№ 21285
гр. София, 24.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110118826 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от членовете на Съвета на директорите, чрез
юрисконсулт ПП, спрямо А. В. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.
***, с искане да бъде установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца на основание чл.422, във вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, следните суми по Договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане с № ********* от 04.05.2018
г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2022 г. до окончателното
плащане, а именно: по партида № М4527922, сумата от 3 512,77 лв.,
включваща сумата в размер на 783,46 лв., представляваща задължения за
ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 10.06.2020 г. до
09.01.2021г., за която сума са издадени следните фактури: №
*********/10.6.2020г., № *********/10.7.2020г., № *********/10.8.2020г., №
*********/10.9.2020г., № *********/9.10.2020г., № *********/10.11.2020г.,
сумата в размер на 1795 лв., представляваща задължения за неплатени суми по
договор за продажба на изплащане за периода от 10.06.2020 г. до 09.01.2021 г.,
сумата в размер на 934,31 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор № М4527922, за която сума са издадени следните
фактури: № *********, № *********, № *********, № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********, № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********, № *********; по
партида № М5894691 сумата от 3 717,23 лв., включваща сумата в размер на
824,84 лв., представляваща задължения за ползвани електронни съобщителни
услуги за периода от 13.07.2020 г. до 07.02.2021 г., за която сума са издадени
1
следните фактури: № *********/13.7.2020г., № *********/12.8.2020г., №
*********/14.9.2020г., № *********/12.10.2020г., № *********/12.11.2020г.,
№*********/14.12.2020г., № *********/13.1.2021г., сумата в размер на
1582,98 лв., представляваща задължения за неплатени суми по договор за
продажба на изплащане за периода от 13.07.2020 г. до 07.02.2021 г., сумата в
размер на 1309,41 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор № М5894691, за която сума са издадени следните фактури: №
*********, № *********, № *********, № *********, № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********, № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********, № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********. Излага се, че сумите са
предмет на издадена и оспорена по реда на чл.410 от ГПК заповед за
изпълнение от 01.11.2022 г. по ч.гр.дело № 57374 по описа за 2022г., с оглед на
което се предявяват и настоящите искове. Претендира се решение за
установяване дължимостта на сумите по заповедта и присъждане на
разноските по делото. Ангажират се доказателства. В срока по чл. 131 ГПК
ответникът оспорва предявените искове. Оспорва процесните договори да са
развалени надлежно от ищеца, доколкото същият не е уведомил длъжника за
развалянето им и не му е дал подходящ срок за изпълнение на задълженията.
Оспорва да е бил уведомен и за настъпилата предсрочна изискуемост на
вноските. Договорите не били развалени и с подаване на исковата молба,
доколкото срокът на договорите е бил изтекъл към тази дата. Твърди, че
клаузите, предвиждащи неустойки при предсрочно прекратяване на
договорите се явявали неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП. Ето
защо моли за отхвърляне на предявените искове, като претендира разноски по
производството.
С Протоколно определение от о.с.з., проведено на 05.06.2024г., /влязло в
законна сила/, съдът е допуснал оттегляне на исковата претенция на ищеца за
сумата от 1366,99 лв., представляваща мораторна лихва, дължима за периода
11.07.2020г. - 10.10.2022г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема
за установено от фактическа и правна следното:
От събраните по делото писмени доказателства, приложени към исковата
молба, както и от съдържащите се в приложеното ч.гр.д.№57374/2022г., по
описа на 140 състав, а именно представените договори за ползване на
мобилни услуги, допълнителни споразумения, договори за лизинг на мобилни
устройства, декларации -съгласие, както и Общи условия към тях, се
установява по безспорен начин, наличието на валидна облигационна връзка
между страните, със съдържанието посочено от ищеца в подадената искова
молба. Всички договори, сключени между страните носят подписа и трите
имена на ответника, изписани собственоръчно, като са представени по делото
в екземпляри, заверени за вярност с оригинала от процесуалния представител
/адвокат/, подал от името и за сметка на ищеца, заявлението за издаване на
2
заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, и като такива притежават
обвързваща формална доказателствена сила за съда, каквато биха имали и
оригиналите. От съдържанието на подписаните договори, се установява, че с
тяхното подписване, ответникът се е задължил и с представените Общи
условия, като в тази насока съдът приема, че е налице изпълнение на
изискванията на разпоредбата на чл.298, ал.1, т.1 ТЗ, регламентираща реда на
сключването на договори при Общи условия.
Не следва да бъдат споделени като основателни изложените от ответника
съображения за неизпълнение на разпоредбата на чл.87, ал.1 ЗЗД, а именно, че
облигационната връзка не е била развалена по предвидения ред, тъй като
ищецът не е изпълнил задължението си да отправи писмено волеизявление до
ответника /поради това, че договорът и анексите са сключени в писмена
форма/, че счита облигационната връзка за прекратена, поради виновно
неизпълнение от страна на последния, както и че не е изпълнил задължението
си да му даде подходящ срок за доброволно изпълнение на задълженията. От
съдържанието на ОУ, които са неразделна част от сключените между страните
договори и анекси, в т.54.1. от същите, е предвидено, че облигационната
връзка може да бъде едностранно прекратена от ищеца, при неплащане на
дължими суми след изтичане на срока за плащане. Съобразно предвиденото в
т.26.5. на ОУ, плащането на услугите се осъществява в 15 - дневен срок след
издаването на фактурата, за дължимата отразена в същата, сума. С
подписването на договорите с ищеца, ответникът е изразил недвусмислено
своето съгласие с уговорените между страните права и задължения.
Законодателят в изпълнение на прогласената в чл.9 от ЗЗД, договорна свобода,
е предоставил на страните по облигационното правоотношение с източник
постигнато съгласие между страните, последните да предвидят конкретните
права и задължения, както и условията, при които следва да се изпълняват,
респ. - правните последици от неизпълнението на същите, в т.ч. и условията,
при които облигационната връзка се счита прекратена. Съдът намира, че
съдържанието на облигационното правоотношение и постигнатите по общо
съгласие уговорки, не противоречат на императивни разпоредби на закона.
Общите разпоредби на ЗЗД, в т.ч. и тези за развалянето на договорите,
намират приложение, при липса на изрична уговорка между страните и
поради нищожност на същите, каквито не са налице по настоящото дело.
Представените и приети като писмени доказателства от ищеца- фактури, са
годни писмени доказателства, съдът приема, че същите удостоверяват
подлежащи на изпълнение, вземания на ищеца срещу ответника, в размерите
посочени в същите, с оглед постигнатите по взаимно съгласие между
страните, договорни условия.
Съобразно предвиденото в ОУ и в индивидуалните договорни условия /в
последните липсва уговорка в обратен смисъл/, таксите за абонаментни
мобилни услуги за платими помесечно, като същите се явяват изискуеми с
издаването на фактура за дължимия месечен период, без да е необходимо да
бъде изпращана нарочна покана за доброволно изпълнение. Видно от
3
съдържанието на допълнителните споразумения и договорите за лизинг,
между страните е постигнато съгласие за ползването на т.нар.
“Преференциални цени” за предоставянето на мобилни устройства и
аксесоари към тях, различаващи се от стандартните такива /без абонамент/,
като ответникът е получил същите. По делото липсват доказателства, че
ответната страна е изпълнявала договорните си задължения, съобразно
уговореното между страните, като съдът приема за доказано, че същата е
просрочила изпълнението на изискуемите дължими месечни вноски по
сключените договори за мобилни услуги и лизинг на мобилни устройства, и
на това основание, съобразно уговорените клаузи за мораторна неустойка,
следва освен дължимите месечни вноски за ползваните абонаментни мобилни
услуги и лизингови вноски, ответникът да заплати и дължимите неустойки
върху същите.
Не следва да бъдат споделени като основателни съображенията на ответника,
че клаузите, предвиждащи неустойка, дължима за предсрочно прекратяване на
договорите за мобилни услуги и за лизинг на мобилните устройства, са
нищожни. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е посочил по
отделни пера, как се формират дължимите суми за неустойки, като съдът
намира, че всяка една от двете претендирани суми за неустойка са правилно и
законосъобразно начислени. Ищецът е съобразил предвидената в договорите
изрична клауза, че в хипотезата на прекратяване на договорите, поради
виновно неизпълнение от ответника, когато последният е физическо лице,
каквато е и настоящата хипотеза, размерът на дължимата неустойка за
предсрочно прекратяване не може да надвишава трикратния размер на
месечните такси по стандартните цени /без ползваните по т.нар.
“преференциални цени”, отстъпки/, в т.ч. и неустойка за невърнато
оборудване, каквото видно от приетите като писмени доказателства, приемно
-предавателни протоколи, е било предоставено на ответника.
С оглед събраните по делото доказателства и липсата на насрещни
доказателства за изпълнение на претендираните вземания, в размерите
посочени в исковата молба и чието действително съществуване и изискуемост
се установиха по безспорен начин, съдът намира, че следва да уважи като
основателни предявените искови претенции в тяхната цялост.
По разноските.
Съобразно изхода от настоящия правен спор, на основание чл.78, ал.1 и ал.8
ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за държавна
такса и за юрисконсултско възнаграждение, сторени в настоящото
производство в размер на 221,94, както и сторените разноски в заповедното
производство за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, в размер
на 271,94 лв., или разноски в общ размер на 493,88 лв. - за двете производства.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените от “А” ЕАД с ЕИК ***, чрез
юрк. ПП, срещу А. В. А. с ЕГН **********, обективно съединени
положителни установителни искове, че А. В. А. с ЕГН **********, ДЪЛЖИ
НА “А” ЕАД с ЕИК ***, на основание чл.422, във вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД, следните суми по Договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане с № ********* от 04.05.2018
г., ведно със законната лихва, считано от 24.10.2022 г. до окончателното
плащане, а именно: по партида № М4527922, сумата от 3 512,77 лв.,
включваща сумата в размер на 783,46 лв., представляваща задължения за
ползвани електронни съобщителни услуги за периода от 10.06.2020 г. до
09.01.2021г., за която сума са издадени следните фактури: №
*********/10.6.2020г., № *********/10.7.2020г., № *********/10.8.2020г., №
*********/10.9.2020г., № *********/9.10.2020г., № *********/10.11.2020г.,
сумата в размер на 1795 лв., представляваща задължения за неплатени суми по
договор за продажба на изплащане за периода от 10.06.2020 г. до 09.01.2021 г.,
сумата в размер на 934,31 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор № М4527922, за която сума са издадени следните
фактури: № *********, № *********, № *********, № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********, № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********, № *********; по
партида № М5894691 сумата от 3 717,23 лв., включваща сумата в размер на
824,84 лв., представляваща задължения за ползвани електронни съобщителни
услуги за периода от 13.07.2020 г. до 07.02.2021 г., за която сума са издадени
следните фактури: № *********/13.7.2020г., № *********/12.8.2020г., №
*********/14.9.2020г., № *********/12.10.2020г., № *********/12.11.2020г.,
№*********/14.12.2020г., № *********/13.1.2021г., сумата в размер на
1582,98 лв., представляваща задължения за неплатени суми по договор за
продажба на изплащане за периода от 13.07.2020 г. до 07.02.2021 г., сумата в
размер на 1309,41 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване
на договор № М5894691, за която сума са издадени следните фактури: №
*********, № *********, № *********, № *********, № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********, № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********, № *********, №
*********, № *********, № *********, № *********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал. 8 от ГПК, А. В. А. с ЕГН
**********, да заплати на “А” ЕАД с ЕИК ***, сумата за разноски,
включваща държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение, в общ
размер на 493,88 лв., за исковото и за заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6