Присъда по дело №524/2022 на Районен съд - Свиленград

М О Т И В И

към ПРИСЪДА по НОХД №524/2022 година на Районен съд – Свиленград

С Обвинителен акт по Досъдебно производство №301/2021година по описа на
РУ - Свиленград, пр.преписка с вх.№4178/2021 година по описа на Районна прокуратура –
Хасково,ТО Свиленград, Д. С. –Прокурор при Районна прокуратура – Хасково,ТО
Свиленград повдига обвинение на:
С. Е. М. с ЕГН **********, роден на ************ год. в гр. Бургас, обл.
Бургас, българин, български гражданин,с постоянен и настоящ адрес: гр.
***************,средно образование, разведен, безработен, осъждан, за това, че: В периода
от месец декември 2021 г. до месец юни 2022 год. включително в гр. Свиленград, обл.
Хасково, след като е бил осъден с влязло в законна сила на 09.10.2021г. решение
№2100/10.12.2020г., постановено по гр.д.№4768/2020г. по описа на РС-Бургас да издържа
свои низходящи – сина си С. С. М., роден на ********г. и Т. С. М., родена на
************г., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 7/седем/ месечни вноски по 200 лв. месечно за детето С. С. М. и 7
/седем/ месечни вноски по 160 лв. за детето Т. С. М., или всичко на обща стойност 2520
лева, дължими на К. Т. М. като майка и законен представител на децата- престъпление по
чл.183, ал.1 от Наказателния Кодекс.
След изслушване на страните по въпросите предвидени в чл.248,ал.1 от НПК , съдът
на основание чл. 248, ал. 6 от НПК се е произнесъл по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК,и е
насрочил производството за разглеждане с призоваване на свидетелите.
Участващият в делото прокурор поддържа обвинението, както относно фактическата
обстановка, така и относно правната квалификация на деянието. Счита, че събраните
писмени и гласни доказателства по безспорен начин установяват обвинението . По същество
прокурорът моли съда да признае подсъдимият за виновен и на основание чл.183,ал.3 от НК
да не му наложи наказание, доколкото същият преди приключване на делото е заплатил
задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалите деца.
В съдебно заседание подсъдимият С. Е. М. заявява, че разбира обвинението,не се
признава за виновен,като твърди,че е платил посочените в обвинителния акт суми. Сочи
още,че изпитвал затруднения със заплащането на издръжката на двете си деца ,тъй като
средствата не му стигали, а в дадената му възможност за последна дума заявява, че се
придържа към становището на представителя на прокуратурата и моли съда да не бъде
наказван.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
писмени и гласни доказателства, установи следното:
Подсъдимият С. Е. М. и свидетелката К. Т. М. били сключили граждански брак
помежду си на 01.03.2004г. в гр. Бургас, през времетраенето на който на ********г. бил
роден синът им св.С. С. М., а на ************г. била родена дъщеря им Т. С. М., и двамата
понастоящем ненавършили пълнолетие.
През 2018г. след влошаване на отношенията помежду им , св. М. напуснала семейния
им дом в Бургас, заедно с общите им деца и така настъпила фактическата раздяла между тях.
За децата продължила да се грижи майка им – св. М., като се преместили в гр. Свиленград.
С решение №2100/10.12.2020г., постановено по гр.д.№4768/2020г. по описа на РС-
Бургас, влязло в сила на 09.10.2021г. бил прекратен като дълбоко и непоправимо разстроен
гражданския брак между подс. С. Е. М. и свидетелката К. Т. М..
1

Със същото упражняването на родителските права над двете им деца- С. С. М. и Т. С.
М. били възложени на майка им – св.К. Т. М.,като подс. С. Е. М. бил осъден да заплаща
ежемесечна издръжка на непълнолетния си син С. С. М. в размер на 200 лева месечно, както
и на малолетната си дъщеря Т. С. М. в размер на 160 лева, или 360 лева месечно за двете
деца.
Относно задълженията на обвиняемия при ДСИ при РС Бургас било образувано
изпълнително дело с №168/2021г. по описа на ДСИС при БРС със страни: взискател К. Т. М.
като майка и законен представител на непълнолетните деца С. С. М. и Т. С. М. срещу
длъжника подс. С. Е. М..
По изпълнителното дело не били постъпили никакви плащания.
В хода на досъдебното производство са приложени разписки, и са установени
доказателства за изплатени средства от страна на подс. С. Е. М., които представляват
вноски за издръжка на низходящите му за два месеца.
По делото е представена и приета като доказателства по делото разписка от
04.10.2022г. в размер на 2520лева, установяваща направено плащане от страна на
подсъдимият на издръжката предмет на обвинението.
Видно от приложената Справка за съдимост подсъдимият е осъждан по НОХД
№978/2020г. по описа на РС Бургас за извършено от него на 07.04.2019г. престъпление по
чл.234,ал.1 от НК на наказание ЛС в размер на 6месеца ,което на основание чл.66 от НК е
отложено изпълнението му за срок от 3години,като съдебният акт е влязъл в законна сила на
11.03.2020г.
Видно от приложената характеристика на подс. С. Е. М. за същият няма регистрирани
нарушения на обществения ред, като сред живущите на адреса бил известен като спокоен и
уровновесен,но има регистриран заявителски материал за държане наакцизна стока.
По делото е приложена ДСМПИС на подс. С. Е. М.,видно от която същият е разведен,
има две деца, не получава месечно трудово възнаграждение и не притежава движими вещи
или недвижими вещи,като подсъдимият е декларирал,че притежава 2бр. МПС-ва .
Така описаната фактическа обстановка се установява безспорно от събраните по делото
гласни доказателства, както и писмените приобщени по надлежния ред -чл.283 НПК и тези
приети в о.с.з. В тази насока кредитираха се – препис от съдебно решение №
2100/10.12.2020г постановено по гр. д. № 4768/2020г по описа на РС –Бургас, влязло в сила
на 30.09.2021г.Решение №31/20.08.2021г.постановено по вгрд№273/2021г. по описа на ОС
Бургас; писмо от съдебно-изпълнителна служба при РС-Бургас, удостоверение за раждане
разписки от пощенски записи и сътов. представената и приета в разпоредително заседание
разписка за платена издръжка предмет на обвинителния акт , саморъчна ДСМПИС на
подсъдимия; характеристична справка; справка за съдимост.
От кръга на гласните доказателствени средства, съдът цени и кредитира показанията на
св. К. Т. Стоянова и С. С. М. – изцяло, така и обясненията на подсъдимия. Показанията на
свидетелите – К. Т. Стоянова /родителят упражняващ родителските права/ и на св. С. С. М.
/пострадалото дете/, съдът възприе изцяло с доверие, считайки ги за обективни и напълно
правдиви, тъй като те не разкриват противоречия –вътрешни или помежду си,
систематизирани и логични са, като същевременно и са в цялостна корелация с писмените
доказателствени източници, които ги подкрепят, от тук и обосновано съждението за тяхната
достоверност.
Що се до обясненията на подсъдимия, действително същият не се признава за
виновен,тъй като счита,че с плащане на сумата предмет на обвинението след внасяне на
обвинителен акт в съда,същият не е виновен ,като твърди ,че не работел и бил в затруднено
финансово положение ,следва да се посочи,че по същество тези му показания не
опровергават обвинителната теза ,както и не противоречт на останалия събран по делото
2

доказателствен материал,а напротив с факта на заплащане от негова страна на дължимата
сума,то индиректно подсъдимия признава ,че за процесния период да не е извършил в срок
плащане на дължимите от негова страна месечни вноски за идзръжка на децата си.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са събрани по
съответния ред, условия и в съответната форма. Същите са безпротиворечиви, логични,
взаимно кореспондиращи и допълващи се, поради което Съдът ги кредитира изцяло.
Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от Съда, извън вече изложения
аргумент за безпротиворечивостта им.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност установяват по
категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и
авторството на подсъдимият. Показанията на всички свидетели са непротиворечиви и се
покриват напълно с фактическата обстановка, такава каквато е описана в обвинителния акт.
Всички тях съдът намира за незаинтересовани и непредубедени свидетели, като показанията
им съдът кредитира изцяло.
При така изяснената фактическа обстановка Съдът достигна до единствено
възможния и несъмнен извод, че с действията си подс. С. Е. М. е осъществил състава на
престъплението по чл.183, ал.1 от НК
Подсъдимият С. Е. М. с ЕГН **********, роден на ************ год. в гр. Бургас,
обл. Бургас, българин, български гражданин,с постоянен и настоящ адрес: гр.
***************,средно образование, разведен, безработен, осъждан.
Анализът на така установените факти, сочи за безспорно доказано осъществяването
от страна на подсъдимия на престъпление по чл.183,ал.1 НК, в неговите съвкупни
съставомерни признаци – обективни и субективни.
И това е така, т.к. доказа се, че в периода от месец декември 2021 г. до месец юни
2022 год. включително в гр. Свиленград, обл. Хасково, след като е бил осъден с влязло в
законна сила на 09.10.2021г. решение №2100/10.12.2020г., постановено по гр.д.
№4768/2020г. по описа на РС-Бургас да издържа свои низходящи – сина си С. С. М., роден
на ********г. и Т. С. М., родена на ************г., съзнателно не изпълнил това
свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7/седем/
месечни вноски по 200 лв. месечно за детето С. С. М. и 7 /седем/ месечни
вноски по 160 лв. за детето Т. С. М., или всичко на обща стойност 2520 лева,
дължими на К. Т. М. като майка и законен представител на децата.
За съставомерността на деянието следва да се отчита периода след влизане в сила на
съдебното решение, респ. че съставомерно е неплащането на месечните вноски за издръжка
за времето след влизането в сила на съдебния акт, а забавеното плащане на издръжка за
минало време т.е. преди влизане в сила на съдебния акт не съставлява престъпление по
чл.183 ал.1 от НК, а в конкретния случай и по друг текст от НК.
Няма спор, че Решението на съда, по силата на която възникват тези задължения е
влязло в сила на 09.10.2021 година . Наказателна отговорност за неплащане на издръжка
обаче се носи само при неизпълнение на това задължение /в размер на две или повече
месечни вноски/ само за периода от време след влизане в сила на съдебния акт, от които
произтича задължението, а не и за минало време.
Съдебната практика наистина е последователна по отношение на становището, че
наказателна отговорност се носи за неплащане на издръжка само за напред и то от влизане в
сила на съдебния акт, по силата на който възниква задължението за плащане на издръжка. В
този смисъл е както и практиката на ВКС от последните години – като напр. решение № 111
от 4.07.2016 г. на ВКС по н. д. № 434/2016 г., III н. о., НК, според което „От този момент
/влизането в сила на решението за присъждане на издръжка/ в наказателно-правен аспект е
3

правно значимо поведението на осъдения, защото при умишлено проявено бездействие към
задължението да изплаща присъдените алиментни задължения при повече от две месечни
вноски, той осъществява и от обективна страна престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от НК“,
така и по-старата съдебна практика на ВС – като напр. решение № 484 от 16.Х.1980 г. по н.
д. № 486/80 г., I н. о., според което „За да се държи наказателно отговорно дадено лице
по чл. 183, ал. 1 НК за неплащане на издръжка на свой съпруг, възходящ, низходящ, брат
или сестра, е необходимо то да бъде осъдено с влязло в сила решение и след влизане в сила
на осъдителното решение съзнателно да не е изплатило дължимите вноски в размер за два
или повече месеца. За неплатената издръжка за времето, преди да има влязло в сила
решение, лицето не носи наказателна отговорност, а само гражданска такава“.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните доказателствени средства,
са релевантните фактите: произходът на детето -низходящи на подсъдимият и осъждането
му с влязло в сила съдебно Решение №2100/10.12.2020г., постановено по гр.д.№4768/2020г.
по описа на РС-Бургас, влязло в законна сила на 09.10.2021 година , да издържа свои
низходящи - сина си С. С. М., роден на ********г. и Т. С. М., родена на
************г.респективно да заплаща месечна издръжка на децата си, в конкретно
определен размер, а именно по 200 лв. месечно за детето С. С. М. и по 160 лв. за детето Т. С.
М., както и неизпълнението на това му задължение, за повече от две месечни вноски.
Така, в частност, предвид извършените частични плащания, установеният период на
неговото бездействие, обхваща времето от месец декември 2021 г. до месец юни 2022 г.,
като подсъдимият е неизправен длъжник за общо по 7-месечни вноски за паричната
издръжка на вяко едно от двете му деца , която е осъдена да плаща, тъй като упражняването
на родителските права и непосредствени грижи за отглеждането им, са предоставени,респ.
поети от др. родител (майката св. К. Т.). До тези основни обективни признаци се свеждат и
предвидените в престъпния състав на чл.183,ал.1 НК, които безспорно в настоящия казус са
налице и са доказани – постановен е съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка,
както и неплатени повече от две вноски от същата.
Началото на деянието му, инкриминирано с обвинителния акт, от което съдът е
обвързан, съвпада с установените плащания на суми от подсъдимият, на това основание -
издръжка на двете деца,които интрепретирани съобразно обвързващата съдебна практика
(коментирана по-горе в мотивите), се отнася към погасяване на най-обременителното
задължение, т.е.обуславящо наказателната отговорност и определяемото е това за
издръжката дължима за месец декември 2021 г.,като относно задълженията на подсъдимия
при ДСИ при РС Бургас било образувано изпълнително дело с №168/2021г. по описа на
ДСИС при БРС със страни: взискател К. Т. М. като майка и законен представител на
непълнолетните деца С. С. М. и Т. С. М. срещу длъжника С. Е. М.. По изпълнителното дело
не били постъпили никакви плащания. В хода на досъдебното производство са приложени
разписки, и са установени доказателства за изплатени средства от страна на подсъдимия,
които представляват вноски за издръжка на низходящите му за два месеца.
По този начин подс. С. Е. М., в хода на образуваното досъдебно производство
изплатила в непълен размер дължимата от него месечна издръжка, като изплатила за 2
месеца за всяко от двете й деца, считано от месец октомври, 2021 г. до месец ноември, 2021
г. включително, като по този начин погасила 2-месечни вноски за двете му деца.
Подс. С. Е. М. обаче, след като изплатил част от дължимата от него сума по
издръжката, повече не изплатил нито една месечна издръжка, която дължал на децата си,
чрез майка им, като законен представител – свидетеля К. Т.. По този начин той продължил
да дължи повече от две месечни вноски за всяко от децата, а именно по 7-месечни вноски за
издръжка с общ размер 2520.00 лева, от по 200.00 лева месечно за сина си и от по 160лева
месечно за дъщеря си, считано от месец декември, 2021 година, която той до месец юнои,
2022 г. не изплатил, въпреки, че бил осъден да плаща издръжка, съгласно влезлия в законна
4

сила съдебен акт - Решение № 2100/10.12.2020 г. по гражданско дело № 4768/2020 г. на РС-
Бургас. Поради това, съдебният състав прие, че е налице пълно бездействие и
неизпълнение на родителското задължение, от м.декември, 2021 година-до месец юни, 2021
г., визиран в обвинението.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила промяна в
обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна на подсъдимият да
заплаща присъдената издръжка. Същият е в трудоспособна възраст, следователно и няма
пречки да реализира доходи от трудово или др. правоотношение. Липсата на имущество,
като източник на доходи, както и обстоятелството, че същият е бил безработен в определен
период от време, не го освобождават от задължението като родител да издържа
ненавършилите си пълнолетие деца, с оглед обективния, безусловен характер на това
задължение. Следва да се отбележи факт, че подсъдимият не е работил, не е релавантен за
наказателното производство, доколкото при наличието на подобни обективни пречки, има
специален ред, по който следва то да се установи и с изричен съдебен акт, което предполага
да е инициирал гражданско производство за прекратяване на присъдената издръжката или
нейното намаляване. С тези съображения и съдът приема, отсъствие на обективни
обстоятелства, които да са попречили на подсъдимият да изпълни задължението си и да
плати издръжката на своите нидходящи, след като е била осъден да плаща такава със
съдебно решение.
Доказани са авторството на деянието,времето и мястото на извършването му-
гр.Свиленград, където се дължи действието за престиране на носимото парично задължение
за издръжка, според местоживеенето на детето.
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания период, изразило се в
цялостно неплащането на дължимите вноски за месечната издръжка на детето, считано от
месец декември 2021 г. до месец юни 2022 г., настъпил е и престъпният резултат по
отношение на кредитора- детето С. С. М. и детето Т. С. М., действащ чрез законния си
представител майката -родителят упражняващ родителските права. Забавата е за общо по 7
месечни вноски /, които са с различен размер – 200,00 лв, месечно за детето С. и 160лева
месечено за детето Т., съгласно съдебното решение, а общата сума на неплатените
издръжки, в резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност 2520.00 –
общо / 7 х 200 и 7х160 /. Неизпълнението на посоченото задължения- периодично, месечно е
за срок надхвърлящ минимално изискуемия от закона- 2 месечни вноски, като в случая
непрестираните са 7 вноски, спрямо всяко едно дете.
Като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият С. Е. М. е годен субект на
престъплението.
От субективна страна: налице е умисъл, като форма на вината. Бездействието на
подсъдимият и неизпълнението на задължението му за издръжка е напълно съзнателно.
Деянието е извършено виновно, при пряк умисъл с цялостно изразени волеви и
интелектуален момент, при съзнаване неговия общественоопасен характер, както и
последиците – обществено опасни. Подс. С. Е. М. е имал знание за дължимостта на
издръжката на своето дете – низходящ, съгласно съдебното решение за присъждането й,
което му е било известно, знаел е и точният размер на тази издръжка, че се дължи
ежемесечно, както и периодът за който не е внесъл вноските, разбирал е и характера
/неотменимостта и периодичност с месечно престиране на суми/ на задължението си.
Въпреки това напълно осъзнато е бездействал за прякото им изпълнение, чрез плащане,
поради това от волева страна, безспорно е предвиждал сигурното и възможно настъпване на
престъпния резултат-вредните последици, обхващащи ежемесечните издръжки, от които е
било лишено детето му и тъй като и последните са били предвиждани от него, инидициран
е прекият му умисъл за извършване на престъплението.
За пълнота на съдебният акт следва да се посочи,че престъплението по чл. 183, ал. 1 от
5

НК е продължено престъпление и съгласно чл. 80, ал. 3 от НПК давността за преследване
започва от довършване на престъплението, като за престъпления, които траят непрекъснато,
както и за продължаваните престъпления – от прекратяването им. Не са налице и данни за
прекратяване на издръжката като такива, упоменати в СК,.В тази връзка е Решение № 300 от
29.V.1992 г. по н. д. № 240/92 г., I н. о., съгласно което : „Престъплението по чл. 183 НК е
типично продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие, и то трайно и непрекъснато в определен период от време (срв. Р. VII, т. 1 от т.
р.3/71 г. - ОСНК; вж. и чл. 80, ал. 3 НК, където се сочат "престъпленията, които траят
непрекъснато"). Началото на престъплението по чл. 183 НК е след изтичане срока, от който
насетне осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става
неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява
довършено ("прекратено" по смисъла на чл. 80, ал. 3 НК) в момента, в който по-нататък
деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено (напр. поради
навършване на пълнолетие на низходящия, който не продължава образованието си - чл. 82
СК; при смърт на издържаното лице; при встъпване в брак на издържания бивш съпруг - чл.
83, ал. 3 СК и т.н.)”.
За пълнота следва да се посочи,че установената в чл. 80, ал. 1 от НК давност за
погасяване на наказателната отговорност за извършено престъпление и гражданско-
правната погасителна давност съгласно чл. 111, б. „в ” от ЗЗД за вземания за периодични
плащания, каквито са вземанията за издръжка, са съвършено различни правни институти, с
различни цели и функции. Затова изтичането на гражданско-правната погасителна давност
за непогасените задължения за издръжка, не води до изтичане на давност, изключваща
наказателното преследване за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна подс. С. Е. М. в периода от месец декември 2021 г. до
месец юни 2022 год. включително в гр. Свиленград, обл. Хасково, след като е бил осъден с
влязло в законна сила на 09.10.2021г. решение №2100/10.12.2020г., постановено по гр.д.
№4768/2020г. по описа на РС-Бургас да издържа свои низходящи – сина си С. С. М., роден
на ********г. и Т. С. М., родена на ************г., съзнателно не изпълнил това свое
задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7/седем/ месечни вноски по
200 лв. месечно за детето С. С. М. и 7 /седем/ месечни вноски по 160 лв. за детето Т. С. М.,
или всичко на обща стойност 2520 лева, дължими на К. Т. М. като майка и законен
представител на децата- престъпление по чл.183, ал.1 от Наказателния Кодекс.
От субективна страна подс. С. Е. М. е извършил деянието виновно, при условията на
пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза 1-ва от НК. Подсъдимият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Подсъдимият е знаела,че
има задължение да плаща издръжка на децата си,но въпреки това не е платил процесните 7
месечни вноски за всяко дете.
По изложените съображения, съдът призна подсъдимата С. Е. М. за виновен в
извършването на престъпление по чл.183,ал.1 НК, която правна квалификация и е възведена
с внесения обвинителен акт.
Правопогасяващи факти, респ. надлежно изпълнение, чрез плащане - валидно за
погасяването на някоя от процесните дължими 7 ежемесечни вноски за издръжка за двете
деца се ангажираха в настоящото производство,а именно за пълно изплащане на дължимата
сума предмет на обвинението /в размер на 2520.00 лв./и доколкото не са настъпили вредни
последици за двете деца на подсъдимият,съдът приложи разпоредбата на ал.3 на чл.183 от
НК,като призна подсъдимият за виновен,но не го наказа.

6

Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.................................

7

Номер на акта:	25
Дата:	2 ноември 2022 г.
Съдия:	Добринка Димчева Кирева

Дело:	20225620200524
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	23 август 2022 г.

Присъда по дело №524/2022 на Районен съд - Свиленград

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите