно пренаселеност в килиите, недостатъчно пространство,
гарантирано за всеки затворник, недостатъчни условия за физиологични нужди и
липсата на санитарно-хигиенни условия.
Така предявения иск съдът счита за частично
основателен и доказан.
Съгласно чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани
на изтезания на жестоко и нечовешко отношение. Съгласно чл.
3, ал. 2, т. 2 и т.
3 от същия закон за изтезания, жестоко и нечовешко отношение се смятат: 2.
умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието,
изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможности за човешко общуване и други
виновно извършени действия или бездействия, които могат да причинят увреждане
на здравето; 3. унизително отношение, което уронва човешкото достойнство на осъдения,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност.
Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС, количеството
дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване,
достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на
спалните помещения се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл.
20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява
постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит
тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се
осъществява в спалните помещения. Като видно от събраните писмени и гласни
доказателства по делото, налице
е нарушение на посочената разпоредба за
период около 4 месеца при пребиваването на лицето в Затвора Пазарджик, приемно отделение, и в спално помещение 505, както
и по време на престоя му в следствения арест /три месеца и 19 дена/, където не
е имало санитарен възел в спалните помещения. Следва да се отбележи обаче, че
както в Затвора Пазарджик, така и в Следствения арест към Затвора е имало общ
санитарен възел, който лишените от свобода са можели да ползват непрекъснато. Въпреки, че на всяко
задържано лице се осигурява достъп до санитарен възел непрекъснато, по всяко
време на денонощието, съдът намира, че при ограничаване на правата и свободите
на всеки един лишен от свобода следва да бъдат осигурени условия, които да
съответстват на човешките представи за извършване на елементарни физиологични
нужди по всяко време на денонощието и независещи от други фактори и лица. В
случая се касае за необходимост от предоставяне на условия, които биологичното
съществуване на човек предполага.
В част от наказателните килии, в които
настаняван ищеца /104 и 126/, също е нямало изграден санитарен възел,
като от показанията на св Стаев се установи, че лишените от свобода са можели
да ползват общ такъв при извеждането им от постовия полицай.
За останалия период от време не се установи
нарушение на чл. 20 ал.3 от ППЗИНЗС, доколкото в спалните помещения, в които е
би настаняван ищеца е имало изградени санитарни възели. Досежно наведените в исковата молба твърдения за
влага, мухъл и плесен, дървеници,
гризачи, както и нужда от ремонт в помещенията, такива оплаквания не са правени
пред затворническата администрация. В по- голямата част от престоя си в Затвора
Пазарджик, ищецът е бил настанен в ремонтирани помещения, със сменена дограма,
изолация и нови отоплителни уреди. Ежемесечно са му предоставяни тоалетни
принадлежности и прах за пране. Установи се също така, че затворническата администрация и в Пазарджик
и в Следствения арест към Затвора Пазарджик е създадена организация за почистване на
помещенията, като поддържането на хигиената е задължение на самите лишени от
свобода, също са извършвани дезинсекция и дератизация от фирми занимаващи се с
такава дейност ежемесечно. Това е потвърдено от приложени по делото протоколи
за извършени услуги.
Отчитайки Доклада за стандарти на Европейския
комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне
или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в
затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на
санитарния възел, се стига до извода, че лишеният от свобода през по- голямата част от периода му на престой в
Затвора гр. Пазарджик в периода 03.02.2017-31.07.2017 г. /пет месеца/ и в периода 16.08.2017-17.03.2020
г. /31 месеца /, както и в по- голямата част от престоя му в Следствения арест
към Затвора Пазарджик- 15.10.2016-15.12.2016 г., както и от
09.01.2017-26.01.2017г. /два месеца и 17 дена/ е живял в
условия на пренаселеност. Площта, която може да обитава един човек в тези
помещения е по-малка от минимално допустимата в размер на 4 кв. м., а видно от обсъдените
по-горе писмени доказателства, за период от около три години и два месеца,
лишеният от свобода е пребивавал на площ под 4 кв. м. Този факт, сам по себе си е достатъчен, за да
се направи извод, че ответникът, чрез неговите служители не е изпълнил своите
задължения и не е осигурил на затворниците и в частност на ищеца минимална
свободна жилищна площ, която да съответства на човешките представи за
необходимо на едно лице свободно пространство, което да обитава, извършвайки
своите елементарни, необходими за самото му съществуване нужди като спане,
преобличане и хранене. В случая не се касае за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.
Следва да се отбележи, че за част от престоя на лишения от свобода в Затвора Пазарджик
/01.08.2017-16.08.2017/, както и за част от престоя му в Следстения арест-
16.12.2016-08.01.2017, както и от 27.01.2017 до 02.02.2017 г. не се констатира
да е живял в условия на пренаселеност и му е осигурена жилищна площ повече от 4
кв.м.
По отношение на възражението на ответника за
изтекла погасителна давност, следва да бъде съобразено следното:
Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в
закона въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а
съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, с изтичането на
петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не
предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за
вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява.
Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено
единствено доброволно /аргумент от чл. 118 от ЗЗД/. И най-сетне, съгласно
разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да
се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника
в съдебно заседание.
По отношение на периодите от 22.08.2003-14.01.2005;
20.12.2005-18.07.2008 г.; 03.12.2009-03.08.2010 г.; 04.05.2011-31.10.2011 г., когато ищецът е
пребивавал в Затвора гр. Пазарджик, съдът констатира, че е изтекъл давностният
срок за предявяване на иск.
Това е така, защото в случая приложение следва
да намери Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. №
3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от
незаконни действия или бездействия на административните органи, началният
момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от
момента на преустановяването им. Същите следва да се считат за преустановени
на 31.10.2011 г., когато ищецът е изтъпял предпоследното му наложено наказание
лишаване от свобода. С други думи казано, искът за периода 04.05.2011- 31.10.2011 г.
е следвало да бъде предявен най- късно до 31.10.2016 г., а за останалите по-
ранни периоди и преди тази дата. Исковата молба обаче, по
повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 14.05.2020
г., т. е. искът за обсъдените периоди 22.08.2003-14.01.2005;
20.12.2005-18.07.2008 г.; 03.12.2009-03.08.2010 г.; 04.05.2011-31.10.2011 г., когато ищецът е
пребивавал в Затвора гр. Пазарджик е погасен по давност.
При това положение, следва отхвърляне на
предявения иск в тази част, поради погасяването му по давност. Неоснователен е
и обусловеният от него акцесорен иск за лихва за забава в размер на законната
лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Отчитайки посочените по-горе обстоятелства и
периода, за който по делото са събрани категорични доказателства, на търпене на
вредите –повече
от три години (времето, през което
ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство), характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на
дължимото обезщетение, искът следва да бъде уважен в размер на 1500 лв. за този период. За размера на
обезщетението също следва да се съобрази, че през по- голямата част от периода, макар и в пренаселени
килии, ищецът е пребивавал на площ около и над 3 кв. м., която е близка до
норамитвно регламентираната, а за времето през което е нямало санитарен възел в
спалните помещения, същия е имал достъп до общ такъв непрекъснато. Тези обстоятелства
обуславят по- нисък интензитет на страдание у ищеца, респективно за тях му се
следва и по- нисък размер на обезщетение.
Дължи се и законната лихва върху уважения размер на иска, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. В този размер
искът следва да бъде уважен, а в останалата част същият следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото, основателна се явява
претенцията за присъждане в полза на ищеца на заплатената ДТ в размер на 10 лв.
По отношение претендираното от адв. М., възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, следва да се има предвид, че последната законова разпоредба
задължава съдът да определи възнаграждение на адвоката осъществил процесуално
представителство, в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати, тогава когато това е станало при
условията на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата. По делото се предоставя
договор за правна защита и съдействие сключен между ищеца и адв. М. /л.9/, като в същия липсва
уговорено възнаграждение, а е посочено, че се предоставя безплатна правна помощ
по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. По делото не се
представят доказателства, от които да може да се приеме, че осъщественото от
адв. М. процесуално представителство е станало при условията на т. 2 от чл. 38,
предвид което не е изпълнена нормата на посочения текст даваща му право да иска
присъждане на адвокатско възнаграждение по този ред.
С оглед на изложеното, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София да заплати на А. С. К., ЕГН **********, понастоящем в Затвора
гр. Пазарджик обезщетение за причинени от незаконосъобразно бездействие на
длъжностни лица на същата неимуществени вреди в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба –
14.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на А. С. К., ЕГН **********, понастоящем в Затвора
гр. Пазарджик против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" в
останалата част за сумата над 1500 /хиляда
и петстотин/ лева до
предявения размер от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" гр. София да заплати на А.С. К., ЕГН **********, понастоящем в Затвора
гр. Пазарджик направените разноски за внесена държавна такса в размер на 10
/десет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред тричленен състав на Административен съд гр. Пазарджик в 14-дневен
срок от съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/
Решение № 455 от 31.05.2021г. на Административен съд гр.
Пазарджик, X - ти състав по КАД № 1457/2020г. - ОСТАВЯ В СИЛА решение №
838/30.10.2020 г., постановено по адм. дело № 1485/2019 г. по описа на
Административен съд гр. Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.