Решение по КНАХД №374/2025 на Административен съд - Смолян

Производството е образувано по жалба, подадена от Главен директор на главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерство на културата, с адрес за призоваване гр. София, [улица], чрез гл. юриск. Ц. Ш. срещу Решение № 19/29.09.2025г., постановено по АНД № 12/2025г. по описа на РС-Златоград, с което е отменено НП № 04-02-10/27.01.2025 г. С него на основание чл. 200а, ал.1, предл. второ, чл. 222, ал.1 и 2 ЗКН, вр. чл. 229, ал.2, предл. второ ЗКН и чл. 18 и чл. 53 ЗАНН, на о. В. К. Х.-е. с. в П. х. "Св. Г. П." в гр. *, с постоянен адрес [населено място], ул. "* *"№* за административно нарушение на чл. 222, ал.1 ЗКН е наложено административно наказание "глоба" в размер на 700 лв., за административно нарушение на чл. 222, ал.2 ЗКН е наложено административно наказание" глоба" в размер на 700 лв. и за административно нарушение на чл. 200а, ал.1, предл. второ от Закона за културното наследство е наложено административно наказание "глоба" в размер на 17 000 лв.

Твърди се в касационната жалба, че постановеното решение е необосновано и издадено в нарушение на процесуалните правила. Касаторът счита, че въззивният съд превратно е преценил събраните доказателства и е игнорирал показанията на част от изслушаните по делото свидетели. Освен това счита, че съдът не е направил пълен анализ на фактическата обстановка, изложена в обжалваното НП.

Развиват се конкретни доводи в посока на твърденията, че неправилно е прието в обжалвания съдебен акт, че санкциите са наложени незаконосъобразно за всяко едно от вменените нарушения. Изтъкват се съображения за непълен анализ на доказателствата с аргументи за погрешно възприемане на свидетелските показания и тяхното превратно тълкуване в мотивите на отменителното решение.

На следващо място са изложени доводи, че съдът е ограничил правото на защита на наказващия орган в процеса, тъй като без основание е отхвърлил направеното искане за назначаване на съдебно техническа експертиза за оценка на вредите по храма.

Считат за несъстоятелен извода за допуснато процесуално нарушение, свързан с липса на АУАН на нарушителя, поради това, че НП се издава при условията на чл. 36, ал.2 ЗАНН, на основание издадено прокурорско постановление. Тази хипотеза не предвиждала съставяне на АУАН.

На четвърто място се сочи, че неправилно съдът се бил позовал на извършено процесуално нарушение, свързано с неспазване на срока по чл. 34, ал.1, б. "в" ЗАНН, тъй като в посочената по-горе хипотеза не се прилагали разпоредбите за срокове на издаване на АУАН.

Неправилни били и изводите на съда досежно липсата на дата и номер на НП, и относно качеството на лицето, което е наказано. Споделя, че отразената неточност в НП спрямо качеството на о. В. К. Х. като е. с. в П. х. „Св.Г. П.“, не е съществена, тъй като по делото е ясно, че става въпрос за храм „У. Б.“. При издаване на НП са спазени изискванията за форма и съдържание, съгласно нормата на чл. 57, ал.1, т.2 и т.4 ЗАНН.

Предвид изложеното молят съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и потвърди издаденото НП.

В съдебно заседание страната - касатор чрез процесуален представител юриск. Ш. моли да се отмени решението като незаконосъобразно по съображенията изложени в жалбата. Претендират се разноски за двете инстанции. В дадения от съда срок представя писмени бележки, в които ангажира допълнително становище по спорното правоотношение с доводи за основателността на жалбата. Отправя алтернативно искане за връщане делото за ново разглеждане с указания за допускане СТЕ.

Ответникът по жалбата В. К. Х. не изпраща представител. В писмени бележки пълномощникът на страната, адв.К. оспорва подадената жалба, счита същата за неоснователна, а оспореното решение - за законосъобразно и правилно. Посочва, че като е разгледал по същество описаните дейности в църквата, съдът обосновано на база свидетелските показания техния вид и квалификация е формирал извод за липса на умисъл в действията на о. Х. за нарушение по чл. 200а ал.1 предл.второ ЗКН. Развива съображения за недоказаност на изпълнително деяние и вредоносен резултат от действията на о. Х., което неправилно е санкционирано два пъти за едно и също нещо. Приема за обосновани изводите на районния съд за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателната процедура. Моли да се отхвърли жалбата. Представя списък на разноски в касационната инстанция.

Участващият по делото прокурор от ОП - Смолян заема становище неоснователност на подадената касационна жалба. Споделя изводите на районния съд за допуснати материални и процесуални пропуски в издаденото наказателно постановление по отношение на формулираните в него административни обвинения. Счита, че решението на въззивния съд е законосъобразно и правилно, позовано е на внимателен анализ на събраните в делото доказателства. Акцентира върху липсата на задължителни реквизити в НП.

Пред касационният съд не са ангажирани писмени доказателства. Искането за назначаване на СТЕ в касационната инстанция е отклонено като недопустимо на основанията на чл. 219, ал.1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН.

След преценка на събраните по делото доказателства, като взе предвид становища на страните и изразените такива в писмени бележки, и мотивите на обжалваното решение, АССм в настоящия си касационен състав направи следните фактически и правни изводи:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, при което е процесуално допустима и по нея съдът дължи произнасяне по същество.

Разгледана по същество жалбата на Главен директор на ГД "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерство на културата, срещу Решение № 19/29.09.2025г., по АНД № 12/2025г. на Районен съд - Златоград е основателна. Това е така по следните съображения.

Административно-наказателното производство в Главна дирекция "Инспекторат за опазване на културното наследство" в Министерство на културата е образувано в резултат на прекратено наказателно производство водено по реда на чл. 85, ал.1 от ЗКН в Окръжна прокуратура, с обект на дейности - храм „У. Б.“ в гр. *. Административното обвинение спрямо о. В. К. Х. е за нарушения по чл. 222, ал.1, 2 от ЗКН и чл. 200а, ал.1, предл.второ от ЗКН и се позовава на извършени от АНО три проверки в храма - на 21.10.2023г., на 05.12.2023г. и на 18.01.2024г., констатациите по които са отразени в съставените протоколи, посочени в атакуваното НП и приобщени по въззивното дело.

С издадено Наказателно постановление на о. В. К. Х., [ЕГН], е. с. в П. х. ,,С. Г. П.“ гр. *, както и енорийски свещеник в храм „У. Б.“ гр. *, са наложени следните наказания: за административно нарушение на чл. 222, ал. 1 от ЗКН - административно наказание „Глоба“ в размер на 700лв.; за административно нарушение на чл. 222, ал. 2 от ЗКН - административно наказание „Глоба“ в размер на 700лв.; за административно нарушение на чл. 200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН - административно наказание „Глоба“ по чл. 200а, ал. 1, предл. II-ро от ЗКН в размер на 17 000лв.

Наказателното постановление е отменено изцяло със съдебното решение на РС-Златоград. Обжалваното решение е валиден и допустим съдебен акт, но е неправилен.

За да постанови своя резултат РС Златоград е приел в изградената от него фактическа обстановка липса на виновно поведение и умисъл в действията на о. Х. и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на административно-наказателната процедура.

По отношение на първото административно обвинение срещу о. В. Х. по чл. 222, ал. 1 и 2 от ЗКН, за извършени виновно дейности по „консервация“ и „реставрация“ без да е вписан в регистъра по чл. 165, ал. 1 от ЗКН и без ръководство на лице, вписано в този регистър, РС-Златоград приема, че липсва системен процес на тези дейности. Съдът, е изследвал въпроса за извършените дейности в храм „У. Б.“ и на база свидетелските показания на свидетелите М. С., С. С. и Р. Д. е определил дейностите като стил на оформяне на църквите в цялата Пловдивска митрополия и в страната. На база анализа на доказателствата се приема, че дейностите, извършени в храма не представляват нито „реставрация“, нито „консервация“ във вложения от законодателя смисъл на тези термини.

По отношение на второто административно обвинение по чл.200а, ал.1, предл.второ ЗКН, съдът приема за безспорен факта, че липсва съгласувателна документация в Министерството на културата и община Златоград, но отбелязва, че дейностите на о. Х. са в резултат от изпълнение решение на църковното настоятелство. Приема също, че не е доказано авторството на административното деяние, тъй като реално дейностите са извършвани от настоящи и бивши църковни настоятели. На следващо място, според решението не става ясно коя точно културна ценност от извършените намеси по интериора на НКЦ храм „У. Б.“ гр. * е повредена. Мотивите на оспореното решение се позовават на установеното при разпита на свидетелите, които интерпретират по различен начин вида на извършваните дейности в църквата и след анализ на техните показания е прието, че се касае за „освежителни“ и „ремонтни“ дейности. Конкретно решението цитира казаното от специалистите в областта на консервация и реставрация - свидетелите С. С., Р. Д. и М. С., които описват извършеното като намеса в интериора на храма, а не като консервация и реставрация.

Изводите на съда за познания на свидетелите относно спецификата на работата, извършвана в църква „У. Б.“ и липсата на потребност от експертно мнение не се споделя от решаващия съдебен състав. Свидетелите установяват възприятия за факти, случили се в момента. В случая асимилираното от свидетелите (изложено в показанията им) не може да замени специфичните познания на експерт или компетентно лице за състоянието на културното наследство. Видно и от мотивите на оспореното решение, районният съд също е изложил съображения /съмнения/ за неточност във вида на извършените дейности. Затова съдебното решение е немотивирано относно извода за отсъствие на извършени нарушения по чл. 222, ал. 1, пр. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство.

Съдът е провел съдебното следствие в нарушение на процесуалния закон. Негово задължение е да събере всички доказателства необходими за разкриване на обективната истина относно релеватните по делото факти и в частност спрямо същината на конкретните дейности. За да се изключи категорично подобно съмнение дали се касае за „освежителни“ и „ремонтни“ или дейности, които попадат в нормата на чл. 163 от ЗКН „консервация и реставрация“, е необходимо експертно заключение на компетентно лице, притежаващо необходимата професионална квалификация в изпълнение дейности по консервация и реставрация на културни ценности.

Всъщност, искане в тази насока е направено пред районния съд от страна на процесуалния представител на ответника /тук касатор/ ГД ИОКН в МП в писмена молба вх. №1242/2304.2025 г. (л.211) и поддържано в съдебното заседание на 3.09.2025 г. (л.300), но по него от съда е произнесено определение за оставяне без уважение. Мотивирано е с позоваване на отговорите на свидетелите-специалисти, разпитани по делото, като е прието, че експерти не биха могли да дадат категорично становище за състоянието на предметите, върху които е оказано въздействие. По този начин съдът без да притежава специални знания в конкретната област е дал отговор, с което е ограничена възможността за всестранно обективно и пълно установяване на фактическата обстановка по делото.

След отмяна на съдебното решение, доколкото процесуалните нарушения са неотстраними в касационното производство – съдебното следствие не може да бъде проведено от настоящия съд по аргумент разпоредбата на чл. 219 АПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да събере всички доказателства относно вида на извършените действия и участието на о.Х. в тях, след което да извърши преценка за материалната законосъобразност на наказателното постановление. Да се допусне поисканата съдебно-техническа експертиза, която се възложи на вещи лица - специалисти в областта на културно-историческа/реставрационна дейност и въз основа на обоснована преценка на експертното и професионално мнение на експерта се даде решение по съществото на спора.

При този изход на делото, не следва да се обсъждат останалите възражения на касатора по съществото на спора, обосновани отмяната на НП.

Тъй като касационната инстанция не постановява окончателно решение, а връща делото за ново разглеждане, не следва да присъжда разноски. Присъждането им ще е зависи от изхода на делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 и чл. 222, ал.2, т.2 от АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, АССм в настоящия си съдебен състав

 

Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Решение № 19/29.09.2025г., постановено по АНД № 12/2025г. по описа на РС-Златоград.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при съобразяване с изложените в настоящото решение съображения относно прилагането на закона.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.