Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№

 

гр.Харманли,  20.05.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

При секретаря: Таня Чавдарова 

 

Производството е по глава III раздел V, чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Подадена е жалба от „Български пощи” ЕАД, ЕИК: *** със седалище и адрес на управление гр.София, ул. ****, представлявано от гл.инж.А.П. - пълномощник на Главен изпълнителен директор Д.Д., против Наказателно постановление № 36 от 28.02.2019 година на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което е наложена имуществена санкция в  размер на 700 лв., за това, че към 30.10.2018 г. „Български пощи" ЕАД не е наблюдавало със записващо техническо средство за видеонаблюдение на достъпа до гише, в което се извършват парични дейности и се приемат ценни пратки, находящо се в Пощенска станция „Харманли” 1 6451, гр. Харманли, кв***, което съставлява нарушение на чл.105в от Закона за пощенските услуги, във връзка с чл.10, ал.2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност.

Жалбоподателят счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, тъй като описаното в акта деяние не било нарушение на чл.10, ал.2 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност.

От Констативен протокол № П-ТА-027/30.10.2018 г., приложен към АУАН, съставен от актосъставителя Т.В.А.  и С.Д.П. е видно, че ПС „Харманли” 1 6451, гр. Харманли, кв*** изпълнява условията на чл.10, ал.1 от Наредба № 6/01.11.2011 г., като не са били дадени никакви предписания.

В констативния протокол било посочено, че е извършена проверка относно охрана и опазване на парични средства и ценни пратки, чиято правна уредба била в Глава трета от Наредба № 6 за изискванията за пощенската сигурност, което съгласно чл.22 от Наредбата било извън компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно чл.22 от Наредба №6/01.11.2011 г. - контролът по спазването и прилагането на изискванията за пощенската сигурност, с изключение на глава трета и на глава шеста, се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за пощенските услуги.

В съществуващия текст на чл.10 на действащата Наредба № 6/01.11.2011 г. било посочено, че пощенските служби задължително се оборудват със записващи технически средства за видеонаблюдение и общото изискване за оборудване със  система за физическа защита.

В Допълнителна разпоредба, § 1 „По смисъла на тази наредба”, т. 10, система за физическа защита е: „комплекс от елементи за охрана на пощенските служби по чл.10, ал.1, който може да включва: персонал за физическа защита, физически бариери, сигналноохранителни известителни системи, записващи технически средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства”, т. е. системите били определени като комплекс от алтернативно изброени елементи, в който се включва и видеонаблюдение.

Съгласно чл. 3 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата на Български пощи ЕАД, която е издадена на основание § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Наредба № 6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, охраната на пощенските служби в системата на Български пощи ЕАД, в които се извършват парични дейности, се осъществява със система за физическа защита с различни комбинации от елементите и, в зависимост от категорията на отделния обект. Обектът на адрес ПС„Харманли” 1 6451, гр. Харманли, кв. ***   бил трета категория. Съгласно чл.8, т.2 от Инструкцията, обектите трета категория се оборудват със система за защита, като видеонаблюдение не било предвидено като елемент на защита. В обекта били изградени елементи на защита, съгласно Инструкцията, които не били обект на издаденото наказателно постановление.

Претендира се за отмяна на обжалваното наказателно постановление. 

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли за уважаването й. 

Административнонаказващият орган /АНО/ КРС, редовно призован, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли за отхвърлянето й като неоснователна.          

Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, установи следното от фактическа страна :

На 30.10.2018г. е била извършена проверка от служители на Комисия за регулиране на съобщенията, в пощенска служба (ПС) на „Български пощи" ЕАД на адрес: гр. Харманли, общ. Харманли, обл. Хасково, кв. *** (ПС 6451 - Харманли 1) при която се установило, че  съгласно заповед № РД-08-9/13.01.2012 г. на Главния изпълнителен директор (Приложение № 1) и списък (Приложение № 2) ПС 6451 е определена като трета категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив, „Български пощи" ЕАД. Контролните органи също така установили, че към 30.10.2018г. жалбоподателят „Български пощи ” ЕАД не е наблюдавало със записващо техническо средство за видеонаблюдение достъпа до гише, в което се приемат ценни пратки и се извършват парични дейности, находящо се в помещение на пощенска станция „Харманли” 1 6451, гр. Харманли, ***За така извършената проверка е съставен констативен протокол  №П-ТА-027/30.10.2018г. с приложени към него сигнално писмо от 19.10.2018г. на КРС, 1 бр. системен бон и Заповед №РД-08-9/13.01.2012г. на гл. изпълнителен директор  на „Български пощи” ЕАД.

Видно от приложения списък на пощенските станции III-та категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив „Български пощи” ЕАД, процесната пощенска станция ПС „Харманли” 1 6451, гр. Харманли, кв. „Гаров район” №***

Жалбоподателят „Български пощи” ЕАД разполага с индивидуална лицензия за извършване на универсална пощенска услуга на територията на РБ №1-001-03/01.04.2010г. и №1-001-04/09.06.2011г.

С оглед на така установеното е бил съставен АУАН №П- 012 от 28.01.2019г. от Т.В.А. – на длъжност „ началник отдел” в Главна дирекция „Контрол на съобщенията” на КРС, който е присъствал при установяване на нарушението и в присъствие на упълномощен представител на „Български пощи” ЕАД. Актът е съставен за нарушение по чл.105в от Закон за пощенските услуги (ЗПУ), вр. чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя, който е подал възражение в законния 3-дневен срок.

Административнонаказващият орган (АНО) в издаденото от Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията НП № 36 от 28.02.2019 година е приел за доказана описаната в АУАН фактическа обстановка и констатираното с него нарушение. В НП по аналогичен начин са описани обстоятелствата, при които е било извършено административното нарушение, като е прието, че с така осъщественото към 30.10.2018г. жалбоподателят „Български пощи” ЕАД не е наблюдавал със записващо техническо средство за видеонаблюдение на достъпа до гише, в което се приемат ценни пратки и се извършват парични дейности, находящо се в помещение на пощенска станция „ Харманли” 1 6451, гр. Харманли, кв.***, с което е нарушил чл.105в от Закон за пощенските услуги (ЗПУ), вр. чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност. Поради това и на основание чл.105в, вр. чл.106 от ЗПУ, вр. чл.10, ал.2 от  Наредба №6 от 01.11.2011г. му е наложена имуществена санкция от 700 лв. 

 Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка безспорно се установи от събраните по делото писмени доказателства, находящи се в АНП по издаването им - списък на пощенските станции III-та категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив „Български пощи” ЕАД, констативен протокол №П- ТА- 027/30.10.2018г., писмо от 19.10.2018г на КРС, индивидуална лицензия за извършване на универсална пощенска услуга на територията на РБ №1-001-03/ 01.04.2010г. и №1-001-04/09.06.2011г.,  системен бон и Заповед №РД-08-9/ 13.01.2012г. на гл. изпълнителен директор на „Български пощи” ЕАД, както и от показанията на изслушаните в съдебно заседание свидетели  актосъставителят Т.В.А. на длъжност „ началник отдел”  в ГД „КС” на КРС. Тези свидетелски показания съдът кредитира с доверие като логични и последователни, неопровергани от други доказателства по делото в обратна насока. Същите са в съответствие и със събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в приложената АНП.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: 

Жалбата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното юридическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащо на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл.37, ал.1, б. „б” и чл.47, ал.1, б. „а” от ЗАНН и приложената Заповед №07-97/19.01.2018г. на Председателя на КРС, което не се и оспорва от страните. 

При издаването на акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и на Наказателното постановление (НП) съдът не констатира допуснати  съществени процесуални нарушения, опорочаващи административно-наказателното производство. Актът съдържа всички необходими реквизити по чл.42 от ЗАНН, като същият е предявен на нарушителя. НП също съдържа всички задължителни реквизити по чл.57 от ЗАНН. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В съставения АУАН и издаденото НП са посочени датата, мястото и начина на извършване на нарушението. В двата акта изрично е посочено, че към 30.10.2018г. дружеството не е наблюдавало със записващо техническо средство за видеонаблюдение на достъпа до гише, в което да се приемат ценни пратки и се извършват парични дейности. Изпълнителното деяние се е изразявало в бездействие, което е било констатирано на 30.10.2018г. В случая, описаното в НП представлява продължено административно нарушение, т.е. нарушение, чийто състав се осъществява непрекъснато (продължено) във времето до момента, в който е било установено от съответния орган по реда на ЗАНН. 

Съдът намира за доказано извършването на процесното административно нарушение по чл.105в от ЗПУ, вр. чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност. Съгласно разпоредбата на  чл.105в от ЗПУ за нарушение по този закон или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лв., а съгласно  чл.106 от ЗПУ за нарушенията по чл. 99 - 105в, извършени от юридически лица и еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. Безспорно за нарушението по чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. не е предвидено друго наказание в ЗПУ, като посочената наредба е издадена на основание чл.14, ал.2 от ЗПУ съгл. парг.3 от ПЗР от Наредбата. Несъмнено също така тази наредба се прилага по отношение на жалбоподателя „Български пощи” ЕАД, тъй като тя намира приложение по отношение на всички пощенски оператори, извършващи пощенски услуги на територията на Република България съгл. чл.1, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г., какъвто пощенски оператор е и жалбоподателят съгласно представените по делото индивидуални лицензии за извършване на универсална пощенска услуга на територията на РБългария.

Нарушението само по себе си се състои в нарушаване на задължението, визирано в ал.2 на чл.10 от Наредба №6 от 01.11.2011г., а именно достъпът до определените специални гишета на пощенските служби, приемащи ценни пратки и извършващи парични дейности, да се наблюдава задължително със записващи технически средства за видеонаблюдение, като е регламентирано още и записите да се съхраняват 30 дни. На отговора на въпроса дали процесното гише, находящо се в помещение на пощенска станция „ Харманли” 1 6451, гр. Харманли, кв***, е такова, определено от пощенския оператор за извършване на дейности свързани с парични средства и ценни пратки, следва да се отговори положително. Съгласно представения списък на пощенските станции III-та категория парични дейности в ОПС Хасково, РУ Пловдив „Български пощи ” ЕАД, процесната пощенска станция „ Харманли” 1 6451, гр. Харманли, кв. *** е включена в него като определената й категория е трета. От своя страна обектите трета категория са именно такива, в които се извършват парични дейности, и в които паричните средства в наличност са до 20 000 лв. съгласно Заповед №РД-08-9/13.01.2012г. на гл. изпълнителен директор  на „ Български пощи”  ЕАД. Такива парични дейности се осъществяват в процесния обект, което се  установява от приложения служебен бон, свидетелстващ за извършването на парични преводи, както и от показанията на свидетеля Т.А., съответстващи от своя страна на констатациите, обективирани в констативен протокол № П-ТА-027/30.10.2018г.,като посочените  факти не се оспорват и от самия жалбоподател.

След като жалбоподателят „Български пощи” ЕАД е определил процесното гише на тази пощенска служба като такова по ал.1 на чл.10 от Наредба №6 от 01.11.2011г., а именно извършващо парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки, и след като се установи, че такива дейности се осъществяват там, то за жалбоподателят е било налице задължението, регламентирано в чл.10, ал.2 от  Наредба №6 от 01.11.2011г., а именно задължително да се наблюдава достъпа до това гише със записващи технически средства за видеонаблюдение и да се съхраняват записите 30 дни. Изпълнението на това задължение не се доказа по делото, а напротив от събраните по делото доказателства се установи противното. Неоспореният констативен протокол № П- ТА -027/ 30.10.2018г. и показанията на свидетелят Т.А., служител на КРС, потвърждават липсата на видеонаблюдение на достъпа до гишето. Тези доказателства не бяха опровергани от други данни по делото в обратна насока, поради което и се кредитират от съда с доверие като отразяващи действителното фактическо положение.

Неоснователно се явява направеното възражение във въззивната жалба, че правната уредба на охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки е в Глава трета от Наредба №6 от 01.11.2011г за изискванията за пощенската сигурност, като контролът по спазването  не следвало да се осъществява от Комисията за регулиране на съобщенията. Описаното в АУАН и НП нарушение на чл.10, ал.2 е регламентирано в Глава четвърта от Наредба №6 от 01.11.2011г., следователно контролът по спазването му следва да се осъществи именно от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ и Наредба №6 от 01.11.2011г за изискванията за пощенската сигурност. Съгласно чл.105в от ЗПУ, за нарушение по този закон или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лв., а съгласно чл.106 от ЗПУ за нарушенията по чл.99- 105в, извършени от юридически лица и еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. За нарушение по чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност не е предвидено друго наказание в ЗПУ, а посочената наредба е издадена на основание чл.14, ал.2 от ЗПУ, съгласно § 3 от ПЗР от Наредбата. Именно тази наредба е приложена по отношение на въззивника „Български пощи” ЕАД, като описаното в наказателното постановление нарушение е такова по чл.10, ал.2 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност. Правилно и законосъобразно е дадена правната квалификация на извършеното от въззивника.

Следва да се посочи, че макар и видеонаблюдението да е един от възможните елементи на системата за физическа защита, съобразно разпоредбата на §1, т. 10 от ДР на Наредбата, в конкретния случай вмененото нарушение е такова по ал. 2 на чл. 10 от Наредбата, която норма въвежда изискване за видеонаблюдение на самото гише за ценни пратки, а ал.3 определя изискванията за оборудване със система за физическа защита на цялата пощенска служба и тук вече може да се избере колко и какви елементи от посочения комплекс да бъдат включени към тази система. 

За така доказаното административно нарушение предвидената санкция е регламентирана в чл.106, вр. чл.105в от ЗПУ, както правилно е посочил и АНО, съгласно който за същото се следва административно наказание имуществена санкция в размер от 500 лв. до 5000 лв. Посочената санкционна норма кореспондира с посочената в АУАН и в НП като нарушена правна норма и както бе посочено по- горе правилно и законосъобразно е дадена правната квалификация на извършеното от въззивника.

Правилно и законосъобразно е определен и размерът на наказанието в рамките, предвидени от закона, а именно над минималния му възможен размер.Това е така, тъй като деянието е извършено повторно от „Български пощи " ЕАД. В тази връзка срещу въззивника са издадени и влезли в сила НП № 100 от 19.07.2018г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, потвърдено с Решение  по НАХД № 359/2018г. на РС – Харманли, което е  потвърдено с решение №40/2019г. по КНАХД №1250/2018г., НП №101/2019г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията , потвърдено с решение по НАХД №360/2019г. на РС – Харманли, което решение е потвърдено с решение № 44/2019 г. на Административен съд-Хасково по КАНД № 1220/2018 г. и НП № 102/2018 г., потвърдено с решение № 10/2019 г. на Административен съд-Ямбол по КАНД 9/2019 г., за нарушение от този вид.

Неоснователни са изложените в жалбата доводи, че описаното в акта деяние не е нарушение на чл.10, ал.2 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност, каквото несъмнено представлява същото по вече изложените съображения. В разпоредбата на чл.8, т.3 от Инструкция за охрана и опазване на имуществото и реда за организиране охраната при транспортиране на ценни пратки и товари в системата на „Български пощи.” ЕАД не води до по различни изводи, доколкото системата за физическа защита е нещо различно и незасягащо императивно предвиденото в чл.10, ал.2 от ЗПУ и чл.2, ал.2 от посочената инструкция задължение за видеонаблюдение на достъпа до гишета на пощенските служби, определени за осъществяване на парични дейности и дейности по приемане на ценни пратки. Това следва и от самото разграничение на двете задължения, направено в ал.2 и ал.3 на чл.2 от Инструкцията и ал.2 и ал.3 на чл.10 от ЗПУ, където видеонаблюдението и системата за физическа защита са регламентирани като две отделни задължения по отношение на специалните гишета по ал.1 на чл.10 от ЗПУ и съответно по ал.1 на чл.2 от Инструкцията.

С оглед гореизложените мотиви обжалваното НП като законосъобразно и правилно следва да се потвърди.

Мотивиран така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът в настоящия си състав 

Р  Е  Ш  И  :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 36 от 28.02.2019г. на Председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, с което на Български пощи” ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. ****, представлявано от главен изпълнителен директор Д. Д., на основание чл.105в, вр. чл.106 от ЗПУ, вр. чл.10, ал.2 от  Наредба №6 от 01.11.2011г. е наложена имуществена санкция в размер на 700 (седемстотин) лв. за нарушение на чл.105в от Закон за пощенските услуги, вр. чл.10, ал.2 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност,. 

 РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

             

                                                                                                            СЪДИЯ :