№ 431
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
търговско дело № 20225001000430 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.92 от ГПК.
Постъпило е искане вх.№ 9245/25.11.2022 г. от ГФС ,представляван от
адв.М. за отмяна на наложената в с.з. на 21.11.2022 г. глоба в размер на 100
лв. на основание чл.92 а от ГПК за това , че страната е станала причина за
неоснователно отлагане на делото поради това ,че не е внесла указаните от
съда разноски за призоваване и изслушване на вещото лице по САвТЕ
,приета при първоинстанционното разглеждане на делото ,което повторно
изслушване въззивната инстанция е допуснала по искане именно на Г. ф. . В
молбата за отмяна на наложената глоба процесуалният представител на
страната е заявил ,че той и колегите от кантората са били ангажирани по
други дела в други градове и затова не са се явили в с.з. ,за което по делото е
депозирано становище от 17.11.2022г. На следващо място поддържа ,че в с.з.
от 10.10.2022 г. съдът е указал на Г. ф. да внесе сумата от 50 лв. за
изслушване на вещото лице в случай,че има въпроси към него ,а в случай, че
няма е указал да не внася тази сума ,както и че нито адв.М. ,нито някои от
колегите от кантората умишлено е направил така ,че делото да бъде отложено
за друга дата.
Искането за отмяна на наложената глоба за неоснователно отлагане на
делото съдът намира за неоснователно. Във въззивната си жалба
ГФС,представляван от адв.М. ,е заявил оплакване за допуснато процесуално
1
нарушение от страна на първоинстанционния съд ,изразяващо се в нередовно
призоваване на жалбоподателя ,там ответник за с.з. за 01.03.2022 г. ,в което
заседание е прието заключение на вещото лице В. Д. ,приключено е
съдебното дирене и е даден ход по същество.В тази връзка жалбоподателят е
поискал повтаряне на процесуалните действия ,извършени в негово отсъствие
и при нередовно негово призоваване.В проведеното на 10.10.2022 г. съдебно
заседание ,видно от протокола от същото ,процесуалният представител на
жалбоподателя е заявил ,че поддържа заявеното във въззивната жалба искане
за повторно извършване на процесуалните действия от заседанието от
01.03.2022 г. ,за което не е бил редовно призован като и посочил ,че са имали
въпроси и възражения по горепосоченото заключение ,които не са могли да
поставят поради нередовното им призоваване и поради това неявяване в
с.з.Настоящата инстанция е преценила ,че действително за посоченото
съдебно заседание Г. ф. не е бил надлежно призован ,поради което е приел
,че следва да се преповторят извършените процесуални действие ,които се
изразяват в приемане на заключение на вещото лице В. Д. ,поради което е
постановил последният да бъде призован при внасяне от страна на
жалбоподателя разноски в размер на 50 лв.Не отговаря на действителното
положение твърдението на жалбоподателя,че това разпореждане на съда е
било при условие ,че същият има въпроси към вещото лице,нито пък че е
налице разпореждане от страна на съда да не се внасят разноски в случай ,че
жалбоподателят няма въпроси. Всъщност без значение е дали страната има
или не въпроси към заключението на вещото лице доколкото същата е
заявила искане да се повторят процесуалните действия ,в които тя не е могла
да вземе участие поради нередовното й призоваване ,а тези процесуални
действия са изслушване на заключение на САвТЕ ,за която цел следва да се
внесат разноски за вещото лице – пътни и дневни ,както правилно е посочено
в проведеното на 10.10.2022 г. съдебно заседание ,които разноски не са били
внесени и което е станало причина вещото лице изобщо да не бъде
призовано.Именно това ,съотнесено към заявеното в становището на адв.М.
от 17.11.2022 г. , искане заключението да бъде прието ,което очевидно не
може да стане без вещото лице да се яви лично на разноските на
жалбоподателя като страна ,инциирала това доказателство искане,е станало
причина за отлагане на делото ,което е достатъчно основание страната да
понесе санкцията по чл.92а от ГПК, за което е без значение дали
2
процесуалните представители на жалбоподателя са действали умишлено или
не .
Предвид казаното настоящият състав не намира причина за отмяна на
наложената глоба ,поради което искането на ГФС за това ще се остави без
уважение.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ без уважение искане вх.№ 9245/25.11.2022 г. от ГФС
,представляван от адв.М. за отмяна на наложената в с.з. на 21.11.2022 г. глоба
в размер на 100 лв. на основание чл.92 а от ГПК.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от съобщението му до страната.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3