Решение по дело №3280/2020 на Районен съд - Русе

                         РЕШЕНИЕ

                                                                     №

                                                         гр.Русе, 29.07.2021г.

                                                   

 

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 12 юли през две хиляди, двадесет и първа година, в състав:

 

 

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. СТЕФАНОВ

 

 

при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 3280 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           

 

Производството е образувано по искова молба на В.Б., гражданин на Нидерландия против Н.И.К., с която се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 67,60 евро, представляваща подлежащ на възстановяване депозит, обезпечаващ заплащането на текущи режийни разноски, съгласно договор за наем от 31.10.2019г. сключен между страните, ведно със законовата лихва върху главницата от 09.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, 3,55 евро законна лихва за периода от 30.11.2019г. до 05.06.2020г., както и разноски в размер на 14,46 евро, за които е издадена Заповед №875/10.06.2020г. по ч.гр.д № 2118/2020г. По описа на РРС, както и осъждане на ответника да заплати направените разноски по делото. Ангажират се доказателства.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, с който искът е оспорен. Оспорват се всички фактически твърдения в исковата молба. Признава само наличието на договор за наем, по който действително е била внесена като депозит исковата сума. Твърди, че са били нанесените щети в процесния апартамент на стойност по-висока от внесения депозит.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

От доказателствата по делото се установява, че на 31.10.2019г. между страните е бил сключен договор за наем на недвижим имот, собственост на ответника. Съгласно договора за наем, ищецът – наемател се задължил да предостави на наемодателя депозит по договор за наем на недвижим имот, обезпечаващ задължението за плащане на режийни и други разходи за ползване на имота. 

По делото няма спор, че съгласно поетите задължения ищецът е заплатил на ответника съответния депозит.

Съгласно договора за наем, наемодателят следвало да пази така получената сума, като депозит и ако при прекратяване на договора са налични неплатени от наемателя наемни вноски, режийни или други разходи, свързани с ползване на имота, разноски свързани с повредено или унищожено имущество, то наемодателят може да удържи тяхната стойност от депозита, а разликата следва да бъде възстановена на наемателя.

В конкретния случай договора за наем бил прекратен на 30.11.2019г. по желания на ищеца. В същия ден наемодателя предявил претенции за задържане на депозита, тъй като констатирал щети в имота.

По делото от ответника са представени писмени доказателства за сключен договор за извършване на ремонтни дейности в процесния имот.

От показанията на св.М.Н. се потвърждава, че лично е извършил ремонт на ел.инсталацията в имота на ответника.

           След съвкупна преценка на доказателствата по делото, и като съобрази  становищата на страните и приложимия закон, съдът прие следното от фактическа и правна  страна:

Исковата претенция е допустима и своевременно предявена. Видно от представените по делото доказателства, ищецът е депозирал заявление до РРС за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК относно претендираните суми, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане. Заявлението е постъпило в съда на 09.06.2020г., като по него е издадена заповед за изпълнение № 875/10.06.2020г. Заповедта е редовно връчена на длъжника, който в срок подал възражение срещу нея. С оглед на което е възникнал и интересът на ищеца от образуване на настоящото производство.

По делото не се спори относно съществуването на облигационни отношения между страните за процесния период, по силата на което ответникът, като наемодател е предоставил на ищеца, като наемател за временно и възмездно ползване свой собствен жилищен имот.

Безспорно е също, че по договора от страна на наемателя е била внесена като депозит исковата сума.

           Волята на страните е намерила ясен израз в договора за наем, а именно: ако при прекратяване на договора за наем има разходи и разноски, свързани с повредено или унищожено имущество в предоставения за възмездно ползване недвижим имот,  наемодателят да удържи тяхната стойност от депозита.

           Доколкото по делото няма други доказателства във връзка с прекратяването на наемния договор, а този факт не е спорен между страните, съдът приема, че договорът е прекратен по взаимно съгласие на страните, в която хипотеза е предвидена и възможност страните допълнително да уговорят начина на прекратяване на взаимоотношенията си.

От показанията на разпитания свидетел категорично се установи, че в имота предмет на наемния договор е била възникнала повреда от късо съединение на електрическата инсталация, която той отстранил, чрез изграждане на паралелно захранване. Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел като обективно пресъздаващи неговите лични и преки възприятия относно релевантните по делото факти.

           Настоящият състав приема, че ответникът ясно и недвусмислено е заявил на ищеца при прекратяването на договора, че са налице множество щети в процесния апартамент. В този смисъл, съдът счита, че волята на ответника и желанието му разходите за ремонт да бъдат приспаднати от внесения депозит са били известни на ищеца.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че сумата на разноските за възстановяване на щетите в апартамента по преценка на съда надвишават претендираната от ищеца сума.

По изложените съображения се налага изводът, че липсва сочената от ищеца хипотеза на неоснователно обогатяване на ответника. Поради това предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника съдебно – деловодни разноски, но в конкретния случай такива не следва да бъдат присъждани.

При този изход на делото в тежест на ищеца са направените разходи от бюджета на съда в размер на 100 лева за възнаграждение на преводач на ищеца за с.з. на 12.07.2021г. по негово изрично искане.

            Мотивиран от горното, съдът

 

 

                                     РЕШИ :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Б., гражданин на Нидерландия с паспорт ************** против Н.И.К. с ЕГН:********** иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване съществуването на вземанията за сумата от 67,60 евро, представляваща подлежащ на възстановяване депозит, обезпечаващ заплащането на текущи режийни разноски, съгласно договор за наем от 31.10.2019г. сключен между страните, ведно със законовата лихва върху главницата от 09.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, 3,55 евро законна лихва за периода от 30.11.2019г. до 05.06.2020г., както и разноски в размер на 14,46 евро, за които е издадена Заповед №875/10.06.2020г. по ч.гр.д № 2118/2020г.

ОСЪЖДА В.Б., гражданин на Нидерландия с паспорт **************** да заплати по сметка на Русенски районен съд сумата от 100,00 лева платено от бюджета на съда възнаграждение за преводач. 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

                       

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/