Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Елза Йовкова | |
за да се произнесе, взе предвид: Производство по реда на чл.134 и сл. от ГПК. От съдържанието на исковата молба съдът констатира твърдяните факти, от които ищцовата страна счита, че е възникнало и съществува претендираното право. А те са: На 07.11.2011 година между страните по делото е сключен писмен договор за заем, с нотариална заверка на подписите, по силата на който ищцата се е задължила да даде на ответника в заем парична сума в размер на 21 000 евро, а ответникът се е задължил да върне получената в заем сума на 29.02.2012 година. Ответникът е получил дадената в заем сума в размер на 21 000 евро, за което е подписал разписка. Ответникът не е върнал дадената в заем сума. Въз основа на така твърдяните факти е направено искане да бъде осъден ответника да заплати на ищцата 21 000 евро, заедно със законната лихва от завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендират се разноски. Постъпил е в законоустановения срок отгоÔор на исковата молба, подаден от ответника, чрез процесуалния представител по пълномощие, с който са оспорени предявените искови претенции по основание и размер и са направени възражения за недействителност на процесните договор и разписка. Преди провеждане на последното по делото съдебно заседание постъпила е „Молба”, подадена от ответника, вх.№11011 от 11.11.2013 година, с нотариална заверка на подписа, извършена по реда и на основание чл.582 от ГПК във вр. с чл.585 от ГПК, с която ответникът е заявил, че признава изцяло предявените от ищцата обективно кумулативно съединени искове, както и че се отказва изцяло от заетото от него становище в писмения отговор на исковата молба, като подробно са изложени възраженията, от които се отказва и които са предмет на отговора на исковата молба. Ответникът, уведомен за насроченото по делото публично съдебно заседание чрез процесуалния си представител по пълномощие, не се явява и не изпраща представител. Въз основа на направено в насроченото публично заседание искане по реда на чл.237, ал.1 от ГПК от ищцата, чрез процесуалния представител по пълномощие, и след констатация от съдържанието на молба вх.№11011 от 11.11.2013 година, че ответникът признава исковата претенция, съдът е обявил съдебното дирене за приключено и е дал ход на устните състезания. Настоящият състав намира, че са налице всички формални изисквания за да постанови решение при признаване на иска. За този извод съдът е мотивиран от следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание:обуславящата - чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 79, ал.1, предложение първо от ЗЗД ; и обусловената – чл.86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал.1, предложение второ от ЗЗД. Исковите претенции са допустими. Видът на търсената защита обосновава правния интерес от предявяването им. Освен това са налицеи всички други положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване правото на иск. Към настоящия момент не е установено да съществуват отрицателни процесуални предпоставки, осуетяващи съществуване и упражняване правото на иск. Ответникът е признал исковите претенции с „Молба вх.№11011 от 11.11.2013 година, с нотариална заверка на подписа, извършена по реда и на основание чл.582 от ГПК във вр. с чл.585 от ГПК. Признанието отговаря на вида на търсената защитна и исковите претенции са признати изцяло. Този извод е обоснован от съдържанието на посочената молба. Ищцата е направила искане съдът да постанови решение при признаване на иска. В съдебно заседание, проведено на 12.11.2013 година, процесуалният представител на ищцата изрично заяви следното: „Доверителката ми се ползва от правото си по чл. 237, ал. 1 ГПК да направи искане, да се произнесете с решение при признаване на иска, за което представям молба, подадена и подписана лично от доверителката ми.” Не са налице изключенията, визирани с разпоредбата на чл.237, ал.3 от ГПК, а именно: признатото правоне противоречина закона или на добрите нрави, и не е право, с което страната не може да се разпорежда. Изложеното обосновава извод, че следвана основание чл. 237, ал. 2 ГПК съдът да постанови решение при признаване на иска, като уважи предявената на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1, предложение първо от ЗЗД искова претенция, както и предявената на основание чл.86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал.1, предложение второ от ЗЗД искова претенция без да излага мотиви относно основателността на исковите претенции. Достатъчно е указанието, че решението се основава на признанието на исковите претенции. Водим от горното по реда и на основание чл.237, ал.1 и ал.2 от ГПК, на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1, предложение първо от ЗЗД и на основание чл.86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал.1, предложение второ от ЗЗД В. окръжен съд Р Е Ш И : ОСЪЖДА на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал.1, предложение първо от ЗЗД и на основание чл.86, ал. 1, изречение първо от ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал.1, предложение второ от ЗЗД Х. Б. Г. М., с ЛНЧ *, дата на раждане 08.03.1974 година, с гражданство И., с документ за самоличност ААВ736337, валиден до 27.05.2020 година, с адреспо карта гр. В. Т., ул.”Читалищна” №14, да заплати на В. И. П., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”Л. К.” №..., ..., сума в размер на 21 000 евро /двадесет и една хиляди евро/, представляващаполучен и неизплатен в уговорения срок заем; заедно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба - 23.08.2012 година, до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Х. Б. Г. М., с ЛНЧ *, дата на раждане 08.03.1974 година, с гражданство И., с документ за самоличност ....., валиден до 27.05.2020 година, с адреспо карта гр. В. Т., ул.”Ч.” №..., да заплати на В. И. П., ЕГН-*, с постоянен адрес гр. В. Т., ул.”Л. К.” №...., ...., направените разноски в първоинстанционното производство в размер на 2 880 лв. /две хиляди осемстотин и осемдесет лева/. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред А. СЪД-В. Т. в двуседмичен срок от връчването му на страната. СЪДИЯ: |