Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 012
гр. Сливен, 11.01. 2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОДНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти
наказателен състав, в публично заседание на двадесет и втори декември през 2020 г., в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА
при секретаря Виктория Мустакова, като разгледа докладваното
от председателя АНД № 1385 по описа
за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по повод жалба на Я.
Х.Х., с ЕГН ********** , против НП на Началник на сектор „Пътна полиция”
към ОД-МВР Сливен, с което на
жалбоподателят е наложено наказание за извършено нарушение по чл. 209а,ал. 1 от Закона за здравето.
Жалбоподателят, редовно призован се
явява и моли за отмяна на НП .
В съдебното заседание органа
издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител, който
да вземе становище по жалбата.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като
непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 08.07.2020
около 23.30 часа в Сливен. бул. „Г. С. Раковски” в баничарница „Двата аслана“
проверяващите служители на РУ на МВР- Сливен установили ,че жалбоподателят се
намира в закрито обществено място без да
има поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство прикриващо устата и носа.
Въз основа на така установеното на жалбоподателят бил съставен АУАН
затова,че с деянието си е нарушил
въведените в т. 1 и т.6 от със Заповед РД 01-354/22.06.2020 г.. на МЗ
противоепидемични мерки по чл. 63. ал.4 от Закон за здравето, като случаят не е
маловажен.Въз основа на така посоченият АУАН на жалбоподателят е издадено НП ,
с което му е била наложена глоба в размер на 300 лв.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви
и относими към предмета на делото, съдът направи следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в
законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от
обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.
По делото е безспорно
установено ,че на 08.07.2020 около 23.30
часа жалбоподателят се е намирал в
Сливен, в баничарница „Двата аслана“.Установено
е ,че не е носел защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба или друго средство прикриващо устата и
носа .
Съдът счита ,че НП е издадено от компетентен орган – Директорът на
ОДМВР – Сливен, който попада в кръга на лицата,
притежаващи да издава наказателни постановления по чл. 209а, ал. 4 от Закона за
здравето. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето ( в сила от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност
за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна
болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на
гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са предвидени
хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите, а разпоредбата на ал. 4 предоставя правомощие на Министъра на
здравеопазването да въвежда със Заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на Главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област, при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1. В Раздел I.т.6 от Заповед № РД-01-354 от 22.06.2020 г. на Министъра на здравеопазването са въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България за срок до 30.07.19г., във връзка с епидемичната обстановка,
създадена от разпространението на COVID-19 на територията на страната и
обявеното с Решение от 13.03.2020 г. на Народното събрание на Република
България извънредно положение и препоръки на Националния оперативен щаб. В посочената т.6 от Заповедта е въведена противоепидемична мярка изразяваща се в задължението за всички лица, когато се намират в
закрити обществени места /лечебни заведения, аптеки,
обществен транспорт, търговски обекти, търговски центрове тип МОЛ и други/ .
От своя страна санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1
от Закона за здравето, предвижда, че който
наруши или не изпълни въведени от Министъра на здравеопазването или от Директор
на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4, освен
ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв.,
а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лв.
Безспорно се установи, че на посоченото
обществено време място – в търговски обект – баничарница, находяща се в центъра на гр. Сливен, жалбоподателят не е изпълнил въведената
от МЗ противоепидемична мярка като не е бил с поставена защитна маска за лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата.
Съдът счита, че както при съставянето на
АУАН, така и при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения и нарушения на материалния закон. АУАН, въз основа, на който е
постановено обжалваното НП, също е в съответствие със законовите изисквания.
Както АУАН, така и НП, съдържат установените в ЗАНН реквизити за редовността
им, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и ясно, и
съответства на посочената като нарушена законова разпоредба, като пълно и точно
е описана нарушената противоепидемична мярка и с кой подзаконов нормативен
акт/Заповед/ на МЗ е въведена.
Констатираното и в последствие санкционирано нарушение се доказва от обективна
и субективна страна.
Съдът кредитира
дадените в хода на съдебното следствие гласни доказателства, а именно свидетелските
показания на актосъставителя М. и свидетеля П., двамата служители на РУ на МВР-
Сливен, които са категорични,че са видели присъствието на жалбоподателя в
търговския обект, ведно с голям брой други лица без да има поставена в
изпълнение на ЗЗ предпазна маска. Двамата свидетели категорично заявяват ,че
жалбоподателят е изчаквал на опашка за закупуване на храна , след което без да
е консумирал в заведението е излязъл навън и там е бил спрян за проверка и
съставяне на АУАН.В тази връзка ,съдът счита за недоказано твърдението изложено
в жалбата до РС – Сливен и поддържано в съдебно заседание ,че жалбоподателят не
е носел маска,защото е консумирал в заведението. Съдът дава вяра на писмените
доказателства приобщени по съответния процесуален ред.
Съдът не счита че случаят е „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Деянието не се
отличава с по-ниска степен на обществена опасност от
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид, тъй като се
установи, че жалбоподателят е знаел за задължението
си да спазва задължението за носене на защитна маска или друго подобно средство,въпреки което не е бил с
поставена маска, в затворено заведение от обществен тип. В заведението освен него е имало още
множество лица ,въпреки което с риск за собственото си и за тяхното здраве
жалбоподателят е нарушил изискванията на Закона за здравето.
Предвид
гореизложеното, съдът счита, че следва да потвърди НП като законосъобразно и
правилно,поради което
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
НП №2854/2020 г. на Директор на ОД на МВР-Сливен,с което на Я. Х.Х.,ЕГН **********,*** е наложена
ГЛОБА в размер на 300,00/триста/ лева за
нарушение по чл.209А ал.1 от Закона за здравето като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Административен съд – гр. Сливен в 14 – дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: